Чудомир
Фрос Мувитон

Балкон първи ранг. Пред мене е г-жа Фроса Бачопеткова, вдясно от нея — г-н мъжът й, а вляво — непознат човек. Госпожа Фроса се върти на стола, става, навежда се надолу към партера, обръща се назад към втория балкон и очите й шарят като прожектори във време на опасност.

Г-н Бачопетков и господинът отляво стоят от двете й страни чинно, неподвижни като часови. По едно време мъжът й вади вестник и се мъчи да чете, но като се уверява, че не ще може, сгъва го и го слага на коленете си. След това прави втори и трети опит да чете и все безуспешно.

— Петко, Петко бе, видя ли ги?

— Кои?

— Коматеви — кои могат да бъдат други! Да имат милиони, и да вземат по осем лева билет за кино. Стипци! И тя, повлеканата с повлекана, на едната й страна пудра, пудра чак и по ушите, а другата сякаш я е близала първескиня малачка. Точно над нас са, на втория балкон. Ако ще погледнеш, погледни след малко. Недей веднага, че ще се сетят. Извий се, уж че гледаш вентилатора на тавана, и тогава. Зад тях са Халваджиеви. И тя такава стока! Кротнала се като квачка на полог, а отстрани два петела я пазят. Ще им чуем гласа някой ден, ама де да видим! Дъщеря й сега взема уроци по пиано, ама едни уроци, не е за приказка!… Долу пък е Ташка с квартиранта си. Прежали си мъжа на бърза ръка и тръгна с какви да е. И се мъдри, мъдри като светица. И уж го не поглежда, пък още отсега коленете им се допрели. Представям си, кога изгасят лампите, какво ще е… Че наведи се де! Наведи се и коленете им погледни поне!… Дойчинчиното момиче, и то е долу с един техник. И майка му, и баща му са прибрани хора, пък то всеки ден като носни кърпи ги мени. Деветстотин получава, а мине се не мине месец — ондулация, мине се не мине — ондулация. Отгде се вземат тия пари, кой знае! Виж след някой ден, че и колело си купила като Минка Маслинката, и на първия балкон започнала да идва при нас. Безсрамница! Развален свят! Ами тези, дето идат сега, кои са? Уууу, доктор Мамулеви! Оле, оле, дано местата им не са до нашите, че както й миришат устата, не мога да изтърпя. Наследство! И майчините й бяха такива. Насмалко щяха да се разведат с мъжа си на времето… Отминаха ни. Виж, виж как докторът се кланя на г-жа Филчева. Ще се кланя я, има право човекът, защото нейната уста не мирише. Аха, сядат до тях. Той до Филчева, а тя до мъжа й. Нагласена работа! Нека им е зле!… Че остави тоя пусти вестник бе и погледни зад тях в кьошето оная с русите букли, г-жа Хаджийска ли е, или не е?

Тя е, ами коя. Зарязала къща и деца, мъжът й не може да се изкашля от протестирани полици, баба й бере душа, три слугини вече я напущат, а тя — кино, та кино!… Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне. Виждаш ли я? На четвъртия ред отдясно с крепсатенената рокля и с голям клипс на пазвата. За петдесет лева го взе от панаира, ама блещи, като че е с брилянти. По-докарана от дъщерите си и начервена, набелена, сякаш тази вечер Шарл Боайе ще й прави лично предложение. Сестра й как ли не е дошла днес! Тя пък мъкне и своите, и на етърва си деца и все без пари ги прокарва, че били малолетни. Да чупят прозорци и да бесят хорските котета са цели дангалаци, а тук си подвиват коленете, снишават се и за малки минават! Маймуни с маймуни!

Че гледай бре, мъжо, гледай бре! Ако не друго поне обърни се да видиш на Бонка Мазничето деколтето бре! Боже, боже и света Богородичке! Отпред се разголила до пъпа, отзад до кръста, роклята й цепната до хълбока чак — че какво остава още неразголено?…

Удря гонг. Лампите угасват изведнъж.

Операторът от кабината като с огнепръскачка изплисква сноп лъчи върху екрана:

Г-н мъжът на г-жа Фроса прибира непрочетения вестник, мушва го в джоба си, въздъхва с облекчение и мърмори през нос:

— Пуф! Пак преглед! Не ни стига този, дето ни го представи ти, че и световен отгоре! Досега Фрос мувитон, отсега — Фокс мувитон — пфу!

Непознатият отляво едва извива глава и се подсмива.

Настъпва тишина.