Мъри Лейнстър
Оръжието-мутант (4)

IV

„Статистически неопровержимо е, че всяко действие има определени последствия за извършилия го. И отново статистически ние признаваме, че последствията на акцията се стремят към повтаряне на общата картина на първоначалната акция. Например насилието с голяма вероятност предизвиква обратно насилие. По такъв начин извършилият постъпката рискува да бъде подложен на неблагоприятните случайни последствия на своята акция и даже във форма на насилие“.

„ВЕРОЯТНОСТ И ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА“

ФИТЦДЖЕРАЛД

В определения участък на хълбока на Мургатройд, където бяха махнати нервите, докторът инжектира половин кубик кръв на Хелън, в която се съдържеше невидимият възбудител на епидемията. Понеже имунизацията бе направена направо във кръвта, ефектът бе значително по-силен отколкото при проникване на инфекцията през слизестите обвивки или стомашно-чревния тракт. В последния случай въобще не би имамо никакъв ефект — тормалите са крайно невъзприемчиви и организмът им мигновено би изработил антитела. А сега той се бе включил изцяло в тяхното изработване. На практика инкубационен период нямаше.

Животинчето, на което още три часа преди залеза бяха въвели култура на неизвестния вирус, почти веднага с започването на мрака започна бурно да реагира. Но само два часа по-късно то се изправи и пронизително завика познатото „Чхи-чхи!“. Тормалът се събуди от тежкия сън в който бе изпаднал.

На полянката гореше весел огън, край който се бяха събрали изтощените граждани и приказваха с доктора.

— Нашествениците, а това са именно нашественици — казваше той, — трябва да притежават имунитет, иначе щяха да се страхуват да не се заразят. Градът е заразен, но те не се страхуват. После се опитаха да ме убият. Следователно, те знаят що за болест е това и единственото, което не им харесва, че тази болест не убива достатъчно бързо. И те бързат да й помогнат. Разумните същества не бива да се държат така.

Мургатройд завъртя глава. През време на съня му обстановката се бе променила съвършено.

— Значи, чумата не е естествена болест! Някой е планирал събитията от самото начало. За нещастие, човекът с бластера не може нищо да ни разкаже. Исках само да го раня, но арбалетът не е точно оръжие. В джобовете му няма нищо интересно освен ключ от кола, която се намира някъде наблизо.

Брадатият млад човек каза:

— Те не са от Детра, нашата планета. ние нямаме такава униформа. И копчетата им са други. Той е от друга планета.

Тормалът забеляза Келхъун и заскача към него. Като радостно пискаше, той прегърна краката на доктора. Скелетоподобните жертви на чумата с изумление гледаха животинчето.

— Запознайте се, това е Мургатройд — с облекчение произнесе Келхъун. — Той победи чумата. Сега ние ще ви излекуваме всички. Ех, да имаше повече светлина!

Той намери пулса на зверчето и после провери честотата на дишане. Тормалът излъчваше енергия и здраве — свойства присъщи на всички живи същества, но при него и неговите съплеменници, това достигаше до точката на гениалността. Човекът с умиление гледаше четирикракия си приятел.

— Отлично — каза той накрая. — Да продължим!

Той измъкна от огъня клонка, в която имаше сок, приличащ на каучуков и който пламтеше ярко и с трясък. Докторът подаде тази импровизирана факла на брадатия и сам тръгна отпред. А Мургатройд доволен от себе си завършваше шествието. Под незает навес Келхъун разтвори чантата на полевата лаборатория и се наведе над зверчето. Това, което му стори не придизвика болка. После се изправи и започна да разглежда на светлината червената течност в стъкления цилиндър на инструмента.

— Двадесет кубика — отбеляза със задоволство. — Извънредна мярка. В нормални условия не бих допуснал подобно нещо, но кой би твърдял, че сега сме в нормални условия?

— По мое мнение, ние сме обречени — каза момъкът. Инкубационния период продължава шест дни. Именно за толкова време заболяха лекарите от болницата.

Келхъун отвори едно от отделенията на експрес-лабораторията и в трепкащата оранжева светлина пробляснаха миниатюрни тръбички и пипетки. С безкрайна внимателност и предпазливост червената течност премина във филтрационната бъчвичка, като проби самозатварящата се пластмасова мембрана.

— Вие, изглежда сте учили медицина, щом разговаряте така…

— Бях кандидат… а сега съм само кандидат за труп — отвърна Ким.

