Нора Робъртс
Червена лилия (11)

Десета глава

Августовското небе изглеждаше като нажежено, когато стигнаха до Мемфис. Движението в задушната вечер бе мудно, но Харпър сякаш не забелязваше това. С мъка успяха да навлязат в града, но в колата бе прохладно и от тонколоните звучеше музиката на „Колдплей“.

На всеки няколко минути той отместваше ръка от волана и докосваше пръстите й. Този небрежен жест я караше да затаява дъх.

Правилно бе решила да не казва на никого за видението, което бе имала в спалнята си. За призрака в огледалото или каквото и да беше… Можеше да почака до утре.

— Никога не съм вечеряла тук — каза тя, когато спряха на паркинга пред хотела. — Сигурно е чудесно.

— Това е една от перлите на Мемфис.

— Влизала съм във фоайето. Когато човек дойде тук, не бива да пропуска да види шадравана в „Пийбоди“. Все едно да не посети „Грейсланд“ или да не повърви по Бийл стрийт.

— Не спомена за „Сън Рекърдс“.

— О, това е най-страхотното място! — Хейли го изгледа строго. — Не си мисли, че не разбирам как ми се присмиваш.

— Може би мъничко, без злонамереност.

— Е, както и да е, „Пийбоди“ има чудесно фоайе. Знаеш ли, че са го строили повече от седемдесет и пет години?

— Това истина ли е?

Докато вървяха към хотела, тя го погледна нацупено.

— Наясно съм, че като местен жител знаеш повече от мен за забележителностите на града.

— Човек не престава да научава нови неща.

Харпър я поведе през фоайето.

— Бихме могли да пийнем нещо тук преди вечеря, до шадравана. — В съзнанието й се въртеше нещо изискано и екзотично, подобаващо на настроението й. Коктейл с шампанско или нещо класическо. — Имаме ли време?

— Да, но мисля, че моята идея е по-добра.

Продължиха към асансьорите.

Хейли погледна назад с известно съжаление. Цялото това великолепие от мрамор и цветно стъкло остана зад тях.

— И горе ли има ресторант? Не и на покрива, нали? Винаги съм смятала ресторантите под открито небе за много шик, освен когато вали или е ветровито. Или твърде горещо — добави тя със смях. — Във филмите винаги са изискани.

Харпър само се усмихна и й направи път да влезе пред него.

— Казах ли ти, че тази вечер изглеждаш страхотно?

— Да, но нямам нищо против да го повториш.

— Прелестна си — докосна устните й със своите. — Винаги трябва да носиш червени дрехи.

— И ти не изглеждаш зле. — Хейли прокара пръсти по реверите на тъмното му сако. — Другите жени в ресторанта няма да могат да хапнат от завист за късмета ми.

— В такъв случай няма да ги измъчваме. — Той хвана ръката й, когато вратите се отвориха, и я поведе по коридора. — Ела с мен.

— Какво си намислил?

— Нещо, което се надявам да ти хареса. — Спря пред една врата и извади ключ. Когато отвори, с артистичен жест я покани да влезе. — Моля, след теб.

Тя прекрачи прага и остана без дъх при вида на просторната стая. Неволно повдигна ръка към шията си, докато вървеше по шахматно наредената черна и бяла теракота към салон със запалени свещи и безброй стъклени вази с червени лилии.

Цветовете бяха богати и наситени, през високите прозорци нахлуваха светлините на града. А на масата в сребърна кофа се охлаждаше бутилка шампанско.

Звучеше тиха музика, бавен и нежен блус. Замаяна, Хейли се завъртя в кръг и видя витата стълба към горния етаж.

— Направил си го за мен?

— За двама ни.

— Значи тази прекрасна стая е само за нас! Цветя, свещи и… господи, шампанско! Възхитена съм.

Харпър се приближи към нея и нежно хвана ръцете й.

— Искам тази нощ да бъде специална, незабравима. — Доближи пръстите й до устните си. — Съвършена.

— Никой не е полагал толкова големи усилия за мен. Никога не съм се чувствала толкова специална.

