Кони Мейсън
Господарят на мрака (15)

14

Роуина започваше да се отчайва. През седмиците, откакто се беше върнала в кулата, Хайме почти не й обръщаше внимание. Тя знаеше, че той отново се е захванал с контрабандата, и дори от време на време го беше виждала да напуска кулата посред нощ А точно тази сутрин случайно беше дочула един разговор между Хайме и Гейлърд. Те стояха в един ъгъл на двора, а тя случайно се беше натъкнаха на тях и се скри в една цепнатина на стената, когато дочу гласовете им.

— Корабът ще хвърли котва близо до брега утре вечер, Хайме — тъкмо казваше старецът. — Искаш ли да дадем сигнал? Може би е най-добре да не изкушаваме съдбата. Броят на бирниците е удвоен, говори се, че лорд Грей се е върнал в Уелс, за да сложи край на контрабандата. Казват, че много искал да залови Господаря на мрака.

— Дано се провали в най-дълбоката адска яма — измърмори Хайме. — Не е достатъчно умен, за да хване Господаря на мрака, ако някой предател сред нас не го предупреди. Тъй като лейди Алета си отиде, няма от какво да се страхуваме.

— Неправилно я обвиняваш — нападна го Гейлърд. — Тя не е предателка и аз вярвам, че е невинна.

— Няма значение, Гейлърд, тази част от живота ми мина и вече е свършено. Сега живея за опасността и приключението, и за да очистя името на баща си. Какво ще кажеш да отидем до Лондон и да се срещнем с краля след днешното приключение?

— Значи действаме тази вечер, както планирахме? Ще уведомя мъжете от селото да се срещнем на Северния бряг, където пред скалите има пясъчна ивица. Колкото да Лондон, сериозно се съмнявам, че имаш намерение да посетиш краля. Ако се надяваш да видиш Алета, страхувам се, че ще бъдеш разочарован. Сватбата й трябва да се състои след един месец.

— Не се бой, Гейлърд, отивам в Лондон да се видя с краля и поради никаква друга причина.

Думите му опровергаваха жадния поглед в очите му.

Разделиха се скоро след това, оставяйки Роуина да мисли върху много неща.

 

Хайме седя в залата доста време същата вечер, не понасяше мисълта да види леглото си без Алета, която да го приветства там. Видя Роуина да се движи насам-натам из залата, разменяйки закачки с хората му, и се запита защо не се е възползвал от услугите й. Господ знае, че има нужда от жена. Преди няколко месеца беше доволен от Роуина, но днес знойната красавица не го привличаше. Как да спи с нея, когато беше се любил с такава жена като Алета? Каквато си беше вещица, тя го беше направила безполезен за която и да било друга жена. Как можа да го изостави така лесно след всичко, което бяха споделяли?

Подпрял глава с ръце, Хайме си припомняше с копнеж всички онези незабравими нощи, когато бяха изследвали взаимно телата си, докато страстта не избухнеше във взрив на невероятни усещания. Беше я искал тогава и я искаше и сега. Искаше я въпреки факта, че тя не изпитваше нищо към него. Въпреки факта, че го беше предала. Искаше да я ненавижда. Господ знае, че се беше опитал, но сърцето му се беше разбунтувало.

Роуина го наблюдаваше внимателно, докато се движеше из залата. Макар че флиртуваше открито с войниците, Хайме като че ли не забелязваше присъствието й. Неведнъж се беше задоволявала с някой от рицарите, но в действителност искаше Хайме. Но не тази нощ, реши тя. Не, тази нощ щеше да го чака в леглото му, да го примами с гъвкавото си тяло. Излизайки от залата, тя отиде направо в стаята му, бързо се съблече и се пъхна гола между чаршафите.

Хайме се изправи неуверено, не толкова трезвен, колкото му се искаше. Беше изпил достатъчно ейл тази вечер, за да притъпи болката от загубата на Алета. Стъпалата му се сториха безкрайни, докато се изкачваше към стаята си, и когато най-накрая влезе в затъмнената стая, хвърли дрехите си и се строполи на леглото. Смъртно уморен, той придърпа завивката до кръста си и затвори очи. Лекуващите пръсти на съня успокоиха болящото тяло и го приспаха.

