Джулия Барет
Дързост (39)

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

На Джорджиана й се сториха скучни развлеченията на града, когато се събуди на следващата сутрин. Досега те не бяха друго, освен източник на удоволствия: всяка улица бе паметна за нея, дори и недостатъците им си имаха своя чар. И в каква различна светлина й се представи Лондон днес. Неговите мрачни комини се набиваха печално в очите, които почти не бяха мигнали през нощта; изпълнените с хора оживени улици не вещаеха вече удоволствия, а опасност. Нищо чудно, че мислите й политаха към Дарбишър. В Пембърли тя можеше да намери успокоение, разхождайки се из великолепния парк, а след това да се върне при снаха си, чиято ласкава утеха й бе необходима, както никога досега. В Пембърли опасността бе извън пределите на имението, тук затворът на самотата не я оставяше да се спаси от тревожните мисли.

В този изпълнен с преживявания млад живот, обстоятелствата, донесли такива терзания като онези от предишната вечер, бяха все пак малко. Джорджиана бе изпитвала мъка, но рядко се бе отнасяла критично към собствените си постъпки. Затова сега думите на мисис Гарднър, (никой още не бе посмял да отправи към една Дарси подобни сурови обвинения), я разтърсиха из основи. Каквато бе наивна, досега тя си въобразяваше, че е героиня от някой романс на сър Уолтър Скот или напоследък от поезията на мистър Хю Джонс. Сега започваше да проглежда и да вижда все по-ярка след дългите години слепота безпощадната, пронизваща съзнанието й светлина на нейното собствено непоносимо държание и егоизъм. Пренебрежението й към наказанията на гувернантките; тревогите, които бе причинила на брат си; неуважителното държание, към което бе подтикнала леля си и накрая дори делото, с което се гордееше най-много — опитите да защити Елизабет от хулите на съседите — бяха причинили само озлобление, повече щети, отколкото полза. Но всичко това бледнееше пред недопустимото, оскърбително поведение към мистър Лий-Купър предишната вечер. Та нали тя бе героиня! А в действителност бе твърдоглава, суетна по свой начин, каквато бе и леля й Катрин, така често порицавана от своята племенница.

Не можеше да си намери никакво оправдание за обидите, които бе нанесла на младия архитект в миналото. Колкото и горд да се бе показал той, тя го бе надминала. Да го разпитва за семейството му доста некрасиво и най-вече да подпитва унизително как така той е придобил своето висше образование и изключителните си познания! Всичко това бе крайно неприлично. Щом като тя — с всичките свои привилегии по рождение и социално положение — можеше да се държи така невъзпитано, то той бе напълно в правото си да се обижда.

Но добрите обноски, били те нейни или негови, не бяха от особено значение. Джеймс Лий-Купър можеше да се представя в по-лоша светлина от нея или не, но от най-голямо значение в случая бе, че той е достоен мъж — прям, чистосърдечен, той превъзхождаше по всичко капитан Хейууд и стоеше далеч над уменията на останалите. Затова заслужаваше от нейна страна по-добро отношение, отколкото бе получил. Прав беше да се отнесе така пренебрежително с нея, когато се сбогуваха миналата вечер. И наистина не можеше да бъде упрекнат, ако отсега нататък започнеше да я отбягва. Срещите им в Пембърли щяха да са неизбежни, но двамата нямаше както преди да разговарят оживено, а да се разминават със студен поклон и в пълно мълчание. Тя въздъхна при тази мисъл и сълзите й рукнаха неудържими.

Джорджиана бе така погълната от мислите си, че не чу как рано сутринта пред къщата им спря карета, а след това по стълбите се понесоха стъпки към кабинета на брат й. По-късно, когато Хана пристигна с предиобедната поща в единадесет часа, от коридора през отворената врата долетяха гласове. Единият — най-малко очакван от нея в къщата на брат й така скоро — беше на самия Джеймс Лий-Купър. Душата й отведнъж се проясни и тя се затича по стълбите. Сега можеше да го приветства любезно, да поправи поне малко като за начало досегашното си некрасиво поведение.

Но щом го видя да излиза от кабинета, придружен от мистър Хю Джонс, при това видът и на двамата мъже бе угрижен, смелостта я напусна. Тя изчака тихо, скрита от погледите им и едва след тяхното заминаване се спусна към брат си:

— Скъпи Фицуилям, опасявам се, че главоболието ми не минава и днес и си мисля дали въздухът на Дарбишър няма да ми подейства по-добре от който и да е лондонски лекар. Не можем ли да се върнем по-скоро в къщи?

