Метаданни
Данни
- Серия
- Медицинска служба (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Mutant Weapon, 1959 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Последна игра. Космическа фантастика
SF Трилър № 10
Редактор съставители: Иво Христов, Николай Странски
Превод: Иван Минков, Красномир Крачунов
Издателство „Неохрон“, издателство „Хермес“, Пловдив, 1993
История
- — Корекция
- — Добавяне
VII
„Всички наши мотиви и достижения са субективни. Ние живеем в границата на черепната си кутия. Но човек може да направи нещо, което иска и после с удоволствие да съзерцава резултата. Това удоволствие е субективно, но пряко се отнася с действителността и обективния космос край индивида. Също така типа на мотивацията и получаването на удоволствието са свръхсубективни, което е важен момент в поведението на човека. Много хора получават удоволствие от самосъзерцаването при определен контекст на обстоятелствата. Такива хора намират удовлетворение в трагическия жест, щедростта, мъдростта, значителността. Обективните резултати на такава представа рядко се взимат под внимание. Много често личността, омагьосана от съзерцанието на великолепието на собствената си драма на поведение е донасяла велики страдания. Защото тази личност и в мислите си, не е имала последствия на постъпките си и за още някой…“
Келхъун върза човечето с накъсани ивици от куртката на престъпника. Тази процедура бе извършена с особено старание. Първо върза пленника си към стола, после го обви в пашкул, достатъчно сигурен и едва тогава се зае с оглеждане на лабораторията.
Мургатройд се бе изправил на задните си лапки и имитираше движенията на доктора. В голямата си част оборудването му бе добре познато: чашки на Петри, предметни стъкла, оптически и електронни микроскопи, автоклави, облъчватели, инструменти за микроанализ, термостати, в които културата можеше да се подлага на стотици видове температурни режими.
А тормалът се чувствуваше като у дома си.
Скоро Келхъун чу тих стон. Той се обърна и отиде при пленника.
— Здравейте — вежливо приветствува стопанина на лабораторията. — Вашата работа много ме интелесува. Между другото аз съм представител на Медицинската Служба. Тук дойдох за обикновена проверка и някой се опита да ме унищожи. На негово място бих разрешил да кацна, а после да ме застрелят с бластер. Но би било прекалено прозаично, нали?
В доктора се бяха впили малки черни очи. Изражението им се изменяше всяка секунда. Ту се изпълваха с ярост, близка до безумието, ту се оказваха хитри и проницателни. И често изказваха почти животински страх.
— Сигурно — каза разсеяно Келхъун, — сега няма особен смисъл да приказвам с вас. Още не сте успели да се успокоите и да прецените обстановката. Аз съм вътре в кораба и никой не може да ми попречи. Трима от вашата… рота касапи са извън строя за няколко дни… О, от свръх доза полисулфат — обясни той. — Това бе така просто, че аз бях убеден, че няма да се сетите. Аз ги „изключих“ с едничката цел да вляза вътре в кораба.
Пленникът, който приличаше на мумия, изломоти нещо нечленоразделно. Изглежда заскърца със зъби от бяс. После в гърлото му нещо забълбука и яростта излезе от контрол.
— Признавам, шокът е силен — определи Келхъун. — Но в известна степен се преструвате. Аз сега ще ви оставя сам, малко да се съвземете. Нужна ми е повече информация. Мисля, че вие ще предпочетете преговорите… при вашето положение… Но сам ще прецените.
Той напусна лабораторията. Към завързания престъпник чувствуваше само отвращение. Знаеше, че той е получил силен шок — да бъде хванат така лесно и да не може да се освободи. Но част от този шок, бясната ярост бе така силна, че имаше опасност да премине в лудост. Келхъун хладнокръвно оцени положението и стигна до извода, че човак приел подобно предприятие и проживял такъв живот, а предположението му бе изградено в пълно съответствие с фактите, в буквалния смисъл на думите, може да изгуби ума си. Затова предпочете да напусне лабораторията и да не дразни повече пленника си.
Обиколи всички помещения на кораба, определи типа му, мястото, където е бил построен, състави в ума си план за превръщането му в безполезна черупка, която да не може да се вдигне в пространството и се върна в лабораторията.
Пленникът изтощено пуфтеше. На някои места ивиците плат се бяха поотпуснали — човечето явно се бе опитало да ги разкъса. Докторът деловито затегна възлите. Последва изблик на истерия, придружена с порой ругатни.
— Превъзходно — хладнокръвно отговори Келхъун. — Вие още не сте изстинали достатъчно. Когато се успокоите, ние ще разменим по няколко думи.
Той се насочи към изхода на лабораторията. От високоговорителя се чу глас и Келхъун затърси микрофона. Точно миг преди пленника да издаде с разпенената си уста някаква заповед, той го откри и го изключи.
— Вие още ли не сте определили причината? — мрачно се донесе дрезгавият глас. — Какъв е проблемът на онези момчета? На проверката още двама не се явиха. Тук започна нещо като паника. Разпространява се мнение, че местните лекари са ни заразили със собствена чума!
