Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разменени места (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandalous Again, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 129 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Кристина Дод. Още един скандал

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 2009

История

  1. — Добавяне

3

Елинор бавно се надигна от пейката.

— К-какво?

— Ще отидеш в Лондон на мое място — като мен.

Елинор политна назад и за малко не падна връз пейката.

— И да се представя за теб — Мадлин де Лейси — пред мъжа, за когото ще се омъжиш? И какъв е смисълът от това? Абсурд!

— Напротив, не е абсурд. — Мадлин ентусиазирано прегърна братовчедка си. — Приличаме си, а аз отсъствах от обществото почти четири години.

— А аз никога не съм била в обществото и ми липсва дързостта да изнеса този маскарад на раменете си — рязко отвърна Елинор.

— Просто трябва да задържиш мистър Найт за няколко дни, докато успея да откажа татко от безумния му план. — Мадлин виждаше, че увещанията й не вършат работа пред Елинор, но трябваше да я убеди. — Ще бъдеш херцогиня за чудо и приказ. Обноските ти не само че са безукорни, но са и много по-добри от моите.

— Аз съм ужасна страхливка — възрази Елинор. — Езикът ми се връзва с мъжете.

— Глупости. Само се нуждаеш се от малко практика.

— Практика? Когато трябва да разговарям с мъж, започвам да пелтеча като малоумник. А тъй като мистър Найт смята, че ще се жените, той може би ще… флиртува.

— И, боя се, далеч не само това. — Мадлин улови китката на Елинор, която опита да се измъкне. — Недей, само се шегувам. Просто трябва да го погледнеш с тия твои сини очи и ще го въртиш на малкото си пръстче.

— Сега кой говори глупости? — Елинор въздъхна. — Това ли ще кажеш, когато дойдеш в Лондон — че е било шега? Мистър Найт ще бъде бесен при това оскърбление.

— Но не толкова бесен, колкото ако не се покажа. Пък и едно приключение ще ти се отрази добре.

Елинор зачупи дългите си, тънки пръсти:

— Няма да знам какво да правя.

— Когато те обземе съмнението, ще се замислиш: „Как би постъпила Мадлин в тази ситуация?“ И действаш.

— Не мога… Ами ако някой от комарджиите на приема се върне в Лондон и ме изобличи като самозванка?

— Искаш да кажеш, че ще изобличи мен. Ще те изпратя в каретата с Дики Дрискол и слугите. Ще бъдеш разкошна!

— Дики Дрискол няма да се съгласи.

— Дики Дрискол ще изпълнява нарежданията ми.

— Нямам какво да облека.

Виж, тук Елинор беше права. Тя носеше скромни рокли в тъмни цветове, подходящи за по-възрастни жени. Но не защото Мадлин изискваше братовчедка й да се подлага на подобно унижение, о, не! Просто Елинор настояваше, че така било „прието“, и точка по въпроса.

Елинор видя колебанието на Мадлин и постави въпроса ребром:

— Трябва да признаеш, че планът ти е неосъществим. Най-добре да се промъкнеш тихичко в Шалис Хол и да откажеш баща си от безумната му идея, докато аз обяснявам на мистър Найт причините за закъснението ти.

— Права си. Неразумно е да рискуваме някой да ме забележи на две места. По-вероятно е мистър Найт да ни прости измамата, ако не го направим на глупак пред очите на всички. На ръст сме еднакви. — И двете бяха метър шейсет и пет, и двете имаха стройни и хубави фигури. — Ти взимаш моите дрехи, аз взимам твоите. Отивам в Шалис Хол. Цаня се като някаква прислужничка. Маскировката ми ще е перфектна, защото никой не се заглежда в прислугата.

Елинор заговори с трудно сдържан гняв:

— Компаньонка съм ти от пет години и през това време си ме забърквала в какви ли не каши, но сега прехвърляш всякакви граници. Не мога да бъда херцогиня, а ти определено не можеш да бъдеш прислужничка.