Дарси я слушаше внимателно, но изражението на лицето му бе угрижено:

— Джорджиана — заговори той веднага след нея, — получих изключително важно съобщение и то по въпрос, който засяга теб, както Елизабет и мен. Ще направиш добре, ако седнеш удобно преди да започна да ти разказвам за какво става дума, тъй като се чудя откъде да започна.

Разтревожена от сериозния му тон, Джорджиана се остави брат й да я отведе в дневната и когато седна, Дарси започна:

— Джорджиана, налага се да ти кажа всичко това, което ще чуеш, макар то да ти се стори доста неприятно и то по тема, която не би ми се искало да подхващам. Аз много добре зная каква болка изпитваш по вина на един… джентълмен. Върху мен пада отговорността да добавя към онова, което знаеш, още някои неща за спомената особа, макар и да ти стане болно. Вчера разбрах, че капитан Хейууд е безскрупулен търсач на пари, но тогава не можех и да подозирам в пълна степен неговата низост.

Колкото и да й беше тежко да чуе дори името на капитана, Джорджиана все пак не искаше да бъде несправедлива:

— Братко — реагира тя веднага разгорещено, — какво искате да кажете? Изборът на капитан Хейууд да избяга с мис Бингли, може да бъде наречен неочакван, дори непристоен, но все пак не е злодейство. Той е човек с достатъчно житейски опит и е напълно способен да преценява своите действия. Ако трябва някой да бъде упрекнат, то това съм аз, задето така погрешно прецених намеренията му спрямо мен.

Но мистър Дарси разтърси глава нетърпеливо:

— Дете мое, ти все още не разбираш. Капитан Хейууд наистина е безогледен — доказателство е самото му отношение към теб, независимо от твоята снизходителност, но към него трябва да бъде предявено много по-голямо обвинение от някакво си непостоянство.

Джорджиана се умълча объркана.

— Спомняш ли си, скъпа сестричке, че може би в болката си не си обърнала внимание, колко бързаха двамата джентълмени вчера след вечерята да напуснат дома на семейство Гарднър? И за мен беше неочаквано, тъй като мистър Гарднър, както и ти знаеш, обикновено по това време ни кани на партия вист. Но докато бяхме на масата, беше казано нещо, което ги е заставило да си тръгнат така спешно. За да ти разкажа историята напълно разбираемо, трябва да започна от самото начало.

Мистър Джонс, както изглежда, по време на службата си в Белгия е лекувал някой си Инсайн Хенри Бърджис, пройдоха, чийто живот Джонс е спасил, като навреме е ампутирал единия му инфектиран крак. Този Бърджис сега живее в Лондон, води в действителност жалко съществувание, жънейки плодовете на целия си разсипнически живот. Докторът, който има добро сърце, се е наел да го навестява от време на време, макар и да не се надява дори и на най-малка отплата за грижите си, нито пък да се наслаждава на компанията на споменатия човек. И все пак настоятелно го посещава. Както се оказва, този Бърджис пийнал и се хвалил пред него, че ще получи някакви пари. Джон отначало го слушал с половин ухо, тъй като мислите на един поет често блуждаят в свой свят и още повече — той познавал пациента си като самохвалко, понякога така упоен от алкохола, че едва ли би могъл да различи реалното от виденията си. Но Бърджис продължавал да повтаря едно и също. Случвало се да събира за залаганията двама свои приятели, досущ като него в прахосничеството и затова способен да грабне каквото му падне под ръка, за да усмири кредиторите си.

Единият, някой си от опълченията, напоследък се бил сближил с едно семейство, което наскоро забогатяло и съвсем не се поколебал да го ограби. Третият и най-интересният от този очарователен триумвират бил щастлив да предложи план как да лишат наивниците от товара им на наскоро придобитото състояние. Планът, Джорджиана, бил да обвинят без основания някого от тези семейства в кражбата да рече на дантела от местен магазин.

