Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Goblin Reservation, 1968 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Живка Рудинска, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 69 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Добавяне на липсващ текст в глава 19: Уфтак Музгашки, 18 юни 2007
Издание:
РЕЗЕРВАТЪТ НА ТАЛАСЪМИТЕ. 1982. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.23. Научно-фантастичен роман. Превод: Живка РУДИНСКА [The Goblin Reservation, Clifford D. SIMAK (1968)]. Послеслов: „Романът с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал…“ — Живка РУДИНСКА — с.238–240. Художник: Красимира ДИМЧЕВСКА. С ил. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 15. С ил. Страници: 240.
Има преиздание на книгата от 1985 год.
РЕЗЕРВАТЪТ НА ТАЛАСЪМИТЕ. 1998. Изд. Бард, София. Колекция Клифърд Саймък, No.{08}. Роман. ІІІ издание. Превод: [от англ.] Живка РУДИНСКА [The Goblin Reservation, Clifford SIMAK]. Формат: 20 см.Страници: 160. Цена: 2200 лв. (2.20 лв.). ISBN: 954-585-001-7.
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Резерватът на таласъмите от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Резерватът на таласъмите | |
The Goblin Reservation | |
Автор | Клифърд Саймък |
---|---|
Създаване | 1968 г. |
Първо издание | 1968 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
Резерватът на таласъмите (на английски: The Goblin Reservation) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1968 г. На български език е издаден през 1982. от издателство Отечество, София, № 23 в на Библиотека „Фантастика“. Преиздаден е през 1985 г. от същото издателство и през 1998 г. от ИК „БАРД“ като част от поредицата „Колекция Клифърд Саймък“.
Сюжет
Действието на романа се развива в далечното бъдеще. Космосът е овладян. На Земята са се събрали хиляди извънземни същества, за да посещават множеството колежи, да преподават в институтите, които съставлят този голям галактически университет, в какъвто се е превърнала планетата. Професорът от Факултета за свръхестествени явления на Уисконсинския университет Питър Максуел попада на неизвестна планета, която е хранилище на знанията на древна цивилизация. След завръщането си на Земята, той е въвлечен в борбата за придобиване на това наследство. Сред героите на романа са гоблини (таласъми), предвождани от своя главатар мистър О’Тул, троли, банши и феи, всички представители на Мъничкия народ, който от хилядолетия живее на Земята, колесатите – представители на неразбираема и враждебна извънземна цивилизация, неандерталецът Уп, Уилям Шекспир и разбира се – Духът на Уилям Шекспир. Според американските критици, това е романът с най-веселото настроение, който Саймък е написал. Централна тема в романа е проблема за взаимното разбирателство, съжителство и приятелство между различните раси и цивилизации и човешките ценности, които трябва да се опазят от ръцете на злото.
Номинация за наградата „Хюго"
„Резерватът на таласъмите“ е номиниран през 1969 за наградата „Хюго" за най-добър научнофантастичен роман, но отстъпва първото място на романа на Джон Брънър – „Stand on Zanzibar".
Външни препратки
- „Резерватът на таласъмите“ на сайта
„Моята библиотека“ (превод Живка Рудинска)
- Информация за изданията на романа на сайта ISFDB
12
— Чух за теб и ми се стори невероятно, разбира се — каза Алън Пристън. — Но източникът на информацията ми изглеждаше безупречен, и аз се помъчих да се свържа с теб. Малко съм разтревожен от това положение, Пит. Като адвокат трябва да ти кажа, че ще си имаш неприятности.
Максуел седна на стола пред бюрото на пристън.
— Да, сигурно — отвърна той. — Първо, излиза, че съм загубил работата си. Съществува ли нещо от рода на възстановяване на правата в случай като моя?
— В случай като твоя ли? — запита адвокатът. — А какво е точно положението? Изглежда никой не знае. Всички говорят за това, но всъщност никой не знае. Аз самият…
Максуел се усмихна кисело.
— Да, сигурно би желал да знаеш. Ти си озадачен, объркан и не съвсем сигурен в разсъдъка си. Седиш там и се чудиш, дали наистина аз съм Питър Максуел?
— Е, добре, ти ли си Питър Максуел?
— Разбира се, че съм аз. Няма да те обвинявам, нито теб, нито когото и да е, ако се съмнявате. Ние сме били двама. Нещо се е случило с вълновата схема. Единият от нас е отишъл до Енотовата кожа, вторият — някъде другаде. Този, който е отишъл до Енотовата кожа, се е върнал на Земята и е умрял. Аз си дойдох вчера.
— И разбра, че си мъртъв.
Максуел кимна:
— Апартаментът ми — даден на друг, всичките ми вещи изчезнали. От университета ми казаха, че мястото ми е заето и аз съм без работа. Затова те попитах как мога да си възстановя правата.
Пристън се облегна на стола и замислен загледа Максуел.
