Кони Мейсън
Смела любов (15)

14

Тиа вървеше между Уолс и Кривчо, докато дружината навлизаше все по-дълбоко в гората. Наистина този път се беше забъркала в голяма каша. Когато Уолс най-накрая каза да спрат, тя нямаше представа къде се намира или в каква посока е Сидни. Гърбът я болеше от торбата, преметната през едното й рамо, а краката трепереха от изтощение.

За нея беше очевидно, че Уолс и другите добре познават това място. Малката полянка под извишаващите се евкалиптови дървета изглеждаше като че ли нарочно разчистена. Торбите, разхвърляни наоколо, само потвърждаваха подозренията на Тиа, че това е един вид лагер, и тя предположи, че разбойниците, на които беше имала нещастието да се натъкне, използваха полянката като сборен пункт. Пускайки торбата си на земята, тя се облегна на ствола на едно дърво и опря глава на коленете си.

— Можеш ли да готвиш, Том? — запита Уолс, изпълнен с надежда. — Никой от нас не го бива за готвач.

Страхувайки се да признае, че не знае как се готви на открит огън, Тиа кимна.

— Има брашно и солено говеждо в оная торба под дървото. Не сме яли прилични питки, откак хванаха стария Покетс. Само той знаеше да готви.

Тиа го изгледа неразбиращо.

— Питки? Аз… не знам как се правят питки. Какво е това?

Уолс я погледна невярващо.

— Не знаеш как се правят питки ли? Всички в Австралия знаят.

— Отскоро съм в Австралия — отвърна Тиа. — Аз съм каютен прислужник, нали ти казах? За първи път излизам извън Англия.

— Лесно е, приятел. Объркваш сол, брашно, вода и печеш в гореща пепел — инструктира я Кривчо. — Питки със солено говеждо или прясно убито уалаби си е направо кралско угощение. Направи и повечко чай и няма да имаш оплаквания.

Тиа свърши чудесна работа, приготвяйки ядене за седмината. Питките бяха лесни за правене и прекрасни на вкус. Соленото говеждо месо, неотдавна откраднато при една засада, беше донякъде жилаво, но годно за ядене. След като мъжете си сипаха ядене, Тиа също си взе голяма порция и седна да се нахрани, опряла гръб на едно дърво. Залапа лакомо, мляскайки шумно. Не обръщаше внимание на разбойниците, когато й се смееха или подмятаха шеги за огромния й апетит. След като се нахрани, остави настрана калаената чиния, сви колене и подпря главата си на тях. Беше уморена, твърде уморена, за да направи усилието да събере чиниите и да прибере остатъците от храната. Другите мъже изглеждаха също толкова лениви, излегнали се на тревата след обилната храна. Някои вече се бяха увили в одеялата си.

Умът на Тиа несъзнателно се насочи към имението Пенрод, питайки се какво прави Бен и дали тъгува за нея. Беше ли се върнал Деймиън там, за да я търси? Ако беше така, значи Бен щеше да разбере, че тя е избягали. Щеше ли да се развълнува? Или щеше да се зарадва, че се е отървал от нея? Изглеждаше съкрушен, когато Деймиън я беше отвел, но понеже познаваше Бен, тя предположи, че ще си намери друга, с която да я замени, и то много скоро.

Можеше да си го представи сега, висок и широкоплещест, загорялата му плът изопната върху скулите. Харесваше погледа му, докато се любеше, като чисто сребро, блестящо под слънчевата светлина. Караше я да изпитва неща, които никой друг мъж не би могъл да я накара да усети. След като беше опознала Деймиън, Тиа не харесваше мъжете. Животът на улицата, когато виждаше отблизо колко жестоки могат да бъдат мъжете, я беше направил недоверчива и подозрителна към противоположния пол. Беше се надсмивала на любовта, решавайки, че това чувство е преувеличено и не е за нея. Но Бен беше променил това положение.

