Емил Коралов
Хората на бъдещето (9)

Глава девета
Какво искаха небесните хора

От тоя час вече Жег не знаеше кога е ден и кога е нощ и колко време е в небесния кораб. През всичкото време вътре беше светло, той спеше, сломен от умора, и се събуждаше от чудна вълшебна музика, която се разнасяше из кораба. Той живееше като в приказка. Ли постоянно се явяваше и тя беше за него като изгрев-слънце.

А през това време небесните жители постоянно излизаха от кораба и от океана и по цели дни правеха снимки из островите и земите из океана. Жег виждаше снимките, които те донасяха и ги прожектираха на големи стъклени екрани. Снимките им представляваха разни интересни кътчета от земята и всички бяха в истинските си естествени цветове. Такива хубави кинематографически снимки Жег никога не беше виждал.

— Защо ви са тези снимки? — питаше той Ли.

— Ако един ден се върнем на нашата земя — отговаряше Ли, — да покажем какво сме видели и намерили във вашата земя. Нашето пътуване е научно и освен това ние имаме и друга важна задача, търсим…

Но тя млъкна и пак не доизказа какво търсят небесните хора на земята.

А дните минаваха, нейният баща и неговите другари, които бяха повече от десетина души, излизаха често от кораба и понякога се връщаха с разни парчета руда в ръце. Постоянно изследваха рудите в една голяма химическа лаборатория, която имаха във въздушния си кораб, и все не бяха доволни от нещо.

Най-сетне един ден те донесоха пак една такава руда и след като правиха разни опити, всички нададоха радостни викове. Бяха отрили нещо, което много ги интересуваше, което беше за тях много важно.

Бащата на Ли отиде засмян при Жег и му каза:

— Скоро ще те пуснем. Ние открихме, което търсим, и като си донесем достатъчно от тая руда, ще те пуснем при твоите. — И той му показа едно парче руда.

— Хо — извика Жег, — че вие тези ли камъни търсите. Аз знам на едно място от тях цели скали!

— Къде? — извикаха учените небесни жители.

— На един съседен на нашия остров. Ходил съм там за риба и съм ги виждал.

— Ще ни заведеш ли там? — попитаха го те.

— Разбира се!

— А жителите от вашата земя няма ли да се сърдят, че сме взели от тая руда?

— Вземете колкото искате! Ние имаме много и за нищо не ни трябва.

Веднага бащата на Ли и още неколцина се облякоха в летящите си дрехи, облякоха и Жег и излязоха от кораба изпод водата. Когато Жег се намери на земята, при въздуха и дълбокото синьо небе, въздъхна дълбоко и радостно. Долу в морето, в чудния небесен кораб, беше интересно, но тук, под слънцето, на светлия чист въздух, беше много, много по-хубаво.

— Нищо не може да се сравни на тоя свят с просторите на нашата земя — помисли Жег и имаше право.

Той заведе веднага небесните хора на един малък остров, не много далече от мястото, дето беше се скрил в океана въздушният кораб. Те хвъркаха не повече от четвърт час.

Жег ги отведе на една малка планина, в една урва, и там хората от небесата наистина видяха цели огромни скали със същата руда, която търсеха.

— Същата е! Същата руда! — завикаха те радостни и почнаха с електрическите си брадви да секат скалите и да събират тая руда.

— За какво ви трябва? — питаше Жег. — У нас никой не е помислил, че тая руда може да послужи за нещо!

— А ние там на нашата земя — отговори му Ли — от тази руда изваждаме едно вещество, което излъчва чудни лъчи, с които лекуваме най-тежките болести. Моят брат е болен също от една тежка болест, която може да се изцери само от лъчите на тая руда.

— Също като едно вещество, което ние на земята употребяваме в медицината, радий — каза Жег.

И той описа на Ли какво представлява радия. Тогава Ли извика с пеещия си глас:

— О, ние познаваме радия. Но това вещество, което ще добием от тия скали, е много, много по-силно и по-лечебно от радия.

Жег я слушаше учуден.

— Тогава кажете и на нашите учени за това вещество — каза той. — Нека и на нашата земя да почнат да лекуват всички тежки болести.

— Аз мисля — отговори Ли, — че баща ми ще ви каже лечебното свойство, щом не го знаете, но най-напред ние искаме да натоварим нашия кораб с достатъчно руда, защото може би вашите жители не ще ни дадат.

Жег се усмихна.

— Вземете си колкото искате — каза той.

Няколко дни учените от небесния кораб товариха кораба, който беше под водата, с чудната руда и най-после един ден казаха:

— Сега вече имаме достатъчно. Можем да се върнем. Но преди това искаме да се срещнем с учените на тази земя.

Веднага те почнаха по радиото да се обаждат на всички страни, съобщиха, че са дошли от небесата, от една ближна планета, и вече искат да се видят с учените. В целия свят настана голямо вълнение. Радиостанциите разбраха сега коя е онази силна радиостанция, която ги е заглушавала. С нея небесните жители са се опитвали да влязат във връзка със своята земя, но не успявали, радиовълните се губели в безвъздушните пространства. Също по радиото небесните жители получиха покана да отидат в най-големия град на една от най-великите държави.

И ето, един ден корабът, който се беше скрил в дълбините на океана, се размърда. Екипажът му закипя от работа. Жег, който също беше вътре, очакваше с тревога как корабът ще се вдигне от дъното на океана.

Но напразно той се безпокоеше. Съвсем леко, със силата на някакви електрически лъчи, механиците веднага поставиха в движение цепелина и той се отдели от дъното на океана, издигна се с плясък над водите и заля със синкавата си чудна светлина простора наоколо. По брега наоколо преселниците се събраха с викове. Никога от земята не беше наблюдавано такова чудно зрелище. По целия свят очакваха кога ще се появи небесният кораб.

А цепелинът се дигна във въздуха, описа няколко светли кръгове над острова да го видят всички и все така величествено и спокойно се понесе като огромен светещ змей към ония най-културни земи на нашата планета, откъдето го викаха.

— Нима толкова бавно лети цепелинът? — питаше Жег, като гледаше как спокойно се носи небесният кораб.

— О — засмя се Ли, — нашият цепелин може да лети като светкавица. Само поради неимоверната му бързина можахме да стигнем дотук. Той притежава неимоверна сила, той може да преодолее всички притегляния на земята и другите планети, а също така да надвие и неподвижната мъртвина на безвъздушните пространства. Но той може да се движи и бавно и ние сега хвъркаме за удоволствие.

Нямаше по-горд в тия минути от Жег. Всички от неговия остров знаеха, че той е на небесния кораб, знаеха това и майка му, и баща му, и всички го гледаха отдолу, а той се носеше във въздуха.

Като направи още няколко кръга, небесният кораб напусна острова и литна над океана. Но когато стигна до новите земи, случи се нещо, което измени всичко.