Васил Златарев
Гост

Тих мъглив дъждец вали —

капчици като игли…

Като че и сняг запръска.

Кой ли по перваза блъска?

 

О, това било врабчето!

Гладен ли си, Врабчо? Ето…

 

Врабчо глупав, врабчо плах,

та от мен ли те е страх?

Виж, дори се разтреперил!

Нямаш ли ми ти доверие?

 

Уж ми чукаш на балкона,

уж си гладен… хляб ти роня.

Мръзнеш, а от мен се плашиш.

Врабчо, много ли съм страшен?

 

Вярно е, че съм юнак,

ала ти не си ми враг.

 

Да… кажи кое момче

тебе, гладното врабче,

в този студ не ще нахрани?

Виж, от нашата Писана

нека кака да те брани.

Не за друго, Врабчо плах,

мене… малко ме е страх.