Елизабет Лоуел
Мълчаливецът (11)

Единадесета глава

Марая се бе отпуснала в топлата вода на средното езеро и се държеше на повърхността с леки движения на ръцете. Небето бе дълбоко кристалносиньо и й напомняше за очите на Кеш, когато я погледнеше в момент на желание. Обля я великолепно чувство при спомена как тялото на Кеш се движеше в нея, как раменете му скриваха небето, как силните му ръце я обгръщаха, как устата му жадно и чувствено се разтваряше, за да покори нейната.

Само ако можеха да оставят мобилния телефон, щяха да са напълно необезпокоявани в прелестната тишина на Блек Спрингс. Но спокойствието им се пръсна от звъненето на малкия апарат. Изтръгна ги от топлото гнездо, направено от одеяла, застлани на дървения под на хижата. Марая знаеше, че ако не е нещо спешно телефонът няма да звънне, но въпреки това го намрази.

Кеш се обади, изръмжа няколко пъти и затвори. Марая бе заспала отново и не се събуди, докато Кеш не заплаши да я хвърли в потока. Само един поглед му бе достатъчен, за да забележи колко внимателно се движи, докато изпълзява от спалния чувал и затова веднага я изпрати да се накисне в Блек Спрингс. Когато тя се опита да му каже, че не изпитва болка след дългото прекрасно сливане на телата им, той отказа да я слуша.

Наистина не я болеше. Поне не много. Просто усещаше всяка частица от себе си, чувстваше се повече жена от когато и да е преди, след преживените нежни ласки.

— Някога да съм ти казвал колко си прелестна?

Марая отвори очи и се усмихна. Кеш бе застанал на края на езерцето и я наблюдаваше с тъмно сините си очи и глад, който изглежда не бе заситил напълно. Знаеше без всякакво съмнение какво му липсва. Беше я изпратил сама в топлото езеро, защото се страхуваше, че няма да може да откъсне ръце от нея, ако останат в хижата. Сега вече бе убеден, че няма земна сила, която да го накара да стои настрани. Тънката мокра материя на банския подчертаваше всяка женствена извивка и му напомняше колко му бе хубаво, когато я бе направил своя.

Срязаните над коленете дънки, които Кеш обуваше, за да влезе в Блек Спрингс, не успяваха да скрият много от едрото му тяло. Не и желанието, което го облада, докато наблюдаваше Марая.

— Не съм сигурна, че прелестен е подходяща дума за теб — каза Марая с усмивка. — Може би изключително мъжествен.

Кожата му настръхна от желание, когато тя го погледна, а желанието му не остана скрито.

— Ще ме целунеш ли? — попита тихо тя и му подаде мократа си ръка, от която се виеше лека пара.

— Искаш да разбиеш на пух и прах добрите ми намерения — каза той с дълбок глас и нагази в езерото.

— Това трябва ли да ме притеснява?

— Задай ми същия въпрос днес следобед, след като си яздила два часа без прекъсване по пътя за фермата.

— Нима трябва да се връщаме толкова скоро? — попита Марая, без да крие негодуванието си. — Но защо?

— Току-що ми съобщиха за десет дневен договор в Боулдър. Щом се върна пак ще се върнем, за да търсим злато.

— Десет дни…

Тихият й вопъл остана недовършен. Нямаше и нужда да изказва всичко. По гласа на Марая бе очевидно колко много ще й липсва Кеш.

— Бъди благодарна — каза той с дрезгав глас. — Така поне ще имаш време да ти мине. Прекалено едър съм за теб.

— Нямам нужда от никакво време. Имам нужда от теб.

Звукът, който Кеш издаде беше нещо между смях и израз на желание, или може би и двете, слети в едно. Водата, където се бе отпуснала Марая му стигаше до средата на бедрата, недостатъчно, за да скрие ефекта й върху него. Бившата му жена използваше секса, не му се наслаждаваше. Поне не с него. Може пък на Линда сексът с бащата на детето й да й е допадал.

Трябва да съм благодарен, че Марая няма да забременее от мен. Няма да мога да я оставя.

— Кеш, какво има?

— Просто си мислех за миналото.

— Какво за миналото?

