Нора Робъртс
Червена лилия (5)

Четвърта глава

На работа Хейли се чувстваше странно. Сякаш не се побираше в кожата си, а главата тежеше на раменете й.

„Упражнявах твърде много йога за новачка“, реши тя. Освен това преумората и недоспиването също си казваха думата. Може би трябваше да си вземе кратък отпуск, да си позволи няколко дни почивка. Да отскочи до Литъл Рок, да се види със стари приятели и бивши колеги, да поразходи Лили.

Но това би намалило спестяванията, които бе започнала да заделя за пътуване до Дисни Уърлд за третия рожден ден на Лили. Все пак колко би струвало? Няколкостотин долара, а промяната на обстановката щеше да й се отрази добре.

Потърка чело с опакото на ръката си. В оранжерията бе задушно. Пръстите й бяха отекли и ги движеше все по-трудно, докато се опитваше да оформя малки цветни градини в сандъчетата. Не знаеше защо й бяха възложили тази работа. Можеше да я свършат Стела или Руби, а тя да стои на щанда… „Дори маймуна би се справила като продавачка по това време на годината“, помисли си Хейли с раздразнение.

Трябваше да поиска почивен ден, сега нямаха голяма нужда от нея. Поне днес можеше да си остане у дома, на хладно, а не да стои тук, плувнала в пот, и да засажда растения в сандъчета, защото Стела бе наредила така. Всички я командваха. Кога най-сетне щеше да прави каквото пожелае?

Гледаха я отвисоко, защото не бе потомка на известен род, нямаше образованието и потеклото, които им даваха превъзходство. Но бе добра колкото тях, дори по-добра, защото постигна всичко сама. Започна от нулата, готова да си проправя път със зъби и нокти, защото…

— Хей! Ще пречупиш корените на тази лудизия^[1]!

— Какво? — Сведе поглед към растението и пръстите й застинаха, когато Стела го дръпна от ръцете й. — Съжалявам, нараних ли го? Не знам защо съм толкова разсеяна.

— Няма страшно. Но изглеждаш потисната. Какво има?

— Нямам представа — отвърна тя и поклати глава, изчервявайки се от срам заради мислите, които я спохождаха. — Сигурно е от жегата и главоболието. Съжалявам, че толкова се забавих с тези цветя, но не мога да се съсредоточа.

— Не се тревожи. Дойдох да ти помогна.

— Не е нужно, сама ще се справя.

— Хейли, знаеш, че обичам да заравям ръце в калта, когато мога. Готово! — Стела посегна към хладилната чанта под плота и извади две бутилки минерална вода. — Почини си пет минути.

„Как можа да ми хрумне онази мисъл?“, запита се тя, докато отпиваше. Нима бе способна на такава неблагодарност? Не можеше да си обясни как нещо подобно се бе прокраднало в съзнанието й. Не изпитваше такива чувства, просто я бяха връхлетели за минута-две и сега се чувстваше ужасно.

— Не зная какво става с мен.

Стела се намръщи и докосна челото й с майчински жест.

— Може би се разболяваш от летен грип.

— Не, мисля, че е по-скоро униние. Не тъга, просто униние. Обзема ме от време на време, без да зная защо. Имам най-прекрасното дете на света, обичам работата си, около мен са добрите ми приятелки…

— Човек може да има всичко това, но пак да бъде потиснат. — Стела свали престилка от закачалката и докато я препасваше, продължи да наблюдава Хейли. — Не си излизала с мъж повече от година.

— Близо две. — Отпи отново голяма глътка вода. — Мислила съм по въпроса. Получих няколко покани за срещи. Нали познаваш Уайът — сина на госпожа Бентли? Преди няколко седмици намина да купи висяща кошница за рождения й ден и откровено флиртуваше с мен. Попита ме дали бих искала да излезем на вечеря.

— Доста е симпатичен.

— Да, сексапилен е. Поколебах се дали да приема, но тогава просто не ми се излизаше, затова отказах.

— Случайно си спомням как ти ме избута до вратата, когато се чудех дали да изляза с Лоугън за първи път.

— Направих го, нали? — Хейли леко се усмихна. — Ах, тази моя голяма уста!

Преди да избере нови растения, Стела пристегна ластика, с който бе вързала на опашка буйните си къдрави коси.

— Може би просто си малко нервна. Трудно ти е отново да започнеш да се срещаш с мъже.