Келхъун вдигна рамене. Гласът му бе познат и принадлежеше на човека с командирския тон. Но сега бе глас на човек много разтревожен. Келхъун не му отговори. А онзи повтори още веднъж и още веднъж, почна почти да се моли. А после замълча. Какво имаше в него? Страх или ненавист? Точно не можеше да се каже. Възможно бе едното и другото.
— Популярността ви нещо пада — даде оценката си на завързания шеф на лабораторията Келхъун. Микрофона отдалечи на безопасно растояние от пленника. А до усилвателя намери приемник на космофона.
— Хм! — възхити се докторът. — Подозрителен сте по характер. Дори на капитана не се доверявате, а! Съвсем типичен случай.
Пленникът разшава побледнелите си устни и изведнъж запита съвсем спокойно:
— Какво искате?
— Сведения — каза Келхъун.
— За себе си ли? И какви именно? Аз ще ви дам каквито искате сведения! — очите на пленника пробляснаха като полуобгорели въглени. — Мога да ви дам, всичко което пожелае вашето жалко въображение. Такива богатства, за които дори не сте мечтали.
Келхъун небрежно се отпусна на дръжката на креслото.
— С удоволствие ще ви изслушам — съгласи се той. — Но вие, както виждам, сте само един технически изпълнител на локална операция, при това не много мащабна. Убили сте само някакви си хиляди хора. И изпълнявате чужди заповеди. Какво можете вие да ми дадете?
— Това… — пленникът грубо изруга. — Това е само проверка. Изпитание. Дайте ми възможност да го завърша и ще ви направя управител на планетата. Дори нещо повече: Крал! Вие ще имате милиони роби. Стотици хиляди жени ще бъдат на ваше разположение!
— Едва ли ще повярвам на голи думи — равнодушно се произнесе Келхъун на казаното. — А подробностите?
Тъмните очи пламнаха, като въглени на бърз порив на вятъра. После, с усилие на волята, не по-малко яростна от гневното избухване, джуджето се застави да се успокои. Но това бе само вънщно спокойствие и бесът често се измъкваше наяве, особено, когато подсилваше думите си с някой жест. От отчаяние дори пуфтеше. Но в думите му имаше ужасна убедителност и ледена логика, такива подробности, че съмнение повече не съществуваше: планът бе съставен така грижливо и от самия него. Той бе убедил планетарното правителство, да му разреши да извърши изпитания. И начело — това бе просто необходимост — бяха поставили него. Скоро той ще има такава власт, страшна власт и сега се опитваше да подкупи Келхъун. Трудна бе подобна задача — да даде подкуп на работник от Медицинската Служба.
И това бе така ужасно.
Отнемането на Марис-3 е било, както се досещаше и сам Келхъун, полево изпитание на новия метод на междупланетна война. И когато планетата бъде заселена с нашественици, нищо не ще може да се направи. На нея ще може да живее изключително населението-узурпатор, което ще има имунитет към чумата.
— И които сега не са чак толкова весели — вмъкна забележка Келхъун, — колкото в началото.
Пленникът облиза с език устните си и продължи с монотонна и хипнотизираща убедителност. Щом приложимостта на метода бъде проверена, ще започне завоюването и на други светове, не само на нови колонии. Чумата ще атакува старите добре развити планети и лекарите ще бъдат безсилни към нейното въздействие. После корабите на нашествениците ще се появят и ще предложат на оцелелите шанс за живот, но при определени условия.
— Не изглежда съвсем професионално — забеляза докторът, — но ще донесе печалба, ако планът успее.
Цената на живота бе естествено робството. И които не приемат условията ще трябва да умрат.
— Но тези, които се съгласят, могат по-късно да се откажат от сделката.
Бледите устни на пленника се усмихнаха, но очите останаха все така студени и черни. Всяко възстание е осъдено на поражение. Избухването на недоволството ще бъде наказано с разсейването на нова чума. Така нито един завоюван свят не ще може да се освободи, нито една планета, избрана за завоюване, не ще може да се съпротивлява. Човек като Келхъун ще може да управлява десетки и стотици планети, той ще има своя звездно кралство. Освен това неговите данни и звания, които е получил в Медицинската Служба, го правят първи кандидат за Император! Ще стане абсолютен владетел на милиарди роби, които или ще изпълняват желанията му, или ще трябва да загинат.
— Виждам един малък пропуск — прекъсна го Келхъун. — Вие не споменахте нищо за Медицинската Служба. Как тя ще се отнесе към вашата система за планетарни завоевания?
Сега на пленника се наложи да впрегне цялото си красноречие. За няколко минути Функциите на Службата бяха сведени до смехотворната им незначителност. Секториалните управления, които и така са достатъчно беззащитни, ще си получат заслуженото — без инфантилността на древните предразсъдъци, — ядрен удар, веднага щом операцията на Марис-3 бъде завършена. Келхъун се разтрепера. Пленникът заговори с още по-голяма страст и описа примамливите картини на светове, където всяко същество ще бъде роб на доктора…
— Това е достатъчно — прекъсна го той. — Узнах всичко, което ми бе нужно.
