Читателски коментари (за „Балада за комуниста “ от Веселин Андреев)

ФИЛИП: И какво иска да каже другаря, публикувал стихотворението на Веселин Андреев? Че това е истина, или че авторът му е написал велико произведение на изкуството? Или че всички комунисти са били като описания в баладата — ами тя затова е и наречена балада, понеже е художествена измислица. Какви са художествените й достоинства е спорен въпрос — въпрос на вкус. Историческата истина за реалния, не за идеализирания герой — партизанинът Стефан Минев — е че езаловен след кратка престрелка с полицията, при която героите-шумкари се разбягват като зайци, изоставяйки ранения си другар. След като е разпитан от полицаите е убит — не е вярно, че не е давал показания. Давал е. Всички заловени партизани се разкайват и обещават, че повече няма да правят така — да убиват абсолютно невинни и невъоръжени хора, дори деца, само защото са ги видяли — за да не ги издадат. Че няма да грабят добитъка на селяните и продуктите на селските мандри и бакалници, че няма да разстрелват селски кметове и падари, само защото са заемали такива служби. Естествено е, че властта е преследвала и убивала терористите — убийци. С пълно право. Какво иска да каже другаря, че щом комуниста иска да убие някого, това е негово право? И държавата трябва да примира от възхищение от героичните му дела? И всеки сам да си сложи главата на дръвника, та комунистът джелатин да му я отсече така, че да не си изкълчи ръката? Иначе ще го съди Народния съд? Естествено, че като убиваш има опасност и някой да се възпротиви да го принасяш жертва пред божеството му Сталин. Но комунистите са особени хора — както е казал вожда — при тях ни срам , ни съвест, въпреки че вече цял свят знае какво представляват.