— Ти добре ли си? — Амбицирана, Мадлин беше във вихъра си. — Какво му е трудното на това да си компаньонка?

— Нищо, ако си приучена на скромност и смирение. — Елинор седна на пейката. — Ако не си склонна да се изказваш по какви ли не въпроси. Ако не искаш другите да ти играят по свирката. Ако не те привлича да командваш.

— Да не казваш, че съм досадница, която се бърка в чуждите работи? — Мадлин заплашително се изправи над Елинор,

— Скъпа братовчедке, ти най-сетне разбра!

А най-лошото, помисли си Мадлин, беше, че Елинор не се правеше на злобарка. Тя даваше честна преценка на характера й и очакваше Мадлин да я приеме.

Нека си очаква.

— Мога да бъда прислужничка.

Елинор незабавно осъзна грешката си.

— Не исках да те предизвикам!

— Но това постигна. Знам, че от време навреме си придавам важности…

Елинор сведе глава в неуспешен опит да скрие смеха си.

— Но не съм противна вмешателка.

— Не съм казала подобно нещо! Само че… по разбираеми причини понякога си… властна.

Мадлин настръхна. И Гейбриъл й беше казал същото. С нисък, страшен глас. Беше й заявил, че трябва да питае уважение към мнението и способностите на другите хора. Презрително беше изплюл, че тя безогледно тъпче чувствата на останалите. Но това не беше вярно. Не беше!

— Подозирам, че ако имаш възможност ще организираш целия свят. — Елинор съзря пребледнялото лице на братовчедка си и се уплаши. — Какво ти има?

— Нищо ми няма. Нищо. — Като се изключи разбитата й илюзия: въобразяваше си, че сърцето й е заздравяло, а сега, когато знаеше, че Гейбриъл е на същия остров и от него я дели само един ден езда, откри, че болката не е заглъхнала. А болката извикваше чувствата. Извикваше спомена.

— Пребледняла си и… — Елинор постави ръка на челото й — … нямаш треска. Уморена си. Трябваше да си почиваме още един ден.

— Я стига. Добре съм. — През изминалите години бяха пътували по-надалеч и при по-тежки условия, но краткото завръщане у дома я беше извадило от равновесие. Да, това беше. Защо иначе още през първата си нощ на родна земя ще сънува Гейбриъл? — Решено. Аз ще бъда компаньонката, ти — херцогинята.

— Не — отчаяно изпъшка Елинор. — Не, Мадлин, моля те, недей!

От коридора се дочуха гласове. Мистър Форсайт се надвикваше с една жена.

Мадлин стана, доволна от така сложения край на дискусията, и подразни Елинор:

— Изглежда нашите гости са твърде префинени за общото помещение. Ще ни помолят да ги пуснем в салона си. Ще ме оставиш ли да се заема с това братовчедке?

— Заповядай. — Елинор се надигна от мястото си.

Мистър Форсайт отвори вратата широко и една модно облечена жена на средна възраст го избута и нахълта вътре.

— Аз съм лейди Табард — заяви госпожата със свадлив и пронизителен тон — съпруга на граф Табард. Извинете ме задето нарушавам уединението ви, но долното помещение е прекалено долно. Вярвам, че нямате нищо против да споделите салона с мен и дъщеря ми?

Мадлин не се поколеба да се приведе в реверанс:

— Това е маркиза Шеридан, бъдещата херцогиня Магнус.

— О… Боже. — Лейди Табард оцъкли очи и притисна ръка към гърдите си.

Мадлин със задоволство си отбеляза, че лейди Табард е впечатлена и ще отдаде на Елинор дължимия респект.

— Нейно благородие ще се радва на вашата компания.

Погледът, който хвърли на Елинор, беше самата невинност.

— Нали така, лейди Елинор?

Погледът, който Елинор хвърли на Мадлин, беше изпълнен с укор.

Лейди Табард замахна повелително към коридора и пусна в употреба пронизителния си глас:

— Хайде, момиче, какво чакаш, покажи се да те видим.

