Елизабет Лоуел
Мълчаливецът (12)

Дванадесета глава

Марая си взе душ, изсуши си косата, сложи си малко грим и облече любимите си дрехи за всеки ден — турмалиново зелена блуза и панталони в тон с нея. Погледна се в огледалото. Всичко беше добре — нямаше скъсани места, нито липсващи копчета, нито лекета. Доволна от видяното се обърна, без да се възхищава на контраста между тъмнокестенявата коса, топазените очи и зелените дрехи. Никога не се бе възприемала за привлекателна, да не говорим за впечатляваща. Истината бе, че е точно такава — висока, елегантна, със съвършени пропорции, високи скули и огромни очи в доста необичаен цвят.

Стисна палци с надеждата всичко да мине добре при срещата с Карла. Грабна тънко яке и се отправи към голямата къща. Когато почука леко на вратата, никой не отговори. Отвори и пъхна глава.

— Кеш? — провикна се тихо тя, за да не събуди Каролайн, ако детето все още спеше.

— Тук съм — долетя тихият отговор.

Марая отвори вратата и влезе в хола. От това, което видя, гърлото й се сви и я опариха сълзи. Гладко избръснатият Кеш бе седнал в огромен люлеещ се стол, гушнал мъничко бебе. Едрата му ръка държеше биберона, който изглеждаше малък като играчка в едрата длан. Бебето никак не се интересуваше от биберона, защото вътре имаше само вода. И двете ръчички бяха стиснали един от пръстите на Кеш. Огромни синьо-сиви очи проучваха лицето на мъжа с внимание, присъщо единствено на бебетата.

— Не е ли страхотна? — попита нежно Кеш, гласът му изпълнен с толкова гордост, сякаш той бе баща на бебето, а не просто приятел на семейството. — Стиска като тигърче.

Марая се приближи и погледна гладките миниатюрни пръстчета, стиснали мазолестите силни пръсти на мъжа.

— Да — прошепна Марая, — наистина е страхотна. Ти също.

Кеш отмести поглед от бебето и видя сълзите в красивите очи на младата жена.

— Няма нищо — каза нежно тя и примигна. — Просто… мислех си, че мъжете ги е грижа единствено за собствените им деца. Но ти обичаш това бебе.

— Да, по дяволите. Страхотно е пак да прегърнеш едно малко момиченце.

— Отново ли? — попита шокирана Марая. — Ти имаш ли деца?

Изражението на Кеш се промени. Погледна от Марая към детето.

— Не. Нямам. — Гласът му бе безизразен и далечен. — Мислех си за времето, когато Карла се роди. Това бе вторият брак на татко и бях на десет, когато тя се роди. Много се грижех за нея. Майка й бе красива като картинка, а пък полза от нея нямаше никаква. Оженила се беше за баща ми, за да не й се налага да търси начин да се издържа. — Кеш сви рамене и продължи иронично: — Така че нищо ново. Жените винаги са живели на гърба на мъжете, още откакто са ги изритали от райската градина.

Въпреки че Марая потръпна от грозните думи за брака и жените като цяло, не каза и дума. Подозираше, че вторият брак на майка й е бил много подобен на това, което Кеш току-що описа.

Мъжът отново сведе поглед към бебето, което бавно се унасяше. Той се усмихна и застрашителното му изражение омекна. Сърцето на Марая се преобърна, забелязала отново колко красив е Кеш.

— Карла бе същата като бебе — продължи тихо той. — Жива и подскоклива в един момент, а в следващия заспиваше. Навремето ме гледаше с тези големи синьо-зелени очи и на мен ми се струваше, че съм крал. Успокоявах я, когато плачеше, когато никой друг не успяваше. А усмивката й… Господи, каква сладка усмивка.

— Карла е имала късмет с брат като теб. Още повече късмет е имала, че си бил до нея и после — прошепна Марая. — Доста време, след като баба и дядо ме отведоха от „Рокинг Ем“, вечер плачех, докато заспя. Плачех за Люк, не за баща ми.

— Люк все се надяваше да си щастлива — каза Кеш и вдигна поглед.