— Законно — каза той — мисля, че университетът стои на здрава почва. Ти си умрял, разбираш ли? Сега нямаш никакви права. Поне докато не ги възстановим.
— Чрез дълъг съдебен процес ли?
— Да, предполагам. Не мога да ти дам точен отговор. Случаят е безпрецедентен. Разбира се, има прецеденти, за невярно установена личност, самоличността на някой умрял да е сбъркана с друг, още жив. Но при теб няма грешка. Мъжът, който безспорно беше Питър Максуел, е мъртъв и няма прецедент за установяване самоличността при подобни обстоятелства. Ще трябва да създаваме собствен прецедент по пътя на дълго, трудно ровене из най-мътните съдебни аргументи. Години може да продължи. И да ти кажа правата, не знам откъде и как да започна. Може да се получи нещо, да се придвижи, но ще е необходима много работа и умуване. Най-напред, разбира се, трябва законно да установим кой си ти.
— Кой всъщност съм аз? За бога, Ал, та ние знаем кой съм аз.
— Но законът не знае. Законът няма да те признае такъв, какъвто си днес. Не съществуваш юридически. Ти си безусловно никой. Всичките ти документи са в архива и вече са картотекирани…
— Та аз си имам документи — каза спокойно Максуел, — ето тук, в джоба ми.
Пристън го загледа вторачено.
— Да, сигурно имаш, ще помисля върху това. Господи, каква бъркотия.
Той стана, прекоси стаята, клатейки глава. Отиде до стената и се обърна, върна се и пак седна.
— Нека помисля. Дай ми малко време. Може да изровя нещо. Трябва да изровим нещо. Много работа имаме. И въпросът с твоето завещание…
— Моето завещание ли? Забравих за завещанието. Не съм и помислил за него.
— Сега го легализират. Но мога да го спра по някакъв начин.
— Завещал съм всичко на брат си, който работи в Изследователската служба. Мога да се свържа с него, макар и да не е съвсем дребна работа. Обикновено е на път с флота. Но въпросът е, че там няма да има затруднения. Още щом научи какво е станало…
— Той няма да създаде пречки — прекъсна го Пристън, — но със съда работата е друга. Може да се оправи, разбира се, но навярно ще трябва време. Докато се изясни, няма да имаш никакви права над имуществото си. Не притежаваш нищо освен дрехите, с които си облечен и това, което е в джоба ти.
— От Университета ми предложиха длъжност на Готика IV, декан на научния институт. Но в момента нямам намерение да я заемам.
— А как си с парите?
— Всичко е наред. Засега. Уп ме приюти при себе си, а аз имам малко пари. Потрябва ли, ще намеря някаква работа. В случай на нужда Харлоу Шарп ще ми помогне да се измъкна от затруднението. Ако нищо друго не остава, ще тръгна с една от експедициите му. Мисля, ще ми хареса.
— А за това не трябва ли да имаш някаква научна степен във Времето?
— Не, щом отиваш като обикновен работник в експедицията. Но ако ръководиш проучвания от какъвто и да е вид, сигурно ще ти е нужно.
— Преди да започна да действам — каза Пристън, — ще трябва да разбера всички подробности. Всичко, което се е случило.
— Ще ти напиша пълно изложение. Ще го заверя при нотариуса. Ще направя всичко, каквото искаш.
— Струва ми се, можем да заведем дело срещу Транспортния институт. Те забъркаха тази каша.
Максуел започна да увърта:
— Не точно сега. По-късно може да помислим и за това.
— Приготви изложението — каза му Пристън. — А междувременно аз ще помисля и ще се поровя из законите. Тогава може да започнем. Чел ли си вестниците? Гледал ли си телевизия?
Максуел поклати глава:
— Нямах време.
— Просто са обезумели — продължи Пристън. — Чудно как не са те пресрещнали някъде още. Сигурно те търсят. Засега имат само предположения. Миналата нощ са те видяли в „Прасето и свирката“. Много хора явно са те забелязали там, или си мислят, че са те забелязали. И сега се изтъква, че си се върнал от гроба. На твое място бих стоял настрана от тях. Но ако те открият, абсолютно нищо не им казвай.
— Нямам и намерение — отвърна Максуел.
Седяха в тихия кабинет и известно време, без да говорят, гледаха един към друг.
— Каква каша! — каза на края Пристън. — Каква чудесна каша! Не, Пит, вярвам, че тя ще ми достави удоволствие.
— Между другото — заговори Максуел — Нанси Клейтън ме покани тази вечер на прием. Чудих се дали няма някаква връзка, но защо пък трябва да има. Нанси ме е канила понякога.
Пристън се усмихна.
— Та ти си знаменитост, истински улов за Нанси.
— Не съм съвсем сигурен — отвърна Максуел. — Навярно е чула, че съм се появил. И е любопитна, разбира се.
— Да — сухо рече Пристън, — и е любопитна.