Читателски коментари (за „Следи от кръв по снега “ от Габриел Гарсия Маркес)

Спящата красавица, чиято орисница (посланикът-лекар акушер) й поднася вместо вретено, букет от рози. И това се случва в най-щастливия ден от живота й. Принцът, който не може да премине през бодливата гора на правилата и пазачите в непристъпния замък — болницата. И не успява да я събуди. Само че вторият вариант на превода е пълен с граматически грешки — предимно смесване на времената, плюс неудачно намерени думи — „пестил“ вместо „хапче“, например. И още доста други. Почти нямам по-любим разказ, но лошата граматика на българския текст просто го съсипва.