Гледам доста е нападнат Ангел Илиев в последващи коментари, но аз донякъде съм съгласен с него.
Книгата е завладяваща, няма спор. Но трябва да се чете без много замисляне… Ето например при влизането в библиотеката става дума за прах покриващ изпочупени стъкла от десетилетия… В същото време нашият герой е на колко… 18?, а помни, макар и смътно, живота отпреди… От друга страна подобни мутации не могат да се развият за такъв кратък период и, въпреки оправданието с младата възраст на автора, това е нещо, което се знае още от училище.
Но пак повтарям- книгата не е изобщо лоша и си струва четенето. Макар винаги да ме е дразнел руският стил на изпадане във философски монолози насред диалога. Но… Традиция си им е.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.