Бернд Френц
Последната жертва (7)

Топлите лъчи на майското слънце придаваха на манастирските стени на Урлок приветлив вид, но на Матю тази сутрин не му беше до красотите на природата. Беше изцяло зает с опъването на тетивата на гигантския лък, който хората на Фрадак изработиха по негови указания.

Бяха минали пет дни от създаването на утилитарния съюз между вярващите и бунтовниците и междувременно двете партии очакваха с нетърпение Мат да започне лова на чудовището. Запасите постепенно привършваха, защото никой от рибарите не се осмеляваше да влезе във водата. След кървавата баня в манастира вече нямаше никаква вест за Лемар — вероятно защото си лежеше сит и отпуснат в леговището, но беше само въпрос на време, когато щеше да нападне някое селище на брега на малкото море. Всеки рибар живееше със страха, че семейството му ще влезе в числото на следващите жертви.

— Наистина ли вярваш, че с това скеле можем да се борим срещу Лемар? — попита невярващ Мокас. Вече най-малко за трети път.

Въпреки това Мат обясни спокойно:

— Харпуните, които ще изстреляме, притежават достатъчно сила да пробият бронята на гигантския гущер — в това съм сигурен. Веднага ще ти покажа.

Рамото на гигантския арбалет беше изработено от толкова здраво дърво, че Мат можеше да опъва тетивата само с помощта на специално приспособление с манивела. След няколко заключителни завъртания изплетеното от животински жили въже изчезна зад изстрелния жлеб. След няколко манипулации Мат постави един харпун в ложата. С това арбалетът беше готов за стрелба.

Около него се събраха възбудени Ослонг, Фрадак и Аруула, за да присъстват на премиерата. Мат се прицели с оръжието към залива и настъпи спусъка. Тетивата се опъна напред и изхвърли светкавично харпуна над водата. Заостреният тъмен ствол почти не можеше да се види с просто око, когато се заби във вълните.

Присъстващите зрители изпаднаха във възторжени овации. От дни наред по брега се шляеха стотици любопитни зяпачи от околните села, които искаха да присъстват на голямата битка. При все това малцина бяха онези, които бяха готови да помагат активно.

— Когато стреляме по Лемар, ще прикрепя на върха допълнително един заряд с черен барут — обясни Мат. — Това ще го довърши. Единствената предпоставка е да изплува тук, защото арбалетът е твърде голям за транспортиране.

Аруула кимна.

— Аз ли ще дам сигнала?

Мат грабна един от зарядите, които беше приготвил, и го разлюля в ръката си.

— Добре, да започваме — каза решително той, взе кожен ремък и закрепи капсулата върху харпун. Тогава отново опъна арбалета.

Междувременно Аруула отиде до голямата камбана от другата страна и нареди на навъртащите се там мъже да я ударят.

Когато приглушеният звън се понесе надалеч в езерото и сред зрителите настъпи пълна тишина, Мат постави харпуна с взривния заряд в жлеба на арбалета. През мерника погледна към езерото. Сега можеше само да чака — и да се надява, че чудовището все още може да се подмами.

След половин час надеждата му — и тази на останалите — изчезна. Все още нищо не се помръдваше, водната повърхност оставаше неподвижна, с изключение на най-леките вълни, които с плискане се разстилаха на брега. Първият звън на камбаната направи нещо повече — съсипа нервите на чакащите наоколо.

— Няма никакъв смисъл — най-сетне Фрадак изрече с думи онова, което всички си мислеха. — Лемар е твърде хитър, за да се хване в този капан.

Мат кимна.

— Имаш право. Значи минаваме към план Б.

Заедно с Фрадак и Аруула отиде при трите лодки, които стояха готови до брега. Наред с Ослонг и Анака там чакаше и Мокас, за да ги заведе с помощта на картата си до предпочитаното от гущера място. Беше рисковано начинание, но другояче нямаше да могат да го подмамят да излезе от уединението си.

Използвайки попътния утринен бриз, отплаваха от залива с издути платна. Докато се плъзгаха по спокойното езеро, Фрадак и Анака бяха нежно прегърнати, сякаш се страхуваха, че може да е и за последен път, когато са толкова близо един до друг.

— Не се опитвай да се правиш на герой, когато срещнем Лемар — прошепна Анака, милвайки нежно спътника си по бузата. — Ако умреш, съвсем напразно си ме спасил от жертвената смърт.

Фрадак я погледна замислено за момент.

— Предпочитам да загина в борбата и да те видя щастлива в обятията на друг, отколкото да продължавам да се покорявам и занапред на терора на Лемар — обясни той.

Мат погледна към двамата влюбени, защото думите на великана се чуваха надалеч. В моменти като този Мат добиваше бегла представа колко травматизиращо трябва да е било за рибарите поколения наред да търпят властта на чудовището. Но способността на човека да страда беше ограничена, затова все някога смъртта преставаше да бъде страшна в сравнение с изтърпените страхове. В такъв момент всеки беше готов да надмогне себе си и да хвърли живота си в блюдото на везните — като онези мъже и жени, които го придружаваха в това му опасно пътуване.

Решимостта, която се четеше по лицата им, не идеше от някакво сляпо геройство, а от ясното разбиране, че има и по-лошо нещо от това да загубиш живота си в борбата срещу звяра, а именно да го посрещнеш завързан за сал.

След четвърт час вече кръстосваха мястото, където обичаше да се навърта опасното влечуго. По знак на Матю трите лодки увеличиха разстоянието помежду си, преди да свалят платната.

Сега Мат се надяваше, че ще се задейства и следващата точка от плана му. Лодките трябваше да привлекат вниманието на гущера, но ако той предприемеше неочаквано нападение, това можеше да вземе първите човешки животи. Затова разчиташе на менталните способности на Аруула. Тя трябваше да подслуша дълбините и да ги предупреди за приближаването на гадината. Само така можеха своевременно да се подготвят за нападението.

Екипажите на лодките преустановиха разговорите, а варварката активира сетивата си. След като събра силите си, опипа околността за чужди мисли.

Успя да долови само подсъзнателно чувство на неопределена омраза, която беше твърде далеч, за да може да се определи точното й място. Но чувстваше ясно, че излъчващото я съзнание има животинска природа, защото след кратко време контактът с него започна да й причинява болка. Чуждите емоции предизвикваха у нея силно отвращение, сякаш някой опипваше с нечисти пръсти съзнанието й.

Лишените от произшествия минути течаха бавно като сироп, докато трите лодки примамки се поклащаха тихо във водата. Фрадак вече нетърпеливо барабанеше с пръсти по талпата, когато Аруула започна неспокойно да се поклаща на мястото си натам-насам.

Животинските впечатления, които връхлитаха върху нея, станаха толкова интензивни, че беше принудена да прекъсне контакта с чуждото съзнание.

Това можеше да означава само едно нещо!

— Той идва! — изрече тя дрезгаво.

Матю скочи от капрата и махна с ръка към придружаващите лодки. Напрежението премина като невидима светкавица по всички екипажи, докато усилено се взираха за звяра. Макар че Мат не беше открил все още нищо, запали един от взривните заряди и със замах го запрати в езерото.

Тежкото дъно на дървената чаша потъна, но горната й третина се носеше по повърхността на водата, така че стърчащият фитил продължаваше да гори. Подобно на риболовец, който си служи с динамит, Мат искаше с помощта на удобни за използване заряди да подплаши гадината, за да я подкара към манастирския залив.

Предпазливо се наведе напред, за да провери дали фитилът още гори. Тогава видя как под водната повърхност между трите платноходки израсна тъмна сянка.

Лемар с грохот изплува от дълбините и веднага пое курс към Мат, сякаш в негово лице беше разпознал мъжа, който го рани преди няколко дни.

Звярът почти беше стигнал до платноходката, когато фитилът възпламени черния барут.

Оглушителна експлозия разкъса тишината, последвана непосредствено от ударна вълна, която здравата разтърси не само Лемар, но и лодките. Екипажите бяха подготвени и здраво се вкопчиха в нещо, за да не паднат зад борда. Мутиралият гигантски крокодил, напротив, направо беше натикан под водата. Раздразнен, той се извиваше наоколо, за да открие произхода на атаката. При това, изглежда, се колебаеше дали да се потопи, или да нападне отново. Преди да стигне до някакво решение, в непосредствена близост до звяра пльоснаха три други дървени чаши.

Чудовището реагира инстинктивно: посегна да хване с уста един от съскащите съдове с черен барут.

— Да! — Мат стисна юмрук. Ако бомбата избухнеше в пастта на гущера, тогава можеше да се каже, че почти бяха спечелили!

Но, макар и несъзнателно, Лемар обърка плановете му. Преди зарядът да се възпламени, той потъна и нахлулата в пастта му вода угаси фитила.

Чудовището едва беше изчезнало от повърхността на водата, когато набързо избухнаха един след друг и останалите заряди. Платноходките бяха подети от нова, по-мощна вълна и беше чист късмет, че никоя от тях не се преобърна.

Но този път и мутиралият гущер беше принуден да почувства малко по-осезателно ефекта от близката експлозия. Ударните вълни се разпространяват във водата много по-интензивно, отколкото във въздуха. Мъртвите риби, които след секунди се понесоха по повърхността със спукани плавателни мехури, бяха доказателството.

Мат Дракс гледаше втренчено във водата. Дали и гущерът не е станал жертва на внезапното свръхналягане? Но секундите се нижеха, без да се види дори една люспа от бронята на гадината.

— Внимание, идва! — изрева Аруула внезапно. Изражението на лицето й показваше ясно, че долавя близостта на чудовището, макар че не се виждаше в развълнуваната вода.

Преди Мат да открие и следа от някаква сянка, платноходката внезапно беше разтърсена от мощен удар.

„Той е под нас!“ — помисли си ужасен Мат. Тогава и лодката, и екипажът й бяха запратени във въздуха.

Студената вода се стовари върху му и му отне дъха. Мат започна автоматично да рита с крака, за да излезе отново на повърхността. При това се опитваше да измъкне „Беретата“ от бойния си костюм.

Когато изплува, се помъчи да си поеме въздух.

И зяпна втренчено право срещу раззинатата паст на гигантския крокодил, който го гледаше яростно с дясното си око! Лявата му зеница се беше превърнала в разпарцалена червена буца и от ноздрите му се лееше непрекъснат поток кръв. Въпреки това Лемар в никакъв случай не беше изваден от строя.

Мат отчаяно се опитваше да излезе извън обсега на острите като ножове зъби, но във водата Лемар беше в своята стихия. Тук никое сухоземно същество не можеше да му избяга.

С две бързи движения на опашката гущерът се втурна подир него, но преди да настигне Мат, някаква тъмна сянка изсвистя към чудовището. Беше харпун, който се заби дълбоко в пастта на звяра и остана там.

— Добро хвърляне, Фрадак! — тържествуваше млад мъжки глас, който без съмнение беше на Ослонг.

Мат успя да види с крайчеца на очите си, че рибарите са се спасили върху носещата се с кила нагоре лодка. Оттам стреляха с харпуни по омразния враг. Тъй като не можеха да пробият люспестата му броня, концентрираха се върху здравото око и пастта на звяра. Харпунът на Ослонг се удари в бронирания череп. Металното острие мина на милиметър от дясното око на гадината, преди да цопне във водата непосредствено до Мат.

Лемар осъзна опасността, че може да бъде изцяло ослепен и пръхтящ от гняв, се хвърли напред — направо срещу Мат. Той междувременно беше грабнал харпуна на Ослонг и в отчаяна защита го вдигна. Това беше единственият му шанс да оцелее!

Тогава Лемар пристигна! Огромната му паст израсна пред Матю Дракс. Неравните му редици зъби святкаха. Противен дъх лъхна Мат.

Пилотът неволно затвори очи. С яростен вик заби харпуна. Улучи вътрешната страна на горната челюст, буквално беше засмукан в зейналата паст, намери някаква опора за ботушите си и избута напред дръжката на харпуна.

Когато отново отвори очи, разбра, че копието се е заклещило в устата на гущера, така че Лемар вече не можеше да я затвори — за късмет на Мат, защото се намираше почти изправен в нея! От дръжката на харпуна се стичаше кръв по ръцете му, а под себе си усещаше неустойчивата маса на езика.

С изтерзан рев Лемар се опитваше да сдъвче копието със зъби, но Мат с цялото тегло на тялото си не позволяваше на пръта да се огъне.

Колкото и да се мъчеше звярът, не успя да се приближи до мъчителя си. Нито с ноктите на късите си лапи, нито с пъргавата опашка, която не можеше да прехвърли през главата си.

Така че на влечугото му оставаше една-единствена възможност — да се потопи.

Мат си пое дълбоко въздух и здраво се вкопчи в харпуна, когато животното стремглаво се понесе към дълбините. Знаеше, че Лемар ще го докопа и ще го разкъса на парчета, щом се откъсне от него. Затова единственото сигурно място — колкото и парадоксално да звучи — беше в неговата паст.

Но колко време можеше да издържи там, щом кислородът му свършеше? Мат изчегърта всичката информация от основния си курс в школата за леководолази в Лонг Бийч, където бе прекарал много летни почивки.

С бързи движения Лемар се потопяваше все по-дълбоко в езерото, знаейки добре, че тук противникът му не може да оцелее задълго. Още след няколко метра Мат почувства в тъпанчетата си увеличаващото се водно налягане. Трескаво потърси начин чрез преглъщане да изравни налягането в ушите си.

Когато Мат стигна до зоната, в която след всеки сантиметър водата ставаше осезаемо по-хладка, знаеше, че вече е смъкнат поне пет метра надолу. Също и светлината от повърхността продължаваше да намалява. Но не можеше да направи нищо друго, освен да се надява, че отворената паст щеше да принуди влечугото да се върне обратно на повърхността.

Ала Лемар не обръщаше внимание на собствения си задух и болка и го влечеше още по-надълбоко в мрака.

Когато Мат хвърли един поглед надолу, отначало не искаше да повярва на очите си. В далечината видя голямо струпване на светлини, които се мержелееха на езерното дъно!

Как беше възможно това? Дали не е последица от дълбочинната замаяност? Не, невъзможно беше. Това нещо се появяваше при вдишване на сгъстен въздух на дълбочина под шейсет метра. Мат се намираше най-много на десет, а странното сияние беше на точно такова разстояние от него.

Но той никога нямаше да узнае какво става на дъното на езерото, ако по най-бързия начин не се върнеше обратно на водната повърхност! Отчаяно напъна дръжката на харпуна, за да я вкара още по-дълбоко в пастта — когато поради силните движения тя внезапно се счупи!

Пастта щракна!

В последния миг Мат се оттласна, стрелна се между затварящите се челюсти и изтегли краката си. Същевременно стисна дръжката на ножа, който стърчеше от десния му ботуш и измъкна оръжието, твърдо решен да се отбранява — буквално до последен дъх.

Мутиралото влечуго мина над него. Мат видя плътно над себе си да се плъзга коремът на животното. След секунди щеше да се обърне и да го атакува отново. А само с мизерния нож нямаше никакъв шанс срещу гадината. Под водата Лемар го превъзхождаше безнадеждно.

Заслепен от отчаяние, Мат тикна острието напред. И почувства… как проникна в тялото и остави дълъг разрез, вместо да отскочи от люспестата броня!

Смаян, пилотът гледаше кървавата мъгла, която излизаше от прободната рана. Колкото и добре да беше защитена с броня горната част от тялото на звяра, макар и да изглеждаше като покрит с рогови плочи, отдолу беше мека като крехко парче месо!

Вероятно едно цялостно покритие с броня би направило гущера твърде тежък. Може би просто еволюцията е решила, че броня с по-голям обхват е излишна за едно толкова силно същество и си е послужила с чиста мимикрия.

На Мат му беше все едно каква е причината. Единствено важно беше, че Лемар почувства своята ранимост и си направи правилния извод от това. И фактически с бързи движения на опашката си се отдръпна от периметъра на Мат, за да изчезне в дълбините.

Мат нямаше време да наблюдава как чудовището се разтвори в мрака. Той трябваше колкото е възможно по-бързо да се върне на повърхността!

С мощни тласъци се издигна нагоре. Това беше надбягване с времето. С всяка измината секунда дробовете му пареха все по-силно, докато накрая го обзе чувството, че всеки момент ще се пръснат.

За щастие останалият в дробовете му въздух отговаряше на налягането на повърхността, така че не се налагаше да го изпуска с непрекъснато издишване. И по този начин можеше да се концентрира единствено върху изплуването си.

Мат се опитваше да се успокои, въпреки това движенията му ставаха все по-бързи. Все по-трудно му беше да потиска рефлекса за вдишване. Но и с всеки нов лъч светлина, който го поздравяваше при излизането му от мрака, черпеше надежда, че ще успее.

Накрая проби с глава водната повърхност и с изкривен, победоносен вик жадно си пое въздух. Тогава със задъхване се обърна по гръб и изтощен се остави водата да го носи.

Чу как някой плуваше към него. След секунди Аруула го обгърна с ръце и подпря брадичката му, преди да го изтегли до една от непреобърнатите лодки. Макар че допускаше, че Лемар отново ще нападне, побърза незабавно да се притече на помощ на Мат.

Когато стигнаха до платноходката, на която се беше спасил Фрадак, към тях се простряха множество ръце, за да им помогнат.

— Бързо! — подкани ги великанът. — Демонът може всеки момент пак да се върне.

Мат поклати уморено глава.

— Не вярвам. Първо ще се наложи да ближе раните си.