При прочитане на заглавието си спомних разказа на Й. Радичков " Нежната спирала". Но общото ( освен капките кръв по снега) е само смъртта — на момичето и на птицата.. Ала идеите са различни. При Радичков: побеждава жестокостта над невинността,агресията на човека над природата.А тук — при Г.Г.Маркес — е друга.
Малко за сюжета: двама младоженци пътуват.Разказана е предисторията на тяхната любов и сватба.Една невинна случка се приема като безобиден инцидент — булката ( момичето)се убожда на трън от роза от огромния букет, с който ги посрещат в Мадрид.Докато стигнат в Париж, с огромната кола " Бентли", капка по капка кръвта й изтича. Отиват в болница, там тя умира. А е бременна във втория месец. Нелепото е, че съпругът й чака свиждането след 6 дни и и така и не разбира за това.Погребват я без него. Той изпада в отчаяние. Това е краят на разказа.
Под перото на Г.Г.Маркес трагичната и абсурдна житейска случка е предадена така, че тя придобива едно друго звучене. Предизвиква размисъл за неумението на човека ( съвременния, потребителя, жадния да има, да пътува, да трупа)да съхрани единствено важното и съществено — любовта.. Писателят говори и за нея, но в ярък контраст показва и всичко друго, което я смазва: скъпите вещи, желанието на момъка да шофира," неграмотната" му душа — току-що увлечена от любов и т.н. …Късно е — побеждава грубо материалното.Невестата, бляскаво-красива и нейното дете умират. Невинният сняг е замърсен с кръв…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.