Асен Разцветников
Лъвът и петленцето

Един стар лъв откраднал дълга връв, па препасал с нея един пищов и тръгнал на лов.

Но не щеш ли, насреща му се задало едно петленце бяло.

— Петленце-момченце — рекъл лъвът, — ня бягай от моя път! Ти додето кажеш „фър-фър“, аз ще кажа с пищова „гър-гър!“ и ти ще паднеш убито в зеленото жито. Затова ми ела самичко насам, та кротко да те изям!

— Каак! — разлютило се петлето. — Какво ми говориш ти, животно проклето! Ами че ти знаеш ли кой съм аз и какъв е страшен моят глас? Та само като разтворя свойта гага, и нощта пред мене бяга! А като кажа „клъв!“ поглъщам един лъв! И теб ще глътна ей сега като слива, за да разбереш, че със мене шега не бива!

— Олеле, моля ти се, юначе! — започнал лъвът да плаче. — Ето, падам тука на колене: остави ме да поживея до утре поне!

— Не, не, не! — отвърнало петлето, па пристъпило напето. — Ти си един лошав лъв и пиеш кръв!

И тъй като страшният лъв разтреперан стоял, то казало „клъв!“ и го глътнало цял. Не могло да нагълта само опашката му жълта, но това не било беда, защото то си я вчесало като брада, па тръгнало напето-напето и изчезнало далеко в полето!