Шиничи Хоши
Мисия на добра воля

— Към Земята продължава да се приближава обект от неизвестен произход — съобщиха от астрономическата обсерватория.

— Какво може да бъде това?…

— Не ми е много ясно, но може би е космически кораб от друга планета.

— Колко време ще мине, докато стигне Земята?

— Ако направим изчисленията по сегашната скорост, ще пристигне след три дни.

По цялата планета настъпи суматоха.

— Ами ако идват да ни завладеят? Какво ще правим? — говореха всички един през друг.

Никъде не можеха да избягат, а и никой не можеше да каже по какъв начин да се отбраняват. Не им оставаше нищо друго освен отчаяно да ридаят или тихичко да мърморят. Така мина първият ден.

През втория ден суматохата беше попреминала връхната си точка и хората се поокопитиха.

— Няма смисъл да драматизираме нещата! Ако наистина идват да ни завладеят, ще ни разбият с един удар и — край. Но няма никакъв смисъл даже да се опитваме да се съпротивляваме срещу тези същества, които идват с такъв високоскоростен космически кораб!

— Така е. Но преди да предприемат каквото и да е, те най-напред трябва да кацнат на Земята. Не можем ли през това време ние да им устроим голямо посрещане с дълбоки поклони.

Така беше и решено.

— По всичко личи, че друго не можем да предприемем. Ние не можем да победим неприятеля с фронтална атака. У нас, жителите на Земята, от хилядолетия се е натрупвала мъдрост. Може би ще успеем да ги заблудим.

Идеята беше добра, пък и нищо друго не можеха да измислят. Първото, което направиха за осъществяването на тази идея, бе да подберат сред най-опитните дипломати хора за Комисията по посрещането, на която всички възлагаха големи надежди.

— Господа! На вашите рамене като членове на Комисията по посрещането лежи бремето на отговорността за съдбата на цялото човечество. Имам предвид това, че вие, представителите на човешката раса, ще влезете в контакт с извънземни същества. Никой не знае какво представляват те и какви странни неща могат да се очакват от тях. Но вие в никакъв случай не трябва да допуснете те да се ядосат, да изпаднат в положение да не знаят какво да правят, да се настървят срещу нас или да се объркат. Посрещнете ги много вежливо и внимателно.

В отговор председателят на Комисията по посрещането каза:

— Бъдете сигурни, че ви разбрахме добре. Няма съмнение, че именно дипломацията е връхната точка в развитието на човешката цивилизация. Освен това и баща ми, и дядо ми, и прапрадядо ми са били дипломати. Още от детските си години съм овладял напълно изкуството на дипломацията. Разчитайте на нас и не се безпокойте за нищо!

След това започна съответната подготовка. На летището бързо монтираха ярки мигащи светлини, сигнали за космическия кораб. По този начин искаха да им съобщят: „Спуснете се тук!“

Най-после дойде третият ден. Огромният космически кораб плавно се заприземява. На летището бяха взети строги мерки за безопасност. В този момент обаче се случи нещо, което никой не можеше да предвиди: отнякъде се появи изпуснат кон и всички се уплашиха да не би извънземните същества да си помислят, че с това глупаво нарушение на церемонията по посрещането жителите на Земята искат да ги обидят. Хората от цял свят не забелязаха нищо, тъй като телевизията предаде събитията, които се разиграха едва след това.

Космическият кораб кацна пред наредените един до друг членове на Комисията по посрещането, които с достойнство оправяха ритуалните си облекла. Вратата беззвучно се отвори и се показаха извънземните същества. Те имаха по една глава и по два крака и не се различаваха чак толкова от нас, земните жители. Главата им обаче беше разделена от краката с дълго тяло, от двете страни на което бяха наредени много ръце. Странни същества! Тия типове приличаха на стоножки! Само като ги погледне човек и му става лошо. Идва ти веднага да изчезнеш! — мислеха си членовете на Комисията по посрещането. Те обаче бяха представители на цялото човечество, затова с изискана усмивка на лицата приветствуваха приличащите на стоножки извънземни типове, без да издават мислите си:

— Добре дошли на Земята, прекрасни създания! Ние бихме искали да поддържаме с вас контакти за вечни времена.

Като свършиха приветствените слова, извънземните същества влязоха отново в космическия кораб. Там те започнаха да обсъждат значението на думите на председателя на Комисията по посрещането.

— Слушайте, трябва да разшифроваме думите, които произнесоха ония същества. Ако съдим по израженията на лицата им и по обстановката, това би трябвало да бъдат приветствени думи.

Едното от извънземните същества, което се занимаваше с машината за превеждане, каза:

— Разбира се, че е така. За нашата машина няма думи, които да не могат да бъдат разшифровани. Жителите на тази планета ни посрещнаха с много учтиви приветствени слова.

В това време обаче се обади едно друго извънземно същество, което беше застанало зад друг апарат и натискаше разни копчета:

— Почакайте! Приветствени слова ли? Не е възможно! Аз проверих мислите и чувствата им с помощта на машината за анализиране на нервните им импулси. Според получените резултати тези същества не ни обичат. В техните сърца се таи враждебност и презрение към нас.

Извънземните същества по някакъв сложен начин скръстиха по няколко чифта ръце и наведоха замислено глави.

— В края на краищата, преодолявайки много трудности, ние изминахме огромно разстояние, за да пристигнем на тази планета и да й предложим нашето приятелство. Какъв смисъл имаше всичко това?

— Досега не сме посещавали планета, където резултатите от машината за преводи и машината за анализиране на нервните импулси да са давали толкова противоречиви резултати. При това положение може би ще бъде добре, ако по някакъв начин съобщим на земните жители, че сме пристигнали с мисия на добра воля.

Не след дълго извънземните същества стигнаха до следния извод:

— Ние нямаме друг изход, освен да приемем следното решение. Няма съмнение, че нервните системи на съществата, обитаващи тази планета, са деформирани. По тази причина, изглежда, зависимостта между вътрешните чувства и външния израз е обратна на нашата.

Като чуха това мнение, извънземните същества запляскаха с всичките си ръце в знак на одобрение.

— Правилно! Сега вече всичко е ясно. Вселената е безкрайна, така, че не е изключено съществуването и на такива същества.

— Значи земните същества се усмихват в случаите, в които ние се ядосваме, и изразяват болка тогава, когато ние се заливаме от смях.

Щом стигнаха до това заключение, извънземните същества възвърнаха доброто си настроение.

— Хайде тогава да не губим време и да отвърнем на приветствието на земните жители! Какво да им кажем? Ако им кажем топли слова, те ще си помислят, че ние сме пристигнали с лоши намерения.

— Щом е такава работата, всичко е много просто. Нали стигнахме до определено заключение? Тъй като нервните системи на земните жители са деформирани и действуват обратно на нашите, ние ще им кажем точно обратното и по този начин ще им предадем, че сме пристигнали с най-хубави чувства към тях!

— Добре. Пригответе проект за приветствието!

Този, който се занимаваше с преводите, включи машината и се залови да приготви проекта.

Членовете на Комисията по посрещането продължаваха да чакат търпеливо на летището. По някое време извънземните същества се появиха отново. Очаквайки тяхното изявление, членовете на комисията едва овладяваха напрежението си. Микрофоните и телевизионните камери бяха включени за директно предаване по цялата планета. Извънземните същества се обърнаха с лице към камерите и микрофоните и сричайки, прочетоха следното приветствие, пропито с искрени дружески чувства към жителите на Земята:

— Ей, вие, чуйте добре! Вие сте едни долни гадни типове! Какво ни гледате с тъпите си физиономии? Ей сега ще ви изтребим до един!