— Никога не съм се смущавала да общувам с тях. Това е едно от най-забележителните ми умения. Обичам срещите. Зная, че ако имах желание, Роз или Дейвид щяха да се погрижат за Лили. — Това я накара отново да се почувства виновна заради прокрадналото се у нея негодувание. — Знам, че тя не би имала нищо против, така че това не е оправдание. Просто не мога да се реша.

— Може би все още не си срещнала подходящия човек.

— Да… може би. — Хейли отпи още една голяма глътка вода и опита да се стегне. — Проблемът, Стела, е, че…

Когато паузата стана твърде дълга, Стела вдигна глава от сандъчето, което запълваше, и я изгледа въпросително.

— Какъв е проблемът?

— Първо ми обещай… закълни се, че няма да кажеш на никого. Дори на Лоугън. Нито дума!

— Добре.

— Заклеваш ли се в живота си?

— Ще трябва да се задоволиш с честната ми дума, Хейли!

— Добре, добре. — Тя закрачи напред-назад по пътеката между масите. — Проблемът е, че харесвам Харпър.

Стела кимна одобрително:

— И аз го харесвам.

— Не! — Ужасена, че го изрече на глас, Хейли остави бутилката и обхвана лицето си с ръце. — Господи!

Нужна бе минута, докато Стела получи просветление.

— О! — промълви тя с широко отворени очи. — О! — повтори задъхано и нацупи устни.

— Ако не можеш да кажеш друго, ще те ударя.

— Опитвам се да го проумея. Да реша как да реагирам.

— Това е лудост, зная, лудост е. — Хейли отпусна ръце. — Наясно съм, че не бива дори и да си го помислям. Но… Забрави, че съм ти казала! Просто го изтрий от съзнанието си.

— Не е лудост, просто е неочаквано. Но не съм съгласна с теб, че даже не бивало да си го помисляш.

— Той е синът на Роз, жената, която ме прибра от улицата!

— А, искаш да кажеш, която ти предложи подслон, когато беше гола, боса и без пукната пара и страдаше от рядка смъртоносна болест. Истинска светица е, защото те прие в дома си, облече те и те хранеше с лъжичка нощ след нощ.

— Позволено ми е да преувеличавам, когато се държа като глупачка — сопна се Хейли. — Тя наистина ме подслони, даде ми работа. Осигури дом за мен и Лили, а аз си представям, че лежа гола в леглото с първородния й син.

— Щом Харпър те привлича…

— Иска ми се да полея цялото му тяло с мед и да го оближа сантиметър по сантиметър. Иска ми се…

— Стига, стига! — Стела протегна едната си ръка напред и сложи другата на гърдите си. — Моля те, не споделяй повече от фантазиите си. Да кажем просто, че изпитваш страстно влечение към него.

— Адски страстно! Но не мога да сторя нищо, защото сме приятели. Виж как в телевизионния сериал всичко се обърка при Рос и Рейчъл. С Моника и Чандлър беше различно, ала…

— Но, Хейли…

— Знам, че това не е телевизионно шоу — промърмори тя, докато Стела се заливаше от смях. — Но нали изкуството отразява живота? А и Харпър не изпитва същото към мен.

— Не желае да те полее с мед и да те оближе ли?

Погледът на Хейли се премрежи при тази перспектива.

— Господи, накара ме да си го представя!

— Така ти се пада. Впрочем сигурна ли си, че не изпитва нещо подобно към теб?

— Досега не го е издал по никакъв начин. А е имал възможности. Как да направя първата смела крачка? Ами ако той просто изпадне в ужас и ме отблъсне?

— А ако не реагира така?

— Може да стане и по-лошо. Да се отдадем на необуздан животински секс, а после… — Тя вдигна ръце и енергично ги размаха. — После и двамата да си речем: „Господи, какво направих!“. Ще се чувстваме неловко заедно и ще трябва да грабна Лили и да замина за Джорджия или някъде другаде. А Роз никога вече не ще ми проговори.

Стела я потупа успокоително по рамото и се усмихна:

— Може би съм си създала погрешно впечатление, но съм почти сигурна: Роз знае, че Харпър прави секс.

— Искам да кажа, че е различно, когато той го прави с жени, които тя не познава.

— О, да, сигурно е безкрайно доволна, когато синът й си ляга с непознати. Непознати за нея — добави Стела със смях. — И естествено би се ужасила да узнае, че е в интимни отношения с жена, която тя познава и обича. Би било като нож, забит в сърцето й.