Минаха няколко минути, преди да осъзнае, че пръстите, които прокарваха огнени следи по кожата му, са от плът и кръв и нямаха нищо общо със съненото състояние на сетивата му. Очите му се отвориха, когато внезапно осъзна, че едва малка ръка броди по гърба и седалището му. Изпъшка смутено, когато ръката се одързости и се вмъкна между бедрата му, за да обгърне и погали мъжествеността му.

Роуина изгука възхитено, когато интимното й докосване докара Хайме до мигновена ерекция. Все още замаян от тазвечерното пиене, той успя да изрече само едно име, което непрестанно беше на върха на езика му.

— Алета.

Обръщайки се рязко, посегна към нея и притисна голото й тяло до себе си. Изстена отново, наслаждавайки се на топлината на плътта й и на начина, по който втвърдените връхчета на гърдите й се притискаха към неговите. Ръцете му намериха влагата между краката й и той се надигна над нея, така жаден да се вмъкне в тялото й, че целият трепереше като безкостна маса от тъкани и мускули.

Роуина се намръщи; нямаше търпение да го задоволи, но достатъчно самонадеяна, за да му покаже, че се люби с нея, а не с Алета.

— Хайме, аз съм, Роуина. Люби ме, милорд, люби ме добре.

Очите на Хайме се отвориха. Беше много тъмно, за да я види ясно, но позна гласа й.

— Господи, Роуина, какво правиш в леглото ми?

— Имаш нужда от мене, Хайме — прошепна тя срещу устните му. — Не си имал жена, откакто твоята… откакто Алета замина. Позволи ми да те облекча. Не помниш ли как беше помежду ни?

Ръцете й се плъзнаха между телата им, търсейки обекта на нейното желание. Тя си пое остро дъх, когато разбра, че се е смалил забележимо в последните няколко мига. Водена от отчаяние, се плъзна надолу по тялото му. Хайме ахна и извика, когато почувства мокрите й устни да го обгръщат. Роуина щеше да бъде шокирана, ако разбереше, че викът му не е бил предизвикан от върховно блаженство. Макар че беше правила това интимно действие много пъти в миналото, този път в действителност това го отврати. Едва когато той я отблъсна грубо, Роуина разбра, че действията й не му харесват.

— Ако те бях искал, Роуина, щях да те повикам — каза той сурово.

— Ако не беше изпаднал в пиянско вцепенение в последните няколко седмици, щеше да се чувстваш различно — нападна го Роуина. — Никога не съм те виждала в такова състояние, Хайме. Тази студена кучка, за която се ожени, е причината за всичките ти проблеми. Смятай се за щастливец, че се отърва от нея. — Ръката й се плъзна надолу, за да обгърне члена му. — Мога да те накарам да ме пожелаеш.

Този път, когато Хайме я отблъсна, беше доста по-малко нежен; дори я ритна, от което тя се сви на купчинка на пода.

— Стига, Роуина, приключих с тебе много отдавна. Трябва да съм бил луд, за да ти позволя да се върнеш в кулата, щом не те искам. Махай се от живота ми, жено! Намери си друг мъж, пред когото да се правиш на курва. Когато стана утре, очаквам да си си отишла.

— Хайме, не говориш сериозно.

Роуина беше шокирана. Как можа да допусне такава ужасна грешка? Тя беше сигурна, че Хайме ще приветства връщането й в живота му и в леглото му, след като разбере, че не може да има Алета.

— Да, Роуина, никога не съм бил по-сериозен.

Надигайки си от пода, тя потърси дрехите си. Стискайки ги пред гърдите си, впи свиреп поглед в Хайме.

— Ще съжаляваш — каза тя заплашително. — Предупреждавала съм те и преди, Хайме, но този път говоря сериозно.

Извърна се и избяга от стаята, без да обръща внимание на голотата си. Замина рано следващата сутрин. Гейлърд докладва, че я е видял да пришпорва безмилостно коня си, отдалечавайки се сред хълмовете.

 

Ивън Грей се разхождаше напред-назад из залата в красивото си имение; сърдитите му едри крачки го носеха от единия край на обширното помещение до другия. На който и бряг да отидеше да патрулира с хората си, откриваха, че Господарят на мрака е преместил дейността си другаде. Нямаше ли край невероятната му смелост? Той искаше да залови негодника; толкова го искаше, че предпочете да остане в Уелс когато трябваше да бъде в Лондон при бъдещата си невеста и да я възпитава. Алета го беше наранила зле при последната им среща и той й дължеше един хубав бой заради непростимото й поведение. Ако Хайме Мортимър не беше влязъл в живота им преди тези дълги месеци, Алета вече щеше да бъде негова съпруга и щеше да носи първото му дете.