— За последното се съмнявам. Ако имах достатъчно количество дестилирана вода… Така, сега да сложа антикоагуланта. — и добави капка течност към разтвора, след което разтръска епруветката. — Сега е ред на нещо свързващо… — капна от микроскопична ампула нещо и отново затръска. — Вие може би сте се досетили какво правя? Ако имах нормална лаборатория, ваксината би потекла като поток от колбата. Но…

— В града има такава лаборатория. Готвеха я за преселниците. Ние я бяхме снабдили със всичко необходимо. Когато започна това безумие, лекарите опитаха всичко възможно, можете да си го представите. Дори до култивиране на култури за мсеки отделен случай. Но не успяха да намерят носителя на тази чума, дори с електронен микроскоп. — той замълча. — Лекарите сами се заразиха и на мястото им се появиха други. Работеха, докато мозъкът им продължаваше да се подчинява.

Келхъун присви очи и разгледа съдържанието на стъклената епруветка в светлината на мигащия и пукащ факел от обикновен клон.

— Почти се свърза. Подозирам, че в някоя лаборатория добре са поработили да направят причинителя на чумата невидим за инструментариума ни. Това никак не ми харесва!

Той отново направи очна инспекция на съдържанието на епруветката.

— Ако продължим да разсъждаваме логически, убийците трябва да се ръководят от същия човек, който е измислил всичко това, заедно с бактериите и чумата. Някой трябва да следи хода на замисленото — докторът направи кратка пауза и после продължи с леденостуден тон. — Аз не съм съдия, но като работник на Медицинската Служба трябва да предприема нужните мерки! Доколкото разбирам, вашите лекари не са открили нищо. Нали така?

— Нищо — въздъхна тъжно Ким. — Проверени бяха всички видове микроби на планетата. Взеха образци и от устната кухина и от чревната флора. Норма навсякъде! Нищо неизвестно не откриха.

— Възможно, това да е някаква мутация — предположи докторът и погледна как расте количеството на чистата виксина. — Ако не им се е удало да прехвърлят болестта от болен на здрав организъм…

— Изкуственото заразяване ставаше добре. Въвеждането на образци от опитни животни, чрез стомаха или кръвта, предизвикваше чума. Но ние не успяхме да открием самата бактерия!

Скоро се появиха дванадесет кубика чиста ваксина, която Келхъун изсмука със спринцовката си.

— Условията не са много стерилни — каза кисело, — но ще трябва да рискуваме. От цялата тази история на растояние светлинна година вони на спецлаборатория, както от убийците в униформа, така и от имунитета им към чумата. Болестта е така измислена, че да доведе лекарите до пълна безпомощност.

— Пълна безпомощност — тъжно потвърди и Ким.

— Следователно — предположи докторът, — чистата култура не трябва да пренася болестта. Патогенният апарат липсва в чистата култура, когато се търси там. Аз поомня само един случай, когато Мургатройд е бил така болен като днес. Той наистина днес беше много болен. Онзи случай ще помня още дълго. Е, ще трябва добре да се поизпотим!

— Ако не бях обречен — мрачно каза Ким, — бих се заинтересувал, какъв е този случай.

— Понеже ще живеете — възрази докторът, — аз ще ви го разкажа. Два организма отделно са почти практически безвредни. Но заедно изработват най-силни токсични вещества. Това се нарича синергична двойка. По-страшна е от фугасна бомба! И да се проследи връзката е адски трудно.

Той пресече поляната в обратна посока. Мургатройд подскачаше до него и почесваше с лапичката си обезболеното място на хълбока си.

— Ти си първа — кратко съобщи Келхъун на Хелън. — Тази ваксина изработва антитела. Може да се появи треперене, но не е задължително. Подай ми ръката си, моля!

Тя запретна ръкав и се показа жалка и изтъняла ръка. Той инжектира ваксината, която заедно с разни клетки и още четиридесет необходими за нещо елементи, се бе надбягвала през последния час по вените и артериите на тормала. Кръвните телца бяха отделени с помощта на свързващото вещество и филтъра, а антикоагулантът, който предотвратява съсирването, бе трансформирал останалото. В течение на няколко минути минилабораторията бе направила ваксина не по-зле от цял промишлен комплекс. При по-добри условия докторът би успял да изолира телата на ваксината, да опрели структурата им и със синтезираната ваксина да спаси оцелелите досега жертви на епидемията. Но засега производство в масов мащаб не бе по силите му.

— Следващият! — нареди той. — Ким, обясни им, какво става тук.

И докторът бързо направи инжекцията, която, разчиташе на това въз основа на собсдтвения си опит, трябваше да победи непознатата чума, предизвикана от синергична двойка микроби. Дървените въглища горят бавно, течният кислород въобще не гори, а съединени заедно дават взривно вещество по-мощно от динамит. В медицината това означава, че две отделни безобидни субстанции заедно могат да осъществят ефекта на трета субстанция, но няколко пъти по-силно.

