Според мен, немската литература не е за всеки в 21 век. Например, аз не харесвам американската литература, защото е повърхностна и на ниско ниво на разказ-действие-мисъл-герой. Немските автори са много по-дълбоки, искат да кажат много неща, имат богат опит и различна душевност. Тук идва и проблема с българската публика. Не, че публиката на България е тъпа, но просто немските автори от миналия век, са по-специфични и ангажиращи. Те не грабват веднага,не се разкриват веднага,не е любов от първата страница,а трябва постепенно да се задълбочиш, докато ги разбереш. Нужно е търпение. Това може данякъде да се избегне, ако немската литература на Хесе, Ман,Фройд, Ницше, Брехт, Бйол, Грас и др. се четат не само в оригинал на немски, а и с познаване на техния жизнен път и историческа обстановка. Няколко посещения на Германия, забележителности, хора и музеи също биха допринесли за по-правилното тълкуване на тази литература и особен изказ. Някак си не мога да си представя, да се потопиш напълно в Т. Ман, четейки от кушетката или бюрото в България, нямайки никакъв сблъсък с Германия, а я познаваш само от рекламите и учебниците. Не, че не може, но е по-трудно и изисква жертви, които днешните читатели трудно даваме, защото имаме голям избор.Немските автори (голяма част) не обичат да казват някой неща директно, а под определена форма или изказ.Има дълга традиция във философията и литературата в Германия, която е по-различна от българското светоусещане.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.