Без съмнение Бен беше измамен дявол, който привличаше жените. Но аурата му стигаше далече отвъд чувствеността, макар че господ знае, че я притежаваше в изобилие. Онова, което изпиташе към Бен, надхвърляше сексуалното привличане, отиваше отвъд интимността. Тя го усещаше в сърцето и в душата си. Докосна устните си с пръст, припомняйки си колко прекрасно се беше чувствала, когато той я целуваше. Колко разпален беше нейният отговор. Как докосването му караше плътта й да изгаря и костите я боляха от жажда, каквато не си беше представяла, че може да съществува.

Тя заспа така, с Бен в мислите си, с ум, изгарян от любовта, която беше поникнала в сърцето й въпреки непреодолимите бариери помежду им. Когато Уолс се накани да я срита, за да довърши работата си, Кривчо го спря и сам разчисти остатъците. Мъжът имаше добро сърце, харесваше момчетата и смяташе, че „младият Том“ е смел момък, задето е решил да живее сам в дива страна като Австралия.

Тиа спеше непробудно. Някой беше метнал одеяло над свитите й рамене и тя спа чак до тихите, неподвижни часове след полунощ. Събуди я не шумоленето на сухи листа, нито плиткото дишане в ухото й. Една ръка сграбчи бедрото й и полека се плъзна по вътрешната му повърхност. Това я разбуди окончателно. Тя отвори очи и срещна тъмния поглед на Крее. Ръката му беше стигнала почти до чатала й, когато тя сграбчи китката му и я отхвърли настрана.

— Проклет идиот такъв, какво, по дяволите, си намислил?

— Мълчи — изсъска той. Нервният му поглед се насочи към спящите и той с облекчение видя, че никой не помръдва. — Знаеш много добре какво искам, бил си на кораб достатъчно време. Някога бях моряк и има само една причина да наемат хубаво момче като тебе. — Ръката му многозначително се настани върху седалището й и го стисна. — Имаш мек задник, момче, също като на жена. Дай ми каквото искам и няма да съжаляваш.

Все още замаяна от съня, Тиа не разбираше нищо. Какво искаше Крее от нея? Да не би да е разгадал маскировката й?

Мъжът, вземайки мълчанието й за съгласие, се подсмихна и ръката му се върна на вътрешната повърхност на бедрото й.

— Така повече ми харесва. Не се безпокой, приятел, ще бъда нежен.

Гнусният му намек окончателно разбуди Тиа. Беше живяла достатъчно време сред улични създания, за да не разбере за какво говори този мъж, и неведнъж Еднооката Берта я беше защитавала от такива като Крее. Мислейки я за момче, те се бяха опитвали да правят извратени неща с нея. Берта й беше изнесла цяла лекция при първия такъв случай, как природата понякога си прави шеги и мъжете желаят партньори от своя пол, особено млади момчета с нежни бузи, свежи и пухкави като на момиче. Случвало се и с жени, беше обяснила тя. Тази стряскаща мисъл беше накарала Тиа едва ли не да повърне. Но сега Берта не беше тук, за да я защити. Трябваше да разчита на себе си.

— Гаден извратеняк такъв, дръж си мръсните ръце далече от мене! — изкрещя Тиа с все сила.

Изрита Крее, търкулна се извън обсега му и скочи на крака. Другите мъже се размърдаха.

— Предупредих те да мълчиш! — изръмжа Крее, хващайки я за жакета, и я блъсна в дървото. Дъхът й излезе със свистене. Когато си пое въздух, тя отвори уста, за да нададе още един вик. Но Крее запуши устата й, а с другата ръка я хвана за гърлото. — Само да ме вкараш в беля, ще ти измъкна гръцмуля.

Думите заседнаха в гърлото на Тиа, когато ръката на Крее се сви. Но беше твърде късно. Гневният й изблик беше събудил другите мъже. Кривчо пръв стигна до нея. Рядката му бяла коса летеше в диво безредие покрай лицето, когато той навря брадатото си лице във физиономията на Крее.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Крее? Махай си лапите от момчето.

— Не съм му направил нищо — изръмжа Крее. — Проклетникът ме дразнеше. Сам ми се предложи…

Тиа изпъшка, когато Крее я пусна.

