Книгата ми допадна много — атмосферата е страхотна, а и ми липсваше необичайността на руската фантастика, която трудно се намира в повечето англоезични книги. Целия мистицизъм в книгата и градските легенди на жителите на метрото придават плътност на света. Книгата е основно приключенска, но има и елементи на хорър, и философски разсъждения. Според мен тази е и най-добрата книга от трилогията на Глуховски за московския метрополитен — „Метро 2034“ е слаба, а „2035“ — добра като цяло, но е изхвърлен целия хорър елемент от първата книга и е заменен с политически разпри и размисли.
П.С. — В отговор на Ангел Илиев бих казал — разсъжденията ти имат почва, но от написаното от теб оставам с впечатление, че смяташ метрото за населено от 5–6 хиляди души. Това не е вярно. Едно, че Московския метрополитен е голям и има повече от 200 станции, второ — че в „Метро 2035“ самият Глуховски споменава, че населението на метрото е около 50 хиляди души. Това далеч не е населението на голямо село, а на средноголям български град. Не можеш да опознаеш цял Кюстендил например, както не можеш да познаваш всеки в метрото. Вярно, че режимите в метрополитена са маломерни и мястото е малко, но именно и затова толкова често избухват войни за надмощие. Колкото за паспортите — прав си в това отношение, но останах с впечатление, че в романа те са ползвани основно от Ханза за регулиране на търговския трафик из техните станции. За повечето други неща, които си написал, съм съгласен.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.