Николай Теллалов
Слънцепиецът (3)

3

Столица на федерален окръг,

седем месеца след закриването на проекта „Звезден скок“

Пресконференция — това значи суетливи, накъсани движения, нерви и хаос. Разбираш, че всичко е готово чак когато желанието да стиснеш някой репортер за гушата е непреодолимо, ала трябва да си сложиш любезната физиономия и да приказваш с усмивка, без запъване и уверено — и по възможност да не дрънкаш глупости.

— Матиас — каза Борис, — моля те, само си трай и ме остави да ги баламосвам. И не се мръщи, ако, за да ме разберат, допусна вулгаризиране на твоите теории. Разбрахме ли се?

Теоретикът сухо кимна и в този момент секретарката ги повика:

— Господин Зонтаг, господин Неделчефф, дами и господа, време е да излезете на сцената…

Двайсетина души се настаниха на масата с микрофони, примижвайки от атакуващите ги светкавици на фотографите. Прожекторите на телевизионните камери пък не им даваха ясно да различават струпаните в салона журналисти. От подиума си виждаха само неясни силуети, което донякъде успокояваше всеки човек, не свикнал с публични изяви.

Борис отвори уста и си даде сметка, че е забравил научената остроумна реплика, с която да започне и „да разчупи леда“ — похват, превърнал се в традиция, та дори и в ритуал на ухажване на медиите. Физикът прати наум по дяволите етикецията и започна директно:

— Благодаря на всички събрали се тук от името на корпорация „Астроконкиста“. Понеже през последните няколко седмици не остана член от борда на директорите на фирмата ни, който да не е бил показан по телевизията, а вестниците напечатаха подробните, понякога фриволни версии на нашите биографии, затова ми позволете да мина без представяне на всички, които сега сме пред вас…

Наложи му се да посегне към чашата с вода и даже успя да не чукне с нея микрофона. Почувства се наистина по-уверен.

— Въпросът, който вълнува пресата и останалите медии, е с каква цел са се събрали състоятелни хора от цял свят… — той дочу, въпреки бумтежа на усиления от уредбата собствен глас, реплика от залата. — Да, милиардери, точно така. Въпреки че някои още са само мултимилионери, а аз и господин Зонтаг засега разполагаме само с мозъците си като активи. Та, състоятелни хора от цял свят, които по един или друг начин са свързани професионално или имат чисто интелектуален интерес в областта на изследването на космоса. В директорския борд на „Астроконкиста“ имаме бивши космонавти и астронавти, конструктори, космически туристи, запленени от идеята и подкрепили проекта ни… Идеята за този проект вече не е само моя и на професор Зонтаг, мога да кажа, че тя вече е наша, на хората, които влагаме кой каквото може в реализацията…

Обърках се, мярна се в ума на Борис. Трябваше да си чета по листче. Дявол да го вземе.

— Ааа… няма да изпитвам търпението ви, ето за какво става дума. Видео, моля!

Екранът зад масата на сцената оживя, което след кратко забавяне принуди операторите да изключат досадните си светлини. Борис видя колко е пълна залата. Неочаквано това не го притесни, а въодушеви.

— Имахме желание да подготвим цял филм — каза снизходително, — но аз настоях пред съдружниците си, че първата ни изява трябва да бъде семпла… защото проектът ни никак не е такъв. Рекох по този начин да засиля контраста, така да се каже. Затова ви представям серия от снимки и схеми, които ще илюстрират думите ми…

