Дан Милман
Свещеното пътуване на мирния воин (3)

Пролог
Предложението на Сократ

Свободната воля не означава, че определяш програмата, а само, че ти решаваш с какво да се заемеш през даден период.

„Курс по чудеса“

Късно през нощните смени в една стара сервизна бензиностанция на „Тексако“ по време на подготовката ми, която варираше от медитация до чистене на тоалетни, от дълбокото самопроникване до подмяната на автомобилни свещи, Сократ понякога споменаваше за хора и места, които може някой ден да посетя с оглед на „настоящото ми обучение“.

Веднъж той отвори дума за жена-шаман в Хаваите; друг път говореше за някаква специална школа за воини, скрита някъде в Япония. Той още разказваше за някаква свещена книга в пустинята, която хвърляла светлина върху смисъла на живота.

Естествено тези неща будеха любопитството ми, но когато го помолех да ми разкаже повече, той обикновено променяше темата и затова никога не узнах със сигурност дали жената, школата или книгата действително съществуват.

През 1968 г., точно преди да ме изпрати на път, Сократ отново отвори дума за жената-шаман.

Аз й писах преди около година и и споменах за теб — рече той. — Тя отговори на писмото и каза, че може и да се заеме с обучението ти. Това е голяма чест — добави той и подхвърли, че трябва да се срещна с нея, когато му дойде времето.

— Но къде да я намеря? — попитах аз.

— Писмото й беше написано върху бланка на някаква банка.

— Коя банка? — продължих да го разпитвам.

— Не си спомням. Някъде в Хонолулу, струва ми се.

— Мога ли да видя писмото?

— Не е у мен вече.

— Тя има ли си име? — попитах аз, изгубил вече търпение.

— Тя има няколко имена. Не зная кое точно използва в момента.

— Е добре, кажи ми поне как изглежда.

— Трудно е да се каже. Не съм я виждал от години.

— Сократ, помогни ми, моля те.

Старецът махна с ръка и рече:

— Казах та вече, Дани — тук съм, за да те подкрепям, а не да правя живота ти по-лесен. Ако не можеш да я намериш, значи още не си готов.

Поех си дълбоко въздух и преброих до десет.

— Ами онези други хора и места, които спомена? Сократ ми хвърли гневен поглед.

— Да ти приличам на туристически агент? Просто следвай интуицията си. Довери се на инстинктите си. Открий първо нея и след това всяко нещо ще води до следващото.

По-късно, докато крачех към апартамента си в тихите сутрешни часове, си мислех какво ми беше казал Сократ и какво не. Ако съм се „навъртал в квартала, без да ходя никъде другаде“, беше отбелязал той, можело да ми хрумне да се свържа с една безименна жена без адрес, която може би все още работела в някаква банка в Хонолулу. Но може пък и да не била вече там. Ако съм я откриел, тя евентуално можела да ми предаде някакви знания и да ме насочи към други хора и места, споменати от него.

Докато лежах в леглото си тази нощ, ми се искаше да тръгна направо към летището и да хвана самолет за Хонолулу, но бях ангажиран с някои по-неотложни неща. Предстоеше ми да се състезавам за последен път в Националния академичен шампионат по гимнастика, след това да се дипломирам и да се оженя. Моментът едва ли беше подходящ да отпрашвам към Хавайте в преследване на празни блянове. Взимайки това решение, аз потънах в сън, продължил в известен смисъл цели пет години. И преди да се събудя, в момента когато изскочих от тигана на Сок и се озовах в огъня на ежедневието, аз щях да открия, че въпреки цялото ми обучение и духовно усъвършенстване, съм неподготвен за предстоящите събития.