Мрачните му мисли бяха прекъснати от иконома му.

— Милорд, една млада жена иска да влезе.

— В този ранен час? — намръщи се Грей. — Кажи й, че имаме повече прислужнички, отколкото са ни нужни.

— Не съм прислужничка, милорд.

Роуина застана на вратата, уморена да чака.

Веждите на Грей се вдигнаха.

— А, Роуина, влизай, жено. Какви новини имаш за мене днес?

Тя изчака икономът да излезе, преди да проговори.

— Новини, за които мисля, че ще платите добре, милорд — изрече тя хитро.

След като предадеше Хайме, тя се страхуваше от неговото възмездие и имаше нужда от пари, за да се отдалечи от него.

— Нищо не сме говорили за пари — оплака се кисело Грей.

— Ах, милорд, но този път ще ви кажа кой е Господарят на мрака и къде може да го намерите още тази нощ. Това сведение не е ли достойно за награда?

— Знаеш кой е Господарят на мрака? — Грей не повярва. Но толкова се нуждаеше от тази информация, че беше склонен да плати каквото и да било. — Ще видиш, че съм много щедър, жено — каза той.

Гласът на Роуина се втвърди.

— Колко щедър, милорд?

— Ама и ти си една продажна кучка.

— Жена в моето положение не може да си позволи друго.

Грей я изгледа втренчено, после каза:

— Чакай тук.

Тя го загледа втренчено, когато той се обърна и изчезна нагоре по витата стълба. Минаха цели десет минути, преди да се появи отново и да сложи малка платнена торбичка в ръцете й. Роуина вдигна торбичката, надникна вътре и се усмихна доволно.

— Това задоволява ли те?

Тя кимна, наистина удовлетворена.

— Вие сте повече от щедър.

— Името, Роуина. Ако хвана Господаря на мрака, това ще бъде голямо постижение.

Внезапен пристъп на чувство за вина обхвана Роуина. Как да предаде мъжа, когото някога беше обичала толкова страстно? Но после си спомни безсърдечния начин, по който я беше изхвърлил от леглото и от живота си, и решението й се затвърди. Не дължеше на Хайме Мортимър никаква лоялност.

Гърлото й внезапно пресъхна и думите едва си пробиваха път през напуканите й устни.

— Хайме. Хайме Мортимър е Господарят на мрака.

Злобна усмивка загрози лицето на Грей.

— Мортимър! Това крадливо копеле! Знаех го, но нямах доказателство. Откога знаеш?

Изплашена от мрачното му настроение, Роуина реши, че за нейно добро ще е да го излъже.

— От вчера, когато дочух Хайме и Гейлърд да говорят за кораб, който щял да пристигне тази нощ.

— Тази нощ ли? — запита остро Грей. — Къде?

— В едно заливче на около пет мили от кулата, където вместо скали има гора и пясъчен бряг. Местните го наричат Северния бряг. Ще закарат контрабандните стоки в кулата с фургони. Само това успях да чуя.

— Достатъчно е, жено — Той я изгледа подозрително. — Признавам, че съм любопитен. Защо предаваш любовника си?

Усмивката на Роуина стана отблъскваща.

— Това арогантно копеле ме отпрати. Не е същият, откакто онази бледа кучка влезе в живота му.

Грей се намръщи.

— Да не би случайно за говориш за лейди Алета?

— Да — изсъска Роуина. — Въпреки че е сгодена за вас, милорд, Хайме още е обсебен от тази вещица. Изгони ме от леглото си. Предупредих го, че ще си отмъстя, но той не пожела да ме чуе.

— Предаден от отмъстителна жена — измърмори Грей под носа си. — Колко удобно. — И добави на глас: — Задължен съм ти, жено. И ако това е някакво успокоение, Алета скоро ще бъде моя съпруга и Мортимър вече няма да се доближи до нея.

 

Нощта беше безлунна, идеална за онова, което си беше наумил Хайме. Ниски облаци се търкаляха откъм морето и от земята излизаше тънка мъгла. Удари полунощ точно когато той тръгна надолу по дългата вита стълба. Гейлърд го чакаше в залата.

— Готов съм — каза старецът.