— Всичко това е вече минало. — Марая сви рамене привидно небрежно. — Както и да е, като дете не бях особено желана. Мъжът, за когото майка ми се омъжи бе доста по-възрастен от нея, богат, овдовял наскоро. Запознах се с него на Коледа. Надявах се тайно, че подаръкът ми ще бъде пътуване до „Рокинг Ем“. Когато ме представиха на новия ми „баща“ и децата му, се разплаках за Люк. Това не беше най-доброто първо впечатление — добави нещастно тя. — В интерес на истината, беше истинска катастрофа. На Харолд и децата му, доста по-големи, не им беше приятно да им натресат някакво си „кисело сополиво седем годишно хлапе“. Отговорът бяха пансионите.

Кеш измърмори нещо грубо.

— Не беше чак толкова зле — каза Марая с кисела усмивка. — Поне бях сред такива като мен. А и ми беше доста по-добре, отколкото на някои от изоставените деца. На повечето Коледи виждах майка. А и получих добро образование.

Вързопчето в ръцете на Кеш се размърда, измърка тихо, за да привлече вниманието от Марая. Той отново предложи биберона на малката Каролайн. Личицето й се сгърчи от отвращение, когато опита безвкусната вода.

— Никак не те обвинявам — каза Кеш и се усмихна. — В сравнение с това, което си свикнала, това е гола вода.

Залюля я по-силно, за да я разсее и да я накара да забрави разочарованието. Нищо не се получи. След броени секунди лицето й стана червено като домат, а от малката уста се изтръгнаха пронизителни писъци. Кеш търпеливо подразни устничките с възглавницата на пръста си. След още няколко гръмки извивки, бебето засмука послушно върха на пръста му.

— Хитрец — каза впечатлена Марая. — И колко време ще издържи така?

— Докато разбере, че пилее силите си напразно.

Навън на двора се тръшнаха вратите на кола. Прозвучаха женски гласове и някой се провикна в отговор от обора.

— Изчакай само секунда, тигърче — каза Кеш. — Млякото пристига.

Марая приглади дрехите си, бутна кичур коса зад ухото и попита:

— Добре ли изглеждам?

Кеш вдигна поглед.

— Няма никакво значение. Карла не е толкова празноглава, че да те съди по вида.

Младата жена долови остротата в гласа на Кеш и разбра, че е ядосан, задето я бе заварил с Невада. Преди да успее да каже каквото и да е, вратата се отвори и дребна, много добре сложена жена влезе забързано.

— Съжалявам за закъснението. Аз… О, здравей! Какви прекрасни очи. Ти сигурно си сестрата на Люк. Аз съм Даяна Блекторн. Моля те да ме извиниш. Каролайн, предполагам, се готви да демонстрира как разговарят помежду си разгонените котки. Благодаря ти, Кеш. Постигаш направо чудеса с нея. Дори Тен не успява да я укроти за толкова дълго.

Даяна пое малкото същество от ръцете на Кеш и пое нагоре по стълбата, говорейки нежно на бебето. Марая примигна, без да е сигурна дали наистина бе видяла жената с медните коси.

— Това ли е археоложката?

— Ммм — отвърна тактично Кеш.

— Съпругата на Тен?

— Ммм.

— А-ха. Нищо чудно, че е толкова усмихнат.

— Ако питаш Даяна, ще ти каже, че е готова да се смените за десет сантиметра от височината ни.

— Веднага й давам десет сантиметра, ако мога да се отърва от тях — съгласи се Марая.

Кеш стана с рязко движение от стола и привлече Марая към себе си. Ръцете му се плъзнаха от бедрата към кръста и нагоре по тялото, за да спрат високо над ребрата. Наблюдаваше я, докато прокарваше пръсти под гърдите и опитваше тежестта им с длани, пробвайки чувствителните зърна с палци, лениво усмихнат.

— И така си безкрайно сексапилна — каза Кеш тихо, нежно, а гласът му накара пулсът й да се ускори и да се качи чак в гърлото й. — Никога не съм виждал нещо по-красиво от теб тази сутрин в езерото. Ти ме гледаше как те обладавам. Сладките звуци, които издаваш ме изкарват от кожата ми. Само като се сетя и ми се иска да…

— Здрасти Невада. Още парчетии ли има в този кашон? Браво. Сложи ги в колата на Даяна. Лоугън, лапай това, вместо опашката на Носльо. Дори и котката да няма нищо против, аз имам.

