Станислав Лем
Оглед на място (2)

Адвокатът Финкелщайн ме убеди. Отмъщението беше невъзможно. То е едно от най-големите житейски наслаждения, особено когато е, както казват познавачите, хладнокръвно, защото тогава е най-приятно. Кой от нас няма лични врагове и не се въздържа заради тях от вредни страсти, за да дочака в цъфтящо здраве подходящия момент? Бих могъл да кажа доста по въпроса, тъй като същността на космонавтиката е такава, че предоставя сума време за размисъл. Един човек, чието име няма да спомена, защото не искам да го обезсмъртя, направи всичко възможно, за да омаловажи моята дейност. На връщане от Касиопея знаех, че ще го срещна на официален банкет и обмислях разни варианти на срещата. Той, разбира се, щеше да дойде при мене с протегната ръка, а аз можех да го помоля да си признае дали е негодник или е кретен, защото на кретени подавам ръка, а на негодници никога. Но това беше някак си прекалено театрално и направо не струваше. Отхвърлях вариант след вариант, а като кацнах, научих ужасен, че всичко е било напразно. Той беше променил мнението си и вече ме превъзнасяше до небесата.

На Кюсмих също не можех да направя нищо. Затова реших, че от този момент нататък престава да съществува за мене. И той наистина изчезна, но само когато бях буден. В кошмарите, които сънувах, ми подаряваше яхти, палати, танкери, пълни с милмил, и купища брилянти. Измислях разни хитрости, за да се измъкна от глутница негови адвокати, които ме настигаха в тъмна уличка и тъпчеха джобовете ми със сребърни лъжички. Обречен бях да не мърдам три месеца от Швейцария и се страхувах, че няма да издържа. Нощно време Кюсмих, а през деня градинки като часовникови машинки, блясък на позлатени банкови табелки, борсови бюлетини и текущи курсове в „Neue Zurcher“. Когато се разхождах, гледах да не минавам по една улица, защото ми казаха, че под асфалта между канализационните тръби има трезори със злато. Не се събрали в подземието на банката и тя си пробила тунели под паважа. За щастие си спомних за поканата на професор Гнус. И това ме спаси.

Институтът се намираше извън града. Със стъклени стени, които отразяваха небето и облаците. Виждаше се отдалече и се извисяваше над обширен парк. Зад оградата, имитация на железни копия с позлатени върхове, слънцето огряваше жив плет. Обадих се от портиерната до централната сграда, подкарах по-нататък колата и паркирах под големите кестени до басейна, в който плуваха сънливи лебеди. Не обичам тези глупави птици и не разбирам защо толкова даровити хора, особено хора на изкуството, са се мамили от техните извити шии.

Холът на института беше огромен. Приличаше по нещо на храм, може би заради тишината и мраморните плочи, които отразяваха тавана с алюзията за църковен кораб. Видях отдалече професора, който излезе от асансьора и ми се усмихна на поздрава. Така беше поставено началото на едно от най-важните ми пътешествия, само че когато вървях по един от горните етажи след моя водач и минавах по пътя си край техниците с бели престилки, които караха безшумно своите монтажни колички, още нямаше как да зная това. Беше ден, но вътре светеха луминесцентни лампи, едни с топла, други със студена светлина, за да отбележат сякаш, че времето, което тече тук, не зависи от земното. В един огромен кабинет професорът ми представи десетина свои сътрудници, които ръководеха отдели в ИИМ. За да не поставят на изпитание моята скромност, те ме поздравиха с уважение, но не и раболепно. Групата се състоеше все от блестящи с интелекта си светли умове. За съжаление не запомних всичките. Зная, че доктор дьо Волей не ръководеше отдела по финансова космология, защото ръководителят на този отдел имаше друго име, но сега не мога да се сетя какво беше. Във всеки случай звучеше подобно. А и аз не разбирам от финанси, друго нещо е физиката. Начело на отдела по физика стоеше романоезичният^[1] швейцарец доцент Бур дьо Каланс. Около 49% от хората му бяха ненормални. И тъй като идеята се беше оказала гениална, завистниците говореха, че самият дьо Каланс не е с всичкия си. Сякаш на такава висота на интелекта това можеше да има някакво значение. Да вземем например последните няколко идеи на неговите хора. Като не може да се пътува във времето, трябва да пътува времето. Ако енергията не иска да тече между две изотермични^[2] точки, трябва да се принуди да направи това, като се копаят дупки. От което се стигнало до идеята за ентроните^[3], инверсорите^[4], реверсорите^[5] и изкопистиката, или копаенето на дупки в структурата на пространството и времето, докато нещо не хлътне в тях. Тази без съмнение ненормална идея беше дала началото на нова ера във физиката. В момента никой не знаеше как ще стане това, но в института малко хора се занимаваха с практическа реализация, защото цялата му дейност гледаше към далечното бъдеще. Във всеки случай Бур дьо Каланс беше изпълнен с най-светли надежди. Разбира се, не всеки откачен физик можеше да намери място при него. Не беше достатъчно да се е побъркал на някаква безинтересна лична основа, а във връзка с най-сложните проблеми на физиката. Тази идея обаче принадлежи на Нилс Бор, който веднъж казал, че на съвременната физика вече не са и достатъчни обикновени концепции, а и трябват безумни. Дясна ръка на дьо Каланс беше доктор Доберман, а лява — дребничкият Сан Бернар. Или обратното. Единият от тях (но пак не помня кой точно) беше доказал математически възможността кварките да се превръщат в акварки, а те — в аквариуми. В нашата Вселена това не можело да стане, но в други нямало как да не става и така теорията беше излязла извън вселенските ни граници. Затова пък съм почти сигурен, че не друг, а холандецът Доберман ми каза, без изобщо да е ставало дума за това, колко неподходящи метафори използва църквата, когато си служи с пасторални (пастирски) образи на агнета и овце, защото агнетата са за чеверме, а от овцете се правят шишчета. Разбира се, дьо Каланс имаше определени проблеми със своя колектив. Освен това мечтаеше да си намери поне двама побъркани лауреати на Нобелова награда, но за съжаление всички живи по това време бяха нормални. Неговите учени се държаха необикновено логично за своето състояние, бих казал дори прекалено логично, без да се съобразяват с каквото и да е обществено благоприличие, когато става въпрос за съществени неща. И до днес имам на прасеца си следи от зъбите на доктор Друс, който ме ухапа, но не в пристъп на лудост, а само в желанието си да запомня по-добре новата му теория за спиновете, собствените механични моменти на количеството на движението на елементарните частици, които не били нито леви, нито десни, а съвсем други. Наистина постигна целта си, защото запомних това буква по буква.

Трябва обаче да въведа някакъв ред в моите богати спомени. Централно място в института заемаха огромните исторически машини, наречени още историографи, а всеки отдел се свързваше с тях периферно. Отделът за онтологични^[6] грешки и неправилни подходи се ръководеше от Йондър Кнак, дълъг като върлина американец, син на исландка и ескимос. До възникването на този отдел никой не оценявал както трябва сериозността на грешните представи, които имат решаващо значение за постъпките на разумните същества. Когато влязох за първи път в лабораторията по промишлена сексуалистика, помислих, че се намирам в музей за стари парни машини или помпи на Джеймс Уат, защото всичко там се движеше с пъшкане напред и назад, но това беше най-обикновена работилница за ступрационни^[7] машини и примитивни копулатрици^[8]. Бяха ги докарали от различни държави за стандартизация и конвергенционна^[9] компаративистика^[10]. Цоклите на японските бяха лакирани и изрисувани с цветовете на цъфнала вишна. Немските бяха съвсем функционални, без каквито и да е украшения, буталата им се движеха безшумно в цилиндри, които лъщяха от смазка, а специалистите на Кнак вече екстраполираха^[11] на тяхна основа следващите поколения копулатрици. По стените се виждаха цветни графики на ерекцията и дезерекцията и кривите на оргиастичната наситеност и кулминационност. Много любопитни неща, но в отдела цареше потискаща атмосфера, защото вече беше станало известно, че резултатите от междузвездното разузнаване са оборили хипотезата за универсалността на земната еротика. Доктор Фабелхафт, автор на теорията за растящите несъответствия между любовните действия и създаването на потомство (така наречената теория за копулационно-прокреативното разминаване), пиеше, както ми казаха неговите колеги, на поразия, защото вече обработил параметрите на разминаването за всички биологични общества в нашата Галактика, като взел под внимание и Магелановите облаци, но точно тогава директорът му наредил да предаде цялата документация в отдела за грешки и неправилни подходи. Затова не можах да се запозная с него лично, странеше от хората.

В същото време отделът по извънземни теологии^[12] процъфтяваше. Въпреки микроминиатюризацията и това, че хранилищата с живачна памет съдържаха само резюмирани данни за теодицеите^[13], сбити до 107 санктора^[14] на квадратен милиметър, се говореше, че отделът ще се пренася в специално определени за него сгради, а електронната картотека на вероизповеданията и без това тежеше вече почти 150 тона. Странно чувство изпитва човек, когато застане пред огромния блок закована в стоманата памет, където като в блестяща гробница почиват хиляди космически религии.

Любезният асистент на професора, магистър Денкдох, ме разведе най-напред по всички отдели (но не съм в състояние да назова дори и една малка част от тях), за да мога да си представя какви реки от информация захранват централните историографи. Все още не разбирах тяхното значение, но следвах съвета на Денкдох да не задавам въпроси.

Като за такъв институт обядът в столовата беше по-скоро скромен. Денкдох ми обясни, че напоследък пак са им орязали бюджета. В замяна на това моята образователна програма не беше шега работа. Посещението загуби бързо куртоазния си характер, макар че нямах никаква представа какво е замислил професорът, когато ми даде телефона си. След обяд Денкдох ми предложи партия шах. Затова си донесох компютърчето, което бях оставил в колата, сложих го пред шахматната дъска срещу един от най-малките терминали в института, а ние, без да губим време, отидохме в директорския кабинет, където започна моето посвещаване в тайните на ИИМ.

