Читателски коментари (за „Вълшебната планина “ от Томас Ман)

„Драги ми бау!

Да, книгата е претенциозна — предявява високи претенции към читателите си и теб и Pepola категорично отхвърля като такива. Това е вашата орис.“

*

А вашата орис с г-жа Николчина каква е — да размахвате мухобойката и да пляскате такива навлеци като мен и Pepola, за да не допуснете мнение, различаващо се от „генералната линия“?

„Колкото до скуката — тя не е качество на нежив предмет. Скуката е човешко изживяване — «Вълшебната планина» не извиква скука сама по себе си.“

*

В предишния си коментар казах, че „смятам“ книгата за претенциозна, скучна, семпла, куха — „смятам“ означава „според мен“; „моето впечатление е…“; „аз мисля, че…“, т.е. просто изразих субективната си гледна точка, без да настоявам всички да я споделят и без да имам претенцията, че съм открил някакво „обективно“ качество на книгата.

„Просто за такива като теб и Pepola. романът е непроницаем — това го изживявате като скука.“

*

Само кухата претенция може да ми докара скука, а не непроницаемостта. Ако непроницаемостта не е самоцелна, може да ме уплаши, да ме очарова, да ме хипнотизира, но не и да ме накара да скучая.

„За Миглена и мен обаче книгата е интересна.“

*

Чудесно. Аз няма да тръгна да споря с вас по този повод и няма да ви слагам етикети. Пуснах коментар, защото се възмутих от агресивния тон на г-жа Николчина, за която нехаресването на книгата е едва ли не белег за глупост и/или невежество. Сега отговарям на вас, защото вие й пригласяте.

„Извод — търсете проблема си с романа на Томас Ман у самите вас.“

*

Проблем за мен няма. Би имало проблем, ако ми се струваше, че зад т.нар. непроницаемост, за която говорите, има нещо забележително, важно и дълбоко, което се достига трудно и което изисква допълнителни усилия от моя страна. Това би било сладка болка, както се казва. Но случаят не е такъв. Би имало проблем и ако романът не ми харесваше, но аз се мъчех да си самовнуша, че непременно трябва го харесам. Обаче аз не мисля, че задължително трябва да харесвам нещо само защото някой „посветен“ е казал, че „така трябва“.

„Точка.“

*

Запетайка.

Искам да кажа на вас и на г-жа Николчина, че приемам вашите аргументи в определена степен. Да, има творби, към които читателят е добре да пристъпва с предварителна подготовка (или впоследствие да потърси допълнителна информация, за да си изясни някои неща), иначе няма да схване важни детайли или пък изобщо няма да схване смисъла на текста. Полезно е да припомняме необходимостта от подготовка, но трябва (според мен) да го правим така, че човекът отсреща да вижда подадена ръка, а не опит за набиване на канчето. Освен това (според мен) не трябва да забравяме, че нехаресването на текста може да е резултат от неразбиране, но може и да не е. Понякога именно пълното разбиране на текста води до нехаресване (а пък пълната „непроницаемост“ понякога обгражда текста с ореол и човек решава, че това, което чете, задължително ще да е нещо гениално и велико).

Защо трябва веднага да наритвате събеседника и да го наплювате с приказки от типа „такава ти е орисията“? Не можете да устоите на изкушението да се държите агресивно във виртуална среда? Разбирам. И аз не съм ангел, и аз съм се държал по подобен начин. Но това не ми е носило никаква радост. Не мисля, че носи радост и на вас (освен ако не сте психопат) — по-скоро съжалявате, че не сте демонстрирали интелектуалното си превъзходство по по-интелигентен и по-елегантен начин. Г-жа Николчина също — тя пък като известна интелектуалка и като университетски преподавател можеше да направи много по-смислен коментар, но предпочете да се заяжда. А аз трябваше да си замълча, признавам. Просто няма смисъл да отговарям на подобни коментари и да обяснявам неща, които вие не искате да разберете. Не че не можете, а не искате. А като не искате, всякакви усилия и всякакви приказки са излишни.