Хедър Греъм
Ондин (20)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато Ан изпищя, Уоруик забеляза, че ръката на Ондин вече не се опира на неговата. Ала викът прикова вниманието му. Той се огледа за ранени и извади меча си.

Докато Ан се гърчеше на земята и пищеше, Джъстин забеляза, че Ондин е изчезнала. Той си проправи път през множеството, викайки името й, но напразно. След това една млада жена, която продаваше сладкиши, му разказа, че е видяла мъж с някакъв странен, тежък вързоп, който тичал към пътя. Джейк, който беше тръгнал след младия господар, пое шумно въздух и си припомни, че някакви търговци споменали кола със стоки. Тя трябвало да тръгне към пристанището, чакал я кораб на име „Мериан“ — и била натоварена с одеяла, в които лесно можеше да се увие млада жена.

Полудял от страх и ужас, Уоруик се втурна към коня си, но Джъстин го принуди да изчака, докато винаги готовият за приключения Бъкингам и приятелите му се съберат за общо преследване. Скоро десетина мъже възседнаха най-бързите коне и се впуснаха след похитителите.

 

Хардгрейв държеше Ан в прегръдките си и се преструваше, че я успокоява след въображаемото нападение.

— Побързай! — пошепна му тя. — Трябва да тръгнеш с преследвачите!

— А ако онази мръсна свиня, на която платихме, познае лицето ми?

— Само един човек те е виждал и това е капитанът на кораба. Затова трябва да се присъединиш към преследвачите. Ако Уоруик научи, че колата е тръгнала към пристанището, той ще направи всичко възможно и невъзможно някой от моряците да издаде кой му е платил за отвличането. Капитанът те познава, затова трябва да го убиеш. Да не искаш и двамата да се озовем в Тауър?

 

Уоруик и другарите му препускаха като вятъра. Прекосиха града, минаха покрай зелени долини и хълмове, покрай засети ниви и стада овце.

Най-после стигнаха пристанището.

— Виждам „Мериан“! — извика Джъстин. — Ей там, между рибарските лодки! Екипажът тъкмо развързва въжетата!

— По-бързо! — изрева Бъкингам и ездачите препуснаха в лудешки галоп по калдъръма. Пешеходците се разкрещяха, всеки бързаше да се скрие на сигурно място. Няколко коли, натоварени с плодове и зеленчуци, се преобърнаха. Разлаяха се кучета.

Когато Уоруик дръпна юздите и скочи от коня си, той забеляза до себе си Хардгрейв, който размахваше войнствено меча си.

— Спрете, момчета! — извика Джъстин. — В името на краля! Капитане на „Мериан“, свийте платната!

— Никога! — Капитанът, мършав тип с черна превръзка на окото, се хвана здраво за въжетата и вдигна високо острата си кама. — Приятели, това са само шепа градски контета! Ние сме поне двойно повече!

Мъжете се разбързаха още повече да издърпат останалите въжета. Уоруик се засили и скочи на борда, следван от малкия си отряд. Посрещнаха ги пистолетни изстрели и извадени саби. Макар че бяха по-малобройни, лордовете се оказаха по-добрите бойци.

Докато поваляше първия нападател, Уоруик забеляза, че Хардгрейв се е нахвърлил върху капитана. Пиратът му каза нещо, очевидно помоли за милост, но безпощадният виконт заби шпагата си в гърлото му.

Скоро палубата беше осеяна с трупове. От рамото на Бъкингам бликаше кръв, но той продължаваше битката с пистолета си, размахвайки го като боздуган. Джъстин се биеше с двама неприятели и Уоруик побърза да му се притече на помощ.

— Ти ме обиждаш, братко! — засмя се младежът. — Мога и сам да се справя с двама жалки негодници.

— Предпочитам да те обидя, вместо да те погреба!

Уоруик изби сабята на единия моряк от ръцете му, метна го към релинга и мъжът захленчи за милост. Графът нямаше намерение да убива. Искаше само да намери жена си. Огледа се отчаяно на всички страни.

— Търсете дамата! — изкрещя Бъкингам и притисна окървавеното си рамо. — Ние тук ще се справим.

Уоруик не дочака ма ду повторят. Хукна към стълбичката, която водеше за каютите, без да обръща внимание на вонята. Двама мъже му препречиха пътя.

— Пуснете ме да мина, джентълмени — помоли спокойно той. — Другарите ви умират на палубата, а днес пролях достатъчно кръв.

Двамата се побутнаха и се изсмяха.

— Този да не е сляп? — попита единият. — Ние сме двама, милорд.

— Ако убия единия, какво ще стори другият?

Мъжът, който досега се смееше, нададе гневен вик и се хвърли върху Уоруик. Графът го посрещна и светкавично заби острието на шпагата си в гърдите му. Вторият избяга надолу по стълбичката, изчезна зад една врата в дъното на коридора и я затръшна с все сила.

Уоруик прекрачи бързо мъртвия и забърза към помещението, което трябваше да бъде капитанската каюта. Вероятно бяха затворили Ондин именно там. Той се облегна на вратата, натисна я с все сила и изгнилото дърво се разцепи.