Гласът на верандата накара Кеш да замръзне. Той затвори очи, изруга тихо и пусна Марая. Обърна се към входната врата и скри поруменялото лице на Марая с тялото си.

— Къде е любимият ми племенник? — провикна се той.

— Той е единственият ти племенник — отвърна Карла с усмивка и влезе в хола. Пак се е превърнал в истински терорист. — Как е любимият ми брат?

— Единственият ти брат, нали? — Кеш се наведе и пое Лоугън с една ръка. — Господи, момченце. Ти какво ядеш — олово ли? Наддал си поне пет кила. — Все още прохождащият Лоугън не бе особено разговорлив. Действието бе стихията му. Засмя се, сграбчи носа на Кеш и се опита да го откъсне. — Така не се прави — отбеляза Кеш и лекичко подхвана носа на детето. Внимателно го подръпна и издаде клокочещ звук. След секунда вдигна победоносно ръка. Краят на палеца му бе пъхнат между показалеца и средния пръст като имитация на чипия нос на Лоугън. — Видя ли как става? Чакай сега да го върна обратно на място.

Карла наблюдаваше брат си с обич, развеселена, докато се занимаваше със сина й. След това забеляза, че зад него има още някой. Надникна над широкото му рамо и видя жена, приблизително на нейната възраст, висока колкото нея, която бързаше да пъхне блузата си в панталона.

— Здрасти.

Марая прехапа устни и се отказа да оправя дрехите.

— Здрасти. Аз съм…

— Марая! — каза Карла и се усмихна от удоволствие. Заобиколи Кеш и прегърна другата жена. — Радвам се, че най-сетне се прибра у дома. Когато адвокатът съобщи на Люк, че майка му е починала, дори не те спомена. Нямаше как да се свържем с теб. На Люк толкова му се искаше да ти каже за Лоугън. И най-вече да разбере дали си добре.

Марая се вгледа в бистрите синьо-зелени очи на Карла и забеляза само искреност. Със задавен вик я прегърни ми свой ред и усети такова спокойствие, че чак й се замая главата.

— Благодаря ти — каза тя с дрезгав глас. — Толкова се страхувах, че ако се върна няма да ви е приятно.

— Я не ставай смешна. Че защо да ни е неприятно? — Карла се вгледа на свой ред в огромните златистокафяви очи на Марая. — Ама ти май говориш сериозно. Наистина си се притеснявала.

Марая се опита да се усмихне, но не се получи.

— Семействата не обичат много външни хора да идват да живеят при тях.

Кеш заговори, без да престава да отвива и завива носа на Лоугън.

— Както сама разбираш, майката на Марая не е попаднала на много свестен човек, когато се е омъжила повторно. Всъщност, май е бил голям изрод. Държал я из разни пансиони през цялата година.

— А защо просто не те е върнал в „Рокинг Ем“? — обърна се Карла към Марая.

— Майка отказваше. Казваше, че фермата е жестоко място. Че съсипва жените. Имала чувството, че я задушавала. Дори като питах, тя толкова се вълнуваше, че престанах да питам. — Марая погледна през прозореца към назъбения връх Макензи. — Аз никога не съм усещала подобно нещо. Обичам земята. Само че, докато майка беше жива, не можех да се върна. Тя просто нямаше да го преживее.

— Сега вече си тук — каза тихо Карла. — И ще останеш колкото искаш.

Марая понечи да каже нещо, но не успя, затова прегърна снаха си. Кеш наблюдаваше двете жени и си каза, че каквито и да са били първоначалните подбуди на Марая да се върне, сега наистина е благодарна, че е приета в семейството на Люк. Освен това, призна Кеш, не можеше да вини Марая, че иска да има място, което да нарече свой дом. И той се чувстваше по същия начин. Фермата бе много повече дом, отколкото апартаментът му в Боулдър. Единствено тук бяха тримата, които ги беше грижа дали ще се върне, или не от някой гранитен склон.