Знаете, че космосът е необятно място, простор с изключително далечни разстояния. До най-близката звезда светлината пристига за повече от четири години. Съвременните космически апарати, дори в рамките на Слънчевата система, пътуват много месеци до набелязаните си цели. Според един от проектите за достигане на обект извън нашата планетна система, трябвало да се построи термоядрена ракета с пет степени. Горивото постъпва в реактора, превръща се там в плазма и ускорява кораба с една постоянно поддържана тяга, която на борда би се усещала като гравитационно привличане, обратно на посоката на движение. Схемата на полета е симетрична, тоест до средата на пътя корабът се засилва, а после обръща тягата и пристъпва към фаза на гасене на скоростта си. Тази скорост, в зависимост от дистанцията и поддържаното ускорение, може да достигне до стойности, близки до седемдесет и пет — деветдесет процента от скоростта на светлината, а дори и повече. Разбира се, в така описания от мен апарат времето за достигане до целта на мисията за външния наблюдател на Земята ще е минимум равно на разстоянието до целта, изразено в светлинни години. Всъщност, наблюдателят „ще види“ края на полета след два пъти по толкова време, защото информацията, сиреч сигналът от кораба, ще достигне планетата ни след същия брой години — това е смисълът на мерната единица „светлинна година“. Но за екипажа и приборите в звездолета ще измине по-къс срок вследствие на релативистичните ефекти и в съгласие с формулите на Айнщайн. По време на полета кораба ще го връхлита силно разреденият междузвезден газ, който при подобна скорост обаче ще е доста сериозен фактор, застрашаващ целостта на апарата. Затова звездолетът е снабден със специални противорадиационни щитове, освен това той „обстрелва“ сектора право по курса с дезинтегратори, които превръщат в заредени частици всякакво случайно озовало се на пътя струпване на вещество… като например облаци газ, блуждаещи метеорити, отделни едри молекули дори. Отклоняващо поле доразчиства пътя на кораба през бездната на космоса…

Кое му е лошото на този набързо скициран от мен проект за междузвезден полет? Първо — също като ракетоносителите „земя-орбита“, звездолетът е за еднократно ползване. Горивните му холдери се опразват и се изоставят в междузвездното пространство, запазвайки същата скорост, каквато са имали в момента на отделяне. Там, където ще пристигне корабът, няма да има промишленост, която да го снабди с нови резервоари, нито да ги напълни. А, да, любопитното е, че при втория, забавящ етап на полета, отработените степени на звездолета ще ИЗПРЕВАРВАТ целия апарат, като ще продължават дрейф по посока на целта на мисията. Тук има една възможност да се монтира апаратура за близко разузнаване, а дори и пионерни совалки, които ще пристигнат първи до „мишената“. Но, това е подробност. Вторият проблем на термоядрената междузвездна ракета е по-лош. А именно — според елементарни инженерни разчети, извършени по формулите на Циолковски, при пет степени необходимата маса ще се разпределя както следва: ако полезният товар е един тон, петата, най-горната степен ще тежи около тринайсет тона, четвъртата — двайсет и пет, третата — сто и седемдесет, втората — хиляда сто и петдесет, а първата, която, съответно, ще изгори в самото начало, се нуждае от обща маса десет хиляди тона…

През залата прелетя ропот. Борис се ухили.

— Да, съгласен съм с вас — рече жизнерадостно. — ТВЪРДЕ разточително. За изпращане до друга звезда на полезен товар от един тон, трябва да похарчим близо 11 360 тона… Но нека си представим същата ракета, чиито холдери са изградени от свръхплътен лед. И това даже не са резервоари, а гигантски ледени кристали, в молекулната структура на които са включени изотопи на лития и хелия… или смес деутерий–тритий, деутерий–хелий-3, които са същинското гориво за термоядрения реактор на кораба. По този начин се отърваваме от теглото на тарата, реакторът „изяжда“ целия айсберг, предназначен за първа, втора и така нататък степен БЕЗ ОСТАТЪК. Нещо повече — нажежената плазма, която ще излита като реактивна струя, ще бъде подложена на силно разрушително поле от уредба, наречена „мезонен деструктор“, като по този начин отделните йони от плазмата се разбиват на още по-малки частици и се увеличава скоростта на изтичане. Мислите ли, че това би решило проблема с „разточителството“?

Борис издържа нужната пауза и дори обходи с разсеян поглед журналистическата кохорта пред себе си. По физиономиите на някои се четеше отегчение, другаде пък забеляза неприкрит скептицизъм. По лицата на повечето репортери обаче нищо не можеше да се прочете, бяха като придатъци към диктофоните и камерите си.