Сега това са вече избледнели спомени, но тогава не ми беше лесно. Най-напред ми обясниха какъв е служебният ред в Министерството на вселенските работи, за което работеха. Струва ми се, че бях чувал някъде нещо подобно, но отбягвах по възможност тази сфера на дейност във Вселената, докато и аз не хлътнах най-сетне в нея. За това какво става в съседните съзвездия, не се знае нищо, най-много какво се е случило под една или друга тъмна звезда преди хикс години, когато там са били нашите пратеници. Ясно е, че изследователите не могат да пътешестват сами, защото са лица, които не носят политическа отговорност. Затова ги придружават пълномощници от съответното ведомство. Когато се върнат от командировката, чиновниците изготвят рапорти и от тях се правят извлечения за програмирането на историографите, или компютрите, които имитират историята на съответната планета. Как обаче да се гради политика върху заключения от отдавна минали времена? Контактите по радиото не са достатъчни, а и радиосигналите достигат до най-близката звезда след много години. Казано без заобикалки, историогръфът трябва да се досеща за по-нататъшния ход на извънземната история, с която му е дадено да се занимава. Да не говорим за кавгите на изследователите, които са били на самото място, защото и без това се знае, че още не е имало случай да представят еднакви експедиционни рапорти. Достатъчно е да си припомним, че американците вложиха милиарди, за да дадат отговор на парещия въпрос има ли живот на Марс, изпратиха там своите спускаеми и орбитални апарати, обработваха пристигналите на Земята материали в продължение на много месеци, след което се оказа, че в действителност знаят всичко, но по въпроса какво именно учените не успяха да постигнат съгласие. А ставаше въпрос само за това дали в марсианските пясъци се намират, или не се намират някакви си бактерии. Микроорганизми, които или съществуват, или не съществуват и които не говорят нищо, така че не могат дори да разказват невероятни неща, което разумните същества са в състояние да правят навсякъде, и използват доста рационално това свое умение. Още по-лошо е, че когато някой се върне на Земята, идва с безнадеждно остарели материали, цял век минава, докато предаде рапорта си на МВнР, и от тази дипломатическа страна на теорията на Айнщайн няма изход. Космическата дипломация и космическата политика трябва да бъдат релативистични^[15]. Историографите се програмират с данни от планетологията, физиката, химията и историята, поглъщат стотици подобни информационни потоци, а следващата контролна експедиция установява провала на положения труд. До момента нито един историограф не беше попаднал в целта. Само разни врели-некипели, но няма нищо чудно, ако си спомним колко са били точни предположенията на футуролозите, макар че са се занимавали с това, което е било под носа им и е чукало на вратата. От друга страна не трябва да се стои със скръстени ръце. Политиката не се прави, защото на някого така му харесва, а защото така трябва. Затова на МВнР му се налага да определя политическата си ориентация по постигнатото от отделните историографски възли, а институтът вече привеждаше в действие още техни агрегати. Историографите не попадат в една цел, защото създават противоречиви версии за далечната звездна история. На галактика се падат до деветстотин цивилизации, с които трябва да се поддържат дипломатически връзки, такава беше оценката за момента, а колко галактики има, никой не знае точно, но най-малко са сто милиарда. Това дава някаква представа за обективните трудности, които стояха пред Министерството на вселенските работи, а утехата, че обикновената размяна на дипломатически ноти с много отдалечените системи ще става за около два милиарда години, не е голяма, защото има и по-близки, та трябва да се знае какво може да се очаква и от тях. Магистър Вютерих от звеното за автопрогнози на ИИМ, което предсказва бъдещото развитие на МВнР, беше установил, че ако развитието на космическата политика върви според очакванията, до сто и петдесет години всеки земен жител ще бъде ако не пълномощен посланик, то най-малко почетен консул, а всички печатници на планетата ще печатат само акредитивни документи. Наистина, това ще премахне окончателно опасността от пренаселване, но ще изникнат нови опасности. Градовете ще опустеят, а и самото министерство ще има проблеми с комплектоването на кадрите си.

Първия месец ходех всеки ден в историографския разпределителен център на института и слушах лекции като студент. Разбрах, че не ние сме измислили всичко това и че други на небето са се сетили преди нас. Политиката увлича в орбитата си всичко, което в някакъв начален етап от своето развитие може и да не е било политика. Под чуждите слънца също имат свои МВнР-та, със свои историографи, и се води космическа надпревара за тяхната оптимизация. Колкото по-точно някой отгатне по-нататъшната чуждопланетна история, толкова повече печели от това. Затова симулациите не са само източник на познания, но и политическо оръжие, защото извънземните създават някои версии за собствената си история само за износ и естествено на нас също ще ни се наложи да правим това за космическа употреба. Което обаче, забеляза веднъж пред мене злостният професор Маверикс от отдела по земна история, няма да изисква нито специални усилия, нито разходи, защото е достатъчно да се предаде по ефира съдържанието на училищните учебници по история, които днес се издават в множеството страни под нашето слънце. Тъй като са пълни със скромни фантазии, те не се наричат измама, а местен патриотизъм.

Слушах тези неща, гълтах прахове за главоболие и си мислех, че всичко е загубено. Никога вече Космосът няма да бъде за мене това, което беше в миналото. Тогава бях наистина като дете, но както на детската възраст, така трябваше да дойде краят и на моята доверчива невинност.

Елементите на историческото симулиране ми обясняваше доцент Цвингли. То се нарича още проекционно имитиране на бъдещето, което на наблюдаваната планета вече не е бъдеще, а настояще, но ние не можем да го знаем и не можем да го опознаем в момента заради разстоянието, което не сме в състояние да преодолеем мигновено. Агрегатите се зареждат с различни сведения за населеното небесно тяло. Най-напред се вземат версиите на тези, които са открили първи планетата, минимум сто процента неверни. (Като чух тези думи, сърцето ми замря). Минимум, защото дори на Земята първооткривателят по принцип няма представа какво е открил, както е станало с Колумб и Америка. Информацията му не била нулева, а отрицателна. Нулева щяла да бъде, ако просто беше казал, че няма никаква представа къде е стигнал.

Следващите версии дават местните жители, които се водят повече от собствените си интереси, отколкото от любов към истината. Тези версии се разбират най-лесно, защото като предназначени за износ са ясни, сбити и целенасочени. Но ако са близо до конкретната истина, или се разбира малко, или всичко наопаки. Което няма защо да ни възмущава, ако имаме предвид, че с християнската любов към ближния са били оправдавани необходимостта от масови кланета на друговерците, разкъсването с коне на богобоязливи тълкуватели на Евангелието, ограбването на ближните и отвеждането им в робство или ако трябва да обобщим — няма такова хитро измислено престъпление, което да не е било извършено под егидата на Божията милост и страха от Бога. При това Божиите заповеди са били винаги спазвани само на думи, така че от всичко може да последва всичко, а на практика разумът се използва, за да се съгласува красивото с позорното. За оптимистите известна утеха е фактът, че става въпрос за всеобщо свойство на разума.

В работния жаргон на института беше заимствана терминология от артилерията, защото в крайна сметка се очаква да се получи такава траектория на събитията, която да попада точно в целта. Идеално състояние се получава тогава, когато земен изследовател пристига на симулираната в института планета и носи със себе си вестник от деня на кацането си, така наречения фантомен брой, а като го сравни с реалното местно издание, установява пълната им прилика. Като всеки идеал, и този не може да се постигне, но трябва да има стремеж към него. Отделните исторъдия дават отклонения, наречени абсолютни, защото не се получава нищо. Затова исторъдията се обединяват в батареи^[16], което води до огромно разсейване на симулатите. Опитът за усредняване на резултатите предизвиква пълно объркване. Затова крайните резултати се подлагат на филтрация и на този принцип действат три батареи исторъдия: батареята на апробиращите^[17] модули (БАМ), батареята на опозиционните модули (БОМ) и центриращата батарея на изравняващите модули (БИМ). А МОЗАК (модулът за координиране) се опитва да съгласува техните заключения, но често изпада или в епилептичен резонанс, или в кататония^[18]. Работеше се над създаването на триисторически дивизиони^[19] (БИМ, БАМ, БОМ), за да се достигнат по-високи равнища на синтез, но пускането на първия корпус тежки историохвъргачки не беше оправдало възложените надежди, защото се оказало, че историографската точност на корпусните агрегати може да даде задоволителни резултати едва когато тяхната обща маса достигне физическата маса на цялата Галактика. Така че за момента трябваше да се задоволят с тройната система, а МОЗАК само да коментира нейните диагнози.

Всичко това ми се стори съвсем невероятно.

— Как — попитах — може да се предвиди нещо, станало на планета, която е отдалечена от нас на хиляда светлинни години, когато гарантирам, че всичките ви исторъдия не могат да познаят какво ще ям утре на обяд?

— Ха! — каза Цвингли. — Изобщо не си мислете, че ще ни смаете с това. Принципът на сигурните прогнози е прост. Истина е, че не се знае какво ще ядете утре, но се знае, че след четири милиарда години никой тук няма да яде нищо, защото като се превърне в червен гигант, Слънцето ще направи вътрешните планети заедно със Земята на пепел. Не е ли така?

Кимнах в знак на съгласие.

