Жак Ранкур
За любовта и за цигулката

Ти свириш на цигулката,

но тя дали на тебе свири?

 

Не си ли сам акордеонът с неговите две презрамки

или пък простичкият цугтромбон,

или самецът-контрабас?

 

Позна я ти като виола, беше чук в ръцете на къртача,

но я видя и като прост тиган

и сам си бе и пламъкът и цвъркота в тигана.

 

Ти свириш на цигулката,

но на какво ли свири тя?

 

Понякога ще се докоснеш само до душата й —

и мигом тя гласа си извиси.

 

Нима дървото вече по-добро е

или пък пръстите ти станали са по-изкусни?

 

Ти свириш на цигулката,

но тя дали на цигуларя свири?