Жена му наистина беше там, на леглото, със завързани ръце и крака. При вида на ожулените й китки и глезени го обзе луд гняв. Ондин изглежда спеше, но първото му впечатление беше, че е мъртва. След малко обаче тялото й потрепери, тя разтърси глава и се опита да прогони мъглата от мозъка си. Когато примигна и отвори очи, Уоруик въздъхна облекчено. Ондин беше жива!

— Хвани го! — Шепотът достигна до него откъм един тъмен ъгъл. Когато се обърна, видя, че го дебнат трима. Един мършав тип оголи жълтите си зъби в грозна усмивка. Другите двама изглеждаха не по-малко отблъскващи.

— Предайте се! — нареди спокойно графът. — А ако сте посегнали на дамата…

— По дяволите, Джош, ти си страхливец! — изграчи мъжът с жълтите зъби. — Хвани го най-после! Той е сам!

Джош извади ножа си от колана, но очевидно се колебаеше. Уоруик се обърна бързо към Ондин, която го гледаше объркано. Трябваше първо да развърже въжетата, които стягаха ръцете и краката й, иначе онези негодници щяха да я вземат за заложник и да го принудят да сложи оръжие. Озова се с един скок до леглото, преряза въжето на ръцете й и заповяда:

— Върви на палубата! При Джъстин!

Не, отговори му мислено Ондин, все още замаяна. Ти си в смъртна опасност! Нима мога да те оставя сам!

Тя се надигна от койката и се олюля. Погледът й падна върху мръсната кана за вода, оставена на сандъка. Без да съзнава напълно какво прави, тя я грабна и когато мъжът с жълтите зъби се хвърли към Уоруик, я запрати с все сила към главата му. Вместо това обаче улучи слепоочието на мъжа си.

— О, Господи! — изплака безпомощно тя.

Уоруик попита раната на челото си, без да престава да размахва меча. Острието прониза рамото на единия противник, който изпищя и се загърчи на пода. Предпазливият Джош се скри в тъмния ъгъл.

— На коя страна си всъщност, Ондин? — попита задъхано Уоруик.

— Толкова съжалявам…

— Нали ти казах да се качиш на палубата!

— Но аз… не можех да те оставя сам!

— Изчезвай най-после!

Ондин се обърна послушно към вратата, но залитна и едва не падна. Уоруик я подкрепи с едната си ръка и продължи да отблъсква нападенията на мъжете с другата.

— Какво сте направили с нея?

Джош се отпусна на колене, треперейки от страх.

— Пощадете ме, ваша светлост! Ние само упоихме дамата. Скоро действието на упойката ще отслабне, кълна се в душата си!

— И какво щяхте да правите с нея?

— Заплатиха ни, за да я заведем при един джентълмен по-надолу по реката.

— При кого?

— Не знам името му. Само капитанът го познаваше.

Капитанът обаче е мъртъв, каза си горчиво Уоруик. С ъгъла на окото си забеляза някакво движение и се обърна светкавично към вратата.

— Стой, Уоруик, аз съм! — извика уплашено Джъстин. — И Бъкингам е с мен!

Уоруик бутна жена си в ръцете му.

— Махни я оттук! Колкото се може по-бързо! Върнете се в Нюмаркет!

— Почакай! — изплака Ондин. — Уоруик…

— Побързай, Джъстин!

Ондин не се възпротиви повече. Виеше й се свят и тя затвори очи. Джъстин я вдигна на ръце и я изнесе навън. Бъкингам пристъпи към Уоруик и изгледа презрително тримата мъже.

— Значи част от тази измет е още жива.

— Да. Но не можах да узная нищо.

— Само капитанът беше посветен в тайната — изхленчи жално Джош.

— Да, и ние чухме същото — потвърди Бъкингам. — Спасихме не само вашата жена, Уоруик, а и още няколко красавици, затворени в трюма. Капитанът и екипажът му са се занимавали с много специални сделки. Отвличали красиви млади дами и ги продавали в мароканските хареми.

Уоруик едва не извика. Вече не съжаляваше, че е пролял толкова кръв. Но кой се криеше зад отвличането на Ондин? Хардгрейв и Ан, каза си той, изпълнен с дива омраза. Жена му едва не стана жертва на тези гадни роботърговци. А виконтът дойде с него и собственоръчно прониза капитана, единствения посветен в тайната.

— Да вървим, Бъкингам! Да оставим тези копелета на съда. И без това няма да изтръгнем нищо от устите им. — Отвратен, той обърна гръб на моряците и се върна на палубата. Скоро щяха да се появят кралските войници и да арестуват целия екипаж. Уоруик щеше да се върне в Нюмаркет, в малката вила, където беше познал любовното щастие. Тази нощ обаче нямаше да бъде нежен с Ондин. За да остане жива, тя трябваше да го напусне. И той щеше да я принуди, ако се наложи, дори със студена жестокост.

 

Уплашена и загрижена, Ондин чакаше мъжа си. Верният Джейк стоеше на пост пред вратата на вилата. Най-после Уоруик влезе, хвърли ръкавиците си на един стол и стопли ръцете си на огъня в камината.

— Утре се връщаме у дома.