Дъщерята влезе в стаята. Лорд Магнус би я нарекъл „истинско бижу“, и щеше да има право. На не повече от осемнайсет години, девойката беше дребна, руса и благословена с отявлена красота, която засенчваше Елинор и Мадлин. Въпреки това раменете й бяха отпуснати, а от тревога цветът се беше отцедил от лицето й.

Елинор погледна Мадлин, която с мимики й показа, че се нуждае от съвет какво да прави.

Докато Мадлин я наблюдаваше с интерес, Елинор проведе видима борба преди да се подчини на по-силната воля на братовчедка си.

— Мистър Форсайт всеки момент ще ни донесе вечеря — рече Елинор и посочи масата. — Бъдете наши гости.

— Мистър Форсайт — повика го Мадлин.

Мистър Форсайт влезе вътре и сковано се поклони на Мадлин:

— Извинения, милейди.

— За нищо — весело отвърна Мадлин. — Бихте ли поставили още два стола?

— Както вие наредите. — Той раздразнено изгледа гърба на лейди Табард и побърза да изтича за вечерята.

— Какъв простак. Дори не ми помогна с връхните дрехи! — Лейди Табард метна пелерината си на стола и разкри тапицираната си със скъпи платове фигура: муселинова рокля с украса от златни клончета и затворено деколте. Косата й бе нагласена в стилна къса прическа, но наситено черният цвят на къдриците й се стори на Мадлин подозрителен. Вакса или сажди? Или някакъв ужасен химикал, който вони и разяжда кожата? Тесният и прав нос на лейди Табард потрепваше, докато тя оглеждаше обстановката, а ноздрите й се свиваха в знак на изтънчено презрение. Устните й почти не се виждаха в дребничката розова пъпка на устата й, това й придаваше самодоволен вид.

Лейди Табард посочи младата дама, която бавно развързваше бонето си.

— Лейди Елинор — или да ви наричам ваша светлост?

— И двете обръщения са приемливи — побърза да се намеси Мадлин.

Това беше вярно. Поради уникалното положение на Мадлин на потомствена херцогиня някои членове на висшето общество постоянно се обръщаха към нея с „ваша светлост“. Понякога с това целяха ласкателство, друг път изразяваха уважение… или сарказъм, макар че днес се бе заклела да не мисли повече за Гейбриъл.

— В такъв случай, ваша светлост — лейди Табард очевидно беше от ласкателите — ще позволите ли да ви представя заварената си дъщеря, лейди Тамзин Чарлфорд?

Елинор се стресна, но после довърши представянето:

— Удоволствие е да се запозная с вас, лейди Тамзин. За мен е щастие да ви представя скъпата си компаньонка и братовчедка…

— Мадлин де Лейси. — Мадлин не виждаше причина да крие собственото си име. Беше едва първият й сезон, когато успя да се направи на такава глупачка, а елитът, разбира се, я знаеше само по титла. Освен това беше готова да се обзаложи, че сега никой нямаше да я познае с модната й прическа и загара, придобит по време на странстването.

Лейди Табард кимна леко, с което подчерта превъзходството си.

— Напоследък е толкова трудно да намериш качествена прислуга.

Мина известно време преди Мадлин да осъзнае, че лейди Табард се е изказала така по неин адрес. Какво си мисли тази жена? Как смее да я коментира по подобен начин? Вярно, че Мадлин се беше натоварила с ролята на довереницата, но лейди Табард не разбираше обстоятелствата.

— Направо е невъзможно, но Мадлин ми е братовчедка, затова, разбира се, продължавам да я държа — съгласи се Елинор в духа на надменната аристокрация. — Намирам, че е много престижно да ти прислужва някой от собственото ти семейство.

Мадлин прехапа долната си устна, за да не се разсмее. Целият престиж на една херцогиня се криеше във факта, че е херцогиня. Да, Елинор щеше да я накаже за неловкото положение, в което я бе поставила.