— Е, значи трябва да се търсят връзки. Между несигурните явления и сигурните. Това е принципът, а останалото е въпрос на изчисления. Те не са по силите на цялото човечество, дори и всички хора да станат счетоводители, но сто грама синпсим — синтетична психична маса — са с едно равнище над човечеството. В Природата има определени константи. Например константата на разширяване на нагретите тела или на нарастване на планетните цивилизации. Не е важно какво мислят, важно е какво вършат. Изработката на една сребърна лъжичка като ювелирно изделие няма никакво значение, когато я сложиш в печката. Решаваща е температурата на топене на среброто. Така че константите си имат критични точки и в историята е същото. Откажете се от традиционното мислене на историците. Крале, династии, държавни интереси, завладяване на чужди територии и така нататък. Вие не можете да преброите капките вода в Ниагара, но нейната сила и движението на водата са изчислими. Младата цивилизация, както казваме ние, има слаб допир с Природата. Когато са недостижими не само звездите, но и морското дъно на собствената планета, нейните полюси и нейните полезни изкопаеми, когато номадските орди живеят ден за ден, те могат да си представят за моретата, звездите, климата и земята каквото им се прииска, защото техните представи не са основа за ефективни начинания. Могат да правят заклинания за дъжд, да се молят на океана, да викат слънцето на помощ, но това с нищо няма да промени условията им на живот. Колкото обаче цивилизацията е по-стара, толкова е по-голям допирът и с Природата. Не можете да се ограничите със сведения за тризъбеца на Нептун, ако искате да добивате нефт от морското дъно! И какво следва от това? Че младата цивилизация не е зеле в лехата през лятото, а по-скоро пролетно цвете. Вече се е разпъпило, но изведнъж застудява леко и пъпките отиват по дяволите. Студът рисува по стъклата папратови листа. Не се знае какви папратови листа ще нарисува, но се знае, че скоро ще изчезнат, защото ще става все по-топло. Ранното развитие заеква. Проявява колебания. Местните хуманитаристи ги наричат исторически цикли, културни епохи и така нататък. Разбира се, от това не следват никакви прогнози. Подходящ модел е легенът с вода, в която се слага все повече сапун. Докато сапунът е малко, мехурите се пукат. Долейте вода и изобщо няма да ги има. Но като слагаме повече сапун, правим пяната по-устойчива. Заменете сапуна с технологии от по-следващи поколения и мехурите ще престанат да се пукат. Това е моделът на цивилизационната експанзия в Космоса! Всеки мехур е една цивилизация. Най-напред изчисляваме постоянните мехури. Какво е повърхностното им налягане? Или стабилността на системата. Какъв е мехурът отвътре — дали е един, или е разделен и така се състои от много по-малки сапунени мехури? Или държави. Колко сапун се добавя на сто години? Или с какво темпо се развива там техническата еволюция? И така нататък.

— Но това е прекалено общо — не се предавах аз. — От него може да се получи някакво средно статистическо положение, само че да се предвиди съдържанието на вестник от чужда планета в определен ден и година е със сигурност невъзможно. Никога няма да повярвам в това!

— Но ние не говорим каква е истинската история, господин Тихи, а само я симулираме и доказателство за ефективността на нашата дейност са симулатите — отвърна флегматично доцентът. — Днес ще заредим във ваше присъствие пълнежа на една планета, на която при това сте били и която сте описали съвсем подробно във вашите „Дневници“.

— Какъв е този пълнеж?

— Така наричаме сбитата информация за планетата, която изследваме, по-точно за нейната цивилизация. В пълнежа ще бъдат и вашите сведения, иначе не може, но сред десетки хиляди други. За да ви покажем какво може исторъдието, ще се прицелим с него във вашите записки и ще видим какво ще се получи от това!

— Не разбирам. С какво ще се прицелите и как?

— Най-просто казано, вашите сведения ще бъдат противопоставени на всичко, което ще обработи като знание за планетата целият дивизион, подсилен от непосредствения приток на информация от нашия институтски спътник, който постоянно ни предава сведения от Маунт Уилсън, а там разполагат с най-новите сигнали от небето. Особеното на нашата работа е в това, господин Тихи, че никой от нас не знае какво има в пълнежа. За да прочете един пълнеж, на човек ще са му необходими не по-малко от три хиляди години. А дивизионът го усвоява с пет секулара изпреварване за тридесет и шест часа. Може би това ще ви даде някаква представа за разликата между историческото въображение на човека и машината. От всички затруднения, с които се борим, ще ви посоча само едно, за да разберете какво всъщност ще ви покажем като резултат от тази симулация. Исторъдията действат така, сякаш че разиграват хиляди партии шах едновременно, при което резултатът от всяка игра е начало на следващата. За да вземе съответни решения, исторъдието прави различни оценки, създава хипотези, теории и така нататък. Но ние изобщо не искаме да ги знаем. Те ни най-малко не ни интересуват, както артилеристите ни най-малко не се интересуват от начина, по който се възпламеняват отделните зрънца на барутния заряд. Снарядът трябва да попадне в целта. Това е всичко. Затова исторъдието отговаря на конкретно зададените му въпроси без баласта от предположения, които е използвало, за да стигне до отговора. При експеримента, който ще проведем, програмата гласи, че това, което сте описали по време на своето четиринадесето пътешествие, трябва да бъде изследвано от гледна точка на възможните бъдещи резултати. Така че, ето какво: дали сте казали като пред съда истината и само истината, не е от първостепенна важност. Намираме се в областта на политиката, а не на физиката. Не става дума за истината, а за Realpolitik^[20]. За влиянието, което вашата дейност на планетата ще окаже върху отношенията между двете цивилизации, тяхната и нашата.

— Какво тогава чакаме още? — попитах аз. — Заредете колкото се може по-бързо пълнежа, където трябва…

Зареждането стана в петък вечерта и в понеделник дойдох в института тъкмо навреме, за да видя последни етап от операцията. В диспечерския център бяха дошли много хора от други отдели, резултатът трябваше да се появи на екран от дебело стъкло, кръгъл като илюминатор, над който мигаха трескаво бели и зелени контролни светлинки, съвсем като в лош фантастичен филм, часовникът показваше единадесет, минутите минаваха, а мътната дълбочина зад стъклото оставаше тъмна. Изведнъж в самия център блесна червеникава точка, блясъкът се разля по цялата кръгла повърхност и я покри ситно с малки черни извиващи се гъсенички. Което не изглеждаше много привлекателно — като насекоми върху нагорещен тиган. Шефът на лингвистите доктор Клоунщайн нададе триумфиращ възглас.

— Родофилно писмо, наречия на Горна и Долна Тетраптида, официално-делови стил! — извика той и приближи лицето си до екрана, където черните малки живи същества на буквите или йероглифите се подредиха в два правилни четириъгълника, един над друг.

— За вас е, господин Тихи — добави вече по-спокойно Клоунщайн.

— Какво е това?

— Не мога да ви кажа точно. Зная и двете наречия, но с времето езиците се променят, а това са проекции с изпреварване два секулара… ако не и повече. Колега Дюнгли, включете главния преводач.

Дюнгли вече беше застанал пред командното табло и натискаше клавишите с изражение на комарджия. Върху светещия в червено екран се появи тънък като игла пламък и започна да бяга назад и напред по редовете на застиналите знаци. Едновременно с това една машина, която приличаше на голям телетайп, се обади с бързо тракане. Всички се обърнаха към нея, като ми направиха място. От широкия валяк излизаше на къси подскоци лист хартия според бързината, с която телетайпът удряше със знаците си. Появиха се букви на латиница. Стоях със затаен дъх и четях.

Кецхиур Вецхиур

Керделленпадранг

 

Земско посолство

на Свръхмощносилен страноход на Курдландия

 

БАРГМАРГСКВАРОШ!

 

За г-н Ийон Тихи

в Земята

 

115 Лимнер,

Африл

 

Ваше Благорождие!

Ние, акредитирания Земно Напълномощен и Многоможен Министър на Свръхмощносилен Страноход на Курдландия се извръщаме към Вас с долностойно.

До наша известност достигна изписан от Вас Създатък, с име наречен ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ, особено изпредвид като имаме „Четирнайсто пътешествие“, в където Ваше Благорождие се разправя за странствия на наша планета.

Ваше Благорождие поддава на Земско Простолюдство сведености за Наш Страноход, много задалечени от истина.

Синглурай или Примо: Ваше Благорождие се разказваш в посочено написание за КУРДЕЛ противно на Фактичност, с кое преобръщаш наш Страноход в подигравски Насмех и Лъжня и увреждаш на Две Наши Небесни Страни.

Гвисдукласт или Секундо: Ваше Благорождие посмява в посочена Книга да залъже за ЛОВ НА КУРДЛИ, кой Феномен е в Ваше Благоиздание вчерно Пасквилене и също гадостна Осмивщина на наш Държавоход изобщно и на Негова Светла Силомощност Предводител частично.

Кресимай или Терцио: Ваше Благорождие в свое Сластолюбство не спожелава и Дъх да издъхне за истинско Отвращенство, за Държавна Напаст ВОЛЯНИЯ, коя е заговорно-подривателски Спротивник на Наше Страноходство. Нагадостил е също Ваше Благорождие нивклиннивръковно и нефактично за СЕПУЛКИ.

Като имаме спредвид това, Ние, акредитиран Земно Напълно Мощен и Многоможен Министър, сдаваме дифамулационна^[21] Спротестация и излизаме напротивно Ваше Благопасквилство за Бита, Чара, Духа, Песента и Силата на казано горе. И като Представиделен и Екселентен засланик доискваме с милостивско затвърдение Ваше Благорождие да се извърне към правдоложие и да опровергне курделска Лъжа. Заради кое Ние, Любовници и Любеници на Мира, се извръщаме с доброжелателско предложителство да изгостува Ваше Благорождие Ийон Тихи за полвин сметка на Посолство (БАМ), за Земска сметка (БОМ), за собствена сметка (БИМ), indeterminatum^[22] (МОЗАК) на Пленета и там да завиди фактоправдие.

До 117 Лимнер (между Африл и Май) надчакваме явителството на Ваше Благорождие, а ако зловолно отнеиска, това ще разпростре Междупланетарски Компликт.

