Хедър Греъм
Ондин (26)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Клинтън и Джейк пристигнаха в столицата скоро след господаря си. Дребният слуга тръгна да събира сведения за Уилям Довьо и скоро се върна с ценна информация.

Недалеч от лондонските предградия, на около половин час езда от Довьо Плейс, се намираше „Бялото перо“, долнопробна кръчма, където срещу съответно заплащане можеше да се получи всичко — жени и бира, любовни питиета, отрови и сведения.

Клинтън предупреди братовчедите си да бъдат предпазливи, затова всички си накупиха прости вълнени дрехи и едва тогава отидоха в кръчмата. Там се представиха за работници от север, които избягали от студената зима и дошли да потърсят препитание на юг.

Джъстин завърза веднага флирт с Моли, дебеличка, постоянно хихикаща келнерка, но Уоруик беше този, който й зададе важния въпрос:

— Я кажи, момиче, къде един сръчен мъж може да намери работа в този район? Чух, че наблизо имало голямо имение — Довьо Плейс или нещо подобно.

— Така е, обаче тамошният господар е много строг.

— Разкажи ни повече за него!

— Историята е наистина странна. По-рано там живееше един дук, много спокоен и добър мъж. Но тихата вода е най-дълбока и един ден се оказа, че дукът направил опит да убие добрия ни крал Чарлз, при това с помощта на дъщеря си. Не успял и бил пронизан смъртоносно, а момичето му изчезнало. Сега къщата принадлежи на някакви роднини от втория брак на дядото — баща и син. Разказват, че младата жена се върнала и щяла да се омъжи за братовчед си. Той е красиво момче, но винаги когато го погледна, ме побиват студени тръпки. Няма да се учудя, ако кажат, че е пребил от бой бедното момиче. Познавам бившата камериерка на младата лейди и тя казва, че господарката й е била винаги добра и мила. — Моли отпи глътка ейл, предложена от Джъстин, и се усмихна на Уоруик. — Ако можеш да изтърпиш строг господар като Довьо… Той плаща добри пари.

— Така ли? Смяташ ли, че ще ме назначи?

Тя го измери изпитателно, после очите й светнаха зарадвано.

— Знаеш ли, наскоро умря старият ковач и сър Уилям има нужда от нов, защото чиракът е още дете. Ако не те е страх от тежкия труд, утре можеш да опиташ късмета си.

— Благодаря, Моли — отвърна Уоруик и стана.

— Защо си отиваш? — попита разочаровано прислужницата.

— Когато работи по цял ден, мъжът има нужда от сън. Но брат ми, този мързеливец, ще ти прави компания още малко. Довиждане, момиче.

Джъстин погледна объркано брат си, но не намери време да протестира, защото Моли се настани без превземки на коленете му.

— Недей така, скъпа, аз ще ставам свещеник — заговори през смях той, докато Уоруик, Клинтън и Джейк се измъкваха ухилено през вратата.

— Едно толкова здраво и силно момче като теб? Не ти вярвам.

— Вярно е, скъпа, тъкмо си вземам сбогом със светския живот. — Джъстин отблъсна енергично търсещата й ръка, хвърли й една монета и се втурна след другите, които го очакваха пред кръчмата.

— Утре вие, Джъстин и Клинтън, ще се върнете в Лондон — реши Уоруик. — Най-добре е да открием какво се е случило в действителност при така нареченото покушение върху краля.

— Прав си — съгласи се Клинтън. — Не може никой да не е видял нищо.

— Не се връщайте в двора, вземете си стаи в града — разпореди се Уоруик. — Смесете се с простия народ и подслушвайте разговорите в кръчмите.

— А Джейк? — попита Джъстин.

— Той ще остане с мен, за да има по кого да ви пратя вест в случай на нужда. Освен това се справя много добре, когато трябва да се получат ценни сведения.

Грозното лице на дребния слуга се разтегна в широка усмивка.

— Да знаете, че Моли ми харесва много…

Джъстин и братовчед му избухнаха в смях и се запътиха към конете си. Уоруик и дребният слуга наеха проста стая в гостилницата.

 

На следващата сутрин Ондин и Раул излязоха на езда. Двамата обиколиха, заснежените поля, като през цялото време разговаряха спокойно и почти приятелски. Раул нито веднъж не се опита да й досажда. През следващите дни също беше сдържан и учтив.

Ондин скоро разбра, че Берта е най-малкият й проблем. Сутрин камериерката й носеше чаша чай и вече беше разбрала, че господарката обича да чете в леглото, докато пие чая си. После й помагаше да направи утринния си тоалет и я сресваше.

Ондин закусваше с чичо си и Раул, след това ги оставяше сами, докато разискваха делови въпроси. Налагаше си да не проявява интерес към земите си, за да не се издаде, че един ден смята да управлява сама своето имение.

Една сутрин двамата с Раул се уговориха да се срещнат след час в обора и Ондин го остави пред работната стая на баща му.

Вместо да се прибере в своята стая, тя се промъкна безшумно в спалнята на чичо си. Тук по-рано живееше баща й, а сега предателят се радваше на скъпоценното дъбово писалище, от голямото италианско легло с крака, оформени като животински лапи, от картините на Ван Дайк по стените.

Не, сега не можеше да си губи времето със сълзи. Ослушвайки се за стъпки по коридора, тя се зае да претърсва чекмеджетата на писалището, етажерките, камината, шкафовете и сандъците — без успех.

Часовникът в залата удари кръгъл час. Ондин трябваше да побърза, защото не биваше да остави Раул да я чака. Не искаше да събуди подозренията му.