— Това е нещо като предателство.

— Никакво предателство не е! Той е пълнолетен мъж, Хейли. Интимният му живот си е негова работа. Роз първа би ти го казала и без съмнение първа би заявила, че не желае да застава помежду ви.

— Е, може би, но…

— Може би! — Стела така енергично махна с ръка, че Хейли примигна. — Щом проявяваш интерес към Харпър, трябва да му го кажеш. Да видиш какво ще стане. Освен това мисля, че той хлътна по теб от пръв поглед.

— Не е вярно.

Стела сви рамене.

— Е, това просто е мое мнение. Мое впечатление.

— Наистина ли? — Сърцето й внезапно подскочи, което бе и мъчително, и приятно. — Всъщност не зная… Мисля, че ако е хлътнал по някого, това е Лили. Но може би ще събера смелост, да видим какво ще излезе.

— Мисли положително. Е, да довършим сандъчетата.

Хейли пъхна ръце в пръстта.

— Закълни се, че няма да кажеш нищо на Роз.

— О, за бога! — изстена Стела.

После обърна ръка с дланта нагоре и имитирайки свещения ритуал, който бе виждала да изпълняват синовете й, плю върху нея. След това заговорнически я протегна към Хейли.

 

 

Вече се чувстваше по-добре. Утешаваше я мисълта, че и някой друг знае за чувствата й. Особено когато това бе Стела. „И не беше шокирана — напомни си Хейли. — Изненадана, да, но не и шокирана, което е добър знак.“

Идеята да си вземе няколко дни отпуск и да поразмишлява върху съдбата си не бе лоша. Замисли се върху нея, докато си почиваше пред телевизора във всекидневната, след като бе сложила Лили да спи в креватчето й.

Вяло превключваше каналите и си казваше колко хубаво е да помързелува поне за час. Но повторенията на предавания, сериалите и другите скучновати летни програми не бяха развлечението, което й бе нужно сега.

Спря се на непознат черно-бял филм. Изглежда, бе от романтичните драми, в които всички носят великолепни тоалети и всяка вечер ходят на танци в луксозни клубове с оркестри и певици с пищни форми.

Героите пиеха уиски със сода от високи чаши.

Откъде ли идваше традицията това питие да се поднася във високи чаши? Трябваше да направи справка.

Какво ли би било да се носи из салон, обзаведен в стил арт деко, в който всичко блести, облечена с някоя от тези невероятни рокли? Той щеше да бъде със смокинг, разбира се. Сигурна бе, че Харпър би изглеждал страхотно в смокинг.

А какво би станало, ако и двамата са дошли с партньори, но изведнъж се видят? Сред целия блясък и коприна погледите им се срещат. И просто разбират, че това е съдба.

Танцуват и всичко около тях изчезва. Така е в черно-белите филми. Нищо не е твърде сложно: всичко, което разделя двама души, може да бъде отстранено или преодоляно. Накрая целият фон изчезва и остава само влюбената двойка, докато звучи финалната музика.

В последния кадър момичето е в прегръдките на любимия. То повдига лице и устните им се сливат в онази съвършена филмова целувка, която не оставя и следа от съмнение, че им е писано да се обичат вечно.

Бавна, безкрайно нежна целувка, докато той ласкаво докосва косите й. И по-дълбока и страстна, щом ръцете й обгърнат врата му. Повдига се на пръсти и тялото й се притиска към неговото.

Линия, наклон, извивки — всичко е идеално съчетано.

Екранът постепенно ставаше черен, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й към местата на трепет и желание. Галеха копринената й рокля и голата й плът, а от сливащите се устни се изтръгваха тихи въздишки и стонове.

Вкусът на тази целувка бе неповторим. Толкова силен, че се разля из цялото й тяло, събуди и извиси всичко у нея.

И всяка следа от студ и умора изчезна, заличена от насладата да желае и да бъде желана.

Свещите затрептяха и угаснаха. Остана дим и сенки. Стаята се изпълни с ухание на цветя. Лилии, разбира се. Цветята, които й бе донесъл — яркочервени и страстни. Очите му — тъмнокафяви, безкрайно дълбоки, казваха всичко, което би искала да узнае: за него е прелестна и единствена.

Когато свалиха дрехите си, разкошната й рокля заблестя на пода като малко искрящо езеро до черния му смокинг.