 

С експресна очаквателска жаркост:

КРДЛ, Пълно Мощен Министър на ССК

 

II

 

СУН СЕНСЕЛЕН БРАМГОР

Кирмрегцудас

 

Земно посолство

на Съединените съставки на Воляния

 

БРИБАРНОТРОПС!

 

Идеатор: Бранаксолакс

Програматор: АС/01-94бa

Оператор: Линкомпютър IX тип Сол U3

Оперон: Ийон Тихи, човек

 

Тун Тан 115 Виохна

 

Уважаеми Господин Тихи,

Посолството на ССВ Ви изпраща топла приветствена фраза, адекватна за планети от различни системи.

Но се получи в Посолството сведение, че Сте пожелал да напишете книжно книжна книга, наречена „Звездни дневници“, в която Сте съсредоточили вниманието си върху отношенията на нашата милостива планета.

ПРЕЦИЗАЦИЯ

Посолството на ССВ констатира с най-леко прискърбие, че Сте допуснали всестранни грешки, отклонения и деформации, както следва:

1) С грешно съвършенство мълчите в Своята книга за нашата държава ССВ.

2) Описали Сте КУРДЛИТЕ като ловен дивеч, а те са слепкави сборища, настроени враждебно към ССВ от старнаците в съседна Курдландия.

3) Направили Сте много намекващи неприличности по отношение на СЕПУЛКИТЕ, създавайки илюзия за тяхната Порносферичност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изобщо не Сте идвали на нашата планета, още по-малко в ССВ, а сте били на Синтелит Скан Сен, който е част от нашата територия, изведена в орбита с цел да развиваме оздравително-възстановителното музейно дело. Сигурно Сте помислили грешно намиращите се там имитаси, синталии, еротомлясмаси, дистанциони и пустаци (пустеори) за представители на нашата цивилизация, а увеселителните бутафории за живи същества, самобуси и т.н. По този начин Сте объркали фактическото състоsние с вреда за задълбочаващите се надлъж, нашир и в дълбочина отношения между Енция и Земята.

Вземайки под внимание посочената относителност, добронамерено призоваваме Вашата тиха натура да опровергае с дозирано слово лъжите.

С предположение, че Сте действали от незнание, а не от недобросъвестност, посолството на ССВ е готово да Ви удостои с пътуване по направление Земя-Енция-Земя, като ви гарантира мисловен имунитет, съобразонна подкрепа и командировъчни в границите на ССВ.

 

За посолството на ССВ:

Привързак по въпр. на Земноезичната

култура дипломатър Сол U3,

апостолиращ подсистемите,

акредитирани In Partibus Barbarorum^[23]

Подписът не се чете

 

 

Код: А-Пц6ек-Ца-Пек-Пи(7)-Пра(5)цек-Пур-9-Цик-Цик-Цик-Мее.

Post Scripturam Terminatam^[24]: В своя отговор трябва да Се позовете на горепосочения код. В случай на отсъствие на такъв ще предприемем обикновена гастрокластична процедура B-93.

 

Вярно с оригинала:

Триканален Диплутър II ранг

Цип Ципциквип Титиквак

Телетайпът престана да трака и настъпи тишина. Огледах присъстващите, които ме бяха наобиколили, и като видях, че това са Цвингли, Дюнгли, Нюцли и редица други особи с подобно звучащи имена, ми стана ясно, че се намирам сред швейцарци.

— Какво означава това? — попитах със страшен глас. — Кой от вас се осмели да си направи тази, с ваше позволение, „шега“? Кой ме обижда така? Това ваша идея ли е, господин Цвингли? Не си мислете, че не забелязах вчерашните ви намеци за сребърните лъжички, но поради вродената си вежливост се направих на нечул. Всичко обаче си има своите граници, уважаеми господине! Това вече не са някакви лъжички…

Млъкнах, защото видях всеобщото смущение и едновременно с това леката, но радостна усмивка на доктор дьо Каланс, който сякаш беше видял в моите думи проява на умствено разстройство и разчиташе да подсили своето звено с един толкова известен умопобъркан.

— Успокойте се, господин Тихи! Не е така и вие грешите, давам ви честна дума. Кълна се в децата си.

— Ако вашите деца съществуват, колкото и тези клевети — на това място измъкнах хартията от телетайпа и я вдигнах високо, — вашите клетви не означават много за мене! Чакам обясненията ви…

— Това е оригинал! — извика Цвингли. — Нито аз, нито някой от присъстващите е имал възможност да знае предварително съдържанието на симулатите…

— И аз трябва да повярвам в това?! — креснах, окончателно изваден от равновесие. — Мога да си призная, че съм направил някои е… грешки като Колумб. С това съм съгласен. Но всяка вероятност си има своите граници. Нима искате да ме убедите, че машината не само е открила моите грешки, не само е предвидила създаването на тези някакви си посолства на Земята след двеста или колко там бяха години, не само е установила какви дипломатически ноти ще ми изпратят тези посолства, когато никого от присъстващите тук няма да го има на белия свят, но и че е успяла да ги напише на език, с който ще си служат по онова време, и че това ще бъде подписано от дипломати, които ги няма по целия Космос, защото още дори не са се и родили?!!

Сложих хартията с напечатания текст на пулта, погледнах ги и казах:

— Давам ви десет минути за обяснение.

Започнаха да говорят един през друг, накрая изтласкаха Цвингли напред и той, изпотен, с почервеняло лице, събрал умолително ръце, призна най-напред, че може би не ме е подготвил достатъчно за своеобразния характер на експеримента и телесемантичната фокусация на историографите, защото те били насочени към съпоставка на моите „Дневници“ с целия пълнеж от уважение към мене, а не за да бъда обиден. Тъй като програмата не позволява на агрегатите да използват никакви общи изрази и да оставят в прогнозата празни места, машините запълват евентуалните празнини с предположения, правят хипотези относно отделните изречения, тяхната фонетика и дори правопис. Иначе процентната обоснованост на прогнозата не може да се изчисли точно. Машината има възможност да даде при поискване вепровирта (вероятния процент на виртуализация) на всяка дума от симулатите с точност до четвъртия знак след десетичната запетая. Вепровиртът може да бъде нисък, но никога не е отрицателен. Когато клони към нула, историографът подава версиите, които си противоречат, на Батареята на апробационните и опозиционните модули (БАМ и БОМ), което Цвингли ми предложи любезно да видя в първото послание, където се говори за готовността да бъде финансирано моето пътуване до Енция от нейното земно представителство. Защото финансовите въпроси, като особено деликатни, не могат да се предвиждат така, както се предвиждат другите материални явления. Да изясним най-напред, каза Цвингли, като се разпали и махаше не съвсем по швейцарски с ръце, какво има в пълнежа. Там се намират всички натрупани досега сведения за Енция, получени на място, предадени по радиото или лазерно, и тази документация обхваща дори песнопойките на учениците от планетата, да не говорим за учебниците по местна история. Разликата в името на планетата между версията на исторъдието и вашата е долу-горе като разликата между името на Индия и името на Америка. Местните жители на Новия свят, всичките апахи, команчи, ацтеки и разни сиукси, наричаме и до ден днешен индианци, защото Колумб ги взел за жители на Индия. Тъй като били на по-ниско равнище на развитие от своя откривател, те не могли да се противопоставят успешно на лъжата с тяхното име. Не е същото обаче с Енция. Нейното име е латински превод на понятието, с което жителите и наричат себе си („съществуващи“ или „разумно съществуващи“) и оттам the Entians, die Entianer, les Entiens и така нататък. Никой не е измислил това специално за случая, така ще се развиват по-нататък събитията, към които бяхме насочили историческите машини. Техните отделни блокове са проследили с екстраполационна последователност развитието на цялата планета, какви нейни държави, след като се превърнат в суперсили, ще създадат първи свои посолства на Земята и какъв ще бъде в такъв случай управленческият ред на тяхната дипломация, което ще намери израз и във формата на тяхната кореспонденция. Дипломатическите писма, които ще бъдат изпратени някога до вас или до физическите или юридическите лица, явяващи се ваши наследници, сигурно няма да се покрият напълно с нашите симулати, но ще имат аналогично съдържание и стил. Дори що се отнася до машинния код, който волянското писмо използва, и той е прогнозиран на основата на общата теория за развитието на компютрите от n-то поколение при определени технически обстоятелства. Сигурно няма да е ТОЗИ код, но ще е този ТИП код, който именно ще се използва в дипломацията. Защото не може да се открият уникати, откриват се класовете, към които те принадлежат, или ТИПОВЕТЕ. Така че волянското име няма да е ТОВА име, което виждаме на фантома, но ще е от ТОЗИ тип и ще прилича на фантомното така, както Цвингли прилича на Дюнгли и Иванов на Смирнов. А е така, защото родословно-генеалогичния блок на историческата батарея е изследвал типичните черти на младата дипломатическа смяна на Енця не чрез установяване на биологичните и черти, а само на тези, които там се смятат за административно полезни и се имат предвид по време на подбора за висшите училища, обучаващи дипломатите. Защото симулаторите не достигат до някаква „установена материална истина“, а до установените служебни критерии. Господа естествоизпитателите са си въобразили и са втълпили на всички, че междузвездните контакти започват с размяна на изречения за Евклидовата геометрия и атомните закони, сякаш че първото нещо на Земята при срещата с непознатите още туземци от Амазонка и Огнена земя е било да бъдат информирани от посланиците на цивилизования свят за триъгълниците и атомите, а не за това какви ползи може да има от контакта с тях. Чувал ли е изобщо някой за геометрия или математика в политическите отношения? А нали контактите с извънземните не могат да нямат политически характер! Най-напред се определят за постоянно учрежденията, или канцелариите, защото ако ще има политика, трябва да има и канцеларии. Това явление е абсолютно по характер и затова не е подчинено на релативизма на теорията на Айнщайн. Първите разговори не са за скоростта на светлината, а за предвижването по служебната стълбица, не са за обема на атомните ядра, а за административните компетентности. Дали извънземните са изградени от силикати, йодити, хлорити или аминокиселини, дали дишат кислород, или флуор, дали вървят напред, или назад, не е изобщо от значение за параметрите на бюрокрацията им и взаимното разбирателство зависи от политическите, а не от химическите им връзки! А причината да се обидите, или това, което сте успели грешно да видите и да вземете за истина, е (обясняваха ми го после много пъти по всичките етажи на института) най-обикновен комплекс на откривателска заблуда (КОЗА), който се подчинява на теорията за грешките и недоразуменията и във вашия случай се равнява на трета степен от разликата между разстоянието от Испания до Америка и разстоянието от Земята до съзвездието Стрелец. Което впрочем е откритие на магистъра по всеобща симулация Прюнгли. Колумб е взел Америка за Индия, а Ийон Тихи изкуствен спътник за небесната планета, от която е бил изстрелян. В това няма и сянка от позор и няма за какво да се обиждате.