— Това е само началото. Вече поръчах вечерята. Ще я донесат след петнайсетина минути. Достатъчно време за едно питие. Какво ще кажеш за шампанско?

— Точно сега не бих поискала нищо друго. Благодаря.

Хейли се приближи и впи устни в неговите за дълга, гореща целувка.

— Най-добре да отворя тази бутилка, преди да съм забравил реда на събитията.

— Има определен ред ли?

— Донякъде. — Харпър тръгна към масата, за да извади бутилката от сребърната кофа. — Просто се отпусни. Дадох телефонния номер тук на мама, има и мобилния ти, и моя. Накарах я да обещае, че ще се обади дори само ако Лили се разхълца.

Отстрани тапата, докато тя се заливаше от смях.

— Добре, имам доверие на Роз. Зная, че ще държи нещата под контрол. — После погледна щастливо. — Чувствам се като Пепеляшка! Без злите доведени сестри и тиквата.

— Дано пантофката ти става.

— Ще ме разглезиш, Харпър, предупреждавам те. Не знам дали ще мога да се държа като изискана дама, когато ми се прииска да заподскачам, да тичам и разглеждам всичко. Обзалагам се, че банята е разкошна. Мислиш ли, че можем да запалим тази камина? Зная, че времето е горещо, но не ме е грижа.

— Ще я запалим. Заповядай. — Подаде й чаша и я докосна със своята. — За незабравимите моменти.

За миг Хейли се загледа в искрящата течност.

— И за мъжете, които ги превръщат в реалност. — А след първата глътка възкликна: — Наистина е превъзходно. Струва ми се, че сънувам.

— Ако е така, аз също сънувам.

Плъзна пръсти по изящната й шия под високо прихванатите коси. С омайваща нежност я притегли към себе си. Почукване на вратата го накара да се усмихне със съжаление.

— Точни са. Аз ще отворя. Щом сервират вечерята, ще бъдем съвсем сами.

 

 

„Погрижил се е за всичко, до последната подробност“, помисли си тя. Цялостната картина се разкриваше пред нея постепенно, като страници от увлекателна история. Благодарение на него седеше в луксозен апартамент, пиеше шампанско на романтичната светлина на свещи и трептящи пламъци в камината. Във въздуха се носеше ухание на цветя. Едва усещаше вкуса на превъзходната вечеря, тръпнейки в очакване на това, което щеше да последва.

Тази нощ щяха да се любят.

— Разкажи ми за детството си — помоли го тя.

— Бях щастлив, че имам братя, въпреки че понякога ме ядосваха.

— Но сега сте много близки. Виждам го всеки път, когато гостуват. Въпреки че живеят далеч от Мемфис, тримата сте сплотен отбор.

Харпър доля чашата й.

— Искаше ли ти се да имаш братя или сестри, когато беше малка?

— Да. Имах приятели и братовчеди, с които често играех, но не беше същото. Мечтаех за сестра. Момиче, с което да споделям тайните си нощем или дори да се карам. А ти си имал всичко това.

— Като деца бяхме страхотна банда, особено когато и Дейвид се присъедини към нас.

— Сигурно четиримата сте подлудявали Роз.

Той се усмихна и повдигна чашата си.

— Правехме всичко възможно. Летата бяха дълги, каквито изглеждат на всяко хлапе. Дворът и горичката бяха целият свят за нас. Помня как ухаеха на буйна свежа зеленина. По цяла нощ слушахме щурците.

— Аз държах прозореца си отворен, за да ги чувам по-добре. Навярно често сте правели пакости?

— Доста често, но никой не можеше да заблуди мама, треперехме от страх пред нея. Тя сякаш имаше радар. Помня как, докато вършеше нещо в къщата или градината, още щом усетеше, че се приближавам, знаеше, че съм направил пакост.

Хейли се подпря с лакът на масата и положи брадичка върху дланта си.

— Разкажи някоя случка.