Най-сетне допир на гола плът. Гладка и съвършена. Златист прах до млечна белота. Прокара ръце по раменете му, по гърба му и усети как изваяните му мускули се стегнаха от възбуда.

Жаждата, с която я докосваше, събуди у нея такова вълнение, че когато се озова притисната в прегръдката му, вече тръпнеше. Отпусна я върху леглото — огромно бяло легло с ефирни като вода чаршафи, и заедно потънаха в него.

Устните му проследиха шията й, обхванаха зърната на гърдите й и още повече разпалиха желанието й. Онази дълга, разтапяща тръпка, обхванала цялото й тяло, я накара да изрече името му като задъхан стон.

Свещи, светлина на огън, цветя. Не лилии, а рози. Неговите ръце бяха гладки — ръце на изтънчен, богат мъж. Изпъна тялото си под тях, надигна се и застена. Мъжете обичаха любовниците им да стенат. Прокара ръка по мускулите му. „Неустоим е“, помисли си тя, но реши да го подразни малко по-дълго. Съпругите бяха тези, които лежаха отпуснати и оставяха мъжете да правят каквото желаят, очаквайки по-скоро да свършат.

Затова те идваха при нея, затова имаха нужда от нея. Затова си плащаха.

Повдигна рамене от купчината възглавници и водопадът от златисторуси къдрици се разпиля по тях. Пищните й гърди щръкнаха, раздвижи ханша си, повали го по гръб и пропълзя с устни и език надолу по тялото му, за да му достави удоволствието, което никога не би могъл да получи от студената си благоразумна съпруга. Стоновете и въздишките му бяха наслада за нея. Ръцете му бяха заровени в косите й, усукваха ги и ги стискаха в шепи, докато го задоволяваше. Тялото му бе стегнато, но дори и да беше някой дебелак, би успяла да го накара да се почувства като бог. Толкова бе лесно.

Когато го възседна и сведе поглед към красивото му лице, долови ненаситността и отчаянието в очите му и се усмихна. Пое го в себе си бързо и страстно и си помисли, че нищо на света не може да й донесе по-голяма радост от мисълта, че един богат мъж е в нейната власт…

Хейли рязко се надигна от дивана, сякаш събудена от сън. Сърцето й препускаше, гърдите й бяха изтръпнали, сякаш някой ги бе докосвал. Устните й пареха. Обзета от паника, сграбчи косите си и едва не заплака от облекчение, когато се увери, че са нейните.

Някой се засмя и я накара да политне назад и да се удари в дивана. Осъзна, че смехът идваше от телевизора. Уплашено скръсти ръце. От черно-бялата драма с изтънчени герои…

Господи, какво се бе случило с нея?

„Не беше сън. Не е възможно да е било само сън“, помисли си тя.

Втурна се към вратата да нагледа Лили. Детето спеше, прегърнало плюшеното си кученце.

Заповяда си да се успокои и тръгна към стълбите. Но когато стигна до библиотеката, се поколеба. Мич седеше на масата и бързо движеше пръсти по клавишите на лаптопа си. Не искаше да го смущава, но трябваше да узнае, да бъде сигурна; изключено бе да чака до сутринта…

Прекрачи прага.

— Мич?

Той вдигна унесен поглед и примигна зад очилата си.

— А, здравей.

— Извинявай, работеше ли?

— Само няколко съобщения. Имаш ли нужда от нещо?

— Просто исках… — Не бе нито срамежлива, нито старомодна, но не бе сигурна дали няма да се почувства неловко, докато разказва за преживяването си на съпруга на работодателката си. — Роз заета ли е?

— Защо не й се обадиш и не я попиташ?

— Не бих я безпокоила, ако не трябваше. Би ли я помолил да слезе?

— Добре. — Мич посегна към телефона и натисна бутона за спалнята. — Случило ли се е нещо?

— Да, може би.

За да престане да крачи нервно, Хейли се загледа в снимките върху бюрото му.

За дълго се спря на портрет на мъж в официално облекло — строги черти, тъмни коси, хладен израз на очите.

— Това е Реджиналд Харпър, нали? Първият.

— Точно така. Роз, би ли слязла в библиотеката? Хейли е тук, иска да говори с теб. — Мич затвори. — Слиза. Искаш ли нещо? Вода, кафе?