 

 

Замислено наблюдаваше как сестра му и Марая приготвят вечерята. Без много да се суетят, приготвяха храна за всички и се опознаваха. Докато гледаше как шетат из кухнята, той усети, че двете си приличат в много отношения. Бяха на една възраст, почти еднакво високи, грациозни, опитни в приготвянето на храната, не се плашеха от работата, а смехът им звучеше толкова красив, че той потръпваше.

Линда никога не споделяше и не искаше да върши каквото и да е. Мислех си, че е така, защото е млада, но сега вече разбирам, че не е било така. Навремето беше на възрастта на Марая. Просто Линда е била разглезена. Марая може и да беше дошла, за да има къде да живее — и да докопа мината на Лудия Джак — но поне не страхува от работа.

И най-хубавото е, че не мрънка.

Не. Това не бе най-хубавото. Най-хубавото у нея, реши Кеш, бе невероятната й чувственост. След Линда, никога не му бе трудно да се контролира, когато бе с жена. А с Марая бе различно. Желаеше я все повече и повече. Добре че заминава за Боулдър. Имаше нужда да се откъсне от пламенната Марая, да остави някакво разстояние между тях, да се охлади и помисли трезво, още повече че една жена не бе нужно да е глезла, за да манипулира мъжа до нея. Важното бе да е достатъчно умна, за да успее да го заблуди.

 

 

Кеш не спираше да си припомня как е било с Линда, дори когато се вмъкваше в старата къща в часа преди зазоряване. Знаеше, че трябва да тръгва и да увеличи разстоянието между себе си и Марая. А не можеше да си наложи да тръгне, без да се сбогуват.

Вратата на къщата се затвори тихо зад него. Само след секунда чу шепот, шумолене и усети меките ръце на Марая топло и нежно да го обгръщат в опит да го задържат с учудваща за една жена сила. Той я притисна към себе си и леко я повдигна от пода.

Усети горещите й сълзи по врата си.

— Марая?

Тя потръпна и се притисна в него, докато най-сетне прецени, че гласът й няма да я предаде.

— Не можах да спя. Чух те, че товариш джипа. Реших, че няма да се сбогуваш с мен. Моля те, не ми се сърди заради Невада. Харесвам го, но няма нищо общо с чувствата ми към теб. Аз…

Устата на Кеш покри нейната и спря потока от думи. Вкусът му я замая и я накара да се разтрепери. Ръцете му нежно се местеха, извайваха и подкрепяха тялото й, милваха я, разказваха й без думи за съвършенството между тях, за твърдостта и мекотата, за ключа подходящ за ключалката, за мъжа и жената, за жаждата и наситата.

Кеш използва цялата си воля, за да прекъсне целувката, да пусне Марая да стъпи отново на пода, без да я повали и да влезе в нея, за да сложи край на мъчението, което драскаше с нокти гърдите му.

— Не ме оставяй — прошепна тя, когато Кеш я пусна. — Недей още. Прегърни ме за още малко. Моля те. Аз… О, Кеш, толкова е студено без теб.

Тя усети потръпването на мъжа, чу сподавения му стон и светът се изкриви на една страна, щом той я пое на ръце. След малко я положи на леглото и дръпна завивките до брадичката й. Искаше й се да се отърве от пречещия юрган, да освободи ръцете си, но се оказа невъзможно.

— Сега достатъчно топло ли ти е? — попита той. — Не искам да се разболееш. — Гласът му бе дълбок, плътен и издаваше бързият полет на сърцето му. — Снощи не си спала много, а аз не можах да откъсна ръце от теб в езерото, след това ездата, а и сготви вечеря за дванадесет човека.

— Карла свърши повечето работа, а…

— Дрън-дрън. Нали гледах, любима.

— … а на мен ми беше много приятно да чувствам ръцете ти в езерото — довърши бързо тя, опитвайки се да каже всичко. — Обичам устата ти. Обичам тялото ти. Обичам…

Устните му отново покриха нейните и прекъснаха дрезгавия поток от думи, които му се сториха жарки като пламъци.

