Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Песня последней встречи, 1911 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009)
Издание:
Ана Ахматова. Избрана лирика. Издателство „Народна култура“, 1974
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)
Студ гърдите ми стегна тогава,
но пристъпих с послушни крака.
И за миг ръкавицата лява
съм облякла на лява ръка.
Стъпалата ме хвърлиха в трепет,
а пък знаех, че те са три!
Иззад кленове есенен шепот
ме повика: „С мене умри!
От превратните и унили
мои дни се погубих съвсем.“
Отговорих му: „Мили, мили!
И аз също. Нека умрем…“
Туй е песен за срещата сетна.
Аз погледнах към тъмния дом.
Равнодушно в прозореца светна
жълта свещ и замря мълчешком.
1911
Край