— Мисля, че утре ще бъдете по-добре — каза Келхъун, когато свърши със инжекциите. — Най-вероятно вие ще се излекувате напълно, само известно време ще чувствувате слабост и глад. Тогава ви съветвам да отидете още по-далеч от града и то задълго. Възможно е, да предстои ново заселване и транспортите с колонистите вече са на път, но те не идват от Детра-2. И се страхувам, че болни или здрави, ще си имате неприятности при контакт с тези нови „колонисти“, ако можем така да ги наречем.

Хората уморено и мълчаливо гледаха Келхъун. Те бяха особена група болни. Полумъртви от глад, те не показваха някакво страдание. Бяха се превърнали в тип хора, които продължават да поддържат нишката на човешката цивилизация, някакси по инерция, като ги кара да действуват по вътрешно убеждение и да правят това, което бяха длъжни да правят. И нека това да изглежда абсурдно. Защо всеки ден хората обречени на смърт трябва да се избиват? И да си помагат да умрат с достойнство? Това не е работа на интелекта, а на самоуважението. Келхъун ги гледаше със симпатия. Именно такива хора се захващат с неща по време на опасност. Тези, които трупат имане, предпочитат бягството, а несъзнателната, недоразвита част от населението се бунтува, мародерства и измисля още по-страшни неща.

Сега те спокойно и безразлично чакаха собствената си смърт.

— Това, което става на Марис, няма точен прецедент — обясни Келхъун. — Преди хиляда или повече години, във Франция живял един крал, който се опитал да унищожи болестта проказа, като заповядал да екзекутират всички болни от нея. Прокажените били просто един товар и пречели на другите хора — не могли да работят, не могли нормално да общуват, хранили се от милостиня. Умрелите прокажени били погребвани само от други прокажени. Изобщо те разваляли спокойният живот на другите хора. Но тук става нещо друго. Искат по друга причина да ви убият. И то незабавно!

Ким Уолпол предположи:

— Те искат да се избавят от труповете ни. Нещо като санитарна мярка.

— Глупости! — възкликна Келхъун. — Градът също е заразен. Тези хора не биха кацнали, ако не бяха сигурни, че болестта не ги заплашва.

Отвърна му тишина.

— Епидемията е следствие на планирано престъпление. Вие всички сте потърпевши и свидетели. От вас трябва да се освободят преди да пристигнат новите заселници, които не са от Детра.

— Колко е чудовищно! — изхриптя човекът с черната брада.

— Напълно съм съгласен с тази оценка — каза келхъун. — Но засега не съществува междузвездно правителство, както в миналото е нямало общопланетно правителство на Земята. И ако някой пиратски отнеме от законния притежател заселената планета, няма власт, което да осъди и накаже престъпника. Единственият изход е война! Но кой ще се реши да започне звездна война? Ако нашествениците успеят да докарат свои заселници, всички шансове да удържат планетата за себе си, са на тяхна страна. — Той помълча за малко и добави с ирония: — Може, разбира се, да ги убедим, че не са прави.

Но за това дори не си струваше да помислят. Децата и диваците разбират идеята за справедливост само когато е насочена към тях. И макар земната цивилизация да се бе разпростряла до далечните звезди, голяма част от хората оставаха цивилизовани само в смисъл на умението да ползуват оръдията на труда. Повечето от тях си оставаха деца или диваци в емоционалния и моралния живот. Този факт много влияеше на нещата свързани с предаване на информация и на инфекции.

— Вие трябва да се скриете — повтори мнението си докторът. Завинаги или не, ще зависи до известна степен от късмета ми. Трябва да отида до града. Нужно е да разреша важен проблем.

— В града ли? — иронично изрече Ким. — Те там са здрави и за развлечение ходят на лов за хора.

— С една епидемия е безполезно да се борим, ако не сме взели под контрол нейният источник. На кораба, с който са дошли завоевателите, трябва да има ръководител на акцията и отлична лаборатория — продължи да обяснява Келхъун. — Вие ще оздравеете, но не съм сигурен, че дадената синенергична двойка е единственият вариант, дори да е най-добрия. Може би те да имат като резерва втора чума, трета и т.н… Надявам се, че ме разбрахте?

Ким мълчаливо кимна.

— Вие сами не сте ли се заразили? Да не сте забравили да си направите имунизация?

— Инжектирайте ми половин кубик — помоли го Келхъун. — Мисля, че ще стигне.