— Не, благодаря. — Хейли поклати глава. — Добре съм. Просто се чувствам малко странно. Скоро след пристигането ми тук Стела имаше съновидения. Така започна всичко, нали? Искам да кажа, преди… инцидентите. Призракът се е появявал, но не е правел нищо опасно, поне доколкото си спомня Роз.

— Така изглежда. Когато Стела е пристигнала тук с момчетата, са започнали някакви изпълнения от Невестата.

— А след няколко седмици дойдох и аз. Събрахме се трите тук, под покрива на Харпър Хаус. — Все още я побиваха хладни тръпки. Потърка голите си ръце и съжали, че не бе облякла блуза с ръкави. — Аз бях бременна, Стела имаше две деца, а Роз… Е, Роз е кръвната връзка.

— Продължавай — кимна той.

— Стела имаше сънища. Ярки сънища, които решихме, че по някакъв начин са били втълпени в подсъзнанието й от Амелия. Не мога да се изразя по-научно, но…

— Така е добре.

— А когато Стела и Лоугън… — Хейли млъкна, защото в този миг се появи Роз. — Извинявай, че те накарах да слезеш.

— Няма нищо. Какво се е случило?

— Първо довърши мисълта си — подкани я Мич. — Изреди всичко.

— Е, добре. Стела и Лоугън започнаха да се виждат и това не се хареса на Амелия. Сънищата на Стела ставаха все по-натрапчиви и обезпокояващи и последваха прояви на агресивност, кулминацията на която бе вечерта, когато тя заключи стаята на момчетата и не ни пускаше вътре… При първото ти посещение тук, Мич.

— Никога не ще го забравя.

— Тогава ни каза името си — изтъкна Роз. — Стела успя да я трогне и тя ни разкри първото си име.

— Да. Но оттогава почти е оставила Стела на мира. Ако имаше нови сънища или й се бе случило нещо ново, щеше да го сподели.

— Пренасочи агресивността си към Роз — каза Мич.

— Да. — Хейли кимна, доволна, че следват една и съща нишка. — Ала стана още по-страховита. Онези видения в будно състояние, нали, Роз?

— Да, агресивното й поведение ескалира.

— Колкото повече се сближавахте с Мич, толкова повече Амелия полудяваше. Изглежда, това е, което я вбесява. Едва не те уби. Притече ти се на помощ веднъж, когато бе изпаднала в беда, но преди това те нападна. После, след като с Мич се сгодихте и се оженихте, като че ли се укроти.

— Очевидно, поне за момента. — Роз се приближи и погали ръката й. — А сега е набелязала теб, така ли?

— Да. Струва ми се, че присъствието на нас трите в къщата — ти, Стела и аз, може би я е накарало да промени поведението си. — Погледна към Мич и повдигна ръце. — Не знам как точно да се изразя, но тогава лавината започна да набира скорост, ако ме разбираш.

— Разбирам. И теорията ти е интересна. Вие сте три жени на различни етапи от живота. Когато сте се срещнали, сте били необвързани. Би могло да се каже, че със сближаването си по някакъв начин сте се оказали свързани с нея. А когато първо Стела, а после и Роз започна емоционална сериозна връзка, това доведе до опасна промяна в поведението на Амелия.

— Скъпа, нарани ли те? — попита загрижено Роз.

— Не. — Хейли прехапа устни и отмести поглед към Мич. — Знам, че трябва да съобщаваме за всичко, за да бъде записано от теб. Но просто не зная как да го разкажа. Не мога да намеря деликатен начин. Малко е неловко…

— Искаш ли да изляза, за да поговориш насаме с Роз? — попита Мич.

— Не, просто е глупаво от моя страна. Така или иначе, тя ще ти каже. — За да се успокои, Хейли въздъхна дълбоко. — Е, добре. Реших да погледам телевизия във всекидневната горе. Даваха някакъв стар филм и аз започнах да си фантазирам за онези прекрасни дрехи, светлините и разкошните клубове, в които хората са ходели да танцуват и да се забавляват. Представих си, че съм там, облечена с прелестна рокля, и срещам някого. — Замълча за миг. Нямаше нужда да споменава, че това е Харпър, не бе толкова съществено. — Както и да е, танцуваме, влюбваме се и следва онази дълга филмова целувка… нали се досещате за какво говоря?

Роз се усмихна:

— Разбира се.