Хайме го изгледа остро, мислейки, че никога не му е изглеждал по-остарял или по-крехък, отколкото сега, с прегърбената си фигура, увита в черно наметало. Това го накара да се замисли и той внезапно осъзна, че Гейлърд е прекалено стар, за да се занимава с такива неща. Интуицията го предупреди да не взема стареца със себе си тази нощ.

— Не и този път, приятелю — изрече Хайме и го тупна по рамото. — Тази вечер оставаш в кулата да направляваш фургоните, когато пристигнат. Знам, че наемниците разбират какво става тук, но не искам да ги въвличам в незаконните си дейности. Ако някой от тях се събуди, гледай да останат в помещенията си, докато контрабандните стоки бъдат скрити в тайната стая.

— Не, Хайме, ще дойда с тебе, както винаги. Лош късмет е да правим промени сега.

— Направи каквото ти казвам, Гейлърд — изрече рязко Хайме.

Обърна се и се отдалечи, преди аргументите на Гейлърд да го разколебаят. Да рискува собствения си живот беше едно, но да изложи стареца на опасност беше съвсем друго нещо.

Контрабандистите вече се бяха събрали на Северния бряг, когато Господарят на мрака пристигна. Чакаха го да даде сигнал на кораба, закотвен извън залива. Щом запалиха фенерите, за да известят кораба, всички тревожно зачакаха пристигането на първата лодка, пълна със стоки. Хайме седеше на седлото на неспокойно танцуващия си жребец, напрегнат и бдителен. Сетивата му подсказваха, че нещо не е наред. Макар че не виждаше и не чуваше нищо необичайно, всяко нервно окончание у него крещеше за предстояща опасност.

Първата лодка вече беше разтоварила и друга беше заела мястото й. Контрабандистите работеха тихо и ефикасно, складирайки бързо бъчвите и сандъците на брега в очакване на фургоните. Хайме въздъхна облекчено, когато е последната лодка беше разтоварена и капитанът на кораба си получи парите и си тръгна. Когато чу скърцането на колелата на фургоните, напрежението му понамаля, макар да знаеше, че все още има опасност, докато контрабандните стоки не бъдат благополучно скрити под кулата.

Фургоните стигнаха до брега и Хайме се обърна, за да наблюдава как загърнатите в наметалата си каруцари насочват конете към струпаните бъчви. Предчувствие за нещо тъмно и страшно се разливаше из цялото му с всеки удар на сърцето. Нещо не беше наред! Хайме слезе от коня взе един фенер и се приближи предпазливо към първия фургон. Каруцарят изглеждаше нервен и когато вдигна очи към него, Хайме разбра!

Гласът му прогърмя в нощната тишина.

— Клопка! Бягайте, бягайте!

Мъжете се пръснаха във всички посоки, научени от Хайме да бягат веднага, когато ги предупреди, и да задават въпроси по-късно. Настана истински ад, когато десетки въоръжени мъже изскочиха от фургоните с извадени мечове и готови за бой. Хайме се хвърли към коня си, когато видя още мъже да се материализират от гората край брега. Макар че бягството му беше затруднено, със задоволство забеляза, че повечето мъже от селото са избягали. Предупреждението му беше дошло тъкмо навреме.

Завъртайки се рязко, той забеляза жребеца си, опита се да стигне до него преди бирниците и се озова лице в лице с Ивън Грей. Грей стоеше изправен пред него с меч в ръка и шестима мъже наоколо си, въоръжени и готови моментално да пронижат Хайме.

— Опасната ти игра свърши, Мортимър — изрече подигравателно Грей. — Или по-скоро, Господарю на мрака?

— Ясно — изрече Хайме със спокойствие, което вбеси Грей.

— Ако се питаш откъде съм узнал самоличността ти, нека да кажем, че една много красива жена ми го разкри.

Макар че Грей нарочно пропусна името й, Хайме знаеше, че говори за Алета.

— Предайте моите поздрави на тази ваша жена — каза той с ледено презрение.

— Непременно. Междувременно тя с удоволствие ще узнае, че най-накрая ще пожънеш наградата за нечестивите си дела. И кралят ще ми благодари, че съм спрял изтичането на данъците от хазната му. Твоето задържане и екзекуцията ти ще бъдат достоен край за сина на един изменник. Съдбата е наредила синът да умре по същия начин като бащата.

— Копеле! — изръмжа Хайме и се хвърли върху Грей.

