Дъглас Адамс
Животът, Вселената и всичко останало (21)

Глава XXI

Най-дългият и най-разрушителен купон, правен някога, тече вече четвърто поколение, и все още никой не дава признаци да си тръгва. Наистина, веднъж някой погледнал часовника си, но оттогава са минали вече единадесет години без никакви последици.

Безредието беше изключително и трябваше да се види, за да го повярва човек, но ако нямате някаква особена причина да му вярвате, то по-добре не отивайте и не гледайте, защото няма да ви хареса.

Напоследък имаше някакви трясъци и проблясвания горе в облаците. Според една теория, това било битка между флотилиите на няколко конкурентни компании за почистване на килими, които са се надвесили горе като хищници, но не бива да се вярва на нищо, което чуете по купоните и най-вече на нищо, което чуете на този купон.

Един от проблемите, който очевидно ще се задълбочава все повече е, че всички присъстващи на купона са или деца, или внуци, или правнуци на хората, които не биха си тръгнали първи. Заради цялата тая работа със селективното размножаване и регресивните гени и така нататък, това ще рече, че сега всички присъстващи на купона са или абсолютно фанатични купонджии, или дрънкащи идиоти, или, все по-често и по-често и двете заедно.

Което и да е от двете означава, че, генетично казано, вероятността за тръгване на всяка следваща генерация, в сравнение с предшестващата я, намалява.

Така че тук се намесват други фактори, като например, кога ще се свърши пиенето.

Заради определени работи, които се случили и които на времето изглеждали добра идея (а един от проблемите на купона, който никога не спира е, че всички неща, които само изглеждат добра идея, продължават да изглеждат така, докато купонът тече), този момент изглежда все още е твърде далече.

Едно от нещата, които на времето изглеждали добра идея, било, че купонът трябва да тече — не в обикновения смисъл на думата, а да тече във въздуха.

Една нощ, преди много време, банда пияни астро-инженери от първото поколение се заизкачвали по сградата с купона, като изровили нещо, поправили друго, а трето ударили. Когато на следващата сутрин слънцето изгряло, то с удивление видяло, че осветява една сграда, пълна с щастливи пияни хора, носеща се като младо и неуверено пиле над върховете на дърветата.

Преходът от целодневен коктейл към наднично връхлитащ купон се удал лесно и допринесъл много за онзи допълнителен чар и размах на аферата, от който така остро се чувствала нуждата в този момент, поради огромния брой пъти, които оркестърът изпълнявал целия си познат репертоар.

Купонът грабел, връхлитал, пленявал цели градове, за да събере откуп под формата на пресни запаси от сирена, авокадо, хартисали ребра и вино и алкохол, които впоследствие започнал да си набавя, като ги засмуквал на борда си от плаващи танкери.

Все някой ден, обаче, проблемът със свършването на пиенето щеше да изникне ребром.

Планетата, около която купонът плава, вече не е същата, каквато била, когато всичко това започнало.

Тя е в много лоша форма.

Купонът атакувал и връхлитал върху голяма част от нея, но никой така и не успял да го отблъсне, поради умопобъркващия и непредсказуем начин, по който се шматка в небето.

Това е адски купон.

Освен това е адско да те блъсне в гърба.