Той късо въздъхна и продължи:

— Уви, няма. Въпреки че съотношението обща маса към полезен товар се подобрява, но пак остава твърде високо, а именно — едно към шест хиляди, за да може да се говори за някакъв вид икономическа изгода от построяване и пращане в далечния космос на подобни апарати. Дори с използването на технологията AIM, Antiproton Initiated Microfission, тоест антрипротонно иницииране на термоядрени реакции, при което значително нараства КПД на процеса, пак нямаме голяма изгода… Да, да, при все че печелим специфичен импулс на двигателната уредба от 61 хиляди секунди… моля? Специфичният импулс значи, че всеки грам изразходван работен реактивен флуид за една секунда позволява тяга от 61 килограма. Традиционните химически ракети осигуряват 150–200 пъти по-ниска тяга. Да?… О, наистина, антипротоните са скъпо вещество, осем-десет трилиона долара за грам, но за целите на една мисия са нужни микрограмове, пък и през последната година имаме изключителен напредък в удържане на антивещество в криогенни електромагнитни капани… разбира се, колега, протон-антипротонната анихилация е доста мръсен в радиационно отношение процес, позитронната анихилация е „по-чиста“ и безопасна, така е… Да, правилно, и съхраняването на позитронните частици е по-лесно, но позитронен двигателен реактор позволява не повече от 900 секунди специфичен импулс… А?

— Борисе — изсъска Матиас, закривайки с длан микрофона, — отплесваш се! Не им позволявай да те прекъсват!

Неделчев изобрази ведра усмивка и каза за аудиторията:

— И така, всички подобрения дори в най-добрия случай не осигуряват схема „постоянно ускорение — забавяне от средата на маршрута“, което би позволило достигане на околсветлинни скорости, а следователно и много по-разумни срокове на самата мисия. Познатите ни технологии за междузвезден прелет обещават не по-малко от векове проточваща се експедиция. Освен ако…

Пак шум в залата. Възклицание. Глас.

Борис се усмихна:

— Да… колега. И аз харесвам фантастичните филми за хиперпространството и тунелите за телепортация. Пак уви. Ако вас заедно с камерата ви прекарат през „телепортационен“ канал, никой на изхода няма да може да различи кои атоми са били от вашето тяло, кои от дрехите ви, а кои са дошли от камерата. Ще излезете от „телепортатора“ във вид на газ в състояние на максимална ентропия. Но! Дори само газ — това вече е нещо, нали?… Да си представим същата ракета. Тя вече няма прикачени към себе си степени с горивни резервоари. Те са на… Земята! Звездолетът ни няма също така нужда от свръхмощна силова установка на борда си — достатъчен е малък ядрен реактор от десетина мегавата. Но, освен полезния товар, на борда е монтиран уред, който представлява ПРИЕМНИК на система за „телепортация“. Този приемник е пряко свързан с плазмения двигател на кораба — към същата помпа, към която преди са били свързани горивните холдери. И те пак си остават свързани с нея. Само че посредством „хиперпространствен“, щом така ви харесва, тръбопровод. Горивото се подава направо от повърхността на нашата планета към звездолета независимо на какво разстояние се намира. И тук вече можем да си позволим антипротонно или позитронно катализиране в двигателите… Ето така звездите стават достъпни, господа. И точно по този път възнамерява да последва корпорация „Астроконкиста“…

Залата избухна във викове — смаяни, раздразнени, любопитни. Борис едва успя да кресне: „Сега, моля задавайте въпросите си!“, а после потисна подтика да си запуши ушите.

Обстановката се нормализира след около пет-шест минути, и то след като последва заплаха от Матиас Зонтаг, че ще прекрати пресконференцията.

— Ще давам думата само на най-тихите и спокойните! — заяви той.

… След три часа и половина прегракнаха почти всички представители на корпорацията, изправени пред журналистите. Въпросите бяха много и най-разнообразни. Най-много приказваше и обясняваше Борис, неговото търпение се оказа най-солидно и неизтощимо — за разлика от ларинкса му.