— Тогава ме развържете — радостно каза пленника и веднага след това трескавият му поглед прочете всичко, което бе изписано на лицето на Келхъун. Той не можеше повече да здържа истинските си чувства.
— Вие ще приемете предложението ми! — завика джуджето с набръчканото си старческо лице. — Вие не може да се откажете! Не можете!
— Защо пък не? — направи се на учуден Келхъун. — Най-малкото, безумният ви план никога не би успял. Законите на вероятността са против него. Трябва само да се започне и възникват маса неблагоприятни и случайни фактори. Пример — собствената ми поява тук. Аз съм неблагоприятната случайност и вие се набодохте на нея още при първото изпитание!
Пленникът отвори уста, но от гърлото му изведнъж нещо захърка, сякаш той се задави и в този му вид на него бе страшно да се гледа…
Келхъун с жалост вдигна пулверизатора, спря да диша и изстреля едно малко облаче декстретил.
Настъпи тишина и след известно време в нея тънко запищя сигнала на космофона.
— Викаме града — търпеливо повтаряше глас от космофона. — Не ви чуваме. Ако вие отговаряте, ние не улавяме вашия сигнел. Влизаме в подходяща орбита и ще продължим да ви викаме…
Келхъун изключи космофона, на което Мургатройд с удивление запита:
— Чхи!
— Наближава крайният срок — мрачно отговори докторът. — Цял транспорт щастливи преселници с подходящи имунизации се кани да кацне. Очевидно заедно с трансформаторите сме повредили и стационарния космофон. А и ние сме достатъчно благоразумни да отговаряме на повикването. Но крайният срок се приближава. Там е критичната точка. Те скоро ще изпратят долу катер за разузнаване. Ще си изясняват причините за мълчанието. И това ще бъде нашият край! Нас също ще ни „изяснят“. Само ние с теб, Мургатройд, можем сега да променим ситуацията и никой друг. На работа!
Започна да се развиделява, когато те напуснаха кораба. Келхъун се намръщи при вида на величествената зора. Бе видял колата пред диспечерското здание.
— Тези момчета държат пръста на спусъка — заразсъждава той. — И с отворени обятия няма да ни посрещнат. Да вървя пеш при перспективата на светъл слънчев ден, не ми е в характера. Тогава да опитаме да вземем колата.
Той тръгна към диспечерската. От похода през изминалата нощ знаеше, че зданието няма прозорци към решетката. Въпреки това той предпазливо заприбягва от опора към опора. Когато стигна последната арка, до колата имаше само петдесетина метра.
— Да тичаме! — подкани той Мургатройд.
Келхъун и малкият тормал се затичаха през розовата светлина на зората. Успяха да изминат тридесетина метра, когато от сградата излезе някой и също се насочи към колата. За миг се спря поразен. В града не би трябвало да има живи непознати. Значи, това е обяснението на двамата изчезнали и двамата припаднали. Престъпникът посегна за бластера си.
Келхъун стреля първи. Съскащият заряд излетя и бластера в ръката на бандита се пръсна с гръм.
— Давай! — заповяда Келхъун.
Раздадоха се гласове. През малко прозорче надникна човек и видя доктора — непознат за него и при това въоръжен с бластер. Истинска покана за стрелба. Човекът нещо изкряска. Докторът вдигна бластера. И онзи се скри в зданието. Дим се понесе от мястото където попадна зарядът.
Малката групичка от двама члена стигна колата. Келхъун насочи пулверизатора към отвореният вход на диспечерската и вкара в него порядъчна порция пари на декстретила. Същевременно се придвижваше назад към колата. Мургатройд възбудено танцуваше до него.
Зазвъняха счупени стъкла. Тропот на крака в тежки обувки и разгневени гласове изпълни слуха. Доста хора бягаха към вратата. Но фоайето бе пълно с упойващия газ. И всеки, който се окаже в него ще падне в безсъзнание.
Наистина някой падна. А от ъгъла на зданието изтича друг със зареден бластер в ръка. Но той трябваше да се прицели, докато Келхъун само да натисне спусъка, което и стори.
Отново се разнесоха виконве в сградата и бесен тропот. Последва тъпото падане на тела. Някакъв изстрел възпламени парите на декстретила. Взрива събори част от покрива и се посипаха парчетии от покритието. Прозорците излетяха от рамките си.
Келхъун се притисна до колата. Край него се плесна разряд на бластер. Докторът натисна спусъка и прокара дулото по фасадата на сградата. От него се вдигна стълб строен дим и заиграха веселите езичета на пламъците. Още един бандит се изтърколи на земята. Някой завика панически:
— Нападат ни! Туземците хвърлят гранати! Рейли, помощ! По-бързо!
Някой викаше помощ по радиото. Всички бандити, които сега са без работа или скитат из града за плячка, ще се затекат на призива. Ловците ще бъдат с коли…
Келхъун хвърли Мургатройд на седалката, хлопна вратата, завъртя ключа на захранването и с бясно изсвирване на гумите се понесе надалеч.