— Най-големият ми срам беше след първата ми среща с момиче. — Той потопи ягода в разбита сметана и й я подаде да отхапе. — Прибрах се у дома, за първи път вкусил от рая на задната седалка на любимото си камаро, около шест месеца след шестнайсетия ми рожден ден. На следващата сутрин мама влезе в стаята ми и сложи кутия презервативи на тоалетката. Все още си го спомням съвсем ясно. Говори ми за секса и отговорността, за безопасност и разумно поведение. Каза, че не се и съмнява, че съм ползвал предпазно средство и ще продължа да ползвам. После ме попита дали имам някакви въпроси.

— Какво каза ти?

— Отвърнах: „Не, шефе“. Когато мама излезе, се завих презглава и се запитах откъде, за бога, е разбрала, че съм правил секс с Джени Проктър в камарото си. Беше едновременно озадачаващо и унизително.

— Надявам се и аз да бъда такава майка.

Харпър повдигна вежди, докато потапяше поредната ягода в сметана.

— Която кара детето си да се чувства объркано и засрамено?

— Не, мъдра като нея. Да постъпвам толкова разумно, когато Лили порасне.

— Лили няма да прави секс, преди да стане на трийсет, а ще се омъжи едва няколко години по-късно.

— О, разбира се — усмихна се Хейли и захапа подадената й ягода. После попита: — А какво стана с Джени Проктър?

Леката му усмивка го издаде, че се връща назад в спомените си.

— Поболя се от мъка по мен, когато се наложи да замине за Калифорния, за да учи в колеж. Бе принудена да остане там и да се омъжи за сценарист.

— Горката, имала е незавидна участ — въздъхна Хейли, а той отново доля чашата й. — Вече съм полузамаяна.

— Няма смисъл да оставяме нещата наполовина.

Леко накланяйки глава, тя го изгледа предизвикателно.

— Значи следващата точка от дневния ред, за който спомена, е да ме напиеш и да се възползваш от безпомощното ми състояние ли?

— Такъв беше планът.

— Слава богу! Скоро ли ще бъде това събитие, защото не знам дали бих издържала и миг по-дълго тук, без да ме докосваш?

Изразът на очите му стана сериозен, когато се изправи и й подаде ръка.

— Планът ми беше следният: да те поканя на танц, за да обвия ръце около тялото ти. Ето така.

Хейли се плъзна в обятията му.

— Не откривам нито един недостатък в този план.

— После щях да те целуна тук. — Прокара устни по слепоочието й. — И тук. — По бузата. — И тук…

Бавно докосна устата й, докато слетите им устни се превърнаха в центъра на света.

— Толкова силно те желая! — Тя се притисна към него и потърка лице в гърдите му. — Неудържимо е, Харпър, ще полудея…

Той я завъртя в кръг към стъпалата, спря се до тях и я погледна в очите.

— Ела горе с мен.

Хейли отпусна ръката си в неговата и понечи да пристъпи, но задъхано се засмя:

— Краката ми се подкосиха. Дори не мога да кажа дали е от вълнение или от притеснение. Толкова пъти съм си представяла, че съм с теб, но не предполагах, че ще бъда толкова нервна.

— Успокой се… Няма да бързаме.

Сърцето й биеше все по-учестено, но трябваше да спомене за още нещо.

— Знаеш ли, вземам противозачатъчни, но мисля, че… Не съм донесла презервативи.

— Аз ще се погрижа.

— Наистина си предвидил всичко.

— Човек трябва да бъде подготвен.

— Бил ли си скаут?

— Не, но съм излизал с няколко момичета скаути.

Това я накара отново да се усмихне.

Затаи дъх, когато влезе в спалнята. Имаше свещи, които очакваха да бъдат запалени, и лампа с дискретна светлина. Леглото бе готово и върху възглавницата бе поставена една-единствена червена лилия.

Цялата тази романтика бе опияняваща.

— О, Харпър!

— Почакай.

Той обиколи стаята, запали свещите и угаси лампата. След това взе цветето и й го поднесе.

— Донесох ти от тези лилии, защото ми напомняш за тях от самото начало. Никога не съм гледал на друга жена по този начин.

