Димитър Спасов
Мечо готви се за сън

С бели внучки веселушки

Баба Зима шета вън.

Хапнал си медец и крушки,

Мечо готви се за сън.

 

Седнал на леглото меко,

той с прозявка гледа как

във гората леко, леко

пада пухкавият сняг.

 

И с въздишка Мечо рече:

— Слънчо драг, къде се скри?

Вън за мене няма вече

ни разходки, ни игри.

 

Щом гората в сън заглъхне,

казват, трябва да се спи.

Чак кога южняк полъхне,

този сняг ще се стопи.