Ако успееше да докопа гърлото му, нямаше да го пусне, докато не изстиска и последния живот от него. За съжаление не го достигна. Двама мъже пристъпиха напред. Използвайки дръжките на мечовете си, те го зашеметиха със силни удари по главата. Хайме тупна тежко на мокрия пясък, проклинайки Алета с последния си съзнателен дъх.

 

Сватбеният ден на Алета наближаваше с плашеща бързина. Тъй като не можеше да излиза от градската къща, тя чезнеше в разкошно отегчение в своята стая. Беше благодарна, че лорд Грей не се върна, след като го беше нападнала, когато се опита да я изнасили, но беше вкусила гнева на баща си заради своето дръзко поведение. Когато научи какво е направила, я удари с такава сила по лицето, че белегът остана да личи повече от една седмица. Когато тя му каза, че Грей е искал да спи с нея преди сватбата, той й се стори шокиран, но не се извини, че я е ударил.

— Не е като да си девица — беше казал, не смеейки да я погледне в очите, като че ли засрамен от случилото се. — Нямаше подобни оплаквания, че ще спиш с Мортимър.

А сега, когато до сватбата оставаше само една седмица, Алета разбра нещо, което я зашемети. Често се беше чудила защо семето на Хайме не се е захванало в утробата й, но сега вече не се чудеше. Знаеше без никакво съмнение, че очаква дете от Хайме. Не беше имала женския си период вече два месеца; гърдите й бяха чувствителни и почти всяка сутрин й се гадеше така силно, че едва успяваше да стигне до нощното гърне.

Знаеше, че баща й ще побеснее, когато научи за бременността й, а можеше само да предполага каква ще бъде реакцията на лорд Грей. Щеше ли да се разгневи така, че да развали годежа, питаше се с надежда. Не, реши тя. Имаше нещо повече в предложението му за брак, много повече от това, мъж да иска жена. Нещо, което включваше тайни, неизвестни на Хайме. Нещо повече от обикновена алчност подклаждаше омразата на Ивън към рода Мортимър, реши тя проницателно. Тъмни тайни се криеха някъде в дълбокото минало. Тайни, известни само на Ивън Грей.

Два дни преди сватбата лорд Съмърсет предаде нареждане Алета да отиде при него в залата.

— Какво има, татко? — запита тя с надежда. — Да не би лорд Грей да е променил намеренията си за сватбата?

Той я изгледа раздразнено.

— Лорд Грей се върна триумфално в Лондон. Господарят на мрака най-накрая е хванат и очаква екзекуцията си и подземията на Уайтхол.

Изражение на върховен страх се изписа на лицето на Алета.

— Господарят на мрака ли? — ахна тя. — Сигурен ли си, татко?

— Да, дъще, но няма нужда да ти казвам името му, защото този негодник ти е добре познат. Откога знаеш за Хайме Мортимър?

— Аз… не знам за какво говориш. — Никога не би предала Хайме, дори целият свят да знаеше тайната му. — Той добре ли е?

— Колкото може да се очаква при тези обстоятелства, скъпа, докато кралят се върне в Лондон, за да заповяда екзекуцията. Това е голямо постижение за Ивън. Трябва да се гордееш с бъдещия си съпруг.

— Да се гордея, че мъжът, когото обичам, е в затвора и очаква екзекуция ли? Не, татко, Хайме може би е нарушил закона, но на него му е била сторена много по-голяма злина. Не мога да се омъжа за лорд Грей. Ако ме обичаш, няма да настояваш за този фарс. Не го обичам. Принадлежа на Хайме.

— Любов — изсмя се Съмърсет. — Какво знаеш ти за любовта? Аз не обичах майка ти, когато се оженихме, но се разбирахме достатъчно добре, докато тя не умря при раждане. Жалко, че брат ти умря заедно с нея.

— Защо не се ожени повторно, татко? — полюбопитства Алета.

Макар че беше имал достатъчно любовници, тя се чудеше защо никога не е почувствал нуждата да вземе друга съпруга и да създаде мъжки наследник.

Съмърсет се поколеба, после реши да й каже истината.

— Нямам нужда от мъжки наследник — осведоми я той. — Разбрахме се с лорд Грей, след като хлапето на Мортимър изчезна и се смяташе, че е умряло. Сгодих те за лорд Грей с намерението той да стане мой наследник. Не ми пречи в това, Алета. Трябва да признаеш, че съм бил много снизходителен баща и съм искал от тебе само послушание.

