пубертетският стил затова ли изпъкваше толкова грозно. И бих му го простил. Ама това с пеенето върху вагона и Играта на Ендър на края мина всякакви граници на търпението ми. Защо я прочетох, ли ? Ми точно, за да разбера до къде би потънал автора. Е, доста на дълбоко беше.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.