— Не биваше да идвам тази сутрин — каза той, когато намери воля, за да се откъсне от сладките жадни устни на Марая. — По дяволите, скъпа, още не си свикнала с мъжкото тяло, а ме възбуждаш толкова много.

— Езерото сигурно има магически изцерителни сили — прошепна тя и го погледна с дивите си златни очи. На слабата светлина на нощната лампа, Кеш бе като сянка, един дълбок глас и силни ръце, които я държаха като в пашкул под завивките. — Снощи не можах да заспя и се накиснах във ваната. Нищо не ме боли, дори след ездата. Ако не вярваш, докосни ме. Сам ще видиш, че ти казвам истината. Знам, че ме желаеш, Кеш. Усетих го, когато ме прегърна. Докосни ме. Ще разбереш, че и аз те желая.

— Марая — прошепна той.

Целуна я отново и отново с кратки ожесточени целувки, които разкриваха и опита му да се въздържа, и желанието му. Когато от гърлото й избликнаха тихи стонове, той задълбочи целувката. Езиците им се докоснаха, страстта го разтърси и той за момент отпусна ръце от завивките.

Марая тъкмо това чакаше. Изрита мекия юрган и посегна към Кеш. Той простена, щом забеляза елегантните й голи крака и едва покрилата ги нощница. Тя стисна ръката му в своята и я плъзна по тялото си.

Той можеше да се отдръпне, и двамата го знаеха. Беше значително по-силен от нея, много по-опитен, отлично знаеше как да контролира желанието, обхванало тялото му. Но безрезервната чувственост на Марая го обезоръжи напълно. Когато усети как се напрягат гърдите й, а зърната изпъкват под нощницата, си спомни усещането, когато я вкусваше и галеше, чу отново тихите й викове, почувства трепета й.

Преди още Марая да насочи ръката му към жаркия извор на желанието, той вече знаеше, че е загубен. Щом докосна течната жар, възпламенена в очакване на него, знаеше, че е загубен. Опита се да не проследява меките мамещи форми на жената, но не успя. Галеше ги отново и отново, прииска му се професията му да не е направила ръцете му мазолести и покрити в белези. Тя заслужаваше да бъде галена от мъж с гладки копринени ръце като тялото й.

— Мила? — прошепна Кеш. — Сигурна ли си?

Отговорът долетя като приглушен звук на удоволствие и плам, който изгори съмненията и отне дъха му.

— Кеш — изрече настойчиво Марая. — Не си тръгвай още. Моля те, остани още малко с мен. Аз…

— Тихо, мила — каза Кеш и с целувка накара думите на Марая да замрат. — Все още няма да тръгна. — Засмя се неуверено. — Не бих могъл да си тръгна дори и да исках. Нима не разбираш какво ми причиняваш?

— Не — промълви тя. — Единственото, което знам, е, какво ти ми причиняваш. Дори не съм подозирала, че съм способна да чувствам по подобен начин. Все едно че тази нощ бе животът ми досега, докато най-сетне слънцето изгря и за мен.

Думите й го възбудиха повече от всяка ласка, която бе изпитвал. Ръцете му трепереха силно, заради обхваналата го страст.

Марая го наблюдаваше как сваля дрехите с бързи, властни движения, много различни от нежността, с която я бе дарил само преди миг. Мътната светлина на лампата превърна кожата на Кеш в течно злато, а косъмчетата по тялото му в тъмен блестящ бронз. Всяко негово движение се отразяваше като сянка по мускулестото тяло.

Кеш наблюдаваше Марая, докато се освобождаваше от последните дрехи, за да застане гол пред нея. Младата жена го гледаше изпод притворени клепки, които блестяха като злато. Очите й изразяваха обожание, дори когато се спряха на доказателството за възбудата му. Без да откъсва очи от него, тя посегна към най-горното копче на нощницата с треперещи пръсти.

Кеш се отпусна на коляно върху матрака и той поддаде под тежестта му. Дългият му пръст проследи извивката на стъпалото й, продължи по вътрешната страна на прасеца, мина зад коляното и бавно се качи към мекото бедро. Когато кракът й се изпъна нетърпеливо, той нежно се усмихна.

