Кръстьо Станишев
Светулка

В празна бобова шушулка

шушна-мушна се светулка.

Мигна-смигна, но едва.

И се сгуши след това.

 

Сгуши се като във люлка

уморената светулка.

Лампичката угаси.

И за сън се нагласи.

 

Ех, ще се наспи! Но… чакай!

Викна ли за помощ някой?

Кой — залутан в мрака, — кой

сепна късния покой?

 

В миг от люлката-шушулка

скокна малката светулка.

Светна лампичката… — Хей,

тук съм, не плачи, недей!

 

Сам не си, не се окайвай!

Потърпи, не се отчайвай!

Подир миг ще долетя.

Твоя път ще осветя…