— Лъже. Опита се да… да…

Уолс пристигна, недоволен, че го будят от най-сладкия му сън посред нощ.

— Казах ти, Крее, ако момчето не иска, да не го закачаш.

— Иска — изрече намусено Крее.

— Не, не искам! Тоя е извратено копеле, не ща да имам нищо общо с него.

Тиа трепереше, разстроена, шокирана и толкова сърдита, че можеше да плюе гвоздеи.

— Чу какво казва Том — обади се Уолс, слагайки точка на темата. — Момчето не е от твоя сорт, остави го. Сега да лягаме да спим. Всички.

Изпращайки унищожителен поглед към Тиа, Крее се върна към одеялото си. Другите се пръснаха един по един, докато при нея не остана само Кривчо.

— Дръж се настрана от тоя — предупреди я той. — Той е мръсно копеле. Няма да те остави, докато не получи каквото иска. Хубаво момче като тебе е голямо изкушение за човек като Крее.

Като каза това, той се обърна и закуцука към одеялото си.

Тиа го загледа как се отдалечава, с диви и уплашени очи, разтривайки мястото, където пръстите на Крее бяха оставили червена следа по деликатната й кожа. Повече нямаше да спи тази нощ. Часове по-късно видя как небето просветлява от черно до пурпурно и лилаво, а после изведнъж дойде денят. Беше студен, лека слана покриваше земята и хрущеше под краката й, когато потърси уединено място далече от мъжете, за да свърши някои лични работи. Когато се върна, другите се бяха раздвижили и тя се зае да приготви закуската, докато Лиън стъкваше огън. Докато те ядяха, тя си намери място по-настрана, седна да се нахрани и тайно започна да ги изучава един по един.

Уолс беше водачът им, и по мозък, и по мускули. Изглеждаше на около тридесет години, едър и размъкнат, дрехите му явно бяха крадени от различни места. Също като другите, и той имаше рошава коса и брада. Тиа помисли, че изглежда хитър и опасен, и лесно се ядосва.

Лиън беше най-младият, едва ли по-възрастен от нея. Беше рус, мършав, жилест, изглеждаше така, сякаш не би навредил и на муха. Но видът нерядко лъжеше.

Стайлс беше побелял, очукан от живота, на средна възраст. Беше постоянно намръщен и устните му рядко се усмихваха. Тиа реши, че не би искала да се забърква с него при никакви обстоятелства.

Доус говореше рядко, през повечето време изглеждаше объркан и като че ли му харесваше да следва другите. Освен Кривчо беше най-възрастният. И най-дебелият.

Тиа потръпна, когато очите й срещнаха погледа на Крее. Беше дребен и атлетичен, с хитра физиономия и блуждаещи очички, които като че ли не се спираха. Изглеждаше като човек, който дълго таи злоба и би убил без никакво угризение.

Тиа усещаше, че Кривчо може да стане опасен само за миг. Среден на ръст и на тегло, той беше над петдесетгодишен, с рядка побеляла коса и брада. Накуцването беше резултат от счупване на крака, неправилно наместен. Тиа разбра, че е попаднала сред група отчаяни мъже. Ако разкриеха коя е, това можеше да й докара смърт… или нещо още по-лошо.

 

 

Деймиън се върна в Сидни побеснял. Тиа отново го беше изиграла! Когато я намереше — а не се съмняваше нито за миг, че ще я открие, — скъпо щеше да си плати, задето беше съсипала живота му и защото заради нея беше изпуснал кораба си. Тиа го беше накарала да преживее истински ад в последните няколко години, след като го беше направила за посмешище, когато избяга след сватбата. Години наред той нямаше представа дали е жива или мъртва, но законът му забраняваше да се ожени за друга. Когато детективите, които беше наел, най-накрая я откриха, тя се беше хванала с някакъв проклет овцевъд и беше заминала за Австралия. Не можеше да му ражда деца отдалече, затова той трябваше да тръгне да я преследва, сигурен, че този път няма да му се изплъзне. Но беше сгрешил. Хитрата малка кучка вероятно седеше някъде в австралийските храсталаци и му се присмиваше.