— Не, проектът ни не предвижда регулярно двупосочно транспортиране на хора… — клатеше глава физикът. — Помислете сами! Петте най-близки слънцеподобни звезди са Алфа от Центавър — 4,36 светлинни години от нас, Епсилон 18 от Еридан — десет и половина, Тау 52 от Кит — 11,9 светлинни години, Омикрон-2-40 от Еридан — шестнайсет и половина, малко по-далеч е и 70 Офиучи… Което значи, че при най-бързо прелитане от тук до Седемдесета от Змиеносец, при ДИСТАНЦИЯ от 16,6 светлинни години, на Земята ще минат точно толкова години ВРЕМЕ. Още толкова ще отнеме обратният полет. Астроконкистадорите не ще се качват в звездолета, само колкото да надникнат под небесата на чуждите светове, а после да се върнат у дома, където обаче всички приятели и роднини ще са остарели с десетилетия заради ефекта на свиване на времето… доколкото за „пътниците“ практически няма да мине нито ден, те ще се намират в състояние на анабиоза… не, още работим по технологията за стазиране. Единствено пилотските екипи ще понесат времето на полета. За тях предполагаме малко по-особен статус на новата колония в качеството на компенсация. Що за хора биха напуснали Земята ли? Ами същият тип хора, които някога са напуснали Европа, Азия, Африка, за да се заселят на новия континент и да го направят свой дом. Не забравяйте, за повечето от тях старата родина е била също толкова недостъпна практически, колкото за колонистите от Алфа Центавър ще бъде далечна Майка-Земя… естествено, авантюристи по дух. Малко ли ги има?… Господа, съжалявам, излизаме от темата на пресконференцията. Програмата за звездна колонизация на корпорация „Астроконкиста“ ще бъде публикувана в най-скоро време и то най-подробно. Сред нашите акционери има медийни магнати, които ще поемат пропагандирането на тази програма, ще осигурят нужната й реклама и разяснения… разбира се, че доброволно! Що за въпрос! Просто нека кандидатите за звездни колонисти си дадат ясна сметка, че, ако изключим Проксима и още две-три звезди, пътуването им ще е еднопосочно. Не предлагаме екскурзия, а избор на ново място и нов начин на живот — под друго слънце, под друго небе, на друга земя…

От време на време Матиас се ядосваше на тъпите питания, излизащи от устите на недостатъчно образовани репортери, тогава пак Борис, набрал обороти, бързо се намесваше, поемаше топката и отклоняваше лавината думи от колегата си. Но накрая започна и той да се изтощава.

Макар че, трябваше да си го признае — харесваше му да говори пред почти зяпнали от учудване хора. Вече бе преодолял изцяло смущението си и само пренапрегнатите гласни струни можеха да го спрат.

Почти по случайност успя да опази най-бомбастичното изявление за финала на пресконференцията. Физикът пресипнало благодари на репортерите за вниманието и, вече излизайки от залата, се сети:

— О, прощавайте! — подхвърли през рамо. — Някой май беше попитал кога ще направим пробен полет с дистанционно захранвания ни междузвезден апарат… имаше ли такъв въпрос?

Уморените, измачкани и разчорлени журналисти замряха като хипнотизирани.

— Е, след две седмици заповядайте във фермата на един от главните акционери в „Астроконкиста“. Все се чудеше какво да прави този имот… Пустинна местност в Невада, идеална за изпитания на звездолет.

И чевръсто офейка от буквално мигновено освирепелите репортери.

Интервю по телефона:

ВЪПРОС: Доктор Нейдейлшеф, самият вие имате ли намерение да отлетите към някоя нова звезда на борда на проектираните по ваша идея кораби?

ОТГОВОР: Хм… честно казано, не. Матиас… професор Зонтаг, а и неколцина от директорския борд сериозно обмислят тази опция, но аз явно не съм толкова авантюристично настроен…

ВЪПРОС: Как ще коментирате изявлението на правителството, че ще ви съди за използването за лична изгода материалите от поверителната програма „Стар Джъмп“?

(пауза)

ОТГОВОР: Не съм чувал за такова изявление… Не мога да коментирам. Това е глупаво. Прощавайте, затварям, приятна вечер.