Читателски коментари (за „Метро 2033 “ от Дмитрий Глуховски)

За съжаление очаквах повече от книгата. Автора не се е постарал да си напише домашната по отношение на фундамента на света. Още на първите страници, прави лошо впечатление с постсъветските комплекси, но по нататък впечатлението се задълбочава и показва непознаване на фундаменталните принципи по които се развива света. В едно постапокалиптично общество в което всички се познават няма как да има комунизъм, фашизъм, бюрократична демокрация и тнт. Всички тези системи са измислени за управление на големи маси от хора. Малки групи с численост от по 100–200 човека (средната популация на една станция в романа) могат да работят само на принципа на опростени отношения от типа на консенсусната демокрация, в която всеки индивид е важен. Няма кой да се занимава с бюрократични глупости като паспорти. А това заема една значима част от сюжета на романа. На практика цялата популация на цялата метромрежа би била сравнима с населението на едно по-голямо село. При всички трудности и фрагментиране, всеки жител има възможността да познава лично всеки друг. Социалната динамика в такива общества е основана на лични отношения, а не на бюрокрация и администрация.

Друг сериозен пропуск идва от дълбоките липси на познание в автора относно физическите основи на съвременния живот. Не разполага с елементарни познания относно хранителната верига. А роман за постапокалиптично общество не може да стане без задълбочени познания за това от къде ще идва храната на хората. А тя грубо казано идва от растенията, нужен е непрекъснат приток на свежа биомаса от повръхността и съответно значителни площи отделени за отглеждане на храна. От които автора не е описал и един квадратен метър.

За мен лично обаче най-дразнеща си остана една сцена в която автора описва глутница хищници мутанти, склонна да изгуби над 50% от състава си в преследването на една единствена плячка… Което ще ме извините, но е рядка глупост.

Като цяло авторския стил също търпи известни критики, читателя трудно визуализира обстановката в която се извършва действието, но това е дребен проблем споделян от много автори. Ако не беше пустото ми любопитство, за това как се развива действието до края, не бих продължал да я чета. Определено няма да отворя продължението.