Деймиън прибра сандъка си от „Южна звезда“ и отседна в единствения хотел в Сидни. Тогава откри, че кесията със златни монети, която беше скрил сред дрехите си, липсва. Въздухът стана син от ругатните му, когато разбра, че сега Тиа има средства и ще се крие, докато сметне за необходимо. С парите му щеше да си осигури храна, дрехи и всичко, от което имаше нужда, за да оцелее. Сега вече беше сигурен, че тя е подкупила каютния прислужник на борда на „Южна звезда“. И вероятно е купила храна и припаси от магазина, където се беше сблъскал с нея. Много се ядосваше, че му беше попаднала в ръцете, а не беше разбрал, че е тя. Нещастна малка кучка!

Когато Деймиън се върна в магазина, собственикът вече се беше прибрал от Батхърст. Беше необходимо само едно леко сбутване от страна на единия нает страж и човекът си спомни, че едно момче от „Южна звезда“ е платило за покупките си със златна монета. Беше виждал ужасно малко златни монети в Нов Южен Уелс.

— Каза ли къде отива мо… момчето? — запита остро Деймиън.

— Сигурно на „Южна звезда“.

— Така ли ви каза?

Продавачът се почеса по главата, мислейки усилено.

— Така ми се струва. Както казах, само предполагам…

— Накъде тръгна, след като излезе от магазина?

— Странно, че питате. Не ми се стори, че се връща в залива и на кораба. Тогава ми се стори странно, но си помислих, че не ми е работа.

— Накъде, човече?

— На юг. Определено се запъти на юг. Гледах подире му, докато не се изгуби, и със сигурност не изглеждаше, че ще смени посоката.

Удовлетворен, Деймиън купи дрехи, подходящи за ходене из храсталаците, пистолет, нож и достатъчно храна и други припаси, за да стигнат на него и двамата му наемници за много време. Тръгваше след Тиа.

И господ да й помага, щом я намери!

 

 

Бен беше в затруднено положение. От една страна, отчаяно искаше веднага да напусне имението Пенрод и да търси Тиа. От друга страна, реши, че трябва да изчака няколко дни, в случай че тя изникне на прага му. Мина един ден, после още един. Разхождаше се напред-назад, губеше търпение, стана разсеян и дистанциран. Деър дойде и се опита да го успокои, но нищо не помогна. Три дни минаха, но Тиа още не се беше появила. Изтекоха четири дни и Бен вече беше отчаян, решен да тръгне всеки момент. На петия ден Кейт и Робин Флечър пристигнаха с дъщеря си Моли, очаквайки празненство. Кейт беше бременна в последния месец и сияеше. Робин изглеждаше успял, спокоен и уверен. Женитбата с Кейт беше прибавила ново измерение в живота му.

Очаквайки, че ще се срещне с един мъж, обезумял от любов, Робин беше потресен, когато видя Бен силно разстроен и разяждан от безпокойство. Спомни си непоколебимата клетва на приятеля си никога да не се жени и реши, че Бен се е разколебал и не му се иска да се поддаде окончателно на чувството, което беше избягвал години наред.

— Добре дошъл в братството, Бен — закачи го Робин. Хубаво му беше да види приятеля си в същото положение, в каквото бяха той и Деър. — Не се притеснявай, приятел, обетите са нищо, когато се влюбиш. Къде е тази образцова жена, за която ни разказа Кейси?

Бен само се взря неразбиращо в Робин; беше забравил, че Кейси е поканила семейство Флечър да отпразнуват сватбата му с Тиа. Толкова неща се бяха случили оттогава, че той не знаеше откъде да започне.

— Какво става, Бен, езика ли си глътна? — пошегува се Кейт. — Нямам търпение да се запозная с булката ти.

Кейт го гледаше с невероятните си виолетови очи, които не преставаха да го учудват. Не обвиняваше Робин, че се беше влюбил до полуда в тъмнокосата, темпераментна Кейт въпреки огнения й характер и остър език. Тя беше укротила неустоимия Робин точно така, както Кейси беше опитомила арогантния му брат.