— И аз бях много покорна дъщеря, татко, но не мога да ти де покоря за това. Обичам Хайме.

Темпераментът на Съмърсет експлодира.

— Как може да обичаш този селяк? Когато кралят санкционира брака между вас, ти ме помоли да се намеся. Какво ти е направил, за да привлече лоялността ти?

Алета отвори уста, за да отговори.

— Не, не ми казвай, вече знам. Очевидно този мъж е майстор на съблазняването и те е превърнал в безсрамна блудница, обвързана от страстите на плътта. Чуй ме добре, дъще, настоятелно те съветвам да оставиш тази неуместна страст за лорд Грей.

— Не, татко, не мога да се омъжа за лорд Грей — настоя Алета.

— Нямаш думата по този въпрос. Ивън ще дойде тук веднага, за да уреди последните неща за сватбата. Затова те повиках.

Като че ли по даден знак Ивън Грей влезе в залата с твърди и уверени стъпки. Дори от разстояние Алета виждаше, че арестуването на Господаря на мрака е засилило егото му и е подхранило арогантността му. Взря се настоятелно в нея, преди да поздрави излиятелно Съмърсет. Едва след като размени приветствия с него, се обърна към Алета и каза:

— Милейди, изглеждате възхитително. Очаквам с нетърпение сватбения ни ден.

В гласа му се долавяше нотка на заплаха, която изплаши Алета. Тя знаеше, че той нито е забравил, нито е простил това, че го беше нападнала, и че възнамерява да я накара да си плати за това.

Поемайки си остро дъх, тя каза:

— Няма да има сватба, милорд.

Очакваше силна реакция, но Грей просто се усмихна самодоволно.

— Колко жалко, милейди, че трябва да чакам два дни, за да започнем с уроците ви по смирение и покорство.

— Тъй като вие двамата с баща ми упорито пренебрегвате моите желания, съм принудена да разглася причината, поради която не мога да стана ваша съпруга. — Тя спря многозначително, после избъбри: — Нося дете от Хайме.

Грей стана смъртноблед, а после яркочервен.

— Кучка! — нападна я той. — Ако мислиш, че щом носиш семето на Мортимър в мекия си корем, това ще ме спре да се оженя за тебе, много си сгрешила. Той може да те е разорал, но само аз ще имам законни деца от тебе. Копелето, което носиш, може и да не доживее светлината на деня. А ако случайно се роди, лично аз ще се погрижа да бъде удушено веднага след това.

— Не! — извика ужасена Алета. Никога досега не беше познала такъв ужас. — Дори вие не може да сте толкова жесток! — Обърна се към Съмърсет с широко разтворени от страх очи. — Татко, умолявам те, не допускай това престъпление.

Съмърсет се намръщи смутен. Двамата с Грей бяха извършили някои подли неща в миналото, но дори той не беше убеден, че убийството на невинно дете е нещо редно.

— Няма нужда от такива драстични мерки, лорд Грей — обади се той. — Ако детето оживее, само трябва да му намерим добър дом.

— Аз ще решавам кое е най-доброто за съпругата ми — каза Грей студено и многозначително. — Нима толкова скоро забравихте, че и двамата сме в тази работа?

Съмърсет разпознаваше опасността, щом я видеше. Двамата с Грей бяха дълбоко затънали в минали бъркотии и той не можеше да си позволи да го ядосва.

— Ще бъде както кажете, милорд — изрече Съмърсет, подчинявайки се на логиката на Грей. — Алета ще бъде ваша и ще можете да правите с нея каквото искате, но знайте, че ще ми бъде много неприятно, ако тя бъде наранена.

— Вашата загриженост ме трогва. — Сарказъм капеше от гласа на Грей. — Чаках много време, за да се оженя за нея. От нея зависи колко сила е необходима, за да я направя покорната съпруга, каквото желая.

— Ще ви убия, преди да позволя да се докоснете до детето ми — заяви Алета с тиха решимост. — Искам то да живее и да знае кой е баща му.

Грей се изсмя мрачно.

— Значи ще се срещнат в ада, защото Хайме Мортимър е осъден и с единия крак е вече в гроба.

— Искам да го видя — настоя Алета.