— Нали разбирате, родът Де Лейси е изключително благороден.

— Нима? — лейди Табард се разходи из стаята и се разположи в най-удобното кресло, близо до огъня. — Не си я спомням тази фамилия.

Госпожата определено се беше омъжила за титла, щом не знаеше за рода Де Лейси. Всички бяха чували за този славен род — а също и че никой не сяда в присъствието на изправена маркиза и бъдеща херцогиня.

Лейди Тамзин Чарлфорд определено беше чувала за това, защото потръпна при гафа на мащехата си.

Мадлин отиде до огъня и забърса канапето с кърпичката си.

— Лейди Елинор, няма ли да седнете? — попита тя с нетипична мекота.

Елинор величествено се понесе към канапето и се намести с претенциозност, която конкурираше тази на лейди Табард.

— Фамилията Де Лейси е дошла тук заедно със Завоевателя.

— Родът на съпруга ми е дал някой и друг кралски министър — отговори лейди Табард в пристъп на вдъхновение.

— Управител на конюшните — поправи я Тамзин. — В двора на Чарлз Втори.

Благородната дама се наду като пуйка и се обърна към заварената си дъщеря, която още стоеше до вратата:

— Да съм те питала, момиче? Лейди Елинор не се интересува от заниманията на нашия род.

Тамзин не помръдна и не отмести поглед. Не се извини.

Мадлин реши, че е хванала спатиите на лейди Табард — а може би и на дъщеря й.

Също така реши, че не е изненадана, когато Елинор побърза да се намеси в разговора. Братовчедка й мразеше всяка проява на грубост.

— Мадлин върши чудеса с гребена и четката.

— Нима? — Лейди Табард хвърли поглед към подредената прическа на Елинор: къдриците, които дискретно обрамчваха лицето й, и елегантния кок на тила. — Да, виждам.

— Мадлин винаги знае какво ще е на мода три месеца предварително.

Лейди Табард огледа роклята на Елинор и изсумтя презрително.

— Значи е модно неомъжените млади дами да се носят в тъмни цветове?

— По време на пътуване — да. — Елинор се залови за тази нишка и почна да украсява. — Боя се, че съм истинско изпитание за милата Мадлин. Тя желае да ме облича по последна мода, а аз предпочитам практичното и удобно облекло.

Предпочитанията на Мадлин към удобните дрехи бяха източник на разногласия между братовчедките. В погледа на Елинор блеснаха палави искри.

— Лейди Табард не може да вземе вашата страна — обади се Мадлин — защото е облечена според последния вик на модата.

Лейди Табард приглади полите си и тънките й устни се извиха в снизходителна усмивка.

— Да, така е. — Тя изгледа Мадлин както се оглежда кон при покупката му. — Подбирам всичките рокли на Тамзин, но гледам да са по-семпли. Горкичката, липсва й излъчване, за да се носи истински елегантно.

Това изявление, във висша степен невярно, накара двете братовчедки да обърнат поглед към Тамзин. Кожата на девойката беше като кристал, а страните й бяха закръглени като на бебе. Устата й беше чувствен розов лък, очите — широки и кафяви като на самодива. Русите коси, подредени в същата прическа като на мащехата, й придаваха неземен вид. Мадлин не можа да прочете нищо в погледа й — очевидно Тамзин умееше да пази тайните си.

Лейди Табард се размърда неудобно в креслото си.

— Хайде, момиче, какво стоиш там и зяпаш. Седни де!

— Да, майко. — Тамзин се плъзна напред и седна на пейката.

— Омъжих се за баща й, граф Табард, преди три години, а тя все още е нахална — сподели матроната на висок глас. Очевидно беше много доволна, че е успяла да вметне титлата на съпруга си в разговора. — Той ни изпрати напред, за да сме свежи и отпочинали за приема.

— Приема ли? — Мадлин наостри уши. Тези двете отиваха на приема?

В очите на лейди Табард проблесна зловещо пламъче, но не се обърна към нея, а към Елинор.

