Джулия Барет
Дързост (28)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

По пътя към Розингс мислите на Джорджиана бяха заети с новите й познати. Онова, което свързваше енорийския свещеник на Хънсфорд и съпругата му, според нея не можеше да се нарече щастие. То не беше и приятелство. Унинието на мисис Колинс, нейното напрежение в присъствието на съпруга й говореха не за обвързана с обич двойка, а по-скоро за примирение с този брак и с невъзможността в него да бъде променено каквото и да било. Той бе дотолкова завладян от собствените си умения в градинарството и от потомъка си, че дори не обръщаше внимание на съпругата си, докато тя — жена с качества — в най-добрия случай трябваше да използва голяма част от енергията си, за да му спести откритото си презрение.

Докато в Пембърли Джорджиана всеки ден наблюдаваше точно обратната на тази картина. Елизабет и брат й, дори и когато спореха, никога не стигаха до разногласия. Нямаше съмнение в тяхната нежна привързаност един към друг, която се проявяваше най-добре в случаите, когато помежду им наглед се прокрадваше незачитане. Джорджиана отначало се тревожеше от тези ситуации, но после можа да ги прецени с мъдростта на вече зрелите си години, като израз на най-нежна дружба. Тяхната връзка беше наистина щастлива.

Но като си помислеше, в цяла Англия можеха да се намерят малко хора, които дръзваха да се мерят с Фицуилям Дарси. За младите в Дарбишър имаше малко романтични развлечения, освен приказките за игра на карти и пирове по време на лов. Един Хари Мидълтън или Робърт Стентън не представляваха нищо, ако ставаше дума за съперничество с джентълмен като нейния брат. Но и той имаше невероятен късмет, защото бе намерил жена, която, макар и с неголямо състояние, във всяко друго отношение нямаше равна на себе си. Докато единственият опит на Джорджиана да се осмели да погледне извън рамките на обществото, което тя познаваше най-добре, бе завършил почти катастрофално и тя все още потреперваше при спомена за него. Дарси бе намерил своята равностойна половинка. Къде ли можеше да бъде подходящият кандидат за Джорджиана?

Вървейки в прохладната вечер обзета от тези мисли, тя все повече се изпълваше с решимост. Уютен дом и високо положение в обществото можеха да съблазнят една Шарлот Колинс, така че да пренебрегне всякакво удовлетворение, но Джорджиана никога не би паднала толкова ниско. Тя възлагаше най-големите си надежди на съпружеството. И ако се окажеше, че те не могат да се оправдаят, в никакъв случай нямаше да се омъжи. Нека целият свят да приказва каквото иска, тя, една Дарси, още повече една Дарси, която живееше във второто десетилетие на новия век, намираше за по-добре да остане сама. Вярно беше и това, че капитан Хейууд предизвика интереса й, но храбрият капитан трябваше непременно да покаже изключителни качества, за да спечели по-специалната й оценка.

Когато стигна до стълбището на гостната, глезените на Джорджиана вече бяха натежали от умора, но затова пък настроението й се бе подобрило. Тук можеше да се добави удоволствието от срещата с нейната братовчедка Ан и капитан Хейууд, които тъкмо се завръщаха от разходка. Капитанът умееше да се покаже в най-добрата си светлина, а на седлото изглеждаше още по-елегантен.

— Скъпа моя мис Дарси — заговори възбудено той, веднага, щом тримата си размениха обичайните приветствия, — колко жалко, че не бяхте с нас този следобед. Мис Ан бе така търпелива, поради неумението на един истински моряк да стои на седлото. Всъщност, аз подозирам, че тя много внимаваше да не ме изпревари и крачка. Ако можех само да се надявам на такова милосърдие от ваша страна, щях веднага да предложа ние тримата утре да пояздим заедно.

Джорджиана обичаше ездата, а и начинът, по който той направи предложението си, й доставяше удоволствие така, както и преди. Но имайки предвид последните си наблюдения, както и собственото си превъзходно умение да язди, тя отговори малко високомерно:

— Тогава знайте, че вашите надежди ще бъдат разбити на пух и прах от мен. Предупреждавам ви, че когато се качвам на седлото, то е за да се забавлявам, а не за да доставям удоволствие на когото и да било от компаньоните си.

— И каква изключителна гледка би трябвало да представлявате — разпали се капитанът. — Според мен нищо не може де бъде по-пленително от една млада жена в разцвета на силите и хубостта си да препуска на кон.

Джорджиана едва устоя на ласкателството, отправено към нея, вместо към братовчедка й, застанала мълчаливо до входната врата.

— Не е ли, обаче, скромността на капитана престорена? — запита Джорджиана. — Ако той на думи иска да се представи за самата скромност и смиреност, а на дело да покаже своето превъзходство, тогава, скъпа Ан, нашето роднинство изисква ти да му дадеш урок незабавно. Но, ако той наистина язди толкова лошо, колкото твърди, от твоя страна наистина е било малък подвиг да издържиш цял следобед с него.

