Лионел Рей
Любовна сцена през май

О, тия непонятни думи сред редеещата светлина

на късния следобед и хоризонтът — властелин на бури.

 

Тя взира се в лазура само, после пита

с пресипнал глас — какво ли виждаш в нейните

 

невиждащи очи? Смиреното присъствие,

плътта объркана, прекрасния ли ромон

 

на думите й, шушнещото шумолене

на смачканата рокля… Той е вече на брега

 

тъй както сутринта, задъхан след среднощните агонии.

Тя удиви дори цветята, разпилени

 

наоколо и влюбена в заплетени загадки,

сразена: „Чуйте как край вас минавам“ — каза тя

 

с треперещ глас — безсилен и студен.