По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

67

В четири сутринта двадесет и две годишната актриса Алиша Пит напусна Лае Вегас и пое към Ел Ей. Кастингът започваше в девет, а тя за нищо на света не желаеше да бъде блондинка номер триста и пет на опашката.

Пикапът на родителите й — наричан от надареното с богато въображение семейство Пит „Големия Син“ — беше като ламя, ненаситна на бензин. Но когато трябваше да се бърза за някъде, си струваше да пътуваш с него въпреки големия разход. Щом Алиша си намереше някоя по-сериозна работа, можеше да си позволи да живее в Ел Ей. Но дотогава трябваше да продължи с тези безкрайни пътувания по разни прослушвания и да очаква да й съобщят, че са я одобрили.

Докато напредваше на запад по междущатската магистрала 1–10, Алиша повтори гласно текста си, стараейки се да не поглежда прекалено често към изпомачканите страници на седалката до нея. Този ритуал, познат й до втръсване, продължи почти през целия дълъг път до Ел Ей.

— Не ми говори на мен за гордост. Вече чух от теб всичко, което исках да знам. Сега можеш само да…

Чакай, не беше така. Хвърли един поглед към сценария, а после отново се загледа в движението по шосето.

— Не ми говори на мен за гордост. Всичко това съм го чувала неведнъж от теб. Каквото и да ми кажеш сега, няма да ти повярвам. Сега можеш само да… О, по дяволите! Какво ти става, Алиша? Как може да си такава глупачка!

Незнайно как се бе отклонила от магистралата, а след това бе поела по някакво странично шосе. Спря на светофара на някакво непознато кръстовище.

Вече бе стигнала в Ел Ей, но това тук определено не беше булевард „Уилшир“.

Беше място, където никога досега кракът й не бе стъпвал. Пейзажът бе доминиран от пустеещи жилищни сгради, а до тротоара стърчаха останките от някаква опожарена кола. По-точно таксиметров автомобил.

Добре де, добре, каза си тя. Само не изпадай в паника, Алиша. Просто завий обратно и се върни на магистралата. Нямаш грешка. Чудесно се справяш.

Докато чакаше светофарът да превключи на зелено, подаде глава през прозореца, оглеждайки се за някакво отклонение към магистралата.

Един от младежите, мотаещи се на съседната пряка, наведе глава напред, за да може по-добре да вижда през предното стъкло на пикапа. Беше облякъл торбести панталони, от онези, които носеха пристанищните докери, и някакво доста изпоцапано поло, което някога може да е било с небесносин цвят. Надали имаше повече от шестнайсет или най-много седемнайсет години.

След него лениво пристъпваха още двама младежи. И когато Алиша вече се питаше дали пък да не премине на червено, тримата младежи се изпречиха пред капака на колата и блокираха пътя й за бягство. Добре се нареди, няма що! А сега какво?

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (67)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

67

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (67)