— Вие сте млада, ваша светлост, и може би ще съм ви полезна с един съвет: компаньонките, все едно в какви родствени отношения си с тях, не бива нито да се виждат, нито да се чуват.

Това бе изречено на всеослушание и Мадлин се изчерви. Започваше да разбира аргументите на Елинор: как щеше да изкара като прислужничка, щом още сега копнееше да залепи два шамара на лейди Табард?

Елинор я предупреди с поглед.

— Що за прием е това, лейди Табард?

— Ами че прием, даван от мистър Ръмбилоу! — Лейди Табард премлясна с тънките си устни. — Нали го знаете, онзи доста заможен млад джентълмен.

— Отсъствах от страната — обясни Елинор.

— Той е олицетворение на младия ерген: красив и щедър, ах. — И бездруго тесните очи на лейди Табард се присвиха по посока на дъщеря й. — Той организира най-изисканите приеми в Лондон и е наел Шалис Хол, за да направи сензация.

Мадлин копнееше да поведе разговора. Отпуснатият ритъм на Елинор я караше да се пече на бавен огън.

— Откъде идва? Този мъж го нямаше, когато заминах в чужбина.

— Ръмбилоу е пристигнал в началото на годината от Южна Африка, ако не се лъжа. Или беше Индия? Непрекъснато ги бъркам. Но все тая. Ах, какви вечеринки, какво нещо откакто е пристигнал! То не бяха балове, то не бяха приеми! — Лейди Табард притисна ръце към изобилната си гръд. — Моята малка Тамзин му хвана окото и сега идваме, за да може джентълменът да облече вниманието си в почтено предложение.

Тамзин заби поглед във вратата, сякаш се надяваше, че земята ще я погълне и ще я спаси от проклятието да има такава мащеха.

И наистина, по вратата се почука.

Тамзин скочи на крака.

Вратата се отвори, за да разкрие мисис Форсайт и слугинята, претоварени с блюда и посуда. За миг те сложиха масата, поставиха супника с яхнията в средата, наредиха питата стилтънско сирене, дебелата погача бял хляб и греяното вино.

Лейди Табард огледа масата без да става от мястото си.

— Трябва да протестирам. Това е безобразна гощавка за хора от сой, да, подигравка, наистина.

— Но при тези обстоятелства е същинско пиршество — намеси се Елинор. — Благодарим ви, мисис Форсайт. Ще ви извикаме, ако се нуждаем от нещо.

Мисис Форсайт направи реверанс на Мадлин, понаведе се към лейди Табард без да прави реверанс, и, докато биеше отбой през вратата, хвърли съчувствен поглед към Тамзин.

Лейди Табард се надигна от креслото. Двете братовчедки се спогледаха усмихнато, докато матроната се опитваше да реши къде е началото на кръглата маса. Най-накрая дамата се настани възможно най-близо до супника.

Тамзин седна отляво на мащехата си, което изненада Мадлин. Тя мислеше, че момичето ще избере най-отдалеченото от лейди Табард място. Но може би беше по-добре, че избягва визуалния контакт. Мадлин навреме се сети да издърпа стола на Елинор и седна далеч от огъня.

— Мистър Форсайт ни разправи, че основното развлечение на приема ще е голяма игра на пикет.

— Не ви е излъгал, лейди Елинор. Само с покана, десет хиляди като залог. Само за избраници. Ох, каква чест, че и ние сме сред тях. Това се казва чест. От която ще се възползваме, а, Тамзин? — Лейди Табард потупа завареницата си по ръката, но това беше по-скоро предупреждение, отколкото жест на привързаност. — Не извадихме късмет с компаньонките, но те не бяха от добър род като вашия, лейди Елинор.

— Щастливка съм. — Елинор удостои Мадлин с многозначителен поглед. — Много малко компаньонки биха останали с мен, докато прекосявах Европа, а Наполеоновата армия вървеше зад гърба ми, спях в страноприемници, изобилстващи от бълхи, пиех солена вода и насмалко не умрях от треска в Италия.