— Но ние едва дойдохме.

— Ти ми създаваш твърде много проблеми.

— Аз? Нима е моя вината, че ме отвлякоха?

— Във всеки случай появата ти вдигна много шум и интересът на хората се събуди. Затова се връщаме в Норт Ламбрия. Там ще останем само една нощ. Купил съм ти билет за „Лейди Кристабел“. Корабът ще напусне пристанището на Ливърпул само след няколко дни и ще поеме курс към Вирджиния. Ще пътуваш под името мисис Дайана Браун. Купил съм ти къща в Уилямсбърг и съм назначил прислуга. Наел съм адвокат да се грижи за финансите ти. Ще прекараш една година в града, като се представяш за вдовица. Междувременно аз ще уредя развода ни. После ще можеш да живееш, както си искаш. До края на живота си ще получаваш богата издръжка.

Макар че кралят я беше предупредил, Ондин не повярва на ушите си. Уоруик ли беше мъжът, който й говореше така студено и равнодушно, който си позволяваше да определя бъдещето й — бъдеще, в което той нямаше място? Как бе могла да се влюби в такъв човек?

— Ти си луд, Уоруик Чатъм! Първо се жениш за осъдена на смърт, за да заловиш предполагаем убиец. А щом той наистина се появява, бързаш да отпратиш съпругата си. Знам какво се случи днес. А що се отнася до пътуването ми в колониите — много съм ти благодарна, но няма да замина. Нямам нужда и от парите ти. Нашите пътища се разделят тук и сега.

— По дяволите! Ще направиш това, което ти казвам! — изфуча вбесено графът. — Откъде знаеш какво се е случило днес?

Ондин вирна предизвикателно брадичка.

— Чух любовницата ти да говори с Хардгрейв. Течността, с която са ме упоили, е взета от кралската лаборатория. Хардгрейв я е откраднал, а отвличането ми са планирали двамата с лейди Ан.

— Тя също беше нападната. А Хардгрейв дойде с нас, за да те освободи.

— Казвам ти…

— Каквото и да си чула, то не доказва нищо. Единственият от похитителите, който познаваше вдъхновителя на цялата тази мръсна история, загина в битката. Не мога да изляза пред краля само с подозрения. Ако онова, което ми разказа, е вярно, със сигурност те чакат много по-страшни неща. Затова трябва да изчезнеш от живота ми — колкото по-рано, толкова по-добре.

Мислите се надпреварваха в главата й. Не, тя не можеше да напусне Англия. Как щеше да реабилитира името на баща си, ако отидеше да живее в колониите?

— Ще се качиш без съпротива на борда на „Лейди Кристабел“ — заяви безизразно Уоруик.

— И защо?

— Защото аз така заповядвам. Длъжна си да се подчиниш, защото си моя жена.

— Едно обстоятелство, което ти възнамеряваш да промениш.

— Никога не съм смятал да се обвържа за цял живот с една обикновена крадла.

Думите му я улучиха като удари на камшик. Тя бе повярвала, че съпругът й изпитва известна нежност към нея, дори да не я обичаше истински.

Опита се да преглътне напиращите сълзи и отговори с измамна небрежност:

— Не се страхувай, няма да ти бъда в тежест още дълго. Щом ти помогна да намериш убиеца на жена си, ще съм изпълнила задължението си и ще се освободя от теб. Честта ме задължава да платя за живота, който спаси ти. Не се боя нито от призраците в дома ти, нито от любовницата ти и Хардгрейв.

— Глупачка! — Уоруик се втурна към нея, сграбчи я за раменете и я разтърси здраво. — Знаеш ли каква съдба ти се готвеше?

— Нищо лошо не се случи.

— Изслушай ме внимателно, Ондин. Ти ще изпълниш всички мои желания, защото си моя жена, моя собственост, и аз мога да правя с теб, каквото искам. — Изведнъж той я вдигна на ръце и я метна на леглото. — Тази нощ искам да ми принадлежиш.

Ондин изплака тихичко и се отдаде на отчаянието си. Как да му избяга? Щом той започнеше да се съблича, тя щеше да скочи от леглото и да избяга от вилата. Щеше да отиде при краля. Макар че беше жена на Чатъм, Чарлз нямаше да я даде в ръцете на този жесток и студен мъж.

Уоруик обаче не си даде труд да свали дрехите си. Той се хвърли върху Ондин, която се съпротивляваше с всички сили, и я държа здраво, докато съпротивата й отслабна.

— О, Господи, мразя те! — изхълца тя.

— Знам — прошепна задавено той. Ако не се чувстваше дълбоко унизена, Ондин щеше да повярва, че в гласа му е прозвучала дълбока тъга.

Настойчива целувка затвори устата й. Докато той я любеше с дива страст, тя хапеше отчаяно устните си и се принуждаваше да остане напълно неподвижна. Тази нощ нямаше да му позволи да се наслади на триумфа си. Тялото й щеше да остане недостъпно за горещата му страст. Тя устреми невиждащ поглед към тавана и остана така, докато мъжът й удовлетвори желанията си и се отпусна изтощено до нея. До края на нощта двамата не размениха нито дума.