Без да отговори, той я привлече в прегръдката си и я целуна с повече жар и плам, отколкото имаше в топлия извор.

 

 

Марая тайничко се намести на седлото. След като се бе възстановила след първия преход до хижата, Кеш настоя тя да язди всеки ден, независимо къде. Благодарение на това и на сравнително честите почивки, в момента нито я болеше много, нито бе протрита. Умори се от насечената походка на коня. Следващия път щеше да настоява да й дадат някой друг кон.

— Как си? — попита Кеш и дръпна юздата, за да се изравни с нея.

— Много по-добре, отколкото очаквах. На този кон това не му е призванието. За сметка на това от него ще излезе страхотна бетонобъркачка.

— Трябваше да кажеш по-рано. Ще се сменим.

Марая погледна Кеш, а след това дребната кобила.

— Няма да стане. Прекалено си едър за това животно.

— Скъпа, виждал съм Люк да язди това дребно петнисто пони по цял ден.

— Наистина ли? Той да не е таен мазохист?

Кеш се усмихна и поклати глава.

— Пази я специално за най-неравните терени из фермата. Тя е сигурна и минава навсякъде, също като коза. Затова Люк я избра за теб. Само че неравни места вече няма да има, затова не виждам защо да не си сменим конете.

Преди Марая да успее да възрази, Кеш спря големия кон и скочи на земята. Само след миг я повдигна от седлото и я прегърна.

— Не беше нужно да го правиш — каза тя и обви с ръце врата на Кеш. — Тъкмо бях посвикнала с походката на този петнист дявол.

— Наречи го егоистична загриженост. Люк ще ми обели кожичката като на банан, ако те върна в недостатъчно добра форма. Нали не си забравила, че трябва да се грижа за теб?

— Справяш се чудесно. Никога през живота си не съм се чувствала по-добре.

Усмивката на Марая и пръстите й, вплетени в косата му разпратиха вълни на желание в тялото на Кеш. Целуна я силно, дълбоко и жадно. Едрите му длани се спуснаха по гърба и бедрата й, докато тя не се притисна в него също като слънчев лъч. След това откъсна устни от примамливата й топлина и я качи на коня си. Остана за момент до нея, вгледан в златните й очи, ръката му разсеяно галеше бедрото, а върховете на нейните пръсти се насочиха към порасналата брада.

— За какво си мислиш? — попита тихо тя.

Кеш се поколеба и сви рамене.

— Въпреки че във фермата ще спим отделно, и слепец ще забележи, че сме любовници.

Беше ред на Марая да се поколебае.

— Това толкова ли е лошо?

— Само ако Люк реши, че не е искал да каже това, което каза за нас двамата.

— И какво е казал?

— Че ме желаеш — отвърна направо Кеш. — Че си пълнолетна, че каквото и да направим двамата с теб, си е наша работа.

Марая се изчерви, засрамена, че реакцията й към Кеш е била толкова очевидна още от самото начало.

— Надявам се Люк да е говорил напълно сериозно — продължи Кеш. — Двамата с Карла са единственото ми семейство, единственият дом, който някога ще имам. Но стореното си е сторено. По-добре да се насладим на удоволствието, защото ще има и болка.

Безизразността в гласа на Кеш стресна Марая. В ума й запрепускаха въпроси, от които се притесняваше и не посмя да ги зададе. Кеш не бе споменавал и дума за съвместното им бъдеще, освен, че ще трябва да се върнат в „Рокинг Ем“, а после пак ще заминат да търсят злато.

Аз също не съм казала и дума за бъдещето, каза си Марая. Дори не съм му казала, че го обичам. Все се надявам той пръв да ми го каже. Но пък може и той да не иска да го каже пръв. Може би изчаква аз да каже нещо. Може би…

Кеш се обърна, метна се на гърба на по-дребния кон, пое юздите на товарния и отново пое по пътеката. Марая го последва с объркани мисли, притеснена от най-различни въпроси.

Когато най-сетне видяха фермата, Марая така и не бе решила дали да притисне Кеш за отговори. Беше прекалено рано. Чувствата бяха все още нови. А и тя бе твърде уязвима.