— Аз съм възпитана — отговори Ан студено, — моите желания да бъдат на второ място след тези на семейството и приятелите ми. Това е, както разбрах, най-важното в процеса на доброто възпитание — след тези думи тя незабавно отвърна глава от капитана към братовчедка си и продължи да говори с приглушен глас: — Имах възможност да се убедя, каквато възможност, мисля си, майка ми не е имала, че ако ти също беше научила този урок в ранното си детство, определени моменти в твоето почти нескромно поведение, щяха да бъдат напълно избегнати.

Никога преди Джорджиана не бе чувала такава дълга реч от дъщерята на лейди Катрин, от братовчедка си и стъписана не можа веднага да реагира. Ан, както добре се знаеше, от детство бе ненадмината в малко неща: в умението да мълчи, да бъде безпрекословно покорна на майка си и преди всичко — да навява скука и вялост като никой друг. Сега за пръв път Джорджиана долови, че под тази вялост се крият не безразличие, а лоши помисли.

Капитан Хейууд усети острите нотки в словесната престрелка между двете братовчедки и побърза да се намеси. Застанал между двете дами, той напомни, че вече е доста късно, после ги въведе в къщата, като изрази надеждата си да ги види отпочинали преди вечерята, която очакваше, предвкусвайки удоволствието и от прочутата кухня на семейство де Бърг, и от присъствието на две прекрасни компаньонки. Така тримата се разотидоха по стаите си, за да се преоблекат. Всичките добре знаеха, че Нейно благородие сяда на масата за вечеря в шест и половина и не понася никаква закъснение. То бе простено единствено на кучето й Тоби.

Джорджиана знаеше как леля й държи на точността, дори намисли да отиде в гостната няколко минути по-рано, за да използва възможността да поговори с нея. Прислужницата й се справяше чевръсто със задълженията си и оставаше достатъчно време. Радостна, тя реши да започне писмо до Елизабет, да й съобщи за благополучното си пристигане. Но когато седна пред белия лист събитията от следобеда, красотата на Хънсфордската енория взеха да се изреждат в съзнанието й, увлякоха я и преди Джорджиана да усети, мина шест и половина, а Хана все още не бе смогнала да приготви дрехите на господарката си. Тогава се разбързаха, но независимо от всичко измина половин час преди тя да се появи в гостната — без дъх и с не много добре пристегната рокля.

Нейно благородие крачеше из стаята нетърпеливо. Едва изчака идването й, за да грабне звънеца и да нареди вечерята да бъде сервирана незабавно, след което се обърна към племенницата си:

— Не зная на какво най-много се обръща внимание в последно време в Пембърли, но тук в Розингс ние имаме определени изисквания за точност. Добрият тон тук е традиция и никой не принуждава останалите да го чакат. Надявам се това да ти е урок, който ти ще помниш до края на живота си.

Лейди Катрин очакваше с нетърпение отговора на племенницата си, но той, противно на очакванията й, се оказа съвсем кротък.

— Скъпа лельо, моля ви да ми простите. Бъдете сигурна, че ще положа всички усилия в обучението под ваше ръководство. Никога не ще рискувам да си навлека вашето неодобрение. Истината е, че за жалост съм невнимателна. Просто използвах няколкото свободни минути, за да съобщя на мисис Дарси за благополучното си пристигане, както трябва да направя според същия този добър тон, и пропуснах часа за вечерята.

При тези думи Ан де Бърг се изкашля, докато капитанът погледна развеселен. А разочарованието на лейди Катрин бе явно. Тя с нетърпение бе очаквала да чуе отново приятния за нейния слух раздразнителен отговор на племенницата си. Докато сега, победена от смиреното извинение, тя не можеше да направи нищо друго, освен да го приеме, а на път към трапезарията — да се утеши със забележките, че някои връзки на роклята на Джорджиана могат да бъдат завързани по-добре, стига прислужницата да получи необходимите напътствия.

Нейно благородие продължи да изразява неодобрението си дори когато седнаха на масата; маниерите на племенницата й бяха все така нетърпими. Но всяка забележка бе посрещана с уважение. В отчаянието си благовъзпитаната дама най-накрая реши да насочи разговора към наскоро разчулия се скандал около семейство Бенет:

— Научих малко от сър Джефри, тъй като той, разбира се, едва ли би сметнал такава тема достойна за своето внимание. И все пак тя не може да бъде отмината. Един Дарси да се ожени за особа, която има сред най-близките си роднини някой, способен на кражба! Никога не съм мислила, че ще бъда в състояние да се радвам на смъртта на твоите родители Джорджиана. Но признавам, че в този момент се радвам.

Джорджиана онемя. Запазила присъствие на духа дори и при явното заяждане на благовъзпитаната дама, тя все пак не можеше да понесе невъзможността да защити Елизабет. Усети как страните й се зачервяват от напрежение и направи усилие да се успокои: не бива да проваля своята мисия още в началото на гостуването, като разгневява леля си. Но как да запази самообладание?

Докато се бореше отчаяно с подобни мисли, не някой друг, а капитан Хейууд бе човекът, който точно както при един друг случай, се хвърли да я спасява.