Слушах вече малко по-успокоен, а ученият швейцарец размахваше с разрошена брада и запотени очила фантомната кореспонденция и викаше:

— Кълна ви се, че тук няма Нищо Случайно! Моля да обърнете внимание на разликата в езика на двете писма. Те говорят за разликата в заплащането, а с това и за националните доходи на Курландия и Воляния… С тези разлики се е занимавал финансово-планетологичния блок на нашето машинно отделение. Курдландското писмо свидетелства за скромни средства, влагани в дипломацията, след като посолството им ще наеме зле заплатен, а значи и лош преводач… по-скоро човек, защото ще им излезе по-евтино, вместо да влачат с дипломатическите си куфари и собствен полиглот.

— Какво искате да ми докажете — казах аз, — нали оригиналните писма са там — и посочих все така светещия червен кръг на екрана, покрит с нагърчените йероглифи, — а преводите направи вашата машина тук и сега, а не някакъв човек, чиновник и преводач, чиито родители, а вероятно и прародители още дори не са успели да се запознаят…

— Нищо подобно! Грешите! Това ще е непростима грешка на изкуството. Нали евентуален конфликт и междупланетни сблъсъци могат най-лесно да бъдат предизвикани от недоразумения при размяната на дипломатически ноти, така че трябва да се предвидят дори граматичните и правописните източници на подобни недоразумения! Преводът е направен от родословния блок със сътрудничеството на блока за експортна пропаганда, а работата на двата е била под контрола на блока за финансовите ограничения, или, образно казано, машината е създала фантом на посолството, поставила е в него фантом на служебната йерархия и където трябва, на определеното стъпало, е намерила място на фантома на дребния служител, който ще превежда инкриминирания документ, без да разбира нищо от него, защото няма да му се плаща да разбира каквото и да било. Предполагам — добави той по-тихо, сякаш говореше на себе си, — че е някакъв гастарбайтер, който освен турски не знае никакъв друг език както трябва… В същото време по-богатата Воляния използва в дипломацията автомати, защото колкото е по-развита една държава, толкова е по-евтина в нея автоматиката и толкова по-скъпа работната сила…

Не бих казал, че се чувствах напълно убеден от всичко това, но стана късно, така че отложихме по-нататъшното разглеждане на двете дипломатически ноти и последствията от тях за следващия ден, а аз се прибрах у дома. Чувствах се толкова потиснат, честта ми на космонавт беше така уязвена, че посегнах към телефона и набрах нюйоркския номер на Тарантога, защото ми се искаше да се оплача пред братска душа. Известно време професорът ме слушаше търпеливо и най-накрая се изсмя холерично в слушалката:

— И защо са толкова приказки за всичко това, скъпи Ийон? Някой ще си помисли, че швейцарците са измислили компютрите! Батареи, дивизиони, корпуси, исторъдия, а е достатъчно само малко да се позамисли човек и ще стигне до нещо подобно. Нали са осъществени са контакти? Нали все някога трябва да се стигне до размяна на посолства? Нали всеки аташе по културните въпроси трябва да прави нещо? Нали не може да направи нищо съществено? Така че ще събира материали за прегледа на печата и за докладите, които представя на началниците си, за да покаже, че нещо прави. Рано или късно ще разбере за твоите „Дневници“ и какво друго биха могли да направят тогава освен да ти изпратят опровержения?…

— Така е… — казах втрещен и смутен едновременно, — но там, професоре, имаше такива подробности… дори тайния дипломатически код на волянците… предложения да се финансира мое пътешествие…

— В подобен случай всяко посолство ще направи такова предложение, а останалото е памук. Виждал ли си как от лъжичка захар машината прави кълбо захарен памук колкото възглавница? Това е! Но добре, че се обади, защото отдавна исках да ти кажа, че цялата Космическа енциклопедия, която ти дадох тогава, помниш ли, с Ентеропия и сепулките, е била фалшификат. Измама. Опашата лъжа. Някакъв негодник решил да изкара някоя и друга пара…

— И не можахте ли да ми кажете това малко по-рано? — попитах разядосан, защото изглежда целият свят се беше обърнал срещу мене.

— Исках, но нали ме знаеш, забравих. Записах си го на визитната картичка, сложих я в джоба на жилетката, костюма дадох на химическо чистене, квитанцията от химическото загубих, след това трябваше да отида на Проксима и така си остана…

— Добра услуга ми направихте — казах и приключих набързо разговора, защото се страхувах, че какъвто съм холерик, ще взема да нагрубя професора.

Беше ден на неприятни изненади и пристъпи на ярост. От любезност разговарях с Тарантога след полунощ, когато в Америка е светло, за да не го вдигам от леглото. В института не бях ял почти нищо, бях огладнял, така че погледнах в хладилника за студеното телешко печено. Домашната прислужница, на която бях разрешил да използва хранителните ми запаси, не се церемонеше с тях. Имаше като че ли нещо там, но беше почти гола кост, покрита за благоприличие с кожа. Гладен и бесен, хапнах хляб и масло, след което си легнах.

В същото време в Института беше съставен кратък настолен машинен речник на двете писма. Задалечен — който е далече, спредвид — предвид, да опровергна — да опровергая и така нататък. Но аз не исках и да го погледна. Настоях да ми се даде достъп до източниците. Което доведе до известно объркване. Никой от ръководителите на отдели не беше упълномощен за това, така че отидохме в дирекцията. Там се оказа, че има следното служебно distinguo^[25]: Институтът може да ми предостави пълнежа, но не и източниците, или оригиналните доклади, документи, отчети и т.н., от които се изгражда пълнежа по метода на извлеченията и обобщенията, защото всичко това се намира в тайните архиви на МВнР, а никой служител на института не може да ги използва непосредствено. Нямаше какво да се обсъжда и разисква, защото в случая нямаше нищо за дискутиране и разбиране — такава е просто служебната линия, която разделя компетенциите на института от компетенциите на съответните ресори в МВнР. Щом е така, казах, моля за пълнежа, а в същото време нека се обърнат към когото трябва в министерството, за да мога в близко време да се запозная с оригиналните материали, което като първооткривател и пионер сигурно ми се полага. За първото няма проблеми, казаха, а що се отнася до другото, ще се постараят. Тогава Дюнгли, а може да беше и Врьонгли, ме заведе в малък кабинет, където се намираше един от машинните терминали, фотьойл, бюро, екран, четящи устройства, термос с кафе, чаени бисквити и флокси в кристална купа, и ме остави сам с апаратурата, така че, следвайки, каквото ми беше казал, пуснах веднага върху матовия стъклен екран прословутия пълнеж.

Нека благосклонният Читател не се надява да разбере от това, което преписвам тук буквално, повече, отколкото успях да разбера аз тогава. Припомням само, че намиращите се с пълнежа съкращения означават съответно: БАМ — батарея на апробиращите модули, БОМ — батарея на опозиционните модули, или мнението на малцинството, МОЗАК е модулът за координиране, който обикновено не можеше нищо да координира, и най-накрая БИМ — батареята на изравняващите модули, която се намесваше в случай на пълно объркване.

ЕНЦИЯ, вол. КИРМРЕГЗУДАС, курдл. КЕРДЕЛЛЕНПАДРАНГ, седма планета на гама в Телец (Gamma Tauri), 4 континента (ДИДЛАНТИДА, ТАРАКТИДА, ЦЕТЛАНЦИЯ, МАУМАЗИЯ), два блатеана, образ. от разложили се микрометеорни утайки (БАМ), от индустриалното замърсяване на околната среда (БОМ), неизвестно как (МОЗАК). Ок. 1000 подблатни вулкана (бълбукана), смятани от първооткривателите погрешно (БАМ), с пълно право (БОМ) за гмуркалци (вид Immersionales, разред Marmaeladinae, семейство Maccaronicaea [тестослепни]), 1 оргам (органичен амигдалин [БАМ], оргаистичен амилоид [БОМ], органов [оркестров] амилацетат [БИМ], отдавна е изсъхнал [МОЗАК]). 1 изкуствен сателит (синтелит) КАСТРАТ (Камуфлаж — стратегично-тактически [БАМ], музейно-етнографски [БИМ]), представляващ изведена в орбита част от територията на Воляния (вж.) с променлив диаметър, защото е надувак (БАМ), това е само мираж (БОМ), дявол го знае (МОЗАК). Климатът е умерен, отровен от индустриализацията (БАМ), криптовоенно (БОМ), винаги си е бил такъв (БИМ).

Планетата е населена от разумна раса (БАМ), от две разумни раси (БОМ), зависи от гледната точка (МОЗАК). Става въпрос за човекоподобен вид (БАМ), човекоподобието е ларвен метаморфозен стадий, защото местните жители са изменявци и се развиват от ПОЛЦИ през ПОЛОВАК и ДВУПОЛОВАК до СЛЕПВАК ОГРОМНИК (БОМ), само обличат и носят различни дрехи (БИМ), това са само митове и легенди, виж: „Политография на расите в Телец“, издание за служ. ползв., МВнР 345/2аб/99 (БУМ). Данните на БАМ са от волянци, а на БИМ, БУМ, БОМ от курдланци и затова не могат да се координират (МОЗАК).

