Клифърд Саймък
Паралелни светове (40)

40

И така, те разчитаха, че той ще спре Крофърд. И ще го направи с помощта на своя дар за предсказване.

Проблемът трябваше да се разгледа всеобхватно. Да се претеглят всички фактори и да се определят силите на двете страни. Ще се наложи мутантите да влязат в борба с промишлената мощ на много държави по света. Намерили опора в нея, Крофърд и неговите съмишленици, обявиха война на мутантите. Освен това съществуваше и секретното оръжие.

— Отчаяние и секретното оръжие — заяви Крофърд в хотелската стая. — Но то не е достатъчно ефективно — беше добавил той.

Преди всичко трябваше да се изясни за какво оръжие ставаше дума. Докато то беше неизвестно, не биваше да се правят никакви планове.

Легнал в леглото, с втренчен в тавана поглед, той прехвърляше всички факти, систематизираше ги, подлагаше ги на анализ. Понякога силите на обикновените хора и на мутантите му изглеждаха равни, а понякога виждаше неоспоримото превъзходство на едната страна.

Разсъжденията го отведоха до задънена улица.

— Така и трябва да бъде — произнесе той на глас. — Разсъждението е инструмент на обикновения човек.

Налагаше се да използува своя изключителен дар.

Но как?

Постара се да отстрани известните вече факти, да ги изгони от мислите си и да не мисли за нищо. Лежеше в леглото и загледан в тъмнината, физически усещаше как, въпреки желанието му, те се тълпят в съзнанието му.

Изведнъж с особена отчетливост изникна мисълта за война. Спря се на нея. Мисълта натежа и го завладя.

Война, но война, съвършено различна от онези войни, които човечеството беше водило досега.

Необходимостта да мисли за нещо неопределено го дразнеше много.

Появи се нова мисъл — бедността.

Почувствува как и двете мисли — за войната и за бедността — като койоти обикалят в мрака около огъня на неговия ум, извън зоната, осветена от интелекта.

Искаше да ги прогони, но те не искаха да си отиват. След известно време свикна с тях.

„Съществува още един фактор — подсказа му заспиващият мозък — недостигът на работни ръце у мутантите. Ето защо са създали роботите и андроидите.“ Тази трудност можеше да се избегне. Беше възможно да се вземе един живот и да се раздели на няколко. Животът на мутант — да се разтегне, удължи, уголеми. Работната ръка можеше да бъде създадена, трябваше само да се знае как се прави това.

Мислите съвсем забавиха хода си — той почти заспа.

„Ще те спра, Крофърд, и ще получа отговор. Ще те спра, обичам те, Ан…“

И изведнъж, без даже да съзнава спи или не, Уикърс потръпна и седна в леглото.

Той знаеше!

Сви се от студа на лятното утро, бързо измъкна крака изпод одеалото и стъпи на хладния под с боси крака.

Уикърс се хвърли към вратата, отвори я и изскочи на площадката на витата стълба към хола.

— Фландърс, — извика той. — Фландърс!

Появи се Айзекая и тръгвайки нагоре по стълбите, се поинтересува:

— Какво се е случило, сър? Трябва ли ви нещо?

— Трябва ми Хортън Фландърс.

Отвори се още една врата и се появи Хортън Фландърс с оголени под нощницата хилави глезени и разрошени коси.

— Какво става? — промърмори той сънено. — Какъв е този шум?

Уикърс бързо прекоси хола, грабна го за раменете и попита:

— Колко сме ние? На колко части е разделен животът на Джей Уикърс?

— Може би ще престанете да ме тресете?

— Когато ми кажете истината.

— С удоволствие — прие Фландърс. — Ние сме трима. Вие, аз и…

— Вие?

— Разбира се. Учудвате ли се?

— Но вие сте много по-възрастен от мен.

— Със синтетичната тъкан могат да се правят чудеса — промълви Фландърс. — Няма нищо чудно.

„Наистина, няма нищо чудно“ — съгласи се изведнъж в себе си Уикърс, като че ли винаги го беше знаел.

— Кой е третият? — настоя той. — Казахте, че сме трима. Кой е той?

— Ето, това не мога да ви съобщя — дръпна се Фландърс. — И без това казах прекалено много.

Уикърс се ядоса, хвана Фландърс за яката на нощницата и го стисна.

— Насилието няма да ви помогне — предупреди Фландърс. — Не е нужно насилие. Казах ви това, само защото кризата настъпи по-бързо, отколкото предполагахме. Още не сте готов да знаете всичко. Не сте заслужил. Прекалено много рискуваме, като ви караме да се развивате толкова бързо. Повече нищо няма да ви кажа.

— Не съм заслужил! — кипна Уикърс.

— Не сте готов. Трябваше да ви дадем повече време. А сега, да се отговаря на вашите въпроси и да се разговаря с вас е направо невъзможно. Това ще повлече след себе си излишни трудности, ще понижи вашата ефективност и действеност.

— Но аз зная вече всичко — злобно процеди Уикърс. — Готов или не, аз зная как да се захвана с Крофърд и приятелите му, а това е много по-значимо от всичко сторено от вас, въпреки многото загубено време. Отговорът ми е готов, вие се надявахте, че ще го намеря. Зная какво е тяхното секретно оръжие, зная и мерките за защита. Казахте ми, че трябва да спра Крофърд и аз мога да го направя.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно сигурен — потвърди Уикърс.

— Кой е третият?

В мозъка му вече зрееше подозрение, странно подозрение.

— Трябва да зная — настоя той.

— Това именно не мога да ви съобщя, съвсем не мога — повтори Фландърс.

Уикърс охлаби яката на нощницата му, а после съвсем отпусна ръце. Това, което започваше да приема контури в мозъка му, разкъсваше душата му и с всеки миг мъките ставаха все по-силни. Той бавно се отдалечи.

— Да, сигурен съм — повтаряше Уикърс. — Сигурен съм, че зная всички отговори. Зная ги, но какво ми дава това?

Той се върна в стаята и затвори вратата.