— Боже милостиви, братко — момичето бе безкрайно изумено, — ти не мислиш сериозно, че…

— Бъди търпелива и ме изслушай. Работата била набързо уредена с помощта на един млад собственик на магазин от Хардфордшър, корумпиран от градския живот. Дамата скоро била набедена, а свободата и дори животът й — поставени под въпрос, докато нейният съпруг не им осигури сумата от хиляда паунда. Авторът на тази най-гнусна интрига бил, както Бърджис крещял от възторг, един красноречив морски капитан, негов приятел от детството, детство, което той прекарал в селото Уолингфорд в Хардфордшър. Джонс, познавайки своя пациент, не повярвал и на една десета от казаното. Представи си, обаче, Джорджиана, неговото изумление, чувайки от мен, че нашият чаровен капитан Томас Хейууд, от флотата на Негово кралско величество, също произлиза от споменатото селище Уолингфорд! Веднага щом Джонс и Лий-Купър напуснаха дома на семейство Гарднър, двамата се отправили бързо право към квартирата на Бърджис в Ковънт Гардън. Там те намерили онзи пиян, какъвто му бил обичаят за този час от вечерта и освен това въодушевен, тъй като научил за последния от редица неуспехи на своя стар приятел. Малко се искало още, за да излезе цялата история наяве. Изглежда капитанът наистина се е прочул на континента, но не като герой, както често ни внушаваше, а като пройдоха. Неговите пороци били доста — някои от тях, моя скъпа Джорджиана, едва ли са за твоите нежни уши. Но най-пагубната от тях за капитана била неговата слабост към хазарта. Още отдавна тя го лишила от всичките му пари, скоро ги последвало и семейното му имение — с всяка година дълговете му се натрупвали. Отчаянието най-накрая го довело в Лондон, щом успял да се освободи от служебните си задължения, за да търси богата съпруга и по този начин да се спаси от фалит. Много се забавлявал мошеникът Бърджис, докато разказвал за бедите на своя съмишленик. Една богата наследница в Кент известно време представлявала за капитана обещаваща партия и той възлагал на нея големи надежди. До мига, в който майка й по някакъв начин разкрила паричните му затруднения и истинската причина за неговите ухажвания и го прогонила — нашата леля Катрин. Каквото и да кажеш за нея, Джорджиана, тя е веща по въпросите за бъдещето на дъщеря си.

В Лондон последната му измама едва не го провалила в лова за едно огромно състояние или поне така бе преди два дни. Тук, в същата тази стая, скъпа Джорджиана, онзи капитан е разбрал, че е разкрит, а плановете му — застрашени. Бърджис, вероятно, се е хвалил доста на капитана, че го лекува един знаменит поет-лекар, Хю Джонс, но никой от тях двамата не е имал и представа, че Джонс познава семейството, на което те посягат. Сблъсъкът лице в лице с него в техния дом ужасил капитана. Малка била надеждата Бърджис да си е държал езика зад зъбите в разговорите с доктора. Затова тревогата му, когато посетил същата вечер Бърджис, била неимоверна. Решил да приключи с всичко, ясно виждал своето разобличаване и възнамерявал да се откаже от целия им план. Искал също така да се разплатят със собственика на магазина, заявявайки, че лейди Филипс е невинна, за да приключи със случая изцяло. Но Инсайн — дързък по природа, а сега в добавка добил смелост и от изпития джин — бил повече от сигурен, че третият от групата няма да остане доволен от такъв обрат. Изсмял се на капитана и най-любезно се съгласил да приеме по-голямата част от плячката. Хейууд останал дълго там, оплаквайки злощастната си съдба, а тя наистина изглеждала и на двамата злощастна, тъй като кредиторите му били настървени и той не знаел къде да се дене без пари. После, тъй като нашият капитан е нищо, ако не е пъргавият му ум, си напрегнал мозъка и намерил разрешение на проблемите си. На Бърджис казал, че все пак в Лондон има още една богата наследница, не особено умна, хубостта й вече била на увяхване, но в нейните чувства той бил сигурен. Ако побързал, щял да получи ръката й преди нейното семейство да разбере за намеренията му. След миг хукнал да осъществи замисленото. Така бъдещето на Каролайн Бингли било набързо решено, опасявам се обаче, че то няма да е щастливо.

Джорджиана слушаше как брат й разкрива дума по дума ужасната истина и я връхлитаха толкова тревожни чувства, че в много моменти не знаеше как да реагира. Накрая можа да продума:

— Жал ми е за мис Бингли — въздъхна тя. — Капитанът ме заблуди, но на нея, горката лейди, на нея той причини много по-голямо зло. Но братко — съвзе се малко момичето, — кажи ми, моля те, вярно ли е наистина, че името на мисис Филипс ще бъде очистено и тя ще си възвърне свободата? В такъв случай тези ужасяващи разкрития носят и нещо добро.