— Какво е станало, Бен? Нещо лошо ли се е случило?

— Елате вътре — каза той. — Така и така сте дошли, по-добре е да узнаете всичко.

Кейт последва Бен в къщата, хвърляйки загрижен поглед към Робин, който взе Моли и ги последва. Бен ги настани и в продължение на един напрегнат час им разказа такива неща, които Робин и Кейт не можаха да разберат. Още повече пък — да повярват.

— По дяволите, Бен, това надминава всичко. Нищо от онова, което Деър или аз сме преживели, не може да се сравни с това, през което си минал заради Тиа.

— Не бих казал — отвърна Бен, спомняйки си как Кейт се беше изгубила в Сините планини на връщане от Батхърст, където беше заварила Робин в леглото с друга жена. И как всички мислеха Кейси за мъртва, докато тя в действителност беше напуснала Нов Южен Уелс и беше отишла в Англия, където я беше открил Деър. — Точно такива ситуации съм се стремил да избягвам цял живот досега.

— И какво ще правиш сега?

Състраданието затъмни изразителните виолетови очи на Кейт и те станаха тъмнопурпурни.

— Трябва да намеря Тиа преди Феърфийлд. Все някой в Сидни трябва да я е видял.

— Късмет — пожела Робин. — Не искаш ли да дойда с тебе? Не съм преживявал никакви приключения от… е, откакто се роди Моли.

Бен се усмихна.

Благодаря, приятелю, но ще тръгна сам. Кейт има нужда да си до нея. Ще останете ли в имението Пенрод?

— Не, Деър вече предложи да ни откара у тях и понеже Моли много се разбира с децата им, мисля да приемем предложението му. Скоро ли тръгваш?

Бен кимна тържествено.

— Утре. Не мога да чакам повече. Имам чувството, че Тиа се нуждае от мене.

Разяждащите мисли за Тиа придружаваха Бен по целия път до Сидни. Отчаян копнеж бушуваше в него, без да има и най-малката прилика с физическо желание — макар че желанието за Тиа вилнееше в него като разпенен ад. Виждаше я легнала до него, красивата й златиста коса разстлана на възглавницата като блещукащи лунни лъчи, невероятните й синьозелени очи нежни и замъглени от любенето, кожата й красиво зачервена…

Бен раздвижи мускули, припомняйки си меката й кадифена кожа срещу космите по гърдите му, сладката й плът срещу езика му, извивките й, които прилягаха идеално на тялото му, сякаш двамата бяха създадени един за друг. Тиа може да беше дребна, но беше изключително женствена; малки, твърди гърди, тънка талия и леко заоблени хълбоци, които преминаваха в удивително дълги, стройни крака. Когато пронизваше горещата стегнатост на нейната ножница, все едно влизаше в рая. Само мислите за плътта й го накараха да изтръпне и да набъбне и той тръсна глава, за да я прочисти от мислите, които пречеха на мисията му. Мислите за Тиа му доставяха огромно удоволствие, но намирането й щеше да му бъде още по-приятно. Пребиваването й при него в имението Пенрод би му доставило удовлетворение, далече надхвърлящо сексуалното.

По дяволите! За какво мислеше той?

Откога една жена беше започнала да означава толкова много за него? За него! За Бен Пенрод — за мъжа, чието семейство вече не вярваше, че някога ще го види оженен. Не можеше да се познае. И не беше сигурен, че харесва тази промяна. Разбира се, искаше Тиа, щеше да бъде глупаво да го отрича. Винаги щеше да си бъде същият страстен дявол и тя беше разпалила въображението му още откакто беше смъкнал мърлявата й шапка и беше открил жената под мръсните парцали, с които беше замаскирала пищните си извивки. Беше достатъчно заинтригуван, за да й предложи брак цели два пъти… и двата пъти беше получил отказ. Макар сега да знаеше какви са обстоятелствата, накарали я да откаже на предложенията му, от това гордостта му не страдаше по-малко. По-скоро адът щеше да замръзне, преди отново да предложи брак на някоя жена, помисли Бен.