— Точно така, малката ми. Покажи ми, че ме желаеш — шептеше той. — Направи ми място между тези прекрасни бедра.

Дългите крака на Марая се разтвориха. Той следваше всяко движение с потъмнели от желание очи. Бавно коленичи между бедрата й, усетил същото напрежение у нея, което бе обхванало собственото му тяло, и което го караше да пламти.

За момент Кеш остана неподвижен. Не можеше да помръдне, вцепенен от красотата на тялото й, от доверието, което му имаше. Бавно и нежно ръцете му се плъзнаха под нощницата, изтеглиха я през раменете, освободиха ръцете и се спряха на китките, когато забеляза приканващите щръкнали зърна.

Марая издаде някакъв шепот, който прерасна в тих вик, когато устните му се спряха на едното зърно, за да усилят удоволствието й. Когато тя се изви към него, нощницата задържа ръцете й в плен. Дори не забеляза, защото Кеш галеше бедрата й и я подготвяше за предстоящото удоволствие. Когато я докосна, въпреки че бе съвсем нежно, тя потръпна и извика.

— Мислех си — каза Кеш, а гласът му бе дълбок, но бавен, — че нещо толкова меко като теб, не би трябвало да търпи груби ръце като моите.

На Марая й се искаше да му признае колко много обича ръцете му, но така и не успя. Езикът му се бе спрял на пъпа й и отне дъха й. От тази неочаквана ласка по тялото й премина сякаш електрически заряд.

— Трябва да те докосва някой жарък и нежен като теб — говореше Кеш. Опита кожата по корема на Марая с език и се усмихна на ответа й. Езикът му бавно се прокрадваше надолу. — Тъй като е прекалено късно да излизаш, за да си намериш някой истински господин за любовник, май ще трябва да се примириш с този, който ти е под ръка.

Марая не успяваше да разбере за какво говори Кеш. За нея той бе съвършеният любовник. Опитваше са де му го каже, когато усети огненото докосване на езика му. Интимната целувка я шокира. Опита се да се помести, но той задържа краката й, а китките й бяха хванати от нощницата.

— Кеш… Не бива… Аз…

— Шшшт — успокои я той. — Винаги съм се чудил какъв ли е женският вкус. Просто никога не ме е било достатъчно грижа, за да пробвам. Сега вече знам. Желая те, захарче. А ти си истинско захарче.

В гласа му се прокрадваше същата жажда, която бе усетила по устните му, същата страст и нетърпение. Думите на Марая се претопиха в първично удоволствие, докато мъжът я любеше с уста. Дълго не можа да отрони и звук, но накрая се отдаде на Кеш и леко се изви, за да почувства по-пълноценно завладелия я огън.

Когато най-сетне Кеш вдигна глава, Марая трепереше и викаше името му, оставена на самия ръб на освобождението. Той усещаше, че и най-лекият допир ще й даде това, за което копнееше. Знаеше, че трябва да я освободи от чувствения затвор, но се отдръпна, за да се наслади на гласа й, на зовящата му сила, на накъсаното й дишане, забързано като неговото.

Най-сетне се наведе отново и потърси сатененият възел на удоволствието, за да го докосне с върха на езика си.

С дрезгав вик Марая бе обладана от екстаз и потръпна от удоволствие. Кеш я задържа и се усмихна въпреки тръпките, които я разтърсваха. Галеше я нежно и изчакваше омаята да премине. След това нежно сви краката й и ги качи на кръста си, така че да се отвори за него. Много внимателно и бавно навлезе в нея.

Когато вдигна поглед, забеляза, че тя го гледа как се слива с нея. Усети разтърсващата тръпка на удоволствие, която отново я завладяваше, усети новия прилив на екстаз да изпълва тялото й. Радостта, че дълбокото им сливане за нея е не по-малко удовлетворяващо, отколкото за него, го подмами с такава сила, че той вече не знаеше къде е началото и къде краят, къде започва единението и къде раздялата, докато не усети как собственото му освобождение започва да пулсира.

И в един миг чу дрезгавият глас на Марая да признава любовта, която изпитваше към него.