— Не мисля. Ще се оженим след два дни, както беше планирано, и вие веднага ще заминете с баща си за замъка Съмърсет в Уелс, където ще останете до раждането на детето. Мисълта да спя с вас, докато семето на друг мъж расте в корема ви, ме отвращава. Не искам да имам нищо общо с вас, докато не се отървете от копелето.

Сърцето на Алета подскочи от внезапна радост. Отсрочка, помисли тя с радост. Всичко можеше да се случи за седем месеца. Тя можеше да избяга от имението на баща си; Хайме можеше да избегне въжето на палача; кралят можеше да се намеси… Господ й даваше надежда, когато нямаше никаква. Стига да имаше достатъчно вяра, всичко беше възможно.

Вярата на Алета не спря сватбата между нея и Ивън Грей. Омъжиха я в градската къща на баща й в Лондон без никакви гости, само свещеникът, който изпълни обреда, баща й и икономите на Съмърсет, които бяха свидетели. Макар че черковният съд беше постановил анулирането, Грей помисли, че няма нужда да привлича нежелано внимание към сватбата си. Когато кралят се върнеше в Лондон, всичко вече щеше да е свършило.

Алета упорито отказваше да повтори брачните клетви, но мълчанието и разяри лорд Грей до такава степен, че тя се уплаши да не я набие. Накрая изрече неохотно съгласието си с толкова тих глас, че свещеникът трябваше да я помоли да повтори думите, финалните думи бяха изречени за невероятно кратко време Алета получи благословено кратка, но брутална целувка от младоженеца, който изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото удовлетворен.

Един час след церемонията Алета вече беше на път към усамотеното имение на баща си в Уелс. Прощалните думи на Грей бяха насочени към Съмърсет.

— Пазете я добре, Съмърсет. Съобщете, ако нещо… неочаквано се случи с копелето, което носи. В противен случай ще остана в Лондон, докато тя не се освободи от него. Когато се върна в Уелс, не искам да ми се напомня за предишния брак на съпругата ми, ако ме разбирате.

— Напълно — съгласи се Съмърсет.

— Ще оставя подробностите на вас. — Обърна се към Алета с подигравателно изражение. — Имате много месеци, за да измислите различни начини да ми доставите удовлетворение. Възползвайте се от тях, милейди, защото, когато се съберем, очаквам пълно и цялостно подчинение.

 

Въргаляйки се в мръсотията, с окървавена глава и пребито тяло, Хайме се опита да нагоди очите си към чернотата на килийката, лишена от всякаква светлина. Колко дни беше прекарал тук, запита се той унило. Първите дни му се губеха. Както и пътят от Уелс до Лондон. Биеха го жестоко, връзваха го и със запушена уста го хвърляха в дъното на фургона. Пътуването беше истински кошмар от начало на край. Почти не си го спомняше с изключение на болката и може би всекидневния бой, заповядан от Ивън Грей. Храна и вода му даваха рядко, точно колкото да остане жив за въжето на палача. Но най-ужасната болка беше предизвикана от съзнанието за безсърдечното предателство на Алета.

Внезапно той изправи глава. Както беше свикнал с върховната тишина в подземието, звукът от приближаващи стъпки отекваше силно в подобните на пещера коридори. Тъй като вече му бяха дали първото и единствено ядене за деня, той нямаше представа кой идва или защо. Щяха ли да го екзекутират без съд?

Вратата на килията му се отвори и Хайме трепна от внезапното блясване на ярко светещ факел.

— Тук вони на тор — забеляза Грей, набърчвайки нос с отвращение. — Но по някакъв начин тази воня и мръсотията по вас ми изглеждат уместни.

Хайме разпозна гласа му моментално и ярост нахлу в изтощеното му тяло. Ако имаше сили, щеше да се хвърли върху врага си независимо от последиците.

— Обичате да злорадствате, а?

— Да, харесва ми да виждам как правосъдието тържествува. Но това не е поводът за посещението ми. Мислех, че ще ви хареса да узнаете, че идвам направо от сватбената си церемония. Ние с Алета се оженихме днес и исках лично да ви донеса добрата вест. Но вие най-добре можете да оцените факта, че спахме заедно много преди церемонията. На вас ли трябва да благодаря за страстта на милейди? Тя е като разгонена кучка. Не й стига…

Събирайки последните си изтощени сили, Хайме скочи към Грей. Беше повален от стражите, преди да нанесе първия си удар.