Половете са ясно различими (БАМ). Няма полове (БИМ). Противоположни са на земните (БОМ).

Държави на Е.: 1. Уникална държавна форма в Галактиката е курдланският Страноход, наричан още Нациомобилистична курдлава и Ходублика. Той е селски самоуправляващ се съюз на заселените курдли — ГРАДОДОНТИТЕ. Върховната власт се упражнява от Предводителя на старнаците (старшите на курдлите). Административна единица е стадото курдли, или КУРДЛОКРЪГЪТ. Преди старнаците са се наричали курдловоди. Нациомобилът се е оформял векове наред паралелно с вземането на връх над пирозаврите^[26], особ. угасналите и едва тлеещите ловни форми, каквито били губещият огъня си полисерв^[27] (многороб) и кукурделът — студенокръвни влечуги, достигащи до 1 500 тона телесна маса. Изгасналият курдел се наричал мокрозавър, а изсушеният — сухозавър (Draco Pyrophoricus Curd. L. Msimeteni — по името на първооткривателя, участн. в IХ експед. на Заврологичния институт). Други названия: кхердл, кьордл и КРДЛ. Отглеждането на к. замества изграждането на жилища, невъзможно върху задблатите и изблатите, или тези терени, които се заливат периодично от блатеана. Защото на земните ледникови периоди на Е. съответстват блатниковите периоди (епохите на заблатяване). (БАМ)

На Е. никога не е имало никакви огнедишащи влечуги. БАМ се опира погрешно на митологията и курдландската пропаганда. Курдлите са многориби (а не многороби), появили се в процеса на естествената еволюция (борбата за оцеляване в блатото). Като работна сила образуват така наречените слепитела. (БОМ)

Според волянската версия курдлите са трупове (мъртви тела), изкормени от местните селяни поради жилищна криза и движени отвътре като галери — така наречената Cadaveria Rusticana^[28]. Докато според курдл. версия те са продукт на биологичното инженерство, измислено от Предводителя на старнаците. Невъзможно да се координира (МОЗАК). Борбите на номадите с влечугите довели до симбиоза на местните примати с курдлите, след като последните се напълнили с въздух, а първите свикнали с гургитацията и регургитацията^[29] (и лаксацията^[30] [БУМ]). Защото градодонтите са симбиозни кооперативни селища (БАМ). Нищо подобно (БОМ). Изглежда става въпрос за псевдозои^[31], или синтетични животни, които се произвеждат във фабриките за породист добитък на Генинженерното дружество (БЕМ) по образец на пракурдлите, но само по това приличащи на тях (МНЯМ).

Държ. структура на Курдландия е слабо проучена. Предводителят не управлява еднолично, той само мисли за управлението, а мислите му се интерпретират за местна употреба от СТАРНАЦИТЕ. (Исторически названия: бащи на стадо курдли, бастакурди, курдачи и др.) (БИМ, БАМ, БОМ)

Градодонтите страдат от вътр. раздори, предизв. от алергия (БАМ), от различия в политическите възгледи (БИМ), от паразити — негодници неработи (или безработи), неграмоти и загработи (БУМ). Изброените форми не са паразити, а кооперативни функционери (БОМ).

Курдландците са мн. чувствителни по отношение на своята оригинална държавна доктрина. Използването на имена като многогроб, скапаняр, трупец, издъхлян, мръшляк и разложенец, определянето на к. като трупоходи, бегогроби, скритодвижи и т.н. се преследва от закона и се наказва с понижаващо преселване (заточение отзад, или озадничение). В стари времена к. са били използвани за гробници на известни държавни мъже по подоб. на земните пирамиди (БАМ). Всичко това са митове и легенди (БЕМ). Имало е нещо такова (МОЗАК). Вж.: „Енцианска митология“, гл. „Архомобилистика, перипатетична полиархия, мит за Предводителя“. Виж също: „Блатоник“, издание за служ. ползв., „Колко крака има курделът?“ (Доц. Дж. Бладър, МВнР 6/4е4). „История на борбите с големите влечуги“, от същия автор. „Повръщането като политика“, пак от него. „Курдлите — жертва на хищническата икономика“, също от него. „Жилищното право и висцералната^[32] площ“, и това от него. „Служили ли са курдлите в древността за противометеорни скривалища?“, В.Тутас. Виж: рапорт на II-та безрезултатна енцианска експедиция, ИИМ, симулати серия B/9 и Т/9. Също: „Задкурделният живот в ерестта на дечардарите“, в „Анали на Института за посмъртно производство на сирене“, Т.Кваргъл, ПИП 20111. „Химическият състав на сланината за хранене на курдли“, И.Драгондър, „Acta Curdeliana“, том XI, стр. 345 и сл. „Структурен анализ на курдландската поезия“, колективно изследване на ИИМ, 239/с. „Евисцералните^[33] туптази и пирофорази като средства за мятане на огън“, д-р Револвендър, Бостън МакГрау Хил, док. дисертация, прогнозирана с 40-годишно изпреварване от Рюнгли и Киндерщайн, ръкопис.

 

Останалите триста заглавия цитирана литература пропускам, за да премина към втората част на пълнежа, посветен на Воляния.

Воляния. Също: Съединени съставки на Горна Воляния (БАМ). Свободна федераци на съвършените щати (БИМ). Свързани щати на Тарактида (БОМ). Първата държава на Енция, високо (БАМ), много високо (БИМ) развита, в лоши отношения със съседката си Курдландия. Поради увеличаващите се вътр. проблеми двете осн. политически партии, които издигат кандидати за страновод (БАМ), президент (БИМ), западнали интелектуално, защото умните кандидати, които можели да пожелаят доброволно най-високия пост, се отдръпвали пред лицето на непреодолимите трудности. Така наречената дебилитация на редуващите се администрации довела до кризи и въвеждането след това на политарията (политическата лотария) като противодействие на залязлата практика да се взема властта с желание. Тъй като повечето граждани отказвали да участват в тегленето на политарита, през XXIII в. било въведено извънредно положение и всеобщ принудителен отбор на парламентаристи и държавни служители (ПОП). Кризата била предотвратена от компютърния прогрес. Автоматизацията на администрацията обаче рухнала в края на това столетие, когато цивитаторите отказали да управляват поради така наречения логистронен синдром. Прекалено интелигентните системи или започвали да бълнуват, или бивали поразени от собствената си гениалност (прогресивен гениалич). От това положение ССВ излезли благодарение на въведената синтура (синтетична култура), състояща се от екософизация^[34] (създаване на мъдра околна среда) и хедопраксия^[35] (задължително разпространяване на щастие). С тях волянските институции заздравили обществените връзки, които се рушели под влияние на благополучието (БАМ). Те са резултат от интеграция на държавните интереси с господстващата религия (БИМ). Съмнителна работа (МОЗАК). Става въпрос за етификационно преобразуване на околната среда, за възхитителско-принудителски, злопоглъщащи и разиндивидуализиращи технологии, които заедно образуват синтурата. За да се направи облагородяващо мъдра жизнената среда, пътищата, сградите, предметите за домашна употреба, дрехите и т.н. се произвеждат от съобразони — логически микроелементи, в които се влага благородство по време на първичната им обработка. Съобразонирането достигнало в метрополиите равнище 60 един. интелигентност на грам и секунда. До 40 метра дълбочина в градовете вече не се намират никакви неинтелигентни съставки (БАМ). Такава е официалната версия (БОМ). Останалите места са 87% омъдрени (БАМ). Съмнително е (БОМ). Синтурата дава разум на обкръжението, за да се грижи за доброто на гражданите и за себе си със самостоятелна неутрализация на нанесените от опозицията вреди, като плюс това възпитава, обслужва, съветва, поглъща опитите де се вършат престъпления и подтиква в рамките на закона към потребителска анархия (БАМ). Тези квалификации са резултат от това, че за да се опише синтурата, се използват земни категории (БОМ).

Съобразонираните обекти изпълняват поръчения, които не нарушават интересите на ближните. Съобразоните от първо поколение (мислините и измислините) били деморализирани от престъпния свят, но прототипите с морспири (морални спирачки) са 99.998% неподатливи на злото (БАМ). Така казва правителството (БОМ).

Промишлената продукция се дели на доставяща удоволствие и превантивна.

1. Доставящите удоволствие стоки се произвежда от: разиндивидуализацията, конвейерната и индивидуалната фелицитация^[36], хранотъпченето, очестяването, досладяването и изкуственото създаване на кариера (изкариера) с помощта на целево избирателство. Това са индустриализираните отрасли на хедонистичната или любопроводната информатика. Според девиза на Волния Fac quоd vis^[37] всеки гражданин прави, каквото си поиска, а задача на държавата е да максимализира всеобщото щастие. Администрацията си служи с хедометрия — измерване на благите усещания, които могат да преминат по нервните пътища на гражданите в продължение на един живот. Но понеже предлагането е ок. 10^8 пъти повече от индивидуалната пропускателна способност, като се слага в сметката и времето за спане, между удоволствията трябва да се избира. С тази дейност се занимава личният избирак на гражданина, наричан също предлагатор, който го ощастливява според предпочитанията, темперамента и индивидуалната му издръжливост.