Мадлин гледаше със страхопочитание как Елинор се отваря като цвете под слънчевите лъчи за нуждите на светския разговор.

— Да — продължи Елинор — херцогиня Магнус се има за щастливка, защото си има такава великолепна компаньонка.

 

 

По-късно тази вечер Мадлин откри колко убедителна е била братовчедка й.

— Какво искаш да кажеш с това, че лейди Табард те е наела за компаньонка на Тамзин? — В повишения тон на Елинор се долавяше истинска паника.

— Шшт. — Мадлин се огледа в тесния коридор и тихо прошепна: — Ти си я убедила в качествата ми. Нали й каза, че върша чудеса с гребена и четката.

— Та ти си изгори челото единствения път, когато пробва да използваш машата! — шепотът на Елинор стана неистов.

— Каза, че знам всичко за модата.

— Ти и представа си нямаш от стил. Зависиш изцяло от добрите ми съвети.

— Аз го знам. Тя — не.

— Те си имат камериерка.

— Но лейди Табард не желае да я дели, не и когато може да наеме компаньонка от важно семейство, не и когато братовчедката на херцогиня Магнус може да бъде изцяло на разположение на дъщеря й. — Мадлин се ухили на шокираната физиономия на Елинор. — Представи си колко ще впечатли приятелките си.

— Просто няма начин да успееш! — предвеща Елинор.

— Трябва да издържа само ден-два, докато татко не изникне. Трябва да върна папа преди той да пропилее… всичко. — Виж, това Елинор щеше да го разбере. Мадлин я поведе надолу по стълбището. — Щом няма мърдане, ти се справяш блестящо със светските задължения. Снощи наблюдавах поведението ти, след като те обявих за херцогиня и си дадох сметка, че може би съм ти направила лоша услуга, като те принуждавах винаги да стоиш в сянката ми.

— Не си ме принуждавала, аз сама го предпочетох. — Елинор се отскубна от хватката й.

Но Мадлин не знаеше милост:

— Този обрат на събитията не е нищо друго освен съдба. Ще бъда компаньонка на Тамзин. Прочетох истинската история на това момиче между редовете на неизменната дързост и невероятната грубост на лейди Табард.

— Горкичката — промърмори Елинор.

— Да. Тамзин е красива, от добро потекло — изглежда истинската й майка е била от йоркширското разклонение на рода Гревил — върви в комплект с впечатляваща зестра и подпира стените на всички балове. Въобще не се престарава щом стане въпрос да събуди мъжкия интерес.

Елинор лесно се размекваше:

— Разбира се, че не. Клетото дете! Ако привлече нечие мъжко внимание, нещастникът ще си има вземане-даване с лейди Табард.

— Точно така. Бащата на лейди Табард е бил търговец.

— Това не е извинение.

Братовчедките излязоха в сутрешната мъгла. Екипажът на Магнус ги чакаше: лакеите бяха по местата си, кочияшите обуздаваха неспокойните коне, а Дики слезе от капрата и ги посрещна с намусена физиономия.

— Майчицата на Тамзин е отчаяна и всъщност това е истинската причина да са тук на играта. Води я голяма надежда за най-голямата награда: ръката на мистър Ръмбилоу.

— Вече ще намразя това име.

— Обясних всичко на Дики Дрискол.

— И не го одобряваш? — апелът на Елинор беше насочен към Дики.

— Ми как да го удобрявъм, мис, ма гусподарката кат са е запънала кат дърта магарица?

— Точно така. — Мадлин реши да ги вразуми и двамата. — Дики знае, че ако възникне някакъв проблем с мистър Найт, веднага трябва да те прибере. — Мадлин избута Елинор в каретата. — Отивам на играта като компаньонка на лейди Тамзин. Ти отиваш в Лондон при мистър Найт. Не се безпокой, скъпа. Ще преживееш невероятно приключение. Нищо не може да се обърка!