Ангел Каралийчев
Тигърът и лисицата (Китайска народна приказка)

Страшният тигър настигна в гората една лисица.

— Стой! — извика той.

Хитрата лисица врътна пухкавата си опашка, изви муцунката си нагоре и рече:

— Да не си посмял да ме изядеш, защото си загубен. Гората ще ти стане тясна.

— Я гледай — стъписа се тигърът, — че коя си ти?

— Аз съм дъщеря на китайския император.

— Не може да бъде!

— Щом като не вярваш, тръгвай подире ми — рече лисица, — за да видиш как всичките зверове се страхуват от мен.

— Добре — съгласи се тигърът и тръгна.

Лисицата важно пристъпяше напред, а тигърът след нея. И какво се случи? Като видяха тигъра, всичките зверове търтиха да бягат, изпокриха се в горските гъсталаци, навряха се в тъмните планински пещери, а птиците литнаха високо към облаците.

— Видя ли — обърна се лисицата към тигъра — как всичко живо се бои от мене.

— Видях — поклати глава глупавият тигър, — ти наистина си могъща и страшна!