Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (56)

54.
Адар Кори’нх

— Нашата империя е твърде разпръсната, адаре — говореше магът-император. — Прекарал съм доста време в обсъждания с черепите на моите предшественици в костницата, изучавайки всички модели на тизма. Ясно е, че имаме прекалено много уязвими страни, прекалено много незащитими отломъчни колонии. Дори Слънчевият флот не е в състояние да ги защити. Всеки от тези светове е открита мишена за хидрогите.

Кори’нх се поклони, сякаш притиснат от огромна тежест.

— Господарю, не мога да измисля никаква военна стратегия, която да защити ефективно нашите планети. Провалих се. Следователно трябва да снемете отговорността от мен и да помоля името ми да бъде изтрито от Сагата за седемте слънца.

Плитката на мага-император се изви като разгневено пипало.

— Адаре, няма да прережа най-силната си връзка. Дори в тази невъзможна ситуация ти си по-компетентен от всеки друг офицер.

Императорът се опита да се поизправи в какавидения трон и на Кори’нх му се стори отслабнал; дори кожата му сякаш сивееше под ослепителната светлина на седемте слънца.

Внезапно потрепване прекоси лицето на Сайрок’х като гръмотевична буря. Адарът усети разтърсване чрез тизма, ответна реакция на болката на своя вожд. Кори’нх се втурна напред, за да помогне по някакъв начин, но магът-император вдигна ръка и го спря.

— Не се безпокой за незначителното ми неразположение, когато Империята е изправена пред такава криза.

Кори’нх преглътна едва-едва, но се подчини. Пое дълбоко въздух, за да се съсредоточи.

— В такъв случай какво да направя, господарю? Как да помогна?

— Докато чакаме и се надяваме на успеха на нашия проект на Добро, трябва да решим кои от нашите селища са най-уязвими — тези с най-малко хора и най-ограничени ресурси. Ще прехвърлим населението на по-мощни колонии, но нашият народ ще остане на едно място, за да го защитим с мощта на Слънчевия флот.

— Искате просто… да изоставим всички тези светове?

Самата идея изглеждаше… невероятна. В Сагата нямаше летописи за толкова тежки времена.

— За разлика от Крена, загубата не е непременно постоянна. Винаги можем да възстановим тези колонии, щом войната приключи. — Очите на мага-император гледаха сурово и гневно. — При положение, че въобще оцелеем.

Обикновено владетелят бе ведър и доволен, горд с величието на илдирийската раса. Беше с по-широки познания и по-мощен от всички живи същества — но сега изглеждаше безпомощен и притеснен от опасността от агресивните хидроги.

Адарът се потресе от самата мисъл за това. Може би някой философ-свещеник би могъл да му помогне да съзре по-ясна пътека, проблясък от Извора на светлината. Искаше да направи всичко възможно, за да укрепи илдирийската мощ.

Бе чел откъси от Сагата за военното им величие, но илдирийците не се бяха възправяли срещу сериозен враг след битките с Шана Рей, същества на мрака, плячкосали империята преди много хиляди години. Благодарение на тизма, който обединяваше илдирийската раса, империята бе стабилна, силна, мирна… допреди появяването на хидрогите.

Кори’нх се поклони и се съсредоточи върху онова, което би могъл да направи.

— Ще се свържа с моите офицери, за да ми помогнат при избора, господарю, и ще се постараем всичко да бъде направено, както трябва. — Той скръсти ръце пред гърдите си, усетил твърда непоколебимост. Светлината грееше ясно в съзнанието му. — Империята е просъществувала хилядолетия. Заклевам ви се, че нашата цивилизация няма да рухне. Ще бдя за това.

Кори’нх познаваше планетата Комптор заради трагичния случай с разразил се горски пожар, който бе описан в Сагата. Много илдирийски колонисти бяха успели да се спасят от пламъците на салове в дълбоките горски езера. Но губернаторът на Комптор бе хванат в капан със семейството си в една планинска вила сред пламналите гори. Бе останал в контакт с баща си чрез тизма, докато пламъците не го бяха погълнали…

Сега адар Кори’нх стоеше на градския площад, заобиколен от кацащи кораби, пътнически транспортьори и огромни товарни влекачи. Високи тюркоазни дървета заобикаляха старото селище, разпрострели широките си месести листа. Не бяха останали никакви следи от колосалния пожар, погълнал компторското селище толкова отдавна. Кори’нх не забеляза никакви следи, които да подсказват, че трагичната история не е само измислица за изтръгване на емоции от развълнуваната публика.

