Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Why Call Them Back from Heaven?, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветан Радулов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- Mandor (2009)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://www.bezmonitor.com/ (през http://sfbg.us)
Издание:
Клифърд Саймък. Заложници в Рая
Издателство „Полюси“, София, 1993
Библиотека Science Fiction, № 2
ISBN 954–547–004–6
История
- — Корекция
- — Редакция от Mandor според хартиеното издание
- — Добавяне
Едно
Съдията и съдебните заседатели се усмихваха доволни. Пишещата машина лудо тракаше, а буквите като змийчета кълвяха хартиеното руло и записваха присъдата.
Записването свърши. Съдията кимна с глава към секретаря, той се приближи към съдебния състав и откъсна присъдата. Хвана я с две ръце и почти като в ритуал се обърна към съдията.
— Обвиняеми, — каза съдията. — Станете и се обърнете към съда.
Франклин Чапмън с олюлявания се изправи на крака. Ан Харисън също се изправи и застана до него. Протегна ръка и го хвана под лакътя. Плътният плат на ризата му не беше в състояние да прикрие неспокойния трепет на неговата плът.
Трябваше да се потрудя повече, рече си тя, при все че добре знаеше колко много направи в този процес; много повече от направеното в стотици други. Този така окаян и безпомощен човек до нея грабна сърцето й. Едва ли, помисли си тя, жена може да защити мъж пред съд като този. В древността, когато съдиите са били човеци, сигурно е било възможно. Но не и в съд, където съдник е един компютър, придържащ се сляпо към закона.
— Секретарю, — каза съдията, — прочетете присъдата!
Ан погледна към прокурора, който седеше навъсен до масата си, както и през време на процеса. Машинка, помисли си тя. Машинка и нищо повече. И той като съдиите — машинки на правосъдието.
Залата беше затихнала в сумрака на късното, едва проникващо следобедно слънце. Представителите на медиите бяха насядали на първия ред и напрегнато се мъчеха да доловят най-дребния проблясък, най-лекото издайническо потрепване, най-малката трохичка, върху която да изградят репортажите си. Ококорените лещи на камерите също очакваха момента, когато вечността и небитието щяха да затрептят в решителна схватка.
Съмнение почти не можеше да има. Делото предлагаше твърде малко съдебно дирене. Истински съдебен спор.
Секретарят започна да чете:
„В делото между Държавата и Франклин Чапмън, съдът реши: Въпросният Чапмън, обвиняем по това дело, поради престъпна небрежност и груба липса на отговорност е забавил транспортирането на трупа на Аманда Хакет; по такъв начин е попречил за запазването на нейното тяло, от което е последвала окончателната му смърт.
Аргументите и възраженията на обвиняемия, че той лично не е отговорен за ефикасността, възможностите и техническото състояние на превозното средство, използвано при пренасянето на тялото на въпросната Аманда Хакет са несъстоятелни в настоящия случай. В неговата обща и цялостна отговорност влиза и безусловното и навременно прибиране на телата. Може би има и други, които биха могли да бъдат обвинени в безотговорност, но измеренията за тяхната вина в случая не допринасят нищо.
Ответникът е признат за безусловно виновен по всички линии.
Поради липса на смекчаващи вината обстоятелства, апели за снизхождение и обжалвания не се допускат.“
Чапмън бавно се свлече на стола и остана изправен и неподвижен като гипсиран. Големите му ръце, плътно сключени една в друга, лежаха като мъртви на масата пред него, а лицето му беше студено и безизразно като буца лед.
През цялото време, реши Ан Харисън, той е знаел какво ще стане, затова го и приемаше така безропотно. Нито за миг не се е хващал на адвокатските й приказки и уверения. Да, тя се опитваше да му вдъхне надежда, да повдигне духът му, но тези усилия са били напразни, защото той през цялото време е знаел как стоят нещата и се е примирил.
— Защитата ще пледира ли? — запита съдията.
Ан скочи.
— Ако Ваше Благородие няма нищо против?
Добър човек е, реши Ан. Старае се да бъде любезен и снизходителен, но не може. Законът не му позволява. Значи ще изслуша пледоарията ми, ще я отхвърли, ще произнесе присъдата и ще тури край. Защото нищо друго не може да се направи. В светлината на доказателствата бледнеят всички апели и жалвания.
Тя погледна към нетърпеливите журналисти и търсещите телевизионни очи и почувства лек панически трепет. Имаше ли смисъл от пледоарията, която беше замислила? Беше безнадеждна, напразна във всяко едно отношение. Беше уверена, че е безсмислено, но освен смисъл, би трябвало да има и някаква човечност.
И в този миг на колебание тя разбра, че трябва да пледира, че това е нейно задължение и че тя не бива да пренебрегва задълженията си.
— Ваше Благородие, — каза тя, — аз пледирам за отмяна на присъдата поради предубеденост от страна на съда.
Прокурорът скочи от стола си.
Негово Благородие му махна да си седне.
— Мис Харисън, — каза съдията, — струва ми се, че не ви разбирам до край. Какви са Вашите основания за тъй наречените от Вас предубеждения?
Тя заобиколи масата, за да застане по-открито пред съда.
— Основанията ми са, — каза тя, — че ключовите, главните доказателства касаят техническа повреда — механична неизправност в превозното средство, с което ответникът си е послужил в изпълнение на служебните си задължения.
Съдията мрачно кимна с глава.
— Съгласен съм с Вас, но характера на доказателствата какво общо може да има с предубежденията?
— Ваше Благородие, — каза Ан Харисън, — съда, съдебния състав, също е механика, машина.
Прокурорът отново скочи на крака.
— Ваше Благородие! — ревна той. — Ваше Благородие!
Съдията чукна по масата.
— Оставете това на мен, — сурово се обърна той към прокурора.
Журналистите бързо започнаха да пишат и да шепнат помежду си. Телевизионните лещи като че ли заблестяха още по-ярко.
Прокурорът си седна. Шушуканията спряха. В залата се възцари гробна тишина.
— Мис Харисън, — обърна се към нея съдията. — Вие оспорвате обективността на съда?
— Да, Ваше Благородие. В него цари бездушна механика. Аз не твърдя, че тук има умишлено предубеждение, но твърдо заявявам, че някакво неосъзнато предубеждение…
— Смешно! — извика високо прокурора.
Съдията размаха чука си към него.
— Я по-кротко! — каза му той.
— Но твърдо заявявам — продължи Ан, — че тук може би имаме работа с едно подсъзнателно предубеждение. В допълнение поддържам, че на всяко механично изобретение му липсват качества, без което няма справедливост — чувството за милост и човешко достойнство. Има законност, съгласна съм, свръхчовешко, тотално непознаване на закона, но…
— Мис Харисън, — прекъсна я съдията, — не поучавайте съда.
— Прося извинение от Ваше Благородие.
— Добре. Тази пледоария се отхвърля. Други имате ли?
— Не, Ваше Благородие.
Тя се върна на мястото си, но остана права.
— При това положение, — каза съдията, — нямаме причини да бавим присъдата. Възможностите са изчерпани. В случаи като този законът е категоричен. Обвиняеми, станете!
Чапмън бавно се изправи на крака.
— Франклин Чапмън, — каза съдията, — съдът реши, че поради неоспоримата ви вина в това деяние и запрещението за обжалване, Вие се лишавате от запазване на Вашето тяло при смъртта. Всичките ви други граждански права остават ненакърнени.
Удари с чука си.
— Делото приключи — каза той.