Хейли прокара листенцата по лицето си, вдъхна аромата им и остави лилията.

— Съблечи ме.

Той повдигна ръка, отмести презрамката от рамото й и го докосна с устни. С разтуптяно сърце тя плъзна сакото му надолу.

След миг устните им се срещнаха, докато пръстите й разкопчаваха ризата му, а неговите трескаво разтваряха ципа на гърба на роклята й. Ръцете му обходиха голия й гръб, а нейните — гърдите му. Роклята й се свлече на пода и дъхът й спря, когато той се отдръпна назад и остана загледан в нея с възхищение.

Стоеше срещу него по оскъдно червено бельо, проблясващо на светлината на свещите върху гладката й светла кожа. Върху високите й обувки краката й изглеждаха още по-дълги. Тялото му затрепери от желание, вече неописуемо силно.

— Невероятна си!

— Ами, толкова съм кльощава.

Той проследи с пръст леката извивка на гърдите й.

— Ти си стройна и нежна като стъбло на лилия. Ще разпуснеш ли косите си?

Гледайки го съсредоточено в очите, тя бавно отмести шнолите, прокара пръсти през косите си и зачака.

— Невероятна си… — повтори той.

Хвана ръката й и я притегли към леглото. Тя приседна, а той застана на колене, за да свали обувките й.

Устните му се плъзнаха нагоре по крака й и я накараха да се вкопчи в ръба на леглото.

— Господи! — простена тя.

Нямаше думи, с които би могла да опише пороя от усещания, който я завладя. Езикът му се плъзна по бедрото й и остави горещи следи по кожата й, докато ръцете му се придвижиха нагоре и докоснаха гърдите й.

С треперещ глас тя прошепна името му и се отпусна на леглото, когато той се надигна и се озова до нея.

Вече можеше да се притисне към него, да отвръща на ласките му, да усеща вкуса му, както и той нейния. Насладата се разля из тялото й, разпалена от нежния допир на ръцете му, от горещите му устни, от учестеното му дишане, докато се притискаха ненаситно.

„Няма да бързаме“, бе казал, но ръцете му нетърпеливо се плъзгаха по кожата й. Гърдите й — малки, стегнати и копринено гладки, тръпнеха под дланите и устните му. Докато жадно вкусваше от тях, тя се изви към него и откри дългата си прелестна шия.

Най-сетне бе негова.

Ноктите й се впиха в гърба му и го накараха да почувства лека, но сладостна болка. След миг бе върху него, докосваше го с устни, жадни като неговите. Тихите й задъхани стонове нахлуваха в съзнанието му като порой.

Кожата й проблясваше на светлината на свещите. Беше влажна от капчиците пот, избили по нея от изгарящата топлина, която бе завладяла и двамата. Златистите отблясъци се отразяваха в сините й очи, чиито ириси станаха по-тъмни, когато той плъзна ръка до най-горещото й място. Усети влажната й мекота.

Оргазмът бе като изблик на светлина, ослепителна светкавица, от която плътта й пламна в неудържим пожар. Изживя миг на забрава и се завърна в прекрасния светъл свят на опияняващите усещания. Всяка частица на тялото й се бе пробудила и оживяла.

Езикът му между бедрата й я накара да полети във вихъра на насладата. Горещите вълни, които преминаваха през тялото й, ставаха все по-силни и тя се чувстваше изтощена и замаяна, когато той я притегли на колене.

Взираше се в нея и й се струваше, че цялата й същност се разкрива пред него, сякаш е прозрачна. Устните му се впиха в нейните в целувка, от която сърцето й замря.

„Значи това е любовта — помисли си тя. — Това безкрайно доверие и себеотдаване. Да разтвориш сърцето си за някого, докато се почувстваш напълно разголена и беззащитна. И преливаща от щастие.“

Докосна лицето му, присви устни и с чувствено движение обви крака около тялото му.

— Да — промълви тя, докато телата им се сливаха.

Отново се изви назад и издаде стон, когато вълната на блаженство я заля.

