Айзък Азимов
Загрижен за човечеството (7)

4.

Харимън продължаваше да бъде напрегнат, въпреки че вече се приземяваха в имението на Робъртсън.

Робъртсън бе подписал разрешителната заповед за полета на динафойла. Безшумният летателен апарат се придвижваше еднакво лесно вертикално и хоризонтално. Освен това беше достатъчно голям, за да издържи тежестта на Харимън, Джордж Десет и на пилота, разбира се.

Динафойлът бе изобретен от Машина. Протонният му разпад осигуряваше малки дози екологично чисто гориво. Нищо, сътворено преди него, не бе имало такова значение за човека. Харимън присви устни. Въпреки това компанията „Американски роботи“ не бе получила нужното признание.

Полетът бе държан в тайна. Ако ги бяха спрели, присъствието на робот на борда би предизвикало доста усложнения. Същото ги очакваше и на връщане. Можеше да им помогне фактът, че имението също бе част от владенията на фирмата. Така биха оправдали присъствието на Джордж в него.

Пилотът се извърна назад. Погледът му се спря за миг върху Джордж Десет с явна антипатия.

— Пристигнахме, господин Харимън — обяви той. — Гответе се за спускане!

— Благодаря.

— Ще вземете ли и този със себе си?

— Да — отговори Харимън, без да прикрива иронията в гласа си. — Не бих Ви оставил насаме с него!

Джордж Десет се спусна пръв. Бяха се приземили на фойлпорта, недалеч от парка. Той беше много живописен. Харимън подозираше, че Робъртсън използва растежни хормони, за да регулира насекомите. Използването им се контролираше от правителството.

— Ела да те разведа, Джордж.

Двамата се отдалечиха към градината.

— Доста е различно от представите ми — обади се Джордж. — Очите ми не са програмирани да улавят различните дължини на вълните. По тази причина ми е трудно да отделям обектите.

— Надявам се, не те притеснява фактът, че си сляп за цветовете. Необходими ни бяха прекалено много позитронни пътища за способността ти да преценяваш. Невъзможно бе да заделим няколко и за цветоусещане. В бъдеще… ако има такова…

— Разбирам, господин Харимън. Притежавам достатъчно характеристики, които ми показват разнообразието на растителния свят.

— Да, в парка има десетки представители.

— И всеки биологично е адекватен на човека?

— Да, но са отделни видове. Съществуват милиони видове живи същества.

— И човекът е един от тях?

— Да, но най-важен и най-висш от всички!

— За мен — също, господин Харимън. Говоря в биологичен смисъл.

— Разбирам.

— Тогава животът, представен с различните си форми, е изключително сложен?

— Да, Джордж. Точно това ни създава проблеми. Всичко, което човекът прави за да подобри битието си, се отразява върху останалите форми. Кратковременните му придобивки водят до продължителни неудобства. Машина ни научи как да подредим човешкото общество, за да намалим този ефект до минимум. Екологичната катастрофа, която застрашаваше двадесет и първи век, направи хората подозрителни. Прибави към това и страхът от роботите…

— Разбирам, господин Харимън… Онова там е представител на животинския свят, нали?

— Да, това е катеричка. Един от многото видове катерици — отговори Харимън, загледан към дървото.

— О, какво мъничко нещо — възкликна Джордж и направи светкавичен жест с ръка. Задържа нещо в дланта си и се взря в него.

— Насекомо, някакъв бръмбар. Съществуват хиляди видове бръмбари.

— И всеки един от тях е жив, както катерицата и Вие?

— Всеки организъм е завършен и независим от другите, като част от общата екология. Съществуват и още по-дребни представители и ти скоро ще ги видиш.

— А това е дърво, нали? Толкова е твърдо при пипане…