Но никой никога не се бе усъмнил в достоверността на Сагата за седемте слънца. Всеки ред се запаметяваше и съхраняваше грижливо. Всеки паметител имаше свещеното задължение да спазва абсолютна точност, а всеки илдириец таеше надеждата да остави такава следа, че името му да бъде записано в разрастващия се епос.

Кори’нх наблюдаваше как войниците му методично натъпкват в корабите колонистите, чиито родове бяха живели на Комптор поколения наред. Тази отломъчна колония се смяташе за много вероятна цел на хидрогите. Семейства и деца от всевъзможни раси се подготвяха да напуснат домовете си и да се отправят към непознато място, където вече им бяха осигурени домове. Евакуиращите се, се събираха, някои уплашени, други ядосани, трети отказваха да напуснат любимия роден край…

На Илдира Кори’нх се бе срещнал със седмината подкомандири и със своето протеже тал Зан’нх. Бяха проучили звездната карта на Спиралния ръкав и отбелязаха местата на отделните, непонятни нападения на хидрогите, както и други засичания на бойни кълба. Комисията бе определила кои илдирийски светове най-лесно могат да бъдат жертвани. След неколкодневни разгорещени обсъждания адарът най-накрая издаде заповедите си за методично свиване на Илдирийската империя.

Консолидирането на отдалечените отломъчни колонии и защитата срещу хидрогите в бъдеще щеше да се превърне в грандиозен дял от Сагата. Кори’нх го предусещаше. Но не бе сигурен как ще разказват личната му история паметителите след векове…

Работниците демонтираха конструкции и внасяха тежки пакети в гигантските влекачи. Модулните постройки бяха разглобени и складирани за бъдещ монтаж, ако илдирийците изобщо се завърнеха някога.

Кори’нх си спомни подобната операция на опустошената от чумата Крена. Беше натоварил и превозил всички оцелели в Миджистра и там ги посрещнаха ликуващи тълпи. Но още преди Слънчевият флот да бе напуснал Крена, човешки колониални кораби долетяха като лешояди, за да населят освободения свят. Магът-император обаче се бе споразумял за подобно решение й адар Кори’нх не даде израз на негодуванието си. Прие случая, както бе приемал твърде много неприятни неща.

Като напускаше десетки отломъчни колонии, Империята предоставяше на амбициозната Ханза възможността лесно да завладее опустелите светове. Според тяхната история, хората бяха склонни да пробват подобна експанзия, ако се досетеха, че Илдирийската империя отслабва…

Но имаше и друго. Ако обстоятелствата го наложеха, при военен конфликт с човешката раса щеше да се прояви блестящо. Знаеше, че подобна битка би му предоставила много възможности за славни и героични подвизи.

Освен че бе изучил легендарните подвизи в Сагата, Кори’нх бе усвоил и драмата и безумията на военната история на Земята. При хилядолетната мирновременна скука на Илдирийската империя такъв като него нямаше никакъв шанс да извършва героични дела, с изключение по време на граждански акции или малки спасителни операции като тази на Крена. Но това не му бе достатъчно.

Да, хората бяха враг, който адарът можеше да разбере и да победи. Но не и хидрогите. Кори’нх не бе способен да победи първия враг, срещу когото се изправяше.

Операцията на Комптор протичаше точно толкова гладко, колкото бе очаквал, но това за него бе поражение. Изоставената колония оставяше печален белег, който го изпълваше с усещане за загуба. Започна да разбира колко погрешно схващане за себе си е имал.

На Кронха 3 в самия момент, в който се бяха изправили лице срещу лице с истински противник, Слънчевият флот веднага бе отстъпил. На Хирилка защитата му на палата и на губернатора се беше оказала унизително безполезна. А сега помагаше на една напълно жизнеспособна отломъчна колония да си събере багажа и да се махне.

За това ли бе предопределен? С това ли искаше да бъде запомнен?

Кори’нх крачеше безмълвно до младия Зан’нх към най-близкия транспортен кораб. Талът усещаше, че командирът му е разтревожен, но не проронваше и дума, оставяйки адара с обърканите му мисли.

Накрая Кори’нх призна:

— Бекх! Точно в този момент, Зан’нх, най-впечатляващото, което би могло да се каже за моята кариера, е, че успях да осъществя ефикасна евакуация.

А му се искаше да постигне много повече неща.

Намръщен, адарът се качи на последния кораб и Слънчевият флот остави Комптор под себе си. Опустял.