Той я притискаше все по-силно и усещаше ударите на сърцето й до своето. „Още по-близо“, помисли си, усещайки жадната й плът.

Ръцете й го обгърнаха и устните й потърсиха неговите, докато заедно се залюляха, носейки се към върха и отвъд.

 

 

Може би не съществуваше нещо по-приятно от това да лежи изтегната в огромно легло, с крака, преплетени с тези на любимия си, след вълшебното страстно изживяване.

Всички романтични нощи, които бе преживяла по-рано, бледнееха в сравнение с тази. Замаяна от спомена за усещанията, тя се сгуши до него и сънено се усмихна, когато той погали гърба й.

— Беше чудесно — промълви Хейли. — Ти си страхотен, всичко е приказно. Усещам, че ако сега изляза навън, светлината, която струи от мен, ще заслепи цялото население на Мемфис.

— Ако излезеш точно сега, ще бъдеш арестувана — усмихна се той и ръката му се плъзна по-надолу. — По-добре остани тук с мен.

— Може би си прав. Толкова съм изтощена. — Тя се протегна гъвкаво като котка. — Мисля, че бях забравила какво е… Насладата от самозадоволяването не може да се сравни с… Господи, не мога да повярвам, че го казах!

Харпър се усмихна, обви ръка около нея и рязко я притегли към себе си.

Тя отпусна глава на рамото му.

— Понякога говоря, без да мисля. Не мисли, че съм сексманиачка.

— Късно е, вече разби фантазиите ми.

Притисна се по-силно към него и наклони глава назад.

— Толкова ми харесва да лежа така. — Прокара пръсти през косите му. — Отпусната и затоплена, сгушена до теб. Иска ми се да останем тук и тази нощ да няма край.

— А когато нощта свърши, ще закусим в леглото.

— Звучи примамливо, но знаеш, че не мога. Заради Лили…

— Тя спи дълбоко в сгъваемото креватче, което сложихме в стаята на майка ми днес. — Когато видя учудения й поглед, Харпър притисна устни към челото й. — Мама едва не подскочи от радост, задето малката ще остане при нея цяла нощ.

— Майка ти… — Хейли се надигна на лакти. — Господи, значи всички са знаели за плановете ти, освен мен?

— Е, почти всички.

— Роз знае, че ние… Струва ми се много странно. Не мисля, че е редно…

— Мама каза да ти напомня, че е отгледала три момчета, които са живи и здрави и не са попаднали в затвора.

— Но… аз съм ужасна майка.

— Напротив, справяш се чудесно. — Той обгърна раменете й. — Знаеш, че Лили е добре, както и че мама я обожава.

— Да. Знам това, но… Ако се събуди и заплаче за мен? Добре — въздъхна тя, когато го видя да повдига вежди, — ако се събуди, Роз ще се справи. А и Лили обича да бъде с нея и Мич. Наистина вече ставам банална.

Хейли огледа стаята — красота, разкош, пълна свобода…

— Значи можем да останем?

— Надявам се да се съгласиш.

Тя го погледна притеснено.

— Но аз нямам нищо тук, дори четка за зъби.

— Дейвид опакова една чанта багаж за теб.

— Дейвид ли? Е, добре тогава. Сигурна съм, че се е досетил какво ми е нужно. — После огледа щастливо стаята и повтори: — Значи оставаме?

— Такъв е планът, стига да ти харесва.

— Да ми харесва ли? — повтори тя с дяволит блясък в очите и бавно се притисна към него. — Нека ти покажа какво мисля за тази идея.

 

 

По-късно Хейли излезе тичешком от банята.

— Харпър, видя ли тези халати? Толкова са големи и пухкави. — Застана на прага и потърка буза в ръкава. — Има два, по един за всеки.

Той лениво отвори очи. „Господи, тази жена е ненаситна“, каза си.

— Всичко тук е прекрасно.

— Апартаментът се нарича „Ромео и Жулиета“.

— Да, но това е… — Тя се съсредоточи за миг. — Всъщност, като си помисли човек, те са били просто двама наивни тийнейджъри. И то самоубийци.