Всичко ще бъде наред, каза си на ум Марая, Кеш просто има нужда от повече време. Мъжете се чувстват доста по-неловко заради чувствата си, отколкото жените, а и Кеш веднъж се е опарил от любовта. Но държи на мен. Сигурна съм. Всичко ще бъде наред.

Докато яздеха към конюшнята, задната врата на фермата се отвори и Невада излезе да ги посрещне. Поне Марая реши, че мъжът е Невада, докато не забеляза, че излезлият няма брада.

— Крайно време беше да се върнеш! — извика Кеш. — Ако не виждам Каролайн по-често, тя съвсем ще ме забрави.

Мъжът пое юздата от Марая и й се усмихна.

— С тези очи, трябва да си малката сестра на Люк, Марая. Добре дошла у дома.

Марая се усмихна на лъчезарния непознат, който бе също толкова красив, колкото и сериозният му брат.

— Благодаря. Сега вече знам как изглежда Невада под брадата. Ти сигурно си Тенеси.

— Сигурна ли си? — попита Тен.

— Абсолютно. С тези рамене и котешката походка, трябва да си големият брат на Невада.

Тен се разсмя.

— Колко жалко, че Невада не е от хората, които се женят. От теб щеше да излезе страхотна снаха.

Кеш погледна остро Тен. Тен нямаше откъде да знае, че интересът и любопитството на Марая към Невада са болното място на Кеш. Колкото и да си повтаряше, че младата жена не проявява сексуален интерес към Невада, Кеш все си припомняше горчивия опит с Линда. Навремето така и не му хрумна, че тя спи с друг. Все пак, когато се ожениха, тя бе девствена.

Също като Марая.

— Какво си се наежил — попита спокойно Тен, развеселен от реакцията на Кеш, когато спомена за Невада и Марая. — Нали Невада ми каза, че дамата вече е заета.

— Гледай да не забравя какво е казал.

Тен поклати глава.

— Ти ще си останеш Гранитения мъж. Здрави мускули и дървена глава. Сигурен ли си, че не си купил дисертацията си през интернет?

Кеш се разсмя и слезе от коня. Когато Тен подаде ръка на Марая, за да й помогне да слезе, Кеш се пресегна и я повдигна от седлото. Пусна я на земята и обви кръста й с ръка.

— Не че ти нямам доверие, хитрецо — каза сухо той на Тен. — Проблемът е, че си неземно красив и як като камък.

Лявото ъгълче на устните на Тен се изви нагоре.

— Ти май имаш предвид Невада. Аз съм неземно як и красив като изваян камък.

Кеш се закиска и поклати глава.

— Господи, Господи, ами какво ще правим, ако Юта вземе да се прибере?

Марая примигна.

— Юта ли?

— Още един от братята Блекторн.

— Ние сме много — добави Тен.

— Хич не ми казвай — пресече го бързо Марая. — Чакай да позная. Петдесет, нали? А кой е горкият, кръстен на Ню Хемпшър?

Двамата мъже се разсмяха едновременно.

— Родителите ми не са били чак толкова амбициозни — каза Тен. — Ще спомена само осем.

— Ще споменеш?

— Семейство Блекторн не признават брака, но децата така или иначе се раждат. — Тен се усмихна леко, сетил се за дъщеря си.

— Каролайн будна ли е? — попита Кеш.

— Надявам се да не е. Като се събуди ще е гладна, а Даяна още не се е върнала от Спрингс Вали. Чакам я след час. Двете с Карла мерят платове за пердета, килими и тем подобни. — Тен поклати глава и пое юздите и повода на товарното животно. — Животът определено бе по-лесен, когато на главата ми беше единствено въпросът къде да просна одеялото и да заспя.

— Крокодилски сълзи — изсумтя Кеш. — Много добре знаеш, че не би се върнал към стария си живот. Само някой да погледна Даяна и ти започваш да си точиш ножа.

— Радвам се, че си забелязал — каза сухо Тен.

— Няма нужда — продължи Кеш, удивен от нещо, което никога преди не бе изричал. — Даяна е невероятна жена — не би погледнала друг мъж.

— А аз съм щастливец — заяви Тен с неприкрито задоволство, докато отвеждаше конете. — Вие двамата вървете в голямата къща и вижте дали Каролайн спи. Аз ще се погрижа за конете.