Благодарение на това никой в Галактиката не може да бъде по-щастлив от волянците. (Според правителствено експозе ССС/7/Zub.) (БАМ). На което се противопоставят курдландските източници, като сочат нарастващата степен на самоубийствата (БОМ). Един от най-трудните проблеми за преодоляване била загубата на близки същества поради нещастни случаи и естествена смърт. Неефективността на отскърбяващото лечение принудила МПЩ (Министерството на пълното щастие) да започне производството на априксимати^[38], или небитници (псевдоиди, псевдоиндивиди), като напр. амуроидите, майкоидите, таткоидите, любовнитите, детовидите и т.н. Те се изготвят по поръчка на заинтересованите лица или на съответните управи на обществените гробища по време на погребенията, в края на които скъпите покойници се появяват във вид на идеални копия. Гражданите, които имат близки с труден характер, което води до постоянни караници, могат да заздравят по същия начин семейните си връзки още докато индивидите, които не се вписват в обществените рамки, са живи, а на тях за справедлива компенсация също им се доставят съответните двойници (на популярен език това се нарича куклонизация на семейството). (Така е според волянските източници, БАМ). Чучелните лъжесемейства са арена на кошмарни събития, от които козината по темето на курдлите настръхва (БОМ, според курдлански данни. Виж също „Наръчник на курдландския агитатор“ 391/Р и изказването на Предводителя пред Съвета на старнаците по време на Х-ия скотосбор на градодонтите, особ. частта под загл. „Фалшиблизките като тренажори за терзателството във Воляния“ [БЕМ]).

Разиндивидуализацията прави възможно да се преживее това, което иначе не може да се преживее на един път, като се включат любопроводи с разиндивидуализатор към двете полукълба на мозъка. Правителствената програма планирала всеобщото щастие да нараства с 4% за петилетка, но настъпила стагнация (БАМ), стигнало се до явленията, за които се говори по-долу (БИМ, БОМ).

2. Продуктите на превантивната промишленост не се поддават на правдоулавяща филтрация от батарейните модули поради значителното разминаване на данните, които засягат тази област. Според волянските източници такава промишленост изобщо не съществува, така че по-долната част на пълнежа се основава на курдландски източници, като се имат предвид волянските им опровержения. Затова вместо модулните индекси (БИМ, БАМ, БОМ) в текста фигурират индексите на източниците (КУРД, ВОЛ).

Противниците на съобразонизацията се стремят към ренатуризация на средата под лозунгите за спасителна деструкция. Волянското правителство не ги преследва (ВОЛ), преследва ги, като се стига до използване на скрити мъчения и постепенна замяна на нелоялните жители с лоялни нежители, или куклони (таен проект за пълно протезиране на обществото, или куклонизация) — (КУРД). Това са клевети, пропагандирани без всякакви основания (ВОЛ). За действителното отношение на обществото към диктатурата на ощастливяването свидетелстват популярните изрази като „да се насладиш до смърт“, „да се гътнеш от любов“, „да се захаросаш“, а за куклонизираните обществото казва, че ги е ударила захарна апоплексия (КУРД). Това са цитати от произведения на фантастичната литература (ВОЛ).

Примитивното стоково потребление прави обществото глупаво, а предизвикателството, което му отправя необикновената интелигентност на средата, дава тласък за развитието на ума и просветната дейност (ВОЛ). Главно обаче в областта на тайните убийства и методите, които се използват за тях (КУРД). Мнимата подривна дейност и персеверация^[39] на антисинтуралните перверзии (персеверзии) е също част от новата образователна система. Етифицираната среда не само поглъща опитите за злодеяния, но действа и с профилактично увещаващо изпреварване, резултат от внимателните грижи, полагани, докато индивидът е буден или по време на съноскопията (спектроскопия на сънищата за премахване на кошмарите и бълнуванията) (ВОЛ). Става въпрос за непрекъснато шпиониране на гражданите и кастрация на духа дори и по време на сън (КУРД). Вместо да лекува садистите, волянското МПЩ (Министерство на пълното щастие) им доставя стоки от предприятията за мазохистка продукция и факсифамилните^[40] фабрики (КУРД). Мотивите за убийство са напълно променени. Личността на жертвата е без значение, важно е да се преодолеят морспирите (моралните спирачки) на съобразоните. Срвн.: „Любителският умъртвяващ спорт във Волния“, държ. науч. изд. „Кукурдел“, 56/b/9, освен това: „Етикосферата като отглеждане на дегенерати“, събрани съчинения на Предв. на старн., т. V, стр. 77 и др. Също: волянската брошура за вътрешна клубна употреба „Какво може да се направи с ПОП-а?“ (ПОП — персона, която е особено пикантна). В престъпния волянски жаргон синоними на ПОП са боксин, риталник, беззащитник, разцепяк, съблазнявка, ритун и мъчак („Идиоматичен речник на синтурата“, Курдл. Акад. на науките, Пцим, 67/b) (КУРД). Официални опровержения на по-горното от волянска страна в: „Кампанията от клевети и обвинения“, „Acta Synturales Volianiae“, т. II, 67/43f. Опити за отклоняване на вниманието от злите намерения чрез миражи на опияняващи житейски наслади се правят във волнските градове чрез лудобранията (лудите събрания) (КУРД). Става въпрос за разговори на запалянковци след мачовете по телекинетичен футбол (ВОЛ). Най-често срещаните социални заболявания в ССВ са газагството, прилепацията, скочизмът, впиявството, семейният изкопизъм и самоядният комплекс.

I) Газагството е паническо масово бягство от метрополиите в търсене на места, които не са съобразонирани (КУРД). Ходене за гъби е (ВОЛ). Бягащата тълпа гази всичко по пътя си, а тъй като недвижимите имоти се бранят, много случаи завършват със счупена основа на черепа, защото въпреки своето интелектуализиране строителните материали запазват инертността си.

II) Индивидуална реакция срещу облагородяването на средата е скочизмът. Под предлог, че искат да се полюбуват на красивата гледка, скочистите се опитват да надхитрят високите балкони, рамките на прозорците и т.н. (КУРД). В Курдландия има осем пъти повече самоубийства (ВОЛ).

III) Други признаци на същата реакция проявяват прилепарите, впиявците и охлофилите^[41], или плътълпистите. Те се опитват да се скрият от синтурата зад телата на другите индивиди. Охлофилите търсят плътни тълпи (плътълпи), а прилепарите и впиявците се впиват в кой да е срещнат (така нареченото конвулсивно непускащо впиване). Плътълпистите се различават от впиявците по това, че първите действат в състояние на умопомрачение и кататония, затова към тях се отнасят като към умствено болни, а вторите са религиозна секта и смятат впиванията за ритуален акт на истинска (ненатрапена) любов към ближния.

IV) Семейнит изкопизъм се провява, като най-често от бащата изкопава толкова дълбока дупка, че стига до несъобразонирана дълбочина, след което цялото семейство се настанява в нея за постоянно.

V) Краен израз на антисинтурните възгледи е скритото самоунищожаване къс по къс. Което обикновено започва с невинно на пръв поглед гризане на ноктите.

Освен това на територията на ССВ действат индистите (индиферентистите), за които е все едно какво ще направят, стига да е в разрез с принципите на синтурата. Те дебнат от засада набелязаните жертви, напр. майки на висши държавни функционери, учат подрастващите да не използват любопроводите, замърсяват активно жизнената среда, повреждат личните избираци на инвалидите и старците, като освен това сеят тревоги, хули и подстрекателства. Неспособно да се противопостави на това, МПЩ поръчало на Министерството на леката промишленост да зашива в долното бельо долоротворни^[42] датчици (болезници). След като открият злите намерения на носителя на бельото, датчиците, програмирани в рамките на пенитенциарната^[43] превенция (пенитпревенция), предизвикват тежки пристъпи на ишиас (долоротворно предотвратяване на злото).

Неефективността на тази практика довела до чудовищна законодателна ескалация (КУРД). Който успее да надхитри болезниците, дистанционите, морспирите, благодайзерите и т.н. и извърши повторно престъпление, бива обезмозъчен и превърнат с помощта на нервно перпетуационно^[44] препариране (нерперпиране) в доживотен изтезак. Осъденият, по-точно неговият нервопрепарат, прикован към електропозорен стълб пред очите на всички, издава викове на болка, усилвани от мегафони, които са свързани с нервните окончания на неговия ексгръклян. Волянската наука се старае с помощта на съответни изчисления да използва най-пълноценно транслационния капацитет на нервните влакна, по които се предава болката (КУРД). Тази шумотевица идва от младежките дискотеки, всичко друго е долна клевета на неподбиращата средства вражеска курдландска пропаганда (ВОЛ).

Беше доста след полунощ, когато станах от стола и прекъснах по-нататъшното четене, защото в главата ми беше пълна каша. В нея плуваха курдландските прогнози за заплашващата Воляния безличностна гражданска война на съобразоните с антисъобразоните, или на синтурата с антисинтурата, преплетени с мрачните волянски разкрития по въпроса за градодонтите като крачещи затвори (КРАЗАТИ). Пролюби (протезите за любов към ближния), етификация и антисофско увреждане на околната среда, злосторни бомби, сластоубежища, отстрастини, детерогентни, или оттероризиращи, препарати, майкоиди, противобратя, тъщоловни внуци, смъртолери, видроманси и хиляди също толкова загадъчни думи кръжаха в нещастния ми мозък като истински Маелстрьом. Стоях до прозореца и гледах от шестнадесетия етаж спящата спокойно Женева, потиснат от несигурността дали ще успея да достигна до истината за планетата, която така прибързано и простодушно бях представил някога в моите бележници. Едва някой си БАМ, МОЗАК или МНЯМ наричаше амортаделите цитадели на първата любов и КУРД или БОМ ги определяха като кайма или нещо от рода на салама. Дори не разбрах дали еницианците са еднополови, двуполови или многополови, защото и по този въпрос царяха множество противоречиви възгледи. А при това ме човъркаше и мисълта колко кошмарно се бях опозорил някога, вземайки някакъв сателитен луна-парк за планета, а забавленията и игрите в него за драматични явления, свързани с дъжд от метеори. Разбрах поне защо само аз се вълнувах толкова от СРУМА, на който туземците не обръщаха никакво внимание. Бях се държал като дивак, който вика в театъра от зрителната зала към Отело да се пази от Яго и — за Бога! — да не души Дездемона. Когато осъзнах това, по бузите ми изби топлина. Реших да измия позора, каквото и да става. Заклех се, че няма да подвия крак, докато не се добера до оригиналните източници, незабулени от механичната, а изглежда и безпристрастна работа на компютрите. Вече знаех, че това няма да е лесно, защото достъп до архивите от Телец можеше да ми даде само някой си доктор Щрюмпфли, таен съветник в МВнР, със славата на много труден за общуване човек, фанатик на инструкциите и бездушен формалист, с една дума — швейцарец. Професор Гнус направи за мене каквото можа. Беше ми издействал за следващия ден среща със Щрюмпфли на четири очи, всичко останало, или преодоляването на бюрократичните бариери, се падаше на мене. Въздъхнах тежко и се опитах да изцедя от термоса остатъка кафе, но там имаше само малко засъхнала на дъното утайка. Не зная защо това ми се видя като предвестие за поражение, което ме очаква в канцеларията на съветника. Огледах мрачно кабинета, сложих в устата си един ментов бонбон, защото ми се гадеше, не зная дали от изядения на обяд cordon bleu^[45], или от пълнежа, и отидох да спя.

