Разказът няма нищо общо с времето след 9.9.44 г. Става дума за механизирането на тежкия селскостопански труд, за света през 20 век основно, в някои страни и по-рано, в други пък все още протича. Не става въпрос за комбайн, а за парен локомобил с вършачка. Главният герой се страхува не от от машината, а за да не загуби плода на тежкия си труд цяла година. Това може да изглежда странно на пръв поглед, но селяните в България често са ставали жертва на мошеници и все още стават за съжаление. За мен странно е, че вместо мошеничеството да предизвиква гняв и съжаление към жертвите, в България предизвиква смях към наивните жертви. Един пример е трагико-комичният филм „Господин за един ден“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.