Когато Кеш пое към къщата, Марая се изплъзна от ръцете му.

— Трябва да се приведа в приличен вид преди Карла да се върне. Не искам да стана неприятна на жената на Люк.

— Карла хич няма да гледа. Прекалено доволна е, че Лоугън най-сетне се е отървал от инфекцията, и че двамата могат да останат във фермата, вместо да са затворени в апартамента в Боулдър. Между другото, известно ми е, че Карла гори от нетърпение да се запознае с теб.

— Ти върви — подтикна го Марая. — Ще дойда веднага щом си взема душ.

Той стисна брадичката й и я целуна бавно и нежно, така че кръвта й кипна, а после я пусна с истинско неудоволствие.

— Нали няма да се бавиш? — рече с дрезгав глас той.

Тя за малко не се поддаде на изкушението да отиде с него, но щом си помисли как ще се изправи пред Карла с дрехите, с които бе лагерувала, се отказа. Като съпруга на брат й и сестра на мъжа, когото обичаше, Карла бе прекалено важна и не искаше да създава у нея неприятно впечатление. Горчивият опит на Марая с доведеното й семейство я бе научил колко е важно първото впечатление.

Младата жена изтласка неприятните мисли за миналото и забърза към старата къща. Бе наполовина разкопчала блузата, когато отвори входната врата и се натъкна на Невада в хола. Той носеше огромен кашон.

— Недей да спираш заради мен — каза той и в очите му проблесна възхищение.

Марая бързо събра копчетата, опитвайки да прикрие деколтето.

— Спокойно — успокои я той небрежно. — Аз съм вълк-единак.

— Странно — измърмори тя, почувствала, че по бузите й пълзи топлина. — На мен пък ми заприлича на един, дето се казва Невада Блекторн.

— Зрителна халюцинация. Я дръж вратата отворена и аз ще ти го докажа, като изчезна.

— Какво пренасяш? — попита тя, посегна към вратата и я задържа отворена.

— Счупени грънци.

— Какво?

— Тен и Даяна най-сетне ще махнат останките на анасази. Ще пренеса боклуците им в новата къща в Спрингс Вали.

— Няма нужда — каза Марая. — Не искам да притеснявам никого. А и не ми трябват всички стаи в старата къща. Моля те. Върни ги обратно. Не искам да създавам неприятности.

Страхът в думите на Марая пролича ясно. Дори Невада да не бе усетил напрежението в гласа й, щеше да усети как се напряга тялото й, да усети настойчивостта в дланта, стиснала китката му.

— Ще се разбереш с Тен и Даяна — спокойно Невада. — Те нямат търпение да пренесат тези предмети в новата къща, за да правят с тях каквото искат. — Видя, че Марая все още не разбира. — Даяна е археолог. Надзирава разкопките в каньона Септембър. Тен е съдружник в „Рокинг Ем“. Притежава земята, където се копае.

Пръстите на Марая леко отпуснаха китката на Невада.

— Сигурен ли си, че нямат нищо против да си изместят работния кабинет? — попита тя.

— Дори го очакват с огромно нетърпение. Трябваше да го направят по-скоро, но Каролайн се появи няколко седмици по-рано и обърка плановете им.

Марая се усмихна плахо.

— Ако си сигурен…

— Сигурен съм.

— И в какво си сигурен — попита студено гласът на Кеш и побутна вратата. Ледените сини очи веднага забелязаха разкопчаната блуза на Марая и дланта й, стиснала китката на Невада.

— Просто й обяснявах, че Даяна и Тен нямат нищо против да си изнесат нещата — отвърна Невада и зелените му очи веднага прецениха доколко е опасен гневът на Кеш. — Жена ти се страхува, че ще бъде изхвърлена от ранчото, ако притесни някого.

— Моята жена ли?

— Светна като коледна елха, когато чу гласа ти. Това е достатъчно — обясни Невада. — Сега, ако се махнеш от пътя ми, и аз ще се махна от твоя.

Възцари се дълго мълчание, докато най-сетне Кеш се дръпна настрани. Невада мина покрай него и излезе. Едва тогава Марая усети, че е сдържала дъха си. Затвори очи и въздъхна дълбоко.

Когато отново ги отвори, Кеш вече го нямаше.