Харпър се засмя на разсъжденията й и съвсем се разсъни.

— Щом казваш.

— Никога не съм смятала историята им за особено романтична. Трагична — да, но глуповата. Не пиесата — побърза да добави тя, завъртя се и развя краищата на халата. — Гениална е, но двамата герои? „О, тя е мъртва, ще изпия отровата.“ „О, той е мъртъв, ще забия ножа в сърцето си.“ Господи, каква бърборана съм.

— Чаровница си — промълви Харпър, загледан в нея.

— Когато става дума за книги, винаги имам собствено мнение. Но както и да са го нарекли, този апартамент е божествен. Иска ми се да танцувам из него съвсем гола.

— Знаех си, че трябваше да донеса фотоапарат.

— Не бих имала нищо против. — Хейли повдигна халата като пелерина и отново се завъртя. — Мисля, че би било вълнуващо да се снимаме голи. След години, когато стана сбръчкана старица, ще мога да поглеждам снимката и да си спомням каква съм била на младини.

С игрива походка тръгна към леглото и седна на ръба.

— Имаш ли свои голи снимки?

— Не, поне засега.

— О, каква физиономия! — Погледна го закачливо. — Изглеждаш засрамен.

„Наистина е неотразима“, помисли си той.

— А ти имаш ли?

— Не съм се доверявала на никого до такава степен. А и съм твърде слаба, но на теб, изглежда, ти харесвам такава.

— Мисля, че си прелестна.

Сигурна бе, че е искрен, и това й се струваше чудо. Долавяше го в очите му. И в допира му.

— Тази нощ наистина се чувствам харесвана. — Изправи се и се загърна с халата. — Сред толкова лукс и изобилие.

— Да поръчаме десерт.

— Десерт ли? Но сега е почти два през нощта.

— Съществува гениално изобретение, наречено денонощен румсървис.

— Цяла нощ? Такава глезла съм. Е, нека ме смятат за такава. — Отново седна на леглото. — Можем ли да го хапнем тук, на чаршафите?

— Правилата, свързани с денонощното обслужване, са: щом поръчваш след полунощ, задължително е да хапваш в леглото. Гола.

Хейли се усмихна дяволито.

— Правилата трябва да се спазват.

Лежаха по корем, с лица един към друг и поднос с шоколадов сладкиш между тях.

— Може би ще ми прилошее от преяждане — каза тя след поредната хапка. — Но не мога да устоя.

Харпър протегна ръка и й подаде една от чашите на пода.

— Ето, пийни.

— Не мога да повярвам, че си поръчал още една бутилка шампанско.

— А как да ядем сладкиш голи, без да го полеем с шампанско? Нецивилизовано е.

— Щом казваш. — Тя отпи глътка, набоде ново парче сладкиш и му го подаде. — Знаеш ли… За да можеш да ме впечатлиш след тази среща, ще трябва да надминеш себе си. Не бих се задоволила с нещо по-малко от щур уикенд в Париж! Или частен полет до Тоскана за страстен секс сред лозята.

— А какво ще кажеш за екскурзия до Римини? Слънце, секс и солена вода.

Хейли сънено се засмя:

— Звучи като скоропоговорка. — Претърколи се по гръб. — Още една хапка и цял живот ще съжалявам.

— Няма да го допусна.

Той отмести подноса. След това се наведе над нея и последва безкрайно дълга целувка.

Тя облиза устни, когато Харпър повдигна глава.

— Имаш неустоим вкус.

— Да, със силен привкус на шоколад.

Усмихна се, когато той се плъзна надолу и ръцете му докоснаха гърдите, ханша и корема й. Когато устните му стигнаха бедрата й, тя затаи дъх и се предаде на ласките му.

— О, за бога, Харпър… — простена Хейли.

— Забравих да спомена за тази част от среднощния десерт. — Той протегна ръка към подноса, потопи пръст в сметаната с шоколада и нежно го намаза върху зърната на гърдите й…

 

 

Чувстваше се толкова доволна и самоуверена, когато излезе от асансьора във фоайето с чантата на рамо. Наближаваше обяд, а денят й едва започваше. Бе закусила в леглото. Закуската й съдържаше почти от всяка храна, която можеше да се намери в щата Тенеси.