Ким явно умееше да държи спринцовката, ако се съдеше по ловкостта с която проведе процедурата. После Келхъун помогна на оцелелите хора да се настанят под навесите от клони и листа, където в покой и неподвижност изработените от Мургатройд тела имаха повече шансове да произведат пълен ефект. Болните отпуснато мълчаха. Единствено възрастните жена и мъж вежливо пожелаха на доктора лека нощ.

Той намери удобно място и се настани на цялонощно дежурство. Мургатройд се излегна до него. Над полянката се възцари тишина.

Но тишината не беше в никакъв случай пълна. Нощта на Марис-3 бе изпълнена с леки звуци, а понякога и не съвсем леки. Донасяше се писукане, чирикане, от към хълмовете се чуваше глухо пуфтене, в низината нещо потряскваше, навярно стадо диви животни, реши Келхъун, извършва нощен преход.

Той размишляваше над няколко доста неприятни, но възможни варианти на развитие на следващите събития. Човекът убит от стрелата бе дошъл с кола. Той можеше да има със себе си спътник и този спътник да тръгне да го търси.

Оставаше проблемът и с чумата. Той се бе опитал по най-бърз начин да открие, коя синенергична комбинация в кръвта на човека би могла да дава този ефект, на прекратяване възприемането на кислорода. Дозите на индивидуалната отрова би трябвало да са минимални… Той би могъл да работи или като антивитамин, или като антиензим или…

До ушите му достигна шум на крачки. Ръката хвана бластера, на нямаше причина за тревога. Беше Ким, който с огромен труд се преместваше под навеса на Хелън. До доктора се донесе шепотът му:

— Как се чувствуваш?

— Не мога да заспя. Все си мисля… има ли някаква надежда?

Ким нищо не отговори.

— Ако ние оживеем… — с тъга каза Хелън и замълча.

Ким отново нищо не отговори.

Келхъун усети, че е време да си запуши ушите, но не биваше да го прави от съображения за сигурност, затова се изкашля и така издаде неволното си присъствие.

— Ти ли си, Келхъун?

— Да. Ако искате да разговаряте насаме, препоръчвам ви много тихо шепнене, аз съм на пост. И още нещо… Ако чумата е изкуствена, то трябва по някакъв начин да се появи. Спомняте ли си, дали месец или две седмици преди появата на първите симптоми сред работниците, да се е появявал, да е кацал друг кораб? Какъвто и да е, откъдето и да е?

— Нямаше никакви кораби — каза Ким. — Никакви.

Келхъун се намръщи. Поредицата изводи изглеждаше безупречна. По Хелън каза нещо тихо. Ким отговори и после продължи по-високо:

— Хелън ми напомни, че малко преди чумата, над града се пронесе странен гръм, май седмица или две преди епидемията. Всички се събудихме, целият град. Гръмотевиците се изместиха отвъд хоризонта и метеоролозите не успяха да обяснят, какво бе това.

Келхъун мълчаливо размишляваше. Мургатройд плътна се притисна до стопанина си. А той изведнъж щракна с пръсти.

— Ето, това било целият фокус! Отговори още нямам, но знам, какви въпроси да задавам. И къде да ги задавам.

Той се успокои и седна, животинчето заспа и само от страната на Хелън и Ким се донасяше тих шепот. Келхъун още един път разгледа проблема с възникването на чумата. Предизвикана е от двойка вируси. Доставянето им и разпиляването им е извършено с ракетен кораб, който има крила за летене в атмосферата на планетата. Той е извършил полет над града, разпилял е гранулите с културата на вирусите, които са се разтопили, изпарили и не са оставили никакви следи. Корабът е изчезнал…

И някой чака резултата от извършеното злодеяние!

Докторът изпита леденостудена злост. Така престъпниците щяха да паразитират за смекта на другите обитаеми Светове. Те биха могли да да завладеят всяка планета и никой да не им окаже съпротива — завладяната планета ще бъде безполезна за всички други, освен за самите завоеватели. И тя ще стане тяхно владение.

Събитията на Марис-3 изглеждат като проба на силата и след възможния успех от планетата-убиец ще започнат да се разпространяват отровни пипала!

И веднага възникват две проблеми. Първата — какво ще стане с хората, обикновени членове на тази цивилизация, която ще започне експанзия за сметка на унищожаването на други звездни колонии? Едва ли живота сред общество от убийци, ще бъде по-добър от съдбата на жертвите им. И втората…

— Полевите изпитания — хладнокръвно сложи чертата Келхъун, — те биха могли да извършат с цената на убийството на един обикновен сътрудник на Медицинската Служба. Но при мащабна акция това никак не е достатъчно… Не, това никак не ми харесва!