Емил Коралов
Хората на бъдещето (5)

Глава пета
Един необикновен лов с въдица

И ето една сутрин с Жег се случи нещо, което още повече смая всички.

Жег с още две момчета ловеше риба на брега с въдица. Слънцето кротко припичаше от ведрото утринно небе и захласнат във въдицата си, Жег мислеше за онзи незабравим образ на момичето, което вече не видя, когато един от другарите му извика:

— Въдицата ми се закачи и не мога да я откача. Жег, помогни ми!

Жег остави своята въдица, приближи се до по-малкия си другар и почна да дърпа неговата въдица. Но въдицата наистина се беше закачила за нещо. Жег не смееше да дръпне много силно, за да не се скъса канапът й.

— Хей, трябва да се е уловил някой кит! — извика другото момче подигравателно.

— Ти се смееш — рече Жег, — ама знаеш ли, че наистина нещо се е закачило за въдицата, някоя голяма риба, защото канапът ту се издърпва до някъде, ту пак се тегли надолу. А въдицата е спусната много дълбоко, та не може да се види какво има във водата.

— Ще дърпаме, па каквото ще да става! — извика Жег. — Ако се скъса въдицата, ще продадем рибата и ще купим нова за тебе — каза той на другаря си.

Тогава трите момчета хванаха здраво канапа и почнаха да теглят. В началото дърпането беше съвсем мъчно и те почнаха да се отчайват, канапът почна да пращи, но изведнъж на ръцете им олекна, сякаш рибата, която се беше закачила, сама почна да плува към тях. И наистина, водата под тях в краката им закипя, няколко кръгли вълни се разляха и ето, пред смаяните момчета от водата излезе не риба, а жив човек. И тоя жив човек беше чудното момиче с пурпурните коси и сребристи очи, облечено в своите авиаторски дрехи.

Тя изплува из водата, свали качулката на лицето си, под която дишаше, и като изгледа усмихната момчетата, рече:

— Бър…

Това беше едничкият познат звук, който чуха трите момчета. Наистина, момичето го каза с особен пеещ глас, но направи тъй също „бър“, както и те, когато излизаха от водата.

Като излезе цяла от водата, непознатата се изправи пред тях и им се усмихна. Трите момчета се бяха изправили и гледаха като заковани, не можеха да отместят очи от нея. Това като че я развесели, тя се засмя и изведнъж подаде на Жег въдицата. Въдицата не беше се закачила за нея, а тя просто я беше хванала с ръка под водата, сигурно за да си поиграе с момчетата.

Жег пое въдицата и се поклони. Не знаеше какво друго да каже и какво трябва да направи. Тогава непознатото момиче още повече се засмя и улови за ръка Жег, като че искаше да му покаже, че го познава. Той изтръпна. Така чудно беше докосването на тая ръка до неговата. Ръката й беше също тъй топла като неговата, но толкова нежна, като че вместо кожа, беше покрита с най-нежно кадифе. Жег се изчерви до уши. Толкова го беше срам, че неговата ръка беше изцапана. Но тя никак не обърна на това внимание, а задържа ръката му и като че искаше нещо да му каже, тихо пропя с глас. Той нищо не разбра и тя се засмя. Пусна ръката му, надвеси се над кошничката, в която момчетата събираха рибата, и като улови една рибка, показа я на Жег и момчетата и попита нещо с пеещия си глас. Те разбраха, че ги пита нещо, защото очите й, тъй светлите, тъй хубавите й очи, ги гледаха въпросително. Жег кимна с глава. Той помисли, че тя го пита:

— Това ли ловите с въдиците?

— Да — отговори й той с кимане.

И беше улучил, защото тя се засмя, погледна пак въдиците им, после подскочи и преди те да й кажат нещо, гмурна се във водата.

— Отиде си! — извика едно от момчетата. — Боже, това е русалка! Тичайте да кажем на учителя, че има русалка.

— Чакай, не е русалка — спря го Жег, — не видя ли, че е истинско момиче.

Тримата се гледаха и въртяха очи като побъркани. Съвсем забравиха да ловят риба с въдиците си. Но не изминаха и няколко минути и водата отново пак закипя и от дълбините на океана пак се появи прекрасната глава на момичето, закрита с оная стъкленосребриста шапка, с която се предпазваше от водата. Като изплува отгоре, тя махна пак шапката, откри лицето си и се засмя. Сега тя държеше в ръце голяма торба от същата материя и в тая торба плуваха много едри риби. Тя едва ги измъкна от водата и подаде торбата на Жег.

Жег я пое смаян, но разбра. Непознатото момиче им беше наловило риба. Жег пое торбата, изсипа рибата в кошницата, която се напълни догоре, и върна торбата на момичето. А момичето пак го хвана за ръка, посочи към гърдите си и прошепна:

— Ли.

Тая дума прозвуча като песен.

— Казва името си — рече едно от момчетата.

После тя посочи към Жег и го погледна въпросително. Жег отговори:

— Името ми е Жег. Жег.

— Же — пропя тя и весело се засмя. — Жееее.

Тя не можа да изговори напълно името му, но децата разбраха, че иска да каже „Жег“.

— Жееее — Жеееее — запя тя и почна учудена да пипа косата му, да я разглежда, да разглежда очите му. Тя беше учудена от цвета на техните коси също тъй, както бяха учудени те от цвета на нейните. После тя почна да пипа бузите, очите на Жег, и той стоеше изчервен и смутен пред нея и беше така щастлив от докосването на нейните ръце, така щастлив, както никога в живота си.

— Жеее, Жееее — пропя тя и се усмихна нежно, като че искаше да каже: „Же ми харесва“.

После тя посочи към гърдите си, а след това посочи към небесата.

Какво искаше да каже? Жег я гледаше, без да разбира, но тя пак посочи гърдите си, себе си и след това небето.

— Не иска ли да каже, че е дошла от небесата — прошепна Жег.

— Как ще дойде от небесата — каза друго момче, — нали излезе от водата?

Момчетата я гледаха, без да разберат нещо. Тя се усмихна и искаше да каже още нещо, но в това време някакво звънче пропя в джоба й. Тя извади една малка кутийка, същата като тази, с която говореха двамата мъже, и я сложи до ухото си. Оттам се чу някакъв пеещ глас, тя също изпя нещо пред кутийката и като махна с ръка на момчетата, сякаш да им покаже, че бърза, веднага закри главата си в чудната качулка и се гмурна във водата.

Дълго още момчетата гледаха след нея и след кръговете, които заиграха на мястото, дето изчезна тя, но момичето със сребърните очи вече не се върна.

Момчетата бързо изтичаха вкъщи и разказваха на всички какво бяха видели. Мало и голямо се трупаше около тях да ги разпитва. Събраха се и мъжете и решиха, ако втори път се появи това момиче да го хванат, за да разберат какво е то и от къде иде. Само Жег не беше доволен от решението на управниците на острова. Той знаеше, че ако хванат в плен момичето, ще му причинят болка, а той не искаше никой да причини болка на чудното пеещо момиче. Но управниците решиха всяка нощ и всеки ден да пазят по брега. И скоро наистина им се удаде да уловят непознатото момиче.