* * *

Щрюмпфли ме прие хладно. Дипломат от такъв ранг — действителен таен съветник — съвсем естествено притежава умението да отпраща умело тези, които идват при него по работа, така че нямаше да постигна нищо, ако не беше една щастлива случайност. За да отклони молбата ми, той трябваше да ме погледне, аз пък погледнах него, след което се познахме, не веднага, защото никога в живота си не бяхме се виждали, а постепенно, като се оглеждахме един друг — познах го най-напред по вратовръзката, по-точно по начина, по който я връзваше, а той мене съвсем не зная по какво, но почти едновременно се покашляхме, след това се усмихнахме с известно смущение и повече нямаше защо да се съмняваме. — Ами че това е той! — помислих си аз и на него трябва да му е минало през ума същото. Поколеба се, подаде ми ръка през бюрото, но при създалото се положение това не беше достатъчно, за част от секундата се поколеба, защото не можеше да ми се хвърли на шията, това щеше да бъде прекалено, така че, воден от инстинкта си на дипломат, остави мястото си зад бюрото, хвана ме сърдечно под ръка и ме отведе в ъгъла на кабинета при един голям кожен фотьойл. Отидохме след това да обядваме заедно, после съветникът ме покани у дома си и се разделихме около полунощ. А защо стана така? Просто защото имахме една и съща домашна прислужница. Не някаква си авточистачка, а истинска, жива, пъргава, чиято уста не се затваря, затова без преувеличение мога да кажа, че със съветника се познавахме така, сякаш че сме изяли една бъчва сол заедно. Смятайки се за дискретна личност, тя не беше споменала никога неговото име, винаги казваше „съветникът“, а как ме е наричала пред него, не зная и не попитах, защото щеше да е глупаво, но така или иначе нашето познанство изискваше тактичност и от двете страни, най-вече в началото, и особено върху мене лежеше голямата отговорност, защото се срещахме преди всичко в неговото жилище, така че трябваше да внимавам — всеки един поглед върху шкафчето или килимчето до шезлонга, невинен за чуждия човек, ставаше, защото е мой, намекващ и значещ: нали ми беше известно какво има в това шкафче или какво се изтръсква всеки понеделник сутрин от това килимче… Така че нашите близки отношения се намираха под специфична заплаха и отначало не знаех къде да дяна очите си, дори си мислех дали да не ходя при него с тъмни очила, но това щеше да бъде faux-pas, така че го поканих на кафе при мене, но той не бързаше много да ми върне визитите. Като поразмислих насаме, стигнах до извода, че не става дума за материалите, които има при себе си, защото позволението за достъп до тайните архиви не изискваше само неговото съгласие и той се зае сам с по-нататъшните формалности, а че по-скоро подлага мене на изпитанието, защото у дома трябваше да се държи по-внимателно. Макар че домашната ни прислужница покровителстваше невидимо нашите срещи, бях съвсем наясно какви ще бъдат коментарите и на сутринта за състоянието на барчето и пепелниците. Двамата живеехме като стари ергени, а на такива никоя домашна прислужница няма да прости и няма да ги жали заради черните им очи. Освен това знаех, че той знае, че аз зная какво ще каже тя, затова и по миниран терен не бих се движил толкова предпазливо, колкото се движех из жилището на съветника, защото при всяка капка, капната на покривката, в душата ми отекваше нейният коментар, а това не беше жена, която подбира думите си. Но трябваше да и се отстъпва, защото откъде, питам, щеше да се намери друга. Не един път беше критикувала пред мене поведението на съветника в банята, особено заради сапунерките, но и заради запушения умивалник и кърпите за ръце, и ако не я слушаш внимателно, можеше просто да си отиде и да не се върне. И как трябваше да се помни кога има имен ден, за което при мене беше прекалено отскоро, но при съветника от години! С подаръците имаше колосални трудности, защото не пиеше, не пушеше, нищо сладко не хапваше и как, като по всяка вероятност имаше наченки на диабет, в чантичката й — цял плик анализи на урина, трябваше да ги чета, по-скоро да се правя, че ги чета, и не можеше да ги пренебрегвам: наличието на албумин не е шега работа. След което отново започваше за съветника. Беше приела да й подари някакво несесерче или може би чантичка с козметика, не помня точно, но изглежда само за да недоволства пред мене: такива цветове, на моята възраст, той какво си мисли, че изобщо се боядисвам ли? Чувствах се като на сцена. Играеше пред всеки от нас пиеса за другия, истински театър на въображението, и все бързаше да свърши с чистенето при мене, за да го свари вкъщи, защото не понасяше празните стаи, трябваше да има слушател. Не ни беше лесно, но се стараехме и двамата, всеки у дома си, защото в днешно време домашната прислужница направо я разкъсват на части, а тази беше и като слязла от сцената, трябва да имаше призвание на драматична актриса, на която не е провървяло, защото никой не го е открил, а самата тя, слава Богу, не се е досетила за него. Homo sum et humani nihil a me alienum puto. Доброжелателността си е доброжелателност, но си залагам главата, че съветникът се ангажира толкова с моя въпрос и ми помагаше така за министерската библиотека, защото още тогава разчиташе, че когато замина (беше прочел това решение по лицето ми по-бързо, отколкото успя да изкристализира в душата ми), ще я има само за себе си — разбираемо, макар и като че ли измамно желание… Жадуваше за нещо изключително — да превърне периодично идващата домашна прислужница в постоянна и знаеше, че ако ме затворят тук (бях му се изповядал като на братска душа за Кюсмих, замъка, храната за бебета и дори за лъжичките), няма да намери нито миг покой, защото като престане да ми чисти, тя ще започне да ме идеализира пред него, да ме сочи като недостижим образец, за да се почувства по-непълноценен. Трябваше да се сприятелим, нямаше друг изход, все пак е по-добре, когато интимните ти забежки се знаят от някой близък човек, отколкото от чужд, а може би и недоброжелателен, и ние наистина нямахме тайни един от друг, защото никой психоаналитик не прониква така дълбоко в човешката душа като домашната прислужница (колко са измачкани чаршафите ви днес, какво ли сте сънували?), с една дума — играта се водеше с открити карти, макар че заедно правехме усилие да се преструваме, че няма нищо подобно. Няколко пъти съветникът покани не само мене, но и директора на отдел „Телец“ заедно с двама експерти и архивар, така че почти една цяла колегия разискваше в жилището му на птифурки^[46] и кафе как да ми се предостави всичко, но всичко без всякакви изключения. Това, което говореха, беше понякога още по-неразбираемо от пълнежа.

Най-трудно им беше да решат като какъв всъщност мога да вляза при архивите. Първооткривател на планета — обясняваше ми търпеливо магистър Швегерли от отдел „Кадри“ — е много славна титла, но за школските читанки, защото в министерството не означава нищо. Нали не бях нито експерт, на когото отделът за наблюдение на Телец е поставил някаква задача, нито член на съвета на министъра, нито дори кооптиран отвън нещатен специалист. Бях частно лице, а като такова нямаше какво да търся в МВнР, със същия успех достъп до архивите и секретните книжа можеше да поиска и нощният пазач. Тайната на документите не се състои само в поставения върху тях печат, тя е знак дали на служебното дело е даден ход, или е замразено, защото понякога даването на ход означава именно край на всичко. Така че съветниците напрягаха мислите си на чаша черно кафе, за да намерят поне претекст, ако не предписание, което да отвори пред мене вратите на Сезам. Бързо разбрах, че всичките тези висши и низши служители на МВнР нямат никакво понятие от Енция, както и от астронавтика, защото това не влизаше в техните компетенции, и ми се случи да чу как вместо Телец казваха телешко. Накрая Щрюмпфли се отказа от по-нататъшните консултации, каза ми да чакам вкъщи на телефона и след три дена обяви триумфално, че сме победили. Приех, разбира се, без всякакви възражения необходимото условие да идвам в главната сграда само нощем и да я напускам преди разсъмване, защото дотолкова вече разбирах деликатността на начинанието, че можех само да изразя своята благодарност. Трябваше следователно да превърна нощите си на дни и най-сетне щях да проуча в извънработно време всичките тайни на другия свят.

Купих по възможност най-големия термос за кафе и чанта с прегради, където сложих бисквити, бурканче мармалад, хлебчета, плоско шишенце мартело, каквото дават на тежко ранените по бойните полета, дебела тетрадка и в последния момент добавих нещо, което бях забравил, нещо съвсем символично, макар че всъщност беше наистина необходимо — добавих една лъжичка.