— Е, предполагам, че съм задрямала, докато си мислех какво става след надписа „Край“. Сексуални фантазии — призна тя и се покашля. — Светлина на свещи, цветя, огромно бяло легло, влюбени, изгарящи от страст. — Наведе глава и обхвана лицето си с длани. — О, умирам от срам!

— Стига глупости! Ако здраво момиче като теб не мислеше за секс, бих се разтревожила — скастри я Роз.

— Беше прекрасно, романтично и вълнуващо — продължи унесено Хейли. — После всичко се промени. Или аз се промених. Станах пресметлива. Мислех какво ще направя по-нататък. Усещах страстта, допира и топлината. Ухаеше на рози. Във фантазиите ми цветята бяха лилии, а сега имаше рози и светлина на огън. И ръцете му бяха различни — меки и гладки. „Ръце на богаташ“, помислих си. Следващата ми мисъл беше, че съпругата му не е способна да му даде това, което му давам аз, и затова идва при мен. И плаща добре. Усещах косите си, гледах ги — бяха дълги, руси и къдрави. Падаха пред лицето ми. Не наблюдавах сцената, а бях част от нея. Жената бях аз. И го виждах, виждах лицето му. — Обърна се към масата и посочи портрета на Реджиналд. — Неговото лице. Усещах го в себе си и виждах този образ. — Отново въздъхна дълбоко: — Това е.

След няколко секунди мълчание Роз заговори:

— Не ми се струва необичайно съзнанието ти да е породило подобна фантазия, Хейли. Прекарваме доста време в размисли за тези хора и опити да подредим пъзела. Знаем, че е била негова държанка, че му е родила дете, така че със сигурност са правили секс. Що се отнася до нея, можем да стигнем до извода — или поне да предположим, че това е било нещо като бизнес.

— Знаеш как се чувства тялото ти след интимно преживяване. Не просто онази замаяност от сексуална фантазия, а физическите усещания, след като си била с мъж. Аз не съм била отпреди раждането на Лили, но една жена не забравя какво е. В този миг се събудих или дойдох на себе си. Роз, долавях мириса на онези рози! Зная, че е имал стройно тяло… — Хейли почувства нужда да си поеме дъх и да преглътне. — Той беше в мен. Всъщност — в нея, но сякаш аз бях тя, докато това се случваше. Харесваше й да бъде с красив и опитен любовник. За нея не би имало значение дори и да бе грозник и нещастник в леглото, но все пак бе доволна. Зная го, защото сякаш бях в съзнанието й. Или тя в моето. Не съм си го въобразила.

— Вярвам ти — каза Мич.

— И двамата ти вярваме — увери я Роз. — Ти си най-близо до възрастта, на която тя е умряла или поне на която предполагаме, че е била. Може би ти разкрива това, за да ни покаже чрез теб какво е означавало за нея.

— Възможно е. — Мич се отпусна в стола си. — Но твоето преживяване би могло да ни даде по-ясна представа какво се е случило и защо. Какво друго можеш да ни кажеш за нея?

— Не мисля, че е изпитвала голяма наслада от секса. По-скоро от властта, която е имала над мъжете. Гледала е на него като на занаят и съдейки по реакциите, които събуди у мен, била е изключително добра. Тялото й беше много по-надарено от моето. — С дяволита усмивка Хейли сложи ръце пред гърдите си, имитирайки пищни форми. — Но душата й бе студена. През цялото време, докато бяха заедно, си мислеше какво да изкопчи от него. Присмиваше се на съпругата му, която не можеше да му даде подобни ласки.

— Определено това не е най-добрата й страна. А може би е, от нейна гледна точка — замислено каза Мич. — Държала е съдбата си в свои ръце. Сама е направила избор как да живее. Млада, красива, желана от влиятелен мъж, над когото е упражнявала власт чрез секс. Интересно.

— Тръпки ме побиват. Ако имам късмета да спя с мъж, предпочитам да съм в собственото си тяло. Все пак ми олекна, че го споделих. Ще се върна горе, може да се позанимавам с йога. Не мисля, че тя ще ме безпокои повече през тази вечер. Благодаря ви, че ме изслушахте.

— Ако се случи още нещо, държа да го чуя — предупреди я Роз.

— Обещавам.

Роз изчака, докато Хейли излезе, и се обърна към Мич:

— Има причина да се безпокоим за нея, нали?

— Да не прибързваме. — Мич хвана ръката й. — Засега просто ще я държим под око.