— Ваше благородие ще прости, навярно, намесата на един обикновен слуга от флотата на Негово величество краля, както и ваш слуга, мис Дарси. Моля за снизхождение, тъй като не мога да съм изцяло безразличен към темата, която подхванахте. Трябва да говоря, мой дълг е, уважаеми дами, да ви напомня, че едно от достойнствата на великата ни страна е английското правосъдие. То не издава безпричинно присъди било срещу мъж или жена. Аз съм обиколил земи, в които няма такива закони и мога да направя преценка. Тук поне всеки обвиняем може да очаква с известна сигурност за репутацията си честен процес, преди да бъде обявен за невинен или виновен.

Джорджиана, трогната извънредно много от застъпничеството на капитана, се ободри до такава степен, че се зае да опровергае твърденията на леля си:

— Скъпа госпожо — прозвуча развълнувано гласът й, — вашето явно отвращение към което и да е престъпление е съвършено оправдано. Но аз ви моля да чуете думите на капитана. Той е пътувал надлъж и нашир и от него се очаква да знае много. Както разумните разсъждения, така и силата на неговия опит идват, за да го подкрепят. Не е ли така, капитане?

— Не зная нищо за случая — отговори той поласкан. — Но като поета Уърдсуърт и аз съм „пътувал сред непознати хора и земи отвъд морето“. Пристигнал благополучно на скъпия английски бряг, тази вечер мога да кажа, че „отмина тоз печален сън“ и се радвам на живота.

Нейно благородие рядко можеше да устои на приветливото настроение на капитана и никога, когато той подсилваше чара си с рецитирането на стихове. И този път тя против волята си остави на мира семейство Бенет, за да подхване в крайна сметка обичайния разговор за дъщеря си и нейното умение да язди. Осъзнавайки почти веднага, че с тези умения мис де Бърг може да блесне най-добре навън, нейната майка използва цялото си красноречие, за да превъзнесе остроумието й в салонните разговори. Лейди Катрин продължи да реди натруфените си изрази чак до момента, в който дъщеря й най-после усети подтик да проговори.

— Капитан Хейууд — осмели се промълви тя с глас, необагрен нито от истинско вълнение, нито от надежда — се представи на седлото така достойно, както триумфално изпълнява морската си служба.

В последвалата тишина любезният джентълмен се поклони на младата лейди.

След вечеря всички се върнаха в гостната. Така се случи, че младият мъж се настани до Джорджиана и имаше възможност да разговаря с нея, без да бъде прекъсван нито от стопанката на дома, нито от дъщеря й. Той започна почти шепнешком:

— Вашата внезапна поява в Розингс ми достави само удоволствие, макар да си призная, че тя съвсем не ме изненада. Простете дързостта ми, ако допуска, че съм разбрал причината за вашето посещение тук.

Независимо, че малко се стъписа, Джорджиана бе впечатлена от остротата на неговия ум. Възможно ли бе той да е предугадил намеренията й да спаси репутацията на семейство Бенет? Колко бързо и колко точно бе разгадал помислите й.

Време за отговор обаче нямаше, тъй като лейди Катрин стоеше над главите им и изискваше цялото внимание на капитана, докато бъде сервирано кафето. Време, през което тя реши да зачете племенницата си, като й нареди да свири на пиано за нея.

— Ти, разбира се, знаеш, че аз обичам много музиката. Смятам, че съм сред малкото хора в Англия, чието отношение към този вид изкуство е толкова почтително. Винаги съм съжалявала за пропуснатата възможност да се занимавам с музика. И не само аз, много хора край мен смятаха така, при това те бяха доста изтъкнати. Каква изкусна пианистка можех да стана, ако се бях обучавала.

Лейди Катрин изслуша търпеливо най-хубавата част от песента, преди да прекъсне племенницата си по свое усмотрение, когато тя реши. Трябваше да отбележи значителния напредък на Джорджиана и не можеше да се каже, че й е неприятно да види колко присърце бе взело момичето настоятелните съвети на леля си за необходимостта от постоянна практика. Сега оставаше само да й напомни да работи още по-усърдно, ако иска да бъде толкова великолепна пианистка, каквато Нейно благородие можеше да стане. След това, за да не пренебрегне и за минута постиженията на дъщеря си, тя се впусна да хвали чудесно изработените от Ан плетени чантички и ръкоделието й на гергеф.

Капитанът горещо похвали тези чудесии, като отправи комплиментите си както към господарката на дома, така и към дъщеря й. С една дума това бяха развлеченията на компанията. Джорджиана често пъти не подозираше какви планове крои леля й, но дори и тя, към края на вечерта подразбра, че младият кавалер е нарочен, че вече го подготвят за годеник на братовчедка й Ан, без да скриват претенциите си за собственост върху него.

Странно, но независимо от всичките си обещания, това откритие се оказа досадно за Джорджиана Дарси. То й се отрази така неблагоприятно, че някои биха могли да приемат нейното лошо настроение за ревност.