Докато вървеше към покоите си, тя срещна Берта.

— Къде бяхте, дукесо? От половин час чукам на вратата ви!

— Четох книга и съм заспала. По-късно реших да се поразходя из къщата. Защо просто не влезе в стаята ми?

Берта сведе глава.

— Частният живот трябва да се уважава, милейди.

Лицемерка, каза си Ондин и се усмихна ослепително.

— Би ли донесла палтото ми от сребърна лисица? Ще се срещна с Раул в обора, а навън е доста студено.

След малко камериерката я загърна с мекото палто и Ондин забърза към двора. Снегът скърцаше под обувките й. Раул, който чакаше пред обора, се втурна към нея и целуна ръцете й.

— Защо не си облечена за езда, скъпа братовчедке?

— Днес нямам желание да яздя. Много е студено. Трябва да поговорим, Раул.

— Тогава да влезем в къщата.

— Там няма да имаме възможност да говорим необезпокоявани.

— Но на двора е много студено… — Раул се огледа замислено, после се усмихна. — Най-добре да те заведа в стаичката зад ковачницата. Там няма да мръзнем, защото пещта отоплява и ковачницата, и помещението зад нея.

— Прекрасно! — съгласи се с усмивка Ондин.

Двамата заобиколиха обора и влязоха в стаичката, отделена от ковачницата с дъсчена преграда. До прозорчето имаше пейка. Тук ковачите си почиваха от тежкия труд. През отворената врата проникваше топлината на пещта. Ондин въздъхна дълбоко. Трябваше да изиграе ролята си колкото се може по-добре.

— Раул… — пошепна с болка тя, улови ръката му и я помилва. — О, Раул…

— Какво се е случило? — Той я привлече към себе си и тя се уплаши, че ще последва настойчива целувка. Очевидно обаче братовчед й беше решил да прояви внимание и търпение.

— Аз те излъгах — пошепна тя. — Когато се скрих в гората, един мъж ме намери и ме взе под своя закрила. Станах негова жена. Е, поне тогава вярвах, че сватбата ни е законна. Избягах му, защото беше недодялан селянин. Ако все още е жив, не мога да се омъжа за теб — не и преди той да умре или женитбата да се анулира. Трябва да го намерим.

Раул я изгледа невярващо.

— Значи не си невинното момиче, за което те смятах? Защо ме отблъскваш тогава?

— О, не, Раул! — Ондин прехапа устни и се постара да се разплаче. — Боя се за безсмъртната си душа, затова не мога да легна в обятията ти, докато съм жена на друг. Ако баща ти нареди да ме прегледа лекар, ще бъдем принудени да се разделим. Той няма да ни позволи да се обичаме…

— Люби ме тук! Сега!

— Готова съм, Раул! Но безсмъртната ми душа…

— По дяволите твоята безсмъртна душа! — изграчи възбудено младежът.

Никой от двамата не забеляза, че до отворената врата е застанал едър мъж и подслушва разговора им. Обзет от див гняв, Уоруик все пак успя да се овладее и устоя на желанието си да просне Раул Довьо на земята с. Един-единствен юмручен удар. Търпение, само търпение, внушаваше си той. Макар че му беше безкрайно трудно да се удържа, докато гледаше прекрасната си съпруга в ново палто от сребърна лисица да флиртува безсрамно с този негодник.

Раул коленичи пред Ондин си и заговори с жар:

— Татко няма да ти стори нищо, кълна ти се! А аз ще намеря мъжа ти в най-скоро време! Вярвай ми!

— Да, Раул, да! Много съм ти благодарна! — Ондин се усмихна и помилва косата му. После го улови за ръка и двамата излязоха от стаичката.

 

Придобила нова самоувереност, Ондин се държа на вечерята по-очарователно от всякога. Нахрани се с голям апетит, бъбрейки възбудено с Уилям и Раул. После им посвири на спинет, а преди да се оттегли в покоите си, разреши на Раул да я целуне по бузата и се изчерви като девица. Чичото я придружи до горе и когато спряха пред вратата на стаята й, отбеляза подозрително:

— Промяната в теб ме смайва, дукесо. По всичко личи, че е искрена.

Правейки се на обидена от съмненията му, Ондин вдигна вежди.

— Реших, че е време да заживея по свой вкус, чичо. Пък и какво бих могла да постигна срещу вас двамата? Кой ще ме закриля, кой ще се грижи за мен, ако ви няма?

— Значи най-после си се примирила със съдбата си?

— Нещо повече, дори съм доволна.

Уилям кимна, макар да не беше напълно убеден, и се запъти към покоите си.

Ондин зарези вратата на стаята си и се изсмя злобно. Съблече се, тананикайки весела песничка. Облечена само в тънка долна риза, тя се изтегна на леглото. На следващата сутрин щеше да претърси отново стаята на чичо си. Този път щеше да бъде по-внимателна и да си даде повече време.

— Добър вечер — проговори дълбок глас и я изтръгна рязко от мислите й. Ондин се сви на кълбо, притисна с ръка лудо биещото си сърце и огледа стаята, огряна само от бледата светлина на малката настолна лампа. На тоалетната й масичка седеше едра фигура и люлееше дългите си крака.

Господи, кой беше този непознат? Ондин отвори уста, за да изпищи, но мъжът се втурна към нея и силната му ръка затисна устните й.

— Тихо, графиньо — или дукесо, както ще трябва да те наричам за в бъдеще! Не се страхувай, аз съм — недодяланият селянин, за когото бе принудена да се омъжиш!