Ангел Каралийчев
Ханът и обущарят (Уйгурска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят

Издателство „Пан“, 1998

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Когато настъпил големият празник, уйгурският владетел на Алма Ата тръгнал по най-затънтените улици на своята столица да се поразходи и да види как живеят хората. Подир него на коне потеглили трима брадати везири. Била късна нощ. Всички прозорци тъмнеели, защото уморените работни хора спели дълбоко. Само в една малка сиромашка къща мъждукала светлинка. Ханът отбил коня си към светлинката и похлопал на прозорчето. Вратата скръцнала и отвътре се показал домакинът. Той бил опасан с кожена престилка и държал в едната си ръка обувка, а в другата игла и конец. Владетелят веднага познал, че този човек е обущар и кърпи стари обуща.

— Защо не спиш, а си се заловил посред нощ за работа? — попитал ханът.

Обущарят, който познал големия гостени, се поклонил с почит и промълвил:

— От нужда, господарю! Ако не работя денем и нощем, не ще мога да изкарам хляб за домочадието си.

— Колко деца имаш? — повторно попитал ханът.

— Двечки са — отвърнал кърпачът, — но са още много мънички, не могат да ми помагат.

— А отколе ли си дошъл в този град?

— Преди четиридесет и седем години.

Ханът погледнал набръчканото му лице, главата му и пак запитал:

— А кога падна снегът върху тази планина?

— Точно преди три години, господарю!

— Изведнъж ли заваля?

— Полека-лека, но както виждаш, сега планината е побеляла цялата.

— Няма ли да бъде по-добре, ако от дванадесетте ратаи, които ти помагат в работата, освободиш единия и почнеш да работиш само с единадесет души?

— Не е възможно, бащице! Ако направя такова нещо, децата и жената ми ще умрат от глад.

— Тежка ти е работата! — поклатил главата си ханът. — Не зная как да ти помогна. Ами какво ще кажеш, ако ти изпра трима тлъсти овни — можеш ли да ги острижеш хубавичко?

— За стриженето на овни съм годен, стига да ми се паднат! — весело отговорил обущарят.

Ханът протегнал ръка, простил се с кърпача и препуснал с коня си по-нататък. Подире му се навървили тримата везири облечени с позлатени дрехи, на коне.

— Хубаво да ги острижеш! — провикнал се ханът, преди да кривне в улицата.

— Слушам, господарю! Волята ти ще бъде изпълнена! — отвърнал кърпачът, който бил много зарадван.

Когато конниците навлезли в тъмнината, първият везир рекъл:

— Господарю, този кърпач е голям лъжец. Затуй е последен сиромах. Аз съм го виждал по-рано и го познавам добре. Той е пристигнал в столицата само преди три месеца, а не преди четиридесет и седем години. Трябва да ти кажа, че кърпачът те излъга и за снега, който е паднал на планината. Всички знаят, че този сняг стои там от незапомнени времена. А от другите му отговори аз нищо не разбрах, защото те са още по-лъжливи.

Ханът позадържал за малко коня си и се провикнал:

— Вие тримата сте мои първи съветници, но виждам, че сте недосетливи и нямате ум като главата на обущаря. Давам ви три дни срок да размислите хубаво и да ми разтълкувате думите на този прост човек. Ако не отгатнете, ще ви снема главите! — и като препуснал към двореца си, владетелят влязъл сърдито вътре и оставил везирите с отворени уста.

Цяла нощ тримата големци размисляли над думите на обущаря, но не могли нищо да отгатнат. Когато се разсъмнало, те и тримата се упътили към малката сиромашка обущарница. Заварили кърпача — спал-недоспал, седи на столчето си и кърпи един разпран чехъл.

— Ние дойдохме да ни разтълкуваш какво искаше да кажеш през нощта, когато ханът те разпитваше.

— Нищо ли не разбрахте? — отвърнал им кърпачът. — Тежко и горко на нашата държава, щом има такива управници!

— Молим ти се, спаси ни главите, защото ханът ни заплаши, че ще ги снеме, ако не му отговорим точно.

— Ваша работа! — навел се над чехъла кърпачът.

— Слушай, човече, ако ни кажеш — продължил най-старият везир, — готови сме да ти наброим една торбичка с жълтици. Ние ще те отървем от сиромашията.

— А колко мислите да ми дадете? — попитал бедният обущар.

— Ние сме трима — по сто жълтици ако ти дадем, ще получиш триста.

— Малко са! — поклатил глава обущарят.

— Ще ти дадем шестстотин златни монети! — извикал великият везир и очите му светнали.

— Бройте ги! Съгласен съм. Всичко ще ви разтълкувам. И след като получил цяла торба с пари, кърпачът рекъл:

— Най-напред ханът ме попита кога съм дошъл тука. Той искаше да узнае на колко години съм. Аз му отговорих, че съм на четиридесет и седем. На втория хански въпрос — кога е паднал снегът върху планината — отговорих: точно преди три години. И тъй като ханът искаше да узнае откога ми е побеляла главата, аз му казах, че върхът захвана да белее преди три години. Ханът ме посъветва да намаля работата и наместо дванадесет месеца да почивам годишно по един месец, но аз му отговорих, че децата ми ще измрат от глад. Най-сетне ханът ми каза, че щял да ми изпроводи три овни за стригане. Аз се съгласих и той ми изпроводи овните… Трябва да ви кажа, че тримата овни за стригане сте вие.

Везирите се измъкнали, потънали от срам, от работилницата на хитрия обущар.

Край
Читателите на „Ханът и обущарят“ са прочели и: