Метаданни
Данни
- Година
- 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mat (2010)
Издание:
Иван Радоев. Чудо — избрани пиеси
ИК „Жанет 45“, 2007
ISBN 978-954-491-366-3
История
- — Добавяне
11
(В двореца. Рожден ден на Симала. Викове: „Честит рожден ден, Симала!“ Музика. Антиб настига бягащата Йо, хваща ръцете и, възбудено се стреми да я прегърне.)
ЙО. Пусни ме, ще дойде някой! Ти си пиян!
АНТИБ. Йо, не се дърпай!
ЙО. Чуваш ли, пусни ме, ще извикам!
(Надделява съпротивата й и я целува.)
АНТИБ. Довечера ще дойда в стаята ти.
ЙО. Преди луната или след луната?
АНТИБ. Преди луната. След луната трябва да бъда при жена си.
ЙО. Господарю, днес е рожден ден на дъщеря ти. Днес е празник на Евредика и твой празник. Царят и царицата са твои гости. Защо искаш да влезеш при мене в тъмното като бездомник? Тая нощ ти трябва да запалиш восък над своето легло, да съблечеш Евредика гола и ще видиш колко по-хубава е тя от мене.
АНТИБ. Йо, аз мога да си донеса восък при тебе.
ЙО. Господарю, помисли за дъщеря си. Помисли, че някой може да дойде при нея и да й каже: „Ела в стаята ми преди луната, защото след луната трябва да бъда при жена си…“ Върви, господарю, и смятай, че Мегабаз те е заловил гол, дал ти е дрехи и те е пуснал да си идеш. (Излиза.)
АНТИБ. Мегабаз? Мене? Гол? (Излиза.)
(Влизат Севт и Ронак, следени от Кот.)
СЕВТ. Царят пие с робите.
РОНАК. С един от тях пие най-много. Лоши дни настъпват.
СЕВТ. А пък Кот ни дебне и не вижда, че него го дебне Пердикас.
КОТ. (Влиза.) Пердикас, излез оттам, видях те!
(Севт и Ронак излизат.)
КОТ. Защо лъжете бе? Много вино изпих. Не мога да разбера: другите ли се разбягват от мене, аз ли се разбягвам от тях?
ТЕРЕС. (Влиза пиян.) Отивам в Епидавъра! Отивам в Епидавъра!
КОТ. Двама отиваме.
ПЕРДИКАС. (Влиза.) Вие да не сте се събрали за нещо, щото мене никой не ме търси за нищо?
КОТ. Ние отиваме в Епидавъра, само че няма да ти кажем, защото аз съм военен… А военният за едната тайна живее.
(Появяват се Садал и Орфей с чаши в ръце. Намират усамотено място.)
САДАЛ. През тия петнайсет години, Орфей, ние не сме изпили нито една чаша вино заедно. За какво да пием?
ОРФЕЙ. За бягащия елен, който носи на рогата си слънцето.
САДАЛ. И за оня, който ловецът донесе вчера в кухнята на Евредика!
ОРФЕЙ. Ловецът убива елена, но убитият елен убива у ловеца чувството за вечност.
САДАЛ. Значи, ти дойде в кухнята на Евредика, за да ме накажеш с чувството за преходност?
ОРФЕЙ. Щом като ти ме наказа с безсмъртие…
САДАЛ. Аз съм смъртен, Орфей, и след мен ще дойде друг. Всички ние сме конници, които падат от конете си. Аз не искам слава. Цял живот спя върху дръвник, за да чувствувам брадвата над главата си.
ОРФЕЙ. А тя падна върху мене.
САДАЛ. Защо? Сега ти си безсмъртен. Утре траките ще имат нужда от тебе.
ОРФЕЙ. Тракия имаше нужда от мене вчера.
САДАЛ. Аз говоря за траките.
ОРФЕЙ. За какво може да им послужи това дърво, което ти постави на площада?
САДАЛ. Това още не искам да съобщя.
ОРФЕЙ. А кога?
САДАЛ. Това е моята голяма тайна.
(В това време Севт и Ронак се приближават и едновременно забиват късите си ножове в гърбовете на Садал и Орфей. Последните се свличат в нозете им. Севт, убиецът на Садал, поставя ножа си в ръката на Орфей.)
СЕВТ. (Вика.) Убиха царя!
РОНАК. Царят на Тракия е убит!
СЕВТ. Насам, насам! Убиха царя!
(Бързо влизат всички от празненството: Антиб, Кот, Пердикас, Евредика, Йо, Крезия, Симала, Ксантипа и други гости.)
КРЕЗИЯ. (Пада пред трупа на Садал.) Господарю!
СЕВТ. Този роб уби царя! Притекохме се на помощ, но беше късно. Ронак едва успя да убие роба.
КРЕЗИЯ. Господарю! Царю мой! Стани и виж този роб! Проклет да бъде той и името му!
(Отвън се чува писък, тропот на коне и кратък звън на оръжие. Нахълтват персийски стражи. Появява се Мегабаз.)
МЕГАБАЗ. Честит рожден ден, Симала! Бендида те е надарила с хубост, дано те надари и с магията на майка ти!
АНТИБ. Замълчи, куче! Царят на Тракия е убит!
(Антиб се спуска към Мегабаз, но стражите хващат здраво ръцете му.)
МЕГАБАЗ. Да се разберем: аз съм жесток, но към покорните снизходителен.
КРЕЗИЯ. Кой си ти, варварино?!
МЕГАБАЗ. Мегабаз! Вън се трепят. Искам да кажа, моите хора трепят вашите. Сутринта имаше гъста мъгла. Мъглата е много удобно нещо, особено ако имаш ключ от вратата. Ключалката може да се напипа. Нали, Севт?
КРЕЗИЯ. (Към Севт.) Оковете този предател!
МЕГАБАЗ. Не се занасяй, царице!
ЕВРЕДИКА. Пуснете мъжа ми! Той е пръв пълководец! И ако ти стиска, бий се с него тук пред всички!
МЕГАБАЗ. Да се бия? Ами ако аз тръгна да се бия на всяко празненство, ще бъда шут, а не Мегабаз. (Към стражите.) Пуснете ръцете му!
АНТИБ. Аз съм готов да се бия.
МЕГАБАЗ. Аз съм сигурен, че ще те убия. Но я си представи, че съвсем случайно ме изтърбушиш ти? Тогава оня, атинянинът, дето му знае много главата… как се казваше, атинянските имена трудно помня…
СИМАЛА. Херодот!
МЕГАБАЗ. Той… ще вземе да напише: Мегабаз, глупакът, след като залови по бели гащи… как се казваш… няма значение, взе, че се остави да му изтърбушат корема.
(Симала хвърля кожената топка към Мегабаз и той я улавя. Разглежда я и отново я връща.)
Хайде още веднъж!
(Симала му връща топката.)
Какво има вътре?
СИМАЛА. Понтийска трева.
МЕГАБАЗ. Може ли да се отвори?
СИМАЛА. Не. Това отвън е кожа, съшита със сухо черво от котка. Удари я о земята!
МЕГАБАЗ. (Удря топката и тя подскача.) Дай ми я!
СИМАЛА. Защо ти е?
МЕГАБАЗ. Да си я имам.
СИМАЛА. На мене ще ми е мъчно без нея.
МЕГАБАЗ. Вземи си я тогава! (Връща й топката.)
СИМАЛА. Мамо, искам да се омъжа за Мегабаз. Той е много смешен.
ЕВРЕДИКА. Глупости говориш!
МЕГАБАЗ. Ха! Пикла! Искаш да се омъжиш за мене и като ме убият атиняните, да станеш любовница на Дарий.
ЕВРЕДИКА. Замълчи, чужденецо. Симала е дете!
МЕГАБАЗ. Дете, а иска мъж!
(Двама персийски стражи въвеждат съпротивляващия се Терес.)
СТРАЖ. Господарю, този предвождаше бунтовниците. Избихме всички.
МЕГАБАЗ. Ти кой си?
ТЕРЕС. Терес, племенник на царя.
МЕГАБАЗ. Цар няма, значи няма и племенник.
ТЕРЕС. Варварин! (Спуска се към Мегабаз, но стражите го хващат.)
МЕГАБАЗ. Тук всички искат да ме трепят!
ТЕРЕС. Не само тебе ще бием. Меди, серди и беси вече са се дигнали срещу тебе. Ще удавим всичките ви конници в Хеброс и Стримон.
МЕГАБАЗ. Има ли някъде широко място? Искам да пикая!
КРЕЗИЯ. Оковете убиеца и го хвърлете на двата лъва!
МЕГАБАЗ. Защо да го оковат? Ах, да! Да не би Севт да разкъса двата лъва! И защо сам? Те са си компания с Ронак, който пък уби този роб, когото всички вие познавате, че е Орфей — истинският Орфей!
СИМАЛА. Мамо, той непрекъснато говори смешни работи! Орфей са го разкъсали вакханките, понеже не им обърнал внимание. Там, на площада, има паметник за прослава на великия Орфей!
МЕГАБАЗ. А ти, смешно момиченце, откъде знаеш, че е за прослава?
ТЕРЕС. Орфей беше войник и велик певец на Тракия, той е нужен на траките, за да им вдъхва гордост и сила!
МЕГАБАЗ. Гордост и сила!… Ти в Епидавъра ли научи тия велики работи? Чудиш се откъде знам всичко? Ами аз пък имах велики шпиони. Аз също съм велик пълководец, наричам се Мегабаз, и онзи, атинянинът, един ден ще пише за мене… А аз съм също едно нищо, което Дарий изпраща, за да умре някъде в някой славен бой. За кого да умре? За персите! За да им вдъхва гордост и сила? Ами ако те нямат гордост и сила? Садал беше велик цар! Откъде знаете, че той не е искал да каже: ето тук, на площада, за да се вижда от всички, аз поставям това дърво в човешко подобие, за да знаете от какво нямате нужда. Откъде знаете, че той не е искал да каже точно това? Какво си викате: щом персиецът обяснява нашите работи, значи, не е така!… Срещу мене тръгвали меди и серди. Ще се бият срещу мене. И аз ще се бия срещу тях. Ще се бия срещу атиняните и те ще се бият срещу мене. И ако отърва кожата, това ще бъде заслуга на коня ми, а не на Херодот. Сетих се най-после за това име!… Нека пише, нямам нищо против! В края на краищата и аз съм славолюбив! Затова — да вървя! Аз нямам време! Аз съм велик и трябва да бързам да умра славно, да не би да разочаровам атинянина, чисто име пак изхвръкна от главата ми. Аз трябва да вървя, да покрия с трупове полята на Тракия и Елада! И ако не оставя някъде своя, ще го пренеса в Персия като труп-победител!
(Севт и Ронак запяват: „Слава на Мегабаз, най-преславния!“ Мегабаз равнодушно изважда в двете си ръце по един нож и пробожда коремите на убийците. Те падат в краката му.)
Трупове! Трупове! Ето какво създават легендите! Всички ние сме конници, които падат от конете си… Каква е грешката на Садал? Тая, че се роди рано! Сега е моето време! И аз ще избивам дотогава, докато Дарий иска това, защото аз също съм роб, достоен велик роб!… Садал е мъртъв. И Орфей е мъртъв. Цял живот те бързаха един към друг и затова се срещнаха с удар. Срещнаха се на живот и смърт несвободната воля и свободната мисъл и взаимно се задушиха с любов! Кой победи? Краткостта на човешкия живот? Затова Садал издаде най-човешкия и най-радостен закон: с песни и танци да се слави мъртвият, който отстъпва място на следващия. Не легендата — смъртният решава: сложете ги един до друг в обща гробница! Без надпис, без славословия! Къде са музикантите? Свирете! Къде са вакханките и сатирите? Играйте! Отстъпено е място за ония, които ще решат. (Тръгва.)
СИМАЛА. Искаш ли да ти разкажа легендата за Орфей?
МЕГАБАЗ. Знам я тая легенда! (Взема топката от ръцете й. Пак й я връща.) Сбогом!
(Музика. Мегабаз излиза. Траките вдигат на ръце телата на Садал и Орфей.)