Преди повече от 10 години не помня колко бяха, (дали 11–12 години) прочетох тази книга. Сега я препрочитам за втори път и смело мога да кажа, че това е най-добрата книга, която някога съм чел.
Тогава нямах и 20 години и не бях прочел, толкова художествена литература, колкото съм прочел сега. Изумен съм, че и авторът на книгата, е бил на такава крехка възраст, когато е писал книгата.
За мен най-грешния подход по който човек може да подходи към книгата, е като почне да я сравнява с шутър играта, защото шутър играта лично за мен е, както най-големия виновник за това света да чуе в такъв мащаб за това произведение, така и най-големия душманин, на това читателя да не може да се наслади на многопластието, което има в тази книга. Хем е философска, хем е приключенска, хорор, мистика, фентъзи и постапокалипсис.
Основните критики в коментарите, са че някак си не се отговаря на стандартите за посапокалипсиса, но познайте какво и шутъра, който е игра в която се стреля, не отговаря на стандартите на глава 5 от книгата, където се говори за патроните, които са превърнати в основна валута на този свят. Още в книгата се говори колко малко хора са излизали навън, докато в игрите оставаш с впечатлението, че само най-големите страхвици не излизат извън метрото. Още важно е да се уточни, че все пак действието се развива в метрото (задължително книгата трябва да се чете с карта на метрото под ръка), а не на открито поле, което е важно, въобще за пътешествието на главния герой и развитието на този свят. Няма как всеки в този свят да се познава с всеки, при положение, че има тунели, пазени от враждуващи фракции и други препядствия пред героите на тази вселена. (За мен лично ми е много интересно чисто биоологически от къде героите на този свят се сдобиват с витамин Д, но това е въпрос по друга тема.)
Също ми е интересно, в такава среда какви правила „закони“/морални ценности и какви идеологии/религии ще възприемат хората. В нито една творба на постапокалиптична тематика досега: книга, компютърна игра, кино не съм срещал допир с дълбините на тази тематика, като фундамент на самия свят, а само в тази книга (голям фен съм на постапокалиптичните тематики и ме е яд, че вече няма добри заглавия от към качество). Това че авторът доста стегнато и на доста скучен донякъде бюрократичен език обяснява правилата и порядаците в този свят за мен даже е интересно, защото всяка фракция и всеки тип герои си имат своя отделено място в този свят.
Ако сте решили да четете само заради екшъна (ако сте играли игрите) или просто искате някакъв добре структуриран постапокалиптичен свят стил „фаулаут“ вселената тази книга не е за вас. Признавам, че не съм чел следващите книги от поредицата заради коментари на почетитатели на първата книга. От продължението 2034 съм чел първата глава, в която се вижда, че авторът доста е почнал да обръща внимание на критиките, че този свят няма посапокалиптична фундаменти и доста сериозно почва да обяснява за станция от където идва водата на метрото. За мен тази книга е шедьовър в който авторът е успял да разкаже за крехката си възраст историята на метрото с голямо въобръжение, структурираност и философска мъдрост нетипична за толкова млад човек. Диалозите мислите и сънищана на главния герой са нещото, което ме карат да чета тази книга с небивал интерес. Персонажите, които среша по пътя си през приключенията пък поставят доста интересни философски въпроси за оцеляването, което комбинирано с адреналина и трилъра, който има в такъв постапокалиптичен свят създават един неповторим вкус в тази творба.
Най-силна глава глава (философска и теологична) за мен е 11-та, най-слабата 19-та. Ако мислите да я четете, след моя коментар вижте и посланието в началото на книтана от Хан, грабвайте картата на метрото, намерете станция ВНХД (вашия Дом) и….
Удачи, Сталкери!!!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.