Читателски коментари (за „Вълшебната планина “ от Томас Ман)

И аз като цяло съм абсолютно „за“ с мнението на ДГ, но в конкретния случай „Вълшебната планина“ ми се вижда повърхностно.Имам конкретен въпрос към коментиращите и съгласните. Вие, конкретно ли прочетохте „Вълшебната планина“ на Ман или сте съгласни по принцип с едно или друго мнение, защото то ни звучи просто по-близко и не се замисляме много, много по-дълбоко. Има литература, която може да си я четеш леко и приятно, има литература, която изисква. Затова мненията за вътрешния космос на читателя и отношението читател-творба трябва да са свързани в случая с конкретното образователно произведение на Томас Ман и Ханс Касторп, ,дали той е успял да представи знанието на епохата с развитие в романа си, а не по принцип, как ни харесват или не харесват творбите. Харесва ли ни Ханс Касторп? Чувстваме ли го близък или по-скоро далечен и неразбран.Как приемаме хуманистичните, тоталитарни, „кумунистически“ елементи, елементите за милосърдието, анахронизма, спиритуализма, жестокостта, любовта, правото, свободата и смъртта и т. н.

Всеки жанр, автор и епоха си имат специфика и не винаги е възможно с кеф да си седнеш и да си четеш дадена книга, а трябва или да се подготвиш предварително, да имаш определени интереси или паралелно докато четеш, иначе ще почувстваш книгата като скучна и излишна.Без да имаш интереси в немскоезичния сектор, ми се струва по-невъзможно някой да седне да чете „Вълшебната планина“ в по-общочовешки план.Някои произведения не стават със спонтанност и авантюризъм. Незнам, дали числото на читателите прочели „Вълшебната планина“ в България остава до днес четирицифрено. За някой автори просто трябва да познаваш езика и да четеш в оригинал, иначе се губи много и произведението бива неразбрано, попада в графата скучно и тъпо, не го почуствах, не е мой тип и следва захвърляне. Може и да е отминало времето на Ман безвъзвратно.Даже, според мен, е отминало. „Вълшебната планина“ не е типично за българския читател, липсва му общата култура, заради различни външни фактори и определен развой на събитията в държавата. Това не го пиша в негативен или обиден аспект, а просто като факт, без някаква емоционална окраска. Едни народи се развиват в една посока, други в друга."Вълшебната планина" е образователен роман от миналия век на едно образование, което няма корен и еквивалент в България. Просто не мога да си представя мнозинството читатели днес да седнат, да грабнат „Вълшебната планина“ и тя да ги спечели веднага, да я разберат и да я изчетат на един дъх от корица до край, да проследят вътрешния космос, одисеята и голямата борба на Касторп, без никаква подготовка в неделната вечер. Подготовката може да е нестандартна — примерно посещение на музей, архив, изложба за Томас и Хайнрих Ман, Давос,слушат Вълшебната планина на Волфганг Фойгт, слушат операта на Вълшебната планина или дори посетят една клиника или др. Може и името Ман да буди негативни асоциации, вместо симпатии.

Може, коментиралите да коментират пак като прочетат романа и тогава с пресни,лични впечатления, коментарите ще са по-живи и честни. После могат да прочетат за сравнение и „Буденброкс“, „Д-р Фаустус“, нещо от Брата на Т. Ман примерно „Верноподаника“, Курт Тухолски, Х. Хесе (не само Сид(х)арта ), нещо по-следващо от немскоезичния регион като Криста Волф, Ингеборг Бахман, Макс Фриш, Кестнер, защо не и Стефан Швайг. Кафка може да се каже, че скучен, но след едно посещение на музея му в Прага, може да си променим мнението и да преосмислим становището си, защото се докосваме до по-интимни неща от живота на Кафка и го разбираме в нова светлина и т. н. Може да се ползват различни иновации за преоткриване на немскоезичните автори, които носят етикет скучни и сложни и не стават за лека разтуха в неделната вечер.