— Колкото и да са страховити, да — отговори Дарси, — но щом стана дума, можеха да бъдат и по-лоши… Джорджиана, има още неща за разкриване, за които се питам дали да ти разкажа, знаейки колко са болезнени. Но ти трябва да знаеш и ще знаеш цялата истина, защото третият престъпник, скъпа сестро, е онзи, с когото се страхувам, че ти вече се познаваш от един печален случай — в миналото той те нарани непростимо. Неговото име е лейтенант Джордж Уикъм.

— Лейтенант Уикъм! — извика Джорджиана, пребледняла като платно. — О, скъпи мой братко! Да ни тормози точно този! Не ни ли причини достатъчно зло досега?

— Не намирам нищо чудно в недоверието ти — отговори спокойно брат й. — Но бъди сигурна, сестро и се успокой, доколкото можеш, тъй като неговата злонамереност не е продиктувана от желание да навреди на теб, а за да се реваншира с мен. Търпение, Джорджиана и ще узнаеш всичко. Както изглежда, с напредването на разказа Бърджис все повече се забавлявал и нашите млади приятели го слушали с нарастващ ужас. Само час преди тяхното идване Бърджис повикал Уикъм при себе си, за да му съобщи смехотворната новина, че капитан Хейууд се отказва от тяхното споразумение. Но тя, за негово учудване, предизвикала у лейтенанта не веселба, а гняв. Той избухнал и изругал Бърджис, нарекъл го глупак, щом не е разбрал, че по такъв начин Джонс ликвидира плана им. След което, за още по-голямо учудване на Бърджис, неговият гняв се развихрил. Семейството, в чиято гостна Хейууд видял Джонс, било същото семейство, което му причинило най-гнусните страдания. Един горд род, някога свързан с неговия много близко; един род, отговорен за всичките му неудачи; род, който бил изтръгнал от него средствата му за съществуване, лишил го от възможностите, които по право му се полагали и довел лейтенанта до мизерия, а той не бил роден за подобно нещо. И сега… най-накрая… те осуетили неговата последна интрига! Това било непоносимо. Уикъм продължил да ругае така няколко минути. Твърдял, както Бърджис им разказал, че никога няма да се успокои, докато не им причини толкова зло, колкото и те на него. Щял да опозори името им в цял Лондон, щял да пусне слух, кураж, скъпа Джорджиана, тъй като следва нещо, което е най-ужасно от всичко… слух за някои недостойни неща, които твърдял, че младата жена от това семейство е вършила с него. Не, продължавал той, той нямало да се успокои, докато не опетни името на мис Джорджиана Дарси.

Джорджиана извика ужасена. Тя не беше на себе си. Брат й замълча за малко, за да й даде възможност да се съвземе, а после продължи:

— Изключителният Лий-Купър слушал разказа на Бърджис с негодувание. Но когато чул, че за твоето име се говори по този начин, сестро, неговият гняв не знаел граници. Той сграбчил негодника Бърджис за гърлото и го заплашил, че ще последва и друго, ако онзи не им разкрие къде се намират останалите — закана, пред която ужасеният Бърджис отстъпил веднага.

Никога преди, отбеляза поетът, не бил виждал своя приятел така обезумял от гняв. Изхвръкнал от квартирата на Бърджис без да чака Джонс и хукнал към Едуард стрийт, където Уикъм наел апартамент. Няма да ти описвам, сестричке, сцената, която последвала. Ти знаеш, че Уикъм е мъж, смел до безразсъдство. И въпреки това не е могъл да се сравнява с Лий-Купър. Без никакви обяснения, Уикъм сега е в затвора на Боу стрийт, а властите са се разпоредили да бъдат издирени неговите съзаклятници. Мистър Гарднър, чиято радост била неудържима, вече е заминал за Хардфорд, за да отведе сестра си в къщи.

Можеш да си представиш, скъпа моя Джорджиана, какво облекчение бе за нашите млади приятели да ми разкажат за случилото се. За Уикъм те не можеха да кажат нищо друго, освен, че е низка твар, роден лъжец, чудовищен в лъжите си. Лий-Купър бе дотолкова вбесен, че дори не можеше да повтори гнусните му лъжи. Нашето семейство е безкрайно задължено на младия Джонс и особено много на храбрия и ненадминат Лий-Купър.

Джорджиана не бе в състояние да отговори каквото и да било. Почти веднага след чутата история, тя побърза да се качи в своята стая, за да остане насаме с мислите си.