Струваше й се, че сияе от главата до петите.

— Аз ще оставя ключовете — рече Харпър и леко я целуна по устните. — Защо не седнеш?

— Ще поразгледам. Искам и да купя нещо от магазина за сувенири.

— Веднага се връщам.

Хейли издаде въздишка на щастие. Искаше да запомни всичко: хората, шадравана, пиколото с безупречна униформа, лъскавите витрини с произведения на изкуството и бижута.

Купи малко гумено пате за Лили и сребърна рамка — подарък за Роз. Имаше сладки сапунчета с форма на патета и прекрасна жълта шапчица, която толкова би подхождала на дъщеричката й.

— Никой разумен мъж не би оставил една жена сама в магазин за подаръци — каза Харпър зад нея.

— Не мога да устоя. Всичко е толкова красиво. Не — рече тя, когато го видя да посяга към портфейла си, — аз ще ги платя. — Сложи избраните предмети на касата и след като се разплати с касиерката, му подаде една кутийка. — Това е за теб.

— Сапун с форма на пате ли?

— За спомен от престоя ни тук — усмихна се Хейли. — Прекарахме чудесно — обясни тя на касиерката.

— Радвам се, че ви е харесало. По работа ли сте в този хотел или за удоволствие?

— За удоволствие. — Хейли взе чантата си. — И то несравнимо. — Хвана Харпър за ръка и поеха обратно към фоайето. — Най-добре е да се приберем у дома, преди Лили да е забравила как изглеждам… Господи, виж тази гривна!

Всичко на рекламната витрина на бижутерския магазин блестеше, но единственото, което Хейли забеляза, бе изящна гривна със ситни бели диаманти, обграждащи ярки рубинени сърца.

— Поразителна е, нали? Толкова е нежна, а сърцата я правят и романтична. Но нещо в нея сякаш казва, че е безкрайно ценна. Може би е семейно наследство. Антика — това е точната дума. Сигурно има висока художествена стойност.

— Хубава е.

— Не просто хубава. — Хейли погледна строго Харпър. — Мъжете нищо не разбират. Зашеметяваща е. Някои от другите бижута тук са с по-големи камъни и с повече диаманти, но тази се откроява сред тях. Поне според мен.

Той погледна името и адреса на магазина.

— Да отидем да я вземем.

— Разбира се — засмя се Хейли. — Защо не минем да си купим и нова кола на връщане?

— Тази гривна ще ти отива. Рубините са най-подходящият камък за теб.

— Истинските камъни не са за мен.

Задърпа ръката му, но той продължи да разглежда гривната. Колкото повече се взираше в нея, толкова по-ясно си я представяше на нейната ръка.

— Ще отскоча до портиера.

— Харпър! — Хейли смутено се отдръпна. — Просто гледах, така правят всички момичета. Обичаме да разглеждаме витрините.

— Искам да ти я подаря.

Смущението й вече граничеше с паника.

— Не можеш да купиш нещо подобно. Дори не смея да гадая колко струва…

— Тогава да разберем.

— Харпър, почакай. Просто… не искам да ми купуваш скъпи бижута. Не очаквам подобно нещо от теб. — С разперени ръце посочи обстановката в хотела. — Прекарах най-невероятната нощ в живота си, но не затова… Харпър, не затова съм с теб.

— Хейли, ако мислех, че това е причината да си с мен, нямаше да си тук. Нощта беше специална колкото за теб, толкова и за мен. Достатъчно приличам на майка си, за да знаеш, че щом съм решил да направя нещо, то е, защото го искам. Държа да я купя за теб и ако е във възможностите ми, ще я купя. — Целуна я по челото. — Почакай само минута.

Тя го проследи с удивен поглед, докато се отдалечаваше към кабината на портиера.

По пътя към дома не можа да продума, сякаш бе онемяла при вида на рубинените сърца, обградени с бляскави диаманти, на китката си.