Дори на Тиа ли, запита едно гласче в мозъка му.

Той не пожела да признае отговора. Не беше безсърдечен, просто беше предпазлив. Щеше да премине този мост, когато стигнеше до него.

Бен пристигна в Сидни само за да научи, че лорд Феърфийлд и двамата му наемници са заминали. Чиновникът в хотела като че ли не знаеше накъде са тръгнали, но осведоми Бен, че негова светлост бил облечен като за ходене из храсталаците, носел със себе си малък арсенал и бил наел следотърсач абориген. Чиновникът спомена и името на магазина, който беше доставил поръчките в хотела.

Малка надежда се породи у Бен. Да не би Феърфийлд по някакъв начин да е научил къде се е скрила Тиа? Но след това възторгът му беше попарен от една отрезвяваща мисъл. Какво щеше да стане, ако Феърфийлд намери Тиа преди него? Страхуваше се, че лордът е достатъчно разгневен, за да направи нещо невъобразимо на съпругата си. След като поблагодари на чиновника, Бен побърза към магазина, възнамерявайки да разпита продавача за намеренията на Феърфийлд. Тъй като познаваше мъжа, се замоли дано да му помогне. И точно така се получи.

— Негова светлост питаше за един млад момък, който дойде в магазина преди няколко седмици, приятел — каза търговецът. — Момчето каза, че е от „Южна звезда“, и плати покупките си с една златна монета. За какво е всичкото това?

— Дълга история, Пъркинс, но е достатъчно да кажа, че Феърфийлд иска да навреди на „момчето“. Имаш ли някаква представа къде е отишло?

— Нямаше да кажа нищо на лорд Феърфийлд, ако знаех, че животът на хлапето е в опасност — отвърна Пъркинс. — Но на тебе ще ти кажа какво му казах. Момчето купи провизии и се запъти на юг.

— На юг. Благодаря, Пъркинс.

— Надявам се да го намериш пръв, приятел.

— И аз, Пъркинс — отвърна разпалено Бен. — И аз.

 

 

Всеки ден, прекаран от Тиа заедно с разбойниците, й спечелваше все повече симпатиите на групата. Макар че Крее още я гледаше с нескривано желание, външно се отнасяше съвсем безразлично към нея. Поне пред Уолс и другите. Всеки път, когато я намираше сама, я дразнеше с груби забележки и ехидни подмятания. През повечето време тя си държеше устата затворена. Стана удивително сръчна в готвенето на открит огън и във всяко отношение се превърна в неотделима част от групата. Дори взе участие в един смел набег по пътя към Сидни. Макар че остана настрани и изпита огромно облекчение, когато мъжът и семейството му останаха невредими. След като им взеха ценностите, разбойниците ги пуснаха да си вървят.

Следващият набег се състоя без нейно участие. Тя беше изнамерила някакво извинение да остане в лагера, докато другите потеглиха да ограбват нищо неподозиращи жертви. След това всички приеха, че тя ще остава в лагера да пази имуществата им, за да не бъдат взети от други разбойници или от закона. Тиа нямаше представа какво щеше да прави, ако някоя друга банда нахлуеше в техния лагер, докато другарите й ги няма.

Дните минаваха и тя започна да мисли за връщане в Сидни. Надяваше се, че Деймиън вече се е обезкуражил и е напуснал Австралия със следващия кораб, заминаващ за Англия. Нямаше представа, че толкова беше наранила гордостта му, че се е заклел да не престава да търси жената, която го беше изоставила в сватбената им нощ. В това време повечето разбойници се бяха привързали към Тиа, особено Кривчо. С изключение на Крее, чиито пламтящи очи често се спираха на нея с горчиво негодувание, мъжете се отнасяха добре с нея. Мислеха я за смело момче, което ругаеше не по-зле от тях, готвеше прилично и изглежда, знаеше точно как и кога да отбягва неприятна конфронтация.

Един ден, когато мъжете решиха да се поразходят наоколо и да откраднат крава от една ферма край Сидни, Тиа отново пожела да остане в лагера. Тъй като нямаше да липсва на никого, Уолс не възрази, мислейки, че момчето така и така е твърде дребно, за да помага, ако се наложи. Крее я изгледа насмешливо, но не каза нищо. Когато заминаха, тя се сви до огъня, топлейки се с чаша чай и мислейки, че ако трябва да си тръгне, точно сега е моментът. Беше толкова сигурна, че Деймиън е напуснал Сидни, че не помисли какво ли би станало, ако се сблъска с него. Тя мислеше за бъдещето си. Бен още ли щеше да я иска, ако се върнеше при него?

За брак с Бен все още не можеше и дума да става, дори ако гой я искаше. Докато Деймиън беше жив, тя не беше свободна да се омъжи законно за друг. Да остане при Бен като негова любовница също беше мъчителна мисъл. Всички щяха да знаят, че му е държанка, която утолява страстта му. Как да се показва пред хората, като знае, че всички знаят, че тя е курвата на Бен? Би загубила дружбата на Деър и Кейси, а щеше да си спечели тяхното презрение. Вярно, щеше да има Бен, но за колко време? Един ден, въпреки че той отричаше, щеше да намери жена, за която да се ожени. Някоя, която да обича до края на живота си. Какво щеше да стане с нея, когато се стигнеше до това?

В едно нещо обаче беше сигурна, помисли Тиа, че не може да остане в храсталаците заедно с разбойниците. Не можеше и да се върне в Лондон. Може би Америка… Беше толкова погълната от мислите си, че не чу изпращяването на сухи клончета. Внезапно една ръка се заби болезнено в рамото й със силен натиск и изтръгна вик от устните на Тиа. Краката й се отделиха от земята, когато тя се озова буквално подвитата във въздуха и запокитена срещу дървото. Наранена и замаяна, тя се взря в лицето на Деймиън и видя смъртта.

— Отдавна чаках това — изръмжа той. Несвястното му изражение предизвика остри тръпки на страх, които пробягаха мигновено по гърба й. — Убеди ли безпътните си другари, че си момче, или им стана курва?

— Как… как ме намери? — запита Тиа, възвръщайки си дар слово.

— Имам си средства. Всичко е възможно, ако имаш достатъчно пари.

С последните си остатъци от съзнателна мисъл тя забеляза двамата наемници и аборигенския следотърсач да се крият недалече.

— Няма пак да ми избягаш, Тиа, вече няма. Имам нужда от покорна и послушна съпруга. Сега знам, че ти не си тази жена. Жалко, че няма да излезеш жива от храсталаците. Толкова млада… — Той замълча, но Тиа го разбра много добре. — Ще бъда в траур известно време, но когато пристигна в Лондон, ще бъда готов да взема нова съпруга.

— Ти ще ме убиеш — прошепна Тиа, преодолявайки е мъка буцата в гърлото си.

— Винаги си била много проницателна, още от дете. Моят безгръбначен син нямаше да може да се справи с тебе както трябва, ако беше доживял да се ожените. Прекалено много приличаше на слабата си майка.

— Не, моля те, не искам… ще направя каквото кажеш. Ще бъда добра съпруга.

Би му обещала всичко, само и само да остане жива, дори ако това означаваше да не изпълни обещанията си.

— Твърде късно, Тиа, прекалено късно. Наистина ще ми причини болка да съобщя, че си била убита от разбойници и трупът ти е бил отчасти изяден от диви животни. Никой няма да се усъмни и ще мога да напусна тази дива, нецивилизована страна.

Тиа пребледня. Би дала дясната си ръка, за да види Бен за последен път, преди смъртта да я прибере. Щеше да му каже, че го обича, че благодарение на него се радва, че е жена, а не момче, на каквото се беше правила. И щеше да му каже, че би желала да му беше родила дете. Да даде дете на мъжа, когото обича